Кагебисткото „православие“ няма нищо общо с духа на християнството и с човещината

Днешна Русия, претендираща че е православна страна – православието там дори е въздигнато там до ранга на официална държавна идеология, наред с великодържавното имперско съзнание! – продължава в центъра на столицата си да държи трупа на един непогребан, с извинение, „човек“, именно трупа на бесния комунистически вожд Ленин; значи в Русия, представяйки се за „православни“, продължават да почитат злодея, по заповед на който са разстрелвали хиляди свещеници, взривявали са храмове, забранявали са на хората да ходят на черква, а аз лично с очите си съм виждал в Санкт Петербург („Ленинград“) през 80-те години на ХХ век черква, превърната на плувен басейн!

Както и да е, та аз лично не мога да повярвам, че една страна, в която под формата на мумия държат непогребан трупа на този същия злодей, държат неговия труп зад витрина и ходят да му се радват и да му се възхищават, смятам, че страна, в която се търпи такова антихристиянско варварство, такова противочовешко уродство и то се смята за „нормално“, в такава страна няма нищо православно, нито пък християнско, а такава страна се е обезчовечила до крайна степен. Такава страна е антиправославна и антихристиянска, сиреч, е страна на господстващия сатанизъм, на господстващата комунистическа бесовщина. В нея по указаната причина се е стигнало до безобразието в ранг на държавна идеология на мястото на комунизма да бъде провъзгласено същото това кагебистко „православие“, което по същината си е обърнат наопаки комунизъм, т.е. е все същата комунистическа бесовщина на Антихриста, ала представяна, видите ли, като „православие“, като „християнство“.

Официалната църква в Русия, ръководена от генерали и полковници от КГБ, сега представящи се за патриарси и митрополити, не схваща противоречието и нищичко не прави трупа на Ленин да бъде погребан, да бъде зарит в земята; за нея такова едно античовешко сатанинско отношение явно е приемливо, което и показва колко много им е чужд духа на Христовата религия, една най-човеколюбива и свободолюбива религия. Така безпардонната злоупотреба с ценностите на християнството показва, че претенциите на днешна Русия, че била православна страна, са съвсем неоснователни, тя няма нищо общо с духа нито на християнството, нито на православието, нито на самата вяра в Бога. Всичко там по комунистически начин е изродено и изопачено, превърнато е в своята противоположност, в своето отрицание.

На второ място антихристиянската същина на кагебисткото „православие“ се изразява по най-категоричен начин и с това, че руската имперско-„православна“ идеология е обявила християнския Запад за свой враг, с когото трябвало да се воюва непрестанно, до пълната победа; това за какво ви говори, ако не за едно категорично явно антихристиянско отношение?! Ако имаха нещичко общо с християнството, въпросните идеолози щяха да осъзнаят поне това, че подобно отношение към западното християнство е неприсъщо за християните; християнинът се отнася с разбиране и с любов към своите вярващи братя и сестри от други страни, а не вижда в тях свои врагове. Такива рецидиви са били характерни за други времена, примерно за „мрачното“ Средновековие, което пък, като капак на всичко, показва, че в Русия и то на най-официално ниво битуват представи, характерни за отдавна отминали епохи; там съзнанието е изостанало до такава степен, че ето, тия хора сякаш живеят с представи от 12-13 век или дори от по-рано. По указаната причина руският „православен“ кагебизъм се превърна в откровена талибанщина, в яростен фанатизъм, нямащ нищо общо с духа на такава свободолюбива, повтарям, религия, каквато е християнството.

Та във връзка с казаното ми се ще да завърша със следната констатация: многочислените представители на петата колона на путинска Русия у нас не престават да крещят, че с „братска Русия“ ни било обединявало, видите ли, по този начин разбираното „православие“ – с което без да искат се издават, че ни обединява само същия този див кагебизъм и комунизъм, върлуващ в техните собствени глави. Както в путинска Русия се кланят още на мумията на Ленин, по същия начин комуноидите у нас се кланят на паметниците на окупаторската червена армия – и в София, и в Пловдив, и къде ли не из страната се извисяват тия паметници, и то на най-видни места.

Когато в Русия се разделят с мумията на Ленин и когато у нас се разделим с тотемите на голямата лъжа, каквито са тия паметници, едва тогава ще можем да се надяваме, че сме скъсали със зловещото минало, което като кошмар тегне най-вече в душите на тия две оскотели, подивели и безкрайно унизени нации – поставени в крайно нечовешко положение от сатанинската кагебистко-ченгесарска комунистическа напаст.

В тази връзка прочетете и това: Православие – первопричина извечной отсталости России (Православие, это и есть смерть нации.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s