Уви, в в българското блато има достатъчно риби, готови да скачат обратно на течението на елементарната логика в политиката, където с отворена уста ги чака руската мечка!

Г-н Иво Инджев е написал чудесен коментар в блога си (виж Руската формула в “европейските” ни избори: телевизия-пари-прим(адона)), с който съм напълно съгласен – до степен, която ме освобождава от потребността да кажа или допълня нещо. Съветвайки да прочетете цялата му статия тук слагам само няколко най-изразителни акцента от нея:

… Днес вече не само никой не подлага на съмнение руската връзка в тази схема за торпилиране на българска демокрация, но дори и русофили, като Андрей Райчев, се чувстват длъжни да признаят очевидното, макар и не като произход, а като някакъв свършен факт, дошъл сякаш от нищото. Защото Сидеров не само престана да крие руските си корени, но и най-предизвикателно ги демонстрира вече с руски акцент в изкрещяването на своята позиция.

Макар и амортизиран, успехът „Атака” послужи като първа степен на руската ракета-носител, чиято задача е да надгради сега завладяването на българския демократичен микрокосмос с втората си бойна глава, замаскирана с нищо не означаващия надпис „България без цензура”.

Втората бойна глава получи първа космическа скорост по схемата, която изстреля „Атака” с цели 8 процента в търбуха на българския парламент преди 9 години: телевизия-пари-прим(адона).

Примадоната Бареков е подоб(р)ен вариант. Тя е ГМО (Ганьовски модифициран продукт): по-млад, по-висок, с излъчване на фи(т)нес като за провинциални шарани от женски род и още по-нахален от Сидеров в ръсенето на неизпълними обещания.

От опита с „Атака” стана видно, че в българското блато има достатъчно риби, готови да скачат обратно на течението на елементарната логика в политиката, където с отворена уста ги чака руската мечка.

Апетитът на мечката порасна, а и методите й в лова станаха по-рафинирани. И Сидеров мяташе кюспе под формата на пликове с пари за някой и друг бедняк, за да бъде използван после благодарния му поглед за партийна автореклама. Бареков е проектиран с много по-голям размах по отношение на персоналните въдици, които пуска…

… Сега резултатът от операцията без задръжки, каквато е „България без цензура”, се очаква от всички наблюдатели като главната интрига на предстоящите избори, в които обаче се разиграват руски пари, за руски цели, от руски подставени лица, борещи за русофилския вот.

На това му казват тук европейски избори. Подмяната е толкова брутална, че руските инженери на фалшивата конструкция наистина могат да се поздравят със своя усмихнат Франкенщайн, възкръснал от руините на съветския колониализъм.

Крайно време е ние, зрителите на този филм, да се замислим как ни вкараха в него и дали с такива хубавци начело целта не е да ни изкарат от западната орбита. Защото на този етап ругаещите ЕС кандидати за евродепутати създават впечатлението, че по-скоро от тях се иска да играят троянския си казачок в Брюксел.

Но каква ще бъде следващата инструкция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои български агенти (извинете, но тази дума употреби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)?

Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото най-хубавото за руската агентура тепърва предстои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива ругателната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”.

Но каква ще бъде следващата инструкция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои български агенти ( извинете, но тази дума употреби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)?

Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото най-хубавото за руската агентура тепърва предстои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива ругателната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ако Европа в този момент не защити ценностите на свободата, няма да има бъдеще

Из: Иван Костов: Европа си отива, ако не се справи с украинската криза; заслужава си да се прочете цялото интервю, но ето нещо от него, което мен особено ме впечатли:… Днес има и друго голямо предизвикателство в анализа на рисковете. България е пред необходимостта да защити собствените си институции от масираната руска кампания срещу НАТО и Европейския съюз. За съжаление една от най-мощните негативни кампании, контролирани от Русия, се води точно срещу България. Тя допълнително сваля доверието в правителството, а то и бездруго не е голямо. Свидетели сме на опасен прецедент. Представителите на партията мандатоносител, върху която всъщност се крепи сигурността на правителството, атакуват собствените си министри и премиер по линията Русия. При нас кампанията се превърна в битка на русофили и русофоби. От една страна, правителството трябва да спазва стратегическите ни ангажименти към НАТО и ЕС, а от друга, представители на партията мандатоносител застъпват явни антиевропейски и антиатлантически тези. В България освен на всичко друго, започнахме да се делим на русофили и русофоби. За стоящите отстрани това не е опасно, но за партиите, които са в парламента, е изключително опасно. Защото сред сегашното парламентарно мнозинство, което поддържа правителството, има открити симпатии към Русия. Голяма част от това мнозинство посреща действията на министрите и премиера с неодобрение, което допълнително отслабва позициите на правителството. Ударът е най-голям за партията мандатоносител, защото тя трябва да се строява на два площада. Това я разбива отвътре. Последното, в което мога да бъда заподозрян, е в симпатии към тази партия, но ситуацията е лоша от гледна точка на демократичното устройство на страната…

… Смисълът на политическата власт е да бъде надзор на управлението на страната, осъществявано от администрацията. Колкото по-слаба е политическата власт, толкова повече нараства овластяването на администрацията. Тя си присвоява функции да взима политически решения. Примерно да създаде закон, който да облекчи работата на данъчните, задължавайки гражданите и бизнеса да правят така, че приходите в бюджета да бъдат гарантирани. Никой обаче не преценява в политически смисъл дали това е възможно за самите граждани и бизнеса. В България политиката е презирана работа и това е още една ненормалност на нашето общество. На практика ние презираме онези, които сами сме упълномощили да гарантират контрола върху управлението на държавата от наше име. Какво се получава – липсата на доверие към политиците и неразбирането на функциите на политическата система на практика блокират и извеждат този надзор вън от системата. И администрацията прави каквото си иска. Това вече е криза в обществото…

… Конфликтът обаче показва друго. В Европа се притесняват, че заради действията на Путин ще загубят икономически. Ще загубят благосъстояние. Въпросът е Европейският съюз и неговите граждани склонни ли са да пожертват това благосъстояние, за да защитят определени общочовешки ценности – като правото на един народ да избере бъдещето си, като това да се спазва международното право. Ако Европа не е в състояние да направи този избор, тя няма бъдеще. Тя ще стане жертва на такъв като Путин или на някой Фараж. Непременно ще се намери някой, който ще унищожи това вгледано в пъпа на своето благосъстояние общество, което не е в състояние да вдигне ръка, за да защити ценностите и свободата. Няма Европа, ако тя не се справи с тази криза.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.