Ако Европа в този момент не защити ценностите на свободата, няма да има бъдеще

Из: Иван Костов: Европа си отива, ако не се справи с украинската криза; заслужава си да се прочете цялото интервю, но ето нещо от него, което мен особено ме впечатли:… Днес има и друго голямо предизвикателство в анализа на рисковете. България е пред необходимостта да защити собствените си институции от масираната руска кампания срещу НАТО и Европейския съюз. За съжаление една от най-мощните негативни кампании, контролирани от Русия, се води точно срещу България. Тя допълнително сваля доверието в правителството, а то и бездруго не е голямо. Свидетели сме на опасен прецедент. Представителите на партията мандатоносител, върху която всъщност се крепи сигурността на правителството, атакуват собствените си министри и премиер по линията Русия. При нас кампанията се превърна в битка на русофили и русофоби. От една страна, правителството трябва да спазва стратегическите ни ангажименти към НАТО и ЕС, а от друга, представители на партията мандатоносител застъпват явни антиевропейски и антиатлантически тези. В България освен на всичко друго, започнахме да се делим на русофили и русофоби. За стоящите отстрани това не е опасно, но за партиите, които са в парламента, е изключително опасно. Защото сред сегашното парламентарно мнозинство, което поддържа правителството, има открити симпатии към Русия. Голяма част от това мнозинство посреща действията на министрите и премиера с неодобрение, което допълнително отслабва позициите на правителството. Ударът е най-голям за партията мандатоносител, защото тя трябва да се строява на два площада. Това я разбива отвътре. Последното, в което мога да бъда заподозрян, е в симпатии към тази партия, но ситуацията е лоша от гледна точка на демократичното устройство на страната…

… Смисълът на политическата власт е да бъде надзор на управлението на страната, осъществявано от администрацията. Колкото по-слаба е политическата власт, толкова повече нараства овластяването на администрацията. Тя си присвоява функции да взима политически решения. Примерно да създаде закон, който да облекчи работата на данъчните, задължавайки гражданите и бизнеса да правят така, че приходите в бюджета да бъдат гарантирани. Никой обаче не преценява в политически смисъл дали това е възможно за самите граждани и бизнеса. В България политиката е презирана работа и това е още една ненормалност на нашето общество. На практика ние презираме онези, които сами сме упълномощили да гарантират контрола върху управлението на държавата от наше име. Какво се получава – липсата на доверие към политиците и неразбирането на функциите на политическата система на практика блокират и извеждат този надзор вън от системата. И администрацията прави каквото си иска. Това вече е криза в обществото…

… Конфликтът обаче показва друго. В Европа се притесняват, че заради действията на Путин ще загубят икономически. Ще загубят благосъстояние. Въпросът е Европейският съюз и неговите граждани склонни ли са да пожертват това благосъстояние, за да защитят определени общочовешки ценности – като правото на един народ да избере бъдещето си, като това да се спазва международното право. Ако Европа не е в състояние да направи този избор, тя няма бъдеще. Тя ще стане жертва на такъв като Путин или на някой Фараж. Непременно ще се намери някой, който ще унищожи това вгледано в пъпа на своето благосъстояние общество, което не е в състояние да вдигне ръка, за да защити ценностите и свободата. Няма Европа, ако тя не се справи с тази криза.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s