Предложение за протестна акция пред Министерството на образованието в София по повод на моето уволнение

Моят приятел Райчо Радев от Перник, философ, пенсиониран директор на Спортното училище в града, във връзка с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив е написал нещо в коментарите – виж коментарите към публикацията Лек размисъл за смъртта – и за дължимата благодарност за това, че сме живи – което според мен е важно, понеже съдържа една идея и инициатива, която и на мен е интересно дали ще бъде подкрепена от някой. Та ето какво пише Райчо, а пък под неговия текст ще можете да прочетете текстови запис и на моята първоначална реакция към написаното от него:

Райчо Радев каза: Предлагам протест пред МОН!!! Чакам съображения за организация. Никакво примиренчество!!!

„Мъдрото“ философстване за „нова отворена врата“ е предателство към борбата на Ангел за ново образование, както и на другите радетели за това. Да принудим МОН да промени подходите си към новаторите. МОН обвини Ангел, че не преподава по традиционните методи, учебници, учебни програми и т.н., и т.н. Неговата директорка не е инцидентен случай. Вероятно системата е вкарала в нейната типология над 80% от директорите на училища.

Които не се подчиняваме на тази система сме гонени и изхвърлени от нея. Преди дни спечелих делото срещу РИО-Перник, но това може да бъде само поредният пример за утеха на принуден човек да пожелае преждевременно пенсиониране пред психическия тормоз и професионално преследване.

Ангеле, длъжен си да ги съдиш и да докажеш правотата на твоята кауза!

Каквото и да правиш, не го прави за сметка на своето здраве – защото бъдещето на България е заложено в желаното от теб образование в Родината ни, което ще бъде.

Очаквам идеи за протеста!!!

Това пише Райчо; на което счетох се за длъжен да отвърна следното:

Здравей, Райчо!

Благодаря ти за отзива и за идеята ти да бъде направено нещо по-реално, по-действено от приказките, от общите съждения, от мърморенето само. Ние, българите, в мнозинството си за жалост сме точно такива: да мърморим и да водим сладки разговори умеем, но когато дойде момент нещичко да бъде направено, примерно, да мръднем поне малкото си пръстче, тогава повечето благоразумно млъкват и се оттеглят. Да протестираме, да покажем, че сме готови на по-действена подкрепа, да си оставим работите и да идем за половин час пред Министерството на просветата – на такъв „героичен подвиг“ са готови малцина, а мнозинството няма да го направи по никой начин. Виж, да плямпотим можем, да се оплакваме можем, но дотук.

В този смисъл това, което предлагаш, именно да се проведе протестна акция пред Министерството на образованието, е чудесна възможност за проверка истинността на горната констатация: ние само мрънкала ли сме или сме способни и на известно гражданско поведение по повод на такъв един волунтаристичен акт на самозабравила се, на опиянена от всевластието си администраторка: уволнението на един човек, на някакъв си там ближен, на един учител, който все пак нещичко е правил в посока на така потребната промяна на ужасното статукво в българското образование. Ето, след два дни е 24 май, има ли по-сгоден случай да покажем какво мислим по повод на тежката ситуация в образованието от един протест, с лозунгите, примерно на самото тържество пред Народната библиотека в София, където ще се леят фалшиви словеса на празника, според мен и тям е удачно да протестираме; но да видим дали някой ще откликне. Аз бих отишъл да протестирам, и преди съм го правил, е сега бих отишъл. Аз все още не съм решил дали да не прибегна и до гладна стачка по повод на уволнението ми, днес обаче ходих при лекаря си и питах, той ми дава карт бланш за такава една акция; днес-утре трябва да реша дали да не прибегна и то такъв един „екстремистки подход“.

Нещо трябва да се прави, само приказките не стигат. Интересна ми е и реакцията на дейците и радетелите за едно ново, демократично и свободолюбиво образование у нас. До този момент не съм забелязал някаква реакция от техен представител по повод на моето уволнение. Усещам мълчание, то кой ли съм аз та някой да се трогне особено за мене? Но ще видим. Интересно е. И това е чудесен тест. Нравствен тест. Тия неща, нравствените, изобщо не са за подценяване. Напротив, имат съдбовно значение според мен. Крайно време е това да се разбере. Щото условие и залог за истинската промяна в сферата на българското образование е тъкмо този вътрешен, нравствен поврат. Повратът в душите, съзнанията, нравите. Оттук тръгва всичко. Да, условие и залог за истинската промяна в сферата на българското образование е тъкмо вътрешният, нравственият поврат. Това е аксиома за ония, които разбират. Сред тях ние, философите, трябва да сме водещи.

Това е. Ще изчакаме и утрешния ден да мине и ще трябва да решим. Аз лично съм готов да ида да протестирам дори и протестиращите да сме само ние двамата с тебе, моят приятел по участ и по идеи. Какво от това че сме само двама? Я виж Новодворская как отива с неколцина приятели на Красная площадь и си стои с плаката? Не й пука, че протестиращите са по-малко от пръстите на едната само ръка. Тук числото няма никакво значение. Тук става дума за съвест. Един човек да има съвест, пак не всичко е загубено. Един само да не е заспал, пак има надежда. А иначе знам, че малко трябва съвестите на повечето хора да се събудят. И като има даже и един да направи нужното, надежда има.

С поздрав: Ангел

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s