Айде излизайте да гласувате бе, кратуни прости, тарикати неедни, търтеи презрени, размърдайте се малко, идете, покажете се като человечески същества бе!

Г-н Stefan Tafrov, български представител в ООН (ако вече не са го уволнили де), с който сме Фейсбук-приятели, е написал една умна реплика, която ми се видя така уместна, че рекох да я подкрепя по моя си начин; ето какво казва нашият известен дипломат, и ето как моя милост съвсем недипломатично го подкрепи; не вервам да предизвикам с репликата си дипломатически скандал, ама и да предизвикам, майната му:

Stefan Tafrov каза: Толкова дълго не ми разрешаваха да избирам, че за мен е празник всеки път, когато мога да дам гласа си в (повече или по-малко) свободни избори. Докато има демокрация има надежда. Да живее свободна, демократична и европейска България! Да живее Европа! Vive la Bulgarie, vive l’Europe! Glory Bulgaria, glory Europe!

Ангел Грънчаров каза: Правилно пише г-н Тафров: да избираш е проява, е акт на свобода, на свободна воля, а има ли за човека нещо по-ценно от свободата?! Тия, дето се отказват от гласуване, дават ли си изобщо сметка от какво се отказват? Ами от свободата се отказват, ето от какво, от най-ценното за човека се отказват, отказват се от онова, което изобщо ни прави човеци!

Навремето древните гърци наричали ония, които не се интересували от работите в полиса „идиоти“, наистина е проява на малоумие и на идиотизъм да покажеш, че си се отказал от извора на самата човечност, именно отказал си се от свободата. Щото животните не знаят какво е свобода, а нас, човеците, тъкмо свободата ни прави човеци, не нещо друго. Без свобода човечността ти отива по дяволите, затуй е толкова жалка картинка човекът, който не разбира що е свобода, който затова с такава лека ръка се отказва от нея, харизва я на друг, оставя други да се разпореждат със съдбата му и прочие.

Европа е свобода, Европа е мястото, където се е родила цивилизацията на свободата, люлка на идеята за свобода е Европа и тази свобода е обхванала постепенно целия свят, намерила си е уютно място най-напред в Америка, а после къде ли не, чак до Япония е стигнала, до Австралия и т.н. А ний, българите, дето сме уж европейци, в по-голямата си част не гласуваме, с което показваме на дело, че сме коварно безразлични към свободата, а това именно е причината да сме и най-бедни; щото сме много големи умници, искаме да прецакаме природата на нещата, искаме, за разлика от целия свят, без свобода да живеем, е, няма как да стане това чудо! И по тази причина прецакваме постоянно себе си, да, точно затова сме и най-бедни!

Истински свободните хора и народи постигат удивителни неща, те са и богати, и благоденстващи, и щастливи, и достойни, а ние, сами виждате, поради недоверието си към свободата докъде сме я докарали! Затуй ми се ще в този момент да викна, да изокам ето как:

Айде излизайте да гласувате бе, кратуни прости, тарикати неедни, търтеи презрени, размърдайте се малко, идете, покажете се като человечески същества бе, дигнете си задниците от пустите дивани, мръднете си малкото пръстче, направете нещо за свободата си бе, идиоти неедни! Направете нещо за доброто бъдеще на децата и за внуците си бре, тикви такива, ще ми се излежават днес те, ще ми щракат с пръсти, на гъби щели да идат те; абе натикайте си тия гъби знаете къде, риба ще ми ловят те, тарикатите малоумни! Я ставайте и отивайте да гласувате, че ако можеше да зема една дряновица, ама неокастрена, па да ви залупам по ушите, ще ви покажа къде зимуват раците!

Точка, казах каквото мислех, олекна ми на душата, нека който иска да ме мрази, аз това нещо бях длъжен да го кажа, все някой требваше да го каже! Дигнахте ли си месищата от диваните веке бре, паплач неедна мързелива?! Народ те ще ми се правят че биле, европейци биле, калпазаните му неедни! Капка акъл немате, аз това ще ви кажа, и се надявам малко като прочете туй мое излияние, да ви дойде акъло; ама не вервам де, но да видим, на некой все пак може нещичко да му просветне у кратуната, ама и това не е сигурно! Но знае ли се, и чудеса стават понякога, ще видим, то ще се разбере скоро…

Както и да е, аз поне ви го казах, пък вий правете квото щете! Пък после ми мърморете като ощипани невести, нещастниците неедни, дето само се оплаквате! Вий сте си виновни за всичко, аз това ще ви кажа, от свободата не можете да избягате, поне я употребете в позитивна посока! Айде, действате, че ще грабна дряновицата, тиквеници неедни!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Некои въпроси и съображения по повод президентския прием послучай 24 май

Народният демократичен трибун Konstantin Pavlov-Комитата, блогър, който навремето има късметя да бъде поканен да интервюира лично даже самия Бойко Борисов, се похвали във Фейсбук, че бил поканен на приема по случай 24 май, деня на културата, по един доста специфичен начин, ето как, именно като възкликна съвсем чистосърдечно:

Ох. Стоях прав само два часа и половина, а ми се струва че е било цял ден. Официалните ми обувки не са пригодени за висене. Бях на приема на Президента за 24-ти май в НИМ, видях много познати. По-приятно беше, отколкото очаквах.

Тази интересна новина даде на моя милост, известна със скверния си характер, благодатната възможност да задам на г-н Комитата следните любопитни въпроси:

Интересно ми е г-н Павлов да сподели впечатлението си: а на този прием приблизително, на око, какъв процент бяха представителите на тодорживковата „народна ентелегенция“, имам предвид представители на т.н. „духовен елит“ от преди 1989 г.? Това много ме интересува, щото имам чувството, че тодорживковия елит и елита на постодорживковия („демократичен“) период, първо, са все едни и същи хора и, второ, ако първото не е точно така, то двата елита по един чудодеен начин най-органично се сляха и се допълниха, все едно са нещо като еднояйчни братя-близнаци или поне двойници, което пък на мен лично ми говори, че някаква същностна промяна в т.н. културно-духовна сфера у нас изобщо не е настъпила; дали съм прав поне отчасти не зная, просто си споделям впечатлението.

А такива като самия г-н Павлов изглежда ги канят, за да може един вид да посипят тодорживковата интелектуална манджа с един вид „демократична сол“, щото иначе може да се окаже, че манджата е безсолна и безвкусна, не знам дали и това правилно го констатирам, но така ми изглежда оттук, където се намирам. Искам също така да попитам: а Недялко Йорданов, вечен посетител на такива приеми, беше ли и този път сред поканените? Ами Любомир Левчев беше ли? Божидар Димитров нема начин да не е бил, он е навсекъде. И за Георги Лозанов е излишно да питам, той също е украшението на всеки прием и преди, и след 1989 г., просто приемите без човека с папионката нема начин да започнат.

Сигур на приема е бъкало от агенти на ДС, нали така? Те са все културни хора, нищо чудно и Кеворкян да е бил там, и Гарелов, и останалите, те са си вездесъщи и безсмъртни изглежда, като мумиите. Амче беше ли там Любен Дилов-син, ако не е бил, явно светът е заплашен от изчезване, щото ще настъпи вселенска катастрофа. Кой друг да попитам дали е бил? Дърева не вервам да е била, но тя е свободомислеща и минава за културна, нищо чудно и тя да е украсила приема с присъствието си.

А Слави Трифонов беше ли? Не може такъв стълб на народната ни култура да не е бил, не вервам да не е бил? А за Азис да попитам дали е бил струва ли си? Митю Пищова не вервам да е бил, но Нешка Робева нема начин да не е била. А за Светлин Русев не си струва да питам, он е метреса на всички правителства, президенти и прочие. За кой ли друг да питам, абе, хора, помагайте, че не се сещам?! Властелинът на народната култура и законодател на музикалните вкусове у нас Митю Пайнера беше ли? Кой, кой друг да попитам? Абе Вучков беше ли там, как е възможно приемът да мине без тоз наш велик титан на духа?!

И последно, което ми се ще да попитам: а как г-н Павлов Вие се чувствахте в тази разнолика културно-духовна-ентелегентна компания, приличаща на шарена и кърпена циганска черга? Поласкахте ли се че сте попаднал в нея? Питам се аз как ли бих се чувствал, ако некогаш ме поканят, ама то е хубаво, че мен никога нема и да ме поканят, щото и да ме поканят, аз едва ли и ще отида де. Внимавахте ли да видите дали некой от гостите не си напълни на излизане джобовете с пасти?

Тия детайли са интересни. Мен ми се ще да разбера имаме ли някакъв напредък в културно отношение за тия стотина години от Алеко насам, ама не вервам да сме постигнале особен напредък. Трудно се мени духа на квинтесенцията, на умствения каймак на нашия несретен народ, който и на ентелегенция не случи, както и на друго не случи, той изобщо на какво ли случи де?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали „здравите сили“ на политическия аморализъм, безсрамието и националното предателство отново ще надделеят над здравия смисъл?!

Прогноза за миналото, което не бива да се повтаря, Автор: Иво Инджев

(КРАТКА БЕЛЕЖКА: Удивително е съвпадението на моето разбиране по проблемите на български живот и по оценката на случилото се у нас в най-новата ни история с разбирането на г-н Иво Инджев, което констатирам като чета тази статия; нямаме разминаване нито по един пункт. В този смисъл аз няма какво да добавя, г-н Инджев е изложил пределно ясно и моето разбиране, което ме освобождава от потребността да пиша по същите въпроси.)

Този текст вече почти сте го чели, защото почти съм го писал, така че направо може да го пренебрегнете, ако ви стори досадно познат. Но в деня за размисъл преди най-странните избори в четвъртвековната история на странния ни преход към демокрация ще формулирам още веднъж размислите си като прогноза на миналото, което не бива да се повтаря.

А изборите са странни заради факта, че са формално европейски, но се водят в условията на (анти)патриотична агитация в полза на държавата, която заявява като своя официална доктрина недопускането на суверенни европейски държави в Европейския съюз. И в името на тази главна задача, която си поставя чуждата държава, всичките 4 парламентарно представени партии в България заявяват единодушно, че въпросната държава не бива да бъде санкционирана от Европа. Къде е прословута „друга” гледна точка?

Тя беше изтикана от управлението още преди 14 години с победата на монархосоциализма. Детронираният от Москва наследник на българския трон, превърнат в доверено лице на руския интерес в България, беше доведен за ръка като доведено дете на разведените родители на българския преход, взимайки страната на Матушката в разпределянето на семейното имущество. Доведеното дете на руското задкулисие използва остатъчното доверие на българите в някогашната монархическа институция, за да я унищожи окончателно като възможна алтернатива на посткомунизма. Коронен (агентурен) номер!

Това беше руското наказание за дързостта на предишното българско правителство да прави самостоятелна политика до степен, че да ядоса дори американците с отказа си да приеме бежанци от Косово (а не само да не допуска руски самолети да правят напук на запада в бивша Югославия).

Равносметката днес е отстраняването на опърничавия премиер Иван Костов от политиката и маргинализирането на външния му министър Надежда Нейнски (тогава Михайлова), упълномощена през март 2001 г. да извърши нечуваното в отношенията между Москва и София: да извика руския посланик и да му връчи доказателствата за шпионажа на трима негови подчинени срещу България, поради което трябва да напуснат страната ни. Месец по-късно тук кацна “терминаторът” на дясното Сакскобургготски и обеща да ни оправи.

Българофилската алтернатива не просто беше натикана в безпомощно състояние в ъгъла на опозицията, но и отпадна изобщо от Парламента, с което от адекватно представителство беше лишена тъкмо онази упорита част от българското общество, която отказва да припознае популизма за заместител на тази алтернатива.

Стресирана от дългото пропадане тази прослойка, тънка като плодоносния слой на почвата, на която се крепи всяко земеделие, не можа да възпроизведе в краткия едногодишен срок между изборите от миналата година до днешния 24 май силен политически субект, които да се противопостави ефективно на буренясалото с мечо грозде българско лозе (на баир), на което вече открито се разпорежда руската мечка. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…