Дали „здравите сили“ на политическия аморализъм, безсрамието и националното предателство отново ще надделеят над здравия смисъл?!

Прогноза за миналото, което не бива да се повтаря, Автор: Иво Инджев

(КРАТКА БЕЛЕЖКА: Удивително е съвпадението на моето разбиране по проблемите на български живот и по оценката на случилото се у нас в най-новата ни история с разбирането на г-н Иво Инджев, което констатирам като чета тази статия; нямаме разминаване нито по един пункт. В този смисъл аз няма какво да добавя, г-н Инджев е изложил пределно ясно и моето разбиране, което ме освобождава от потребността да пиша по същите въпроси.)

Този текст вече почти сте го чели, защото почти съм го писал, така че направо може да го пренебрегнете, ако ви стори досадно познат. Но в деня за размисъл преди най-странните избори в четвъртвековната история на странния ни преход към демокрация ще формулирам още веднъж размислите си като прогноза на миналото, което не бива да се повтаря.

А изборите са странни заради факта, че са формално европейски, но се водят в условията на (анти)патриотична агитация в полза на държавата, която заявява като своя официална доктрина недопускането на суверенни европейски държави в Европейския съюз. И в името на тази главна задача, която си поставя чуждата държава, всичките 4 парламентарно представени партии в България заявяват единодушно, че въпросната държава не бива да бъде санкционирана от Европа. Къде е прословута „друга” гледна точка?

Тя беше изтикана от управлението още преди 14 години с победата на монархосоциализма. Детронираният от Москва наследник на българския трон, превърнат в доверено лице на руския интерес в България, беше доведен за ръка като доведено дете на разведените родители на българския преход, взимайки страната на Матушката в разпределянето на семейното имущество. Доведеното дете на руското задкулисие използва остатъчното доверие на българите в някогашната монархическа институция, за да я унищожи окончателно като възможна алтернатива на посткомунизма. Коронен (агентурен) номер!

Това беше руското наказание за дързостта на предишното българско правителство да прави самостоятелна политика до степен, че да ядоса дори американците с отказа си да приеме бежанци от Косово (а не само да не допуска руски самолети да правят напук на запада в бивша Югославия).

Равносметката днес е отстраняването на опърничавия премиер Иван Костов от политиката и маргинализирането на външния му министър Надежда Нейнски (тогава Михайлова), упълномощена през март 2001 г. да извърши нечуваното в отношенията между Москва и София: да извика руския посланик и да му връчи доказателствата за шпионажа на трима негови подчинени срещу България, поради което трябва да напуснат страната ни. Месец по-късно тук кацна “терминаторът” на дясното Сакскобургготски и обеща да ни оправи.

Българофилската алтернатива не просто беше натикана в безпомощно състояние в ъгъла на опозицията, но и отпадна изобщо от Парламента, с което от адекватно представителство беше лишена тъкмо онази упорита част от българското общество, която отказва да припознае популизма за заместител на тази алтернатива.

Стресирана от дългото пропадане тази прослойка, тънка като плодоносния слой на почвата, на която се крепи всяко земеделие, не можа да възпроизведе в краткия едногодишен срок между изборите от миналата година до днешния 24 май силен политически субект, които да се противопостави ефективно на буренясалото с мечо грозде българско лозе (на баир), на което вече открито се разпорежда руската мечка. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s