Все повече власт за Доган – и повече проблеми и безпътица за България

Отличен анализ! (виж: Новата турска външна политика и предизвикателствата пред сигурността на България) С необходимост от продължение на темата България и нейната национална стратегия в контекста на формиращата се крупна регионална сила на югоизток от нас. Тук искам да поставя само един акцент – ролята на ДПС в развитието на българската уязвимост спрямо турския разцвет.

ДПС е създадена от пост-съветските специални служби в началото на 90-те години с две цели: първо, дългосрочен контрол върху междуетническите отношения в България и – второ – като инструмент за натиск от Москва върху Анкара чрез манипулиране на най-компактното турско малцинство на Балканите, българското. През последния четвърт век ДПС се разви като специфичен кондоминиум – смесена собственост на влияние на Москва и Анкара върху българския обществен живот, като турската страна притежава миноритарен дял от предприятието. Всеки опит на Анкара да промени съотношението на контрол върху ДПС в своя полза завършва с поражение и специфична вътрешна криза в ДПС, която бива бързо овладявана (Ахмед Емин, Касим Дал и т.н.).

Понастоящем България се намира в преломен момент на своята уязвимост от руски и турски контрол поради издигането на ДПС (на вътрешното му ядро около Доган) до статута на основна политическа сила, разполагаща с мощна етно-корпоративна и корпоративно-финансова база. Този нов етап е свързан със създаването на втора присъдружна партия на конгломерата около лидера Доган – България без цензура – чрез която ролята на балансьор придобива ново измерение на по-всеобхватен контрол.

Днес Местан заяви, че правителството няма да изкара мандата си – ясна индикация на охлаждане към БСП и стопляне по посока ГЕРБ. Бареков, от своя страна изрази директивата за сближаване с БСП – въпреки, че на неговите думи трайно значение не може да се придава. Тези изявления сигнализират за една по-дългосрочна и по-дълбока визия на Боянския сарай за осъществяване на хегемонната роля на ДПС в българската политика. Вместо просто заместване на скандалната Атака с ББЦ в една ремонтирана тройна коалиция след предсрочни избори, Доган очевидно подрежда силовото си присъствие и вляво, и вдясно за да контролира цялостно политическия процес. При тази схема – ако бъде успешно осъществена – няма вариант на откъсване или отдалечаване на Доган от властта – каквато и конфигурация да управлява.

При тази нова структура на хегемонна власт патронатът на Доган в Москва и Анкара може да разчита на устойчиви и дългосрочни стратегии на влияние и подялба на България. Европейското членство и западната принадлежност много скоро могат да се окажат смокинов лист на братската руско-турска дружба на българска територия. Или смокинов лист на яростна конкуренция между Москва и Анкара за контрол и/или подялба на България. Двата варианта биха могли да бъдат както алтернативни, така и взаимно допълващи се. Друга, също много важна тема е възможността властовата групировка около Доган да се окаже обект и на други външни амбиции за придобиване на акционерен дял в хегемонията над българската политика.

Това ще означава повече кеш и повече власт за Доган и повече проблеми и безпътица за България. Кой ни е виновен, че се докарахме дотук?

Автор: Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Кога България ще стане независима от Русия и нейните хищнически имперски мераци?

Позволявам си още едно уточнение – посочените количества от природен газ и петрол (по нейни данни на американския гигант „Шеврон” в недрата на България има 480 милиарда кубични метра (шистов) газ и 180 милиона барела петрол) съвсем не отразяват всички залежи, с които разполага страната ни. Става дума само за териториите, проучвани от ШЕВРОН. Прогнозните количества на територията на страната, в т.ч. териториалните ни води, биха обезпечили потребностите ни за около 150 години. В същото време експертите предвиждат след около 50 години употребата на петропродукти като горива драстично да се снижи, като приложението им се ограничи почти до разходите за органичен синтез. При това положение (колкото и парадоксално да изглежда) България би могла дори да се окаже износител на петропродукти.

След като гореизложеното е широкоизвестно (сред “посветените”), питам се: кога ГЛАВНА ЦАЦАРАТУРА ще се самосезира за да потърси отговорност от НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ?!

Павел Тинков

България няма да стане независима от Русия и хищническите й имперски мераци докато начело на държавата продължава да стои същата тази корумпирана глутница.

В дебата в парламента можете да ги чуете всички до един. Дано не успеят да изкарат България от ЕС, защото и това биха направили! Жадуват Путин да ни анексира – както направи с Крим.

Boreto

БЕЛЕЖКА: В тази връзка можете да прочетете и това: България е постоянна жертва на руския имперски интерес, от което и произлиза българската трагедия (мое интервю пред украинска медия, публикувано на 31 март 2012 г.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.