Все повече власт за Доган – и повече проблеми и безпътица за България

Отличен анализ! (виж: Новата турска външна политика и предизвикателствата пред сигурността на България) С необходимост от продължение на темата България и нейната национална стратегия в контекста на формиращата се крупна регионална сила на югоизток от нас. Тук искам да поставя само един акцент – ролята на ДПС в развитието на българската уязвимост спрямо турския разцвет.

ДПС е създадена от пост-съветските специални служби в началото на 90-те години с две цели: първо, дългосрочен контрол върху междуетническите отношения в България и – второ – като инструмент за натиск от Москва върху Анкара чрез манипулиране на най-компактното турско малцинство на Балканите, българското. През последния четвърт век ДПС се разви като специфичен кондоминиум – смесена собственост на влияние на Москва и Анкара върху българския обществен живот, като турската страна притежава миноритарен дял от предприятието. Всеки опит на Анкара да промени съотношението на контрол върху ДПС в своя полза завършва с поражение и специфична вътрешна криза в ДПС, която бива бързо овладявана (Ахмед Емин, Касим Дал и т.н.).

Понастоящем България се намира в преломен момент на своята уязвимост от руски и турски контрол поради издигането на ДПС (на вътрешното му ядро около Доган) до статута на основна политическа сила, разполагаща с мощна етно-корпоративна и корпоративно-финансова база. Този нов етап е свързан със създаването на втора присъдружна партия на конгломерата около лидера Доган – България без цензура – чрез която ролята на балансьор придобива ново измерение на по-всеобхватен контрол.

Днес Местан заяви, че правителството няма да изкара мандата си – ясна индикация на охлаждане към БСП и стопляне по посока ГЕРБ. Бареков, от своя страна изрази директивата за сближаване с БСП – въпреки, че на неговите думи трайно значение не може да се придава. Тези изявления сигнализират за една по-дългосрочна и по-дълбока визия на Боянския сарай за осъществяване на хегемонната роля на ДПС в българската политика. Вместо просто заместване на скандалната Атака с ББЦ в една ремонтирана тройна коалиция след предсрочни избори, Доган очевидно подрежда силовото си присъствие и вляво, и вдясно за да контролира цялостно политическия процес. При тази схема – ако бъде успешно осъществена – няма вариант на откъсване или отдалечаване на Доган от властта – каквато и конфигурация да управлява.

При тази нова структура на хегемонна власт патронатът на Доган в Москва и Анкара може да разчита на устойчиви и дългосрочни стратегии на влияние и подялба на България. Европейското членство и западната принадлежност много скоро могат да се окажат смокинов лист на братската руско-турска дружба на българска територия. Или смокинов лист на яростна конкуренция между Москва и Анкара за контрол и/или подялба на България. Двата варианта биха могли да бъдат както алтернативни, така и взаимно допълващи се. Друга, също много важна тема е възможността властовата групировка около Доган да се окаже обект и на други външни амбиции за придобиване на акционерен дял в хегемонията над българската политика.

Това ще означава повече кеш и повече власт за Доган и повече проблеми и безпътица за България. Кой ни е виновен, че се докарахме дотук?

Автор: Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s