Само ний, българите, се инатим като магарета на мост и не щем да направим българското икономическо чудо!

Един мой събеседник по блог, живеещ в Австралия (който ми пише дълги коментари, ама в имейли, не в блога, само лично до мен да са безценните му мисли), но бил живял и в Америка, ми развива тази сутрин в писмото си тезата, че американците, видиш ли, не били обичали… германците; ето как се обосновава, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до него по така и така наченатата важна тема:

… През 1980-те нашумяха много случаи на убити германски туристи във Флорида. Идват там, вземат кола под наем и “Ихууу”, кои сме ние! Но на гоcподин негър това не му хареса и започнаха едни убийства без край на германски всестранно развити социалистически личности. Така немския еснаф бе отказан да прави от Флорида Германия.

После глупавия немец купи Крайслер, за някакви милиарди. След голяма агония около 10 години по-късно швабата се отказа и се прибра в задника на майка си Германия.

Причината: Разлики в манталитета, никой американец не иска да работи под брутален немски диктат, това ни иде срещу косъма. Те просто не можеха да задържат работници в завода си. Капитулираха като пред Москва и скоропостижно се изнесоха. И сега когато видя Крайслер на пътя с немска форма като танк се сещам за тях.

А ето какво му отвърнах:

Първо, да имаш много здраве от мен, но германците може да са всекакви, но само глупави не са! Много са умни германците, страшни са в туй отношение – и точно от това им иде проблемът, а не че били… глупави. И да си умен много не е на добро, но това е отделна тема. А иначе благодарение на ума си германците много са постигнали, то, прочее, без ум нищо не се постига; само дето ний, българите, се опитваме да постигнем нещо хептен без акъл, а само с един гол инат, е не става, природата човек не може да победи!

А ако пък американците, както викаш, не могат да оценят качествата на германците, това изобщо не говори добре за американците. Но аз не вярвам на такива приказки, че, видиш ли, американците не били харесвали германците, глупави ми се виждат: може да има някои американци, дето не харесват германците, но това едва ли важи за всички американци. Също така знам от историята как чудесно се сработиха американци и германци след войната и как за нищо и никакви си десетина годинки заедно направиха германското икономическо чудо.

Е, това чудо си е предимно германско – нямат по мое мнение никаква грешка германците, много ги бива; същото мога да го кажа и за американците! – а пък, както е известно, американците много са помогнали не само на германците, а и на цяла Западна Европа. Същото може да се каже и за японците, които под американски надзор осъществиха японското икономическо чудо.

Сега дето само ний, българите, като магарета на мост се инатим и не щем да направим българското икономическо чудо! Все ни се иска да се върнем назад и отново да се натикаме в кочината при „братята-руснаци“, там, в калта, в лайната и в смрадта явно ни харесва повече; ама ще се подърпаме, ще се поинатим, пък ще кротнем в един момент – и от това само ще спечелим.

Като германците и като японците можем да станем и можем много да постигнем ако вървим заедно с американците! То нима някой народ добро е видял от руснаците?! Кажи де? Но това вече е друга тема! Бъди здрав!

С поздрав: А.Г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Авангардното мислене на германците

Нов рекорд в Германия: 50,6% от електрическата енергия за едно денонощие е получена чрез слънчеви батерии

От Даниел Десподов

Германия подобри рекорда по добив на електрическа енергия, получавана чрез слънчеви батерии. На 9-ти юни тази година в Германската Национална електрическа мрежа постъпиха 23,1 гигаватчаса електрическа енергия, получена чрез слънчеви панели и това са 50,6% от денонощната консумация, съобщи Fraunhofer ISE. Рекордът е постигнат през почивния ден, когато консумацията в Германия е минимална, но това според експертите е едно значително достижение за слънчевата енергетика.

През месец юни 2014 година Германия подобри още няколко рекорда за получаване на електрическа енергия чрез слънчеви елементи. Така например, между 13:00 и 14:00 часа на 6-ти юни тази година всички фотоелементи в страната генерираха 24,24 гигаватчаса, а за цялата седмица от 2-ри до 8-ми юни – 1,26 тераватчаса. Германия до скоро се считаше за лидер в производството на ядрена електроенергия, но след трагедията във Фукушима изцяло се отказа от атомните електроцентрали и сега е лидер по производството на възобновяема енергия.

Около 90% от всички слънчеви панели в Германия са разположени на покривите на домовете и сградите. Тези панели масово се инсталират и в малките села, във фермите и заводите, като съвременните архитекти на новите сгради се съобразяват с това и проектират жилищните и административните сгради по такъв начин, че покривът да е насочен към юг.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Заинтересовани външни и послушни на тях вътрешни сили подклаждат, наливат масло в огъня на кризата

Из: Радан Кънев скочи на Бойко Борисов

Според лидера на ДСБ бившият премиер също създава паника за банковата система

Лидерът на ДСБ Радан Кънев разкритикува Бойко Борисов за изявленията му, че е необходимо да се изтеглят 5-6 млрд. лв. заем от МВФ, за да се стабилизира банковата система. В профила си във фейсбук Кънев написа:

„Неприятна изненада: Бойко Борисов в хора на врачките, създаващи паника. Приказките за 5-6 милиарда заем от МВФ подклаждат паниката сред гражданите и са лишени от всякаква финансова логика. Банките имат нужда от повече спокойствие и по-мълчаливи и подготвени политици.

Или… някой в ГЕРБ си представя, че смут и предизборни опашки пред банките ще дадат по-лесна победа на „силната ръка“? Надявам се Борисов спешно да се освободи от подобни съветници. Подобна политика ще вкара страната в хаос, и надали ще даде гласове на партия, чиито финансови стожери са били Дянков (днес ВТБ) и Мавродиев (днес – безпомощната и парализирана КФН.)“

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Прав е Радан Кънев. Като чух изявлението на Б.Борисов – а той, горкият, е доста бос по банковите и финансовите въпроси и е най-добре да се въздържа от изказване по въпроси, от които не разбира – аз си помислих същото. Радвам се, че има политици, които изразяват и моите мисли по най-важните въпроси. А Б.Борисов по въпроси, от които не разбира, би следвало да говори само онова, което му казват подготвени експерти. Ала къде ти толкова смиреност и разумност у бабаит като него, дето си мисли, че от всичко разбира…

Още един-два коментара, които казват нещо важно за разбирането на ситуацията:

Всички политически партии една през друга се опитват да внасят нестабилност. Кутев пусна слуха за фалит на още банки и на валутния борд. Бойко Борисов твърди, че ни липсват разни милиарди. Местан след всичките тъпи преговори, които водят, се изцепи, че времето е относително понятие. Пуснаха се някакви глупости за правителство на спасението… Що за малоумници има в тази държава! Все едно искат насила да разсипят държавата. А не е ли точно така?

Написа: Ziezi

„Налице са белези за външна намеса в развитието на българската политическа криза. Страната е изправена пред външнополитически риск, генериран от стратегията за противопоставяне срещу Европейския съюз и НАТО.“

Иван Костов

НЕОБХОДИМА ДОБАВКА КЪМ КОМЕНТАРА МИ: Като гледам как усърдно някои външни сили, намиращи се на североизточна посока, подклаждат, наливат масло в огъня на кризата, подпомагани от прислугващия им политически персонал у нас, се питам дали след като путинистите в основни линии се провалиха в Украйна (там срещнаха неочаквано твърд отпор!), дали пък сега основното им внимание постепенно не се измества към България – като най-слабо място в Европейския съюз и НАТО? Казвам: дали на нас не е дошъл редът да усетим „меда и жилото“ на тази същата „всеотдайна братска любов“, от която така силно пропищяха украинците?

В тази връзка не е зле да прочетете ето това, важно е: Банковата паника може да е сценарий на Кремъл Някой има интерес всичко да изгори в България, смята Георги Ганев; един цитат само:

Това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко. Очевидно някой има интерес всичко да изгори в България. За това става въпрос.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Комунизмът уж абдикира, но комунистите запазиха и дори увеличиха старата си власт

Из: Как комунизмът си остана

Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа.

… Европейската платформа „Памет и съвест“ координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно – престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но „новата класа“ е запазила старата си власт.

През 1957 Милован Джилас я дефинира като „експлоататорска класа на собствеността“ – състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия, например, на мястото на съветската диктатура се установи „плебисцитната“ диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

… България сред държавите с най-влошено развитие. А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация „Бертелсман“ установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

За да излезем и от тази криза се иска просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели

Чета в един сайт статия със заглавие Колко е важен служебният премиер? (заглавието обаче не й е много сполучливо и подходящо според смисъла, но както и да е) с автор Константин Вълков, която е чудесно написана, носи в себе си богат смисъл, дава интересни примери от историята и задава много и то крайно необходими въпроси, примерно ето тези:

… Проблемът на страната е, че няма политически лидер, роден и отгледан от друга майка. Как да има ефективна битка за политическо надмощие като догановци, местановци, барековци, станишевци, борисовци, кобурги, първановци, сидеровци, василевци, пеевскоподобни и всички останали излизат от един корем, сучат от двете цици, търсят вниманието на тия две цици, които навярно обитават един и същ сарай и т.н.? Кой е този, който ще ги стимулира да се развият политически, да дръпнат с нова политическа идея, да работят повече? Карат се помежду си, днес едните цоцат от циците, утре ще са другите, ама тия цици са все ония цици.

Ето още един абзац, свързан с темата:

Качественият служебен премиер би могъл да създаде изцяло нова политическа реалност, да върне вярата в демократичния модел и да съживи политическата система, оставена на командно дишане.

В тази връзка авторът пише нещо много важно, а именно:

Моделът на следващото служебно правителство трябва да бъде следния – изключително жилав, непоколебим и опитен служебен премиер плюс най-добрия чужд съветник, който страната може да си позволи.

И накрая задава въпроса кой именно да бъде служебният премиер; отговаря съвсем неочаквано ето как:

Въпросният служебен премиер се казва Иван Костов. (сега пребройте до десет преди да избухнете)

Ето какъв коментар си позволих да напиша пък аз във Фейсбук под линка, водещ до тази статия:

Споделям тезата на автора: ако наистина искаме страната ни за няколко (два до три) месеца да дръпне решително напред то служебният премиер, назначен от Президента Плевнелиев, трябва да се казва Иван Костов.

Впрочем стане ли Костов служебен премиер, това може да помогне на изборите Реформаторският блок да вземе мнозинство, тогава Костов вече може да остане премиер и на новото редовно правителство – и тогава страната наистина ще поеме по верния път. Не е фантастика това, иска се просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели…

Написах това, знаете, за лечението на някои болести се налага да се бърка дълбоко в раните, чак до корена, до основата, а също така и да се реже гнилото. Та с оглед на всичко това си позволих да се изкажа така. Ако искате ме плюйте или пък се смейте докато сте живи, само внимавайте да не си преуморите ченетата…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.