Разбира се че в България ще е първият паметник на завистта в света!

След паметника на ку…, пардон, на пениса, сега и на завистта! (виж: Правят първия в света „Паметник на завистта“ в Хасково) Много цапа духовно Бълхария около себе си и не се усещат, че сега през 2014 г. се цени позитивността и творчеството, а не гадости. Паметникът обаче е отвратителен, втресе ме направо. А в коментарите: Защо не и паметник на Сатаната, ха-ха…

Това БГ ако е християнска и европейска страна, аз съм Далай Лама!

COMMENTS >>> Изключително подходящ паметник за съвременна България. Единствената ми забележка е, че ще бъде поставен в Хасково, а не в центъра на София, където би добил повече популярност и размисли. Едва ли някой се съмнява, че завистта е българският гений, а за да бъде картинката пълна, аз бих предложила изграждане на паметници на злобата, лицемерието и тесногръдието. О, да, и паметник на съседа – онзи с който вечно се състезаваме, но скришом мразим най-много на света.

Иван (анонимен): А паметник на Сатаната кога?! Разбира се че тук ще е първият паметник на завистта в света…. хората обикновено правят паметници за неща от които се гордеят… явно ние се гордеем със завистта… и заради това ще издигаме паметник!

П.П. Ето ти една песен за Анастасова; виж част от текста:

… Знам че всичко в тебе е лъжа,
камък носиш ти, а не душа.
Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм.
Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм.

Сам останах аз сега, ти погуби любовта.
Тази победа е твоя, защо не празнуваш?!

Казах ти, че Тони Cтораро не е простак, а ти пак напираш за „лека вечер“ с мухлясали песни, които никой не слуша. Адски си немузикален и безчувствен: ще ми пускаш някакви си Леа Иванова, а не Стораро, Кондю или Азис! Ако не беше философ щях да те наругая едно хубаво, ама сега не става…

А. от Австралия

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s