Истинската същина на свободното пазарно общество има възвишен духовен характер

Един българин, живеещ в Австралия, ми писа нещо, което ми се наложи да коментирам, нещо важно, касаещо същината на капитализма; ето какво каза той и ето какво аз му отвърнах:

… Че имаш ДУХОВНА свобода ми е ясно, но капитализма е много меркантилен и гони и материалната свобода, всеки разбира това тука…

Ето и моя отговор:

Нищо не си разбрал от същината на капитализма: капитализмът в същината си изобщо не е меркантилен. А е духовен, колкото и да ти се вижда смешно това. Ония, които възприемат капитализма или свободното пазарно общество с всичките му възможности предимно меркантилно – нищо не са разбрали от същината на капитализма.

Капитализмът дава простор за безбрежно разгръщане на човешката индивидуалност и за утвърждаването й – и в това нима нищо меркантилно. Личност със съответните качества човек съвсем не може да си купи. Дух също не можеш да си купиш… колкото и пари да имаш; свободата също не е предмет на покупко-продажби или на търговия.

Истински важните неща, за които капитализмът дава поле за разгръщане, изобщо не са меркантилни.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Нескопосана публична провокация на руското мекере Орешарски

По повод на: Орешарски даде заден, разпореди: Спрете „Южен поток“!

Оповестяването на това решение на Орешарски след среща с трима американски сенатори само по себе си е публична провокация: „Вижте ги, американците ме накараха да спра „Южен поток!“. На практика американците могат да имат само косвена връзка с този проблем.

България е член на ЕС по своя собствена воля и това членство изисква припознаване на европейското законодателство като част от националното. Орешарски не може да взема решения в разрез с Третия енергиен пакет на ЕС, защото за нарушаване на закона се налагат определени наказания – според провинението. Това, че премиерът, Станишев и Стойнев се правиха седмици наред на „умрялата лисица“ не променя главното – законът трябва да се спазва.

Не му помогна на Орешарски тарикатският прочит на Отче наш – „и не ни въведи в изкупление…“ Без изкупление явно няма да се мине – след като се е въвел в изкушението на Газпром…

Написа: Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.