Ето как хората живеят в… „изгнилата“ и „западналата“ Европа, по-специално в Холандия

Прибирам се вчера в късния следобед, слизам от влака и закрачвам към къщи. В нашия квартал, народът се излегнал да плажува край езерото (30 градуса е!), деца играят вън, котките се изпружили и те на припек, лебедите царствено се носят по вади и каналчета, чапли дремят край брега, водни кокошки притичват от време на време по водната повърхност и пак се кротват.

Вече на нашата улица се разминавам с комшията, кучето му мимоходом и доверчиво ми близва ръката и в този момент с индиански викове от близката тръстика изскачат три дяволчета. Голи до кръста, целите в кал, бермудите им мокри и те в кал, косите им и те така оплескани, че не можеш да видиш руси ли са били или не.🙂 Изскачат, поглеждат ме дяволито и преди да претичат отсреща към другото езеро, ми извикват дружелюбно:

– Хой (здрасти!)! Ние сме трите прасенца!🙂

Добре че ми казахте, мисля си, иначе отде ще се досетя. Преди няколко години моят син Тервел и приятелят му Томас, пак така оплескани твърдяха, че били римски войници…🙂

… За другите не знам, но аз много ще се гордея със себе си, ако помогна дори мъничко:

1. България да се отдалечи на безопасно разстояние от орбитата на Русия.

2. Реформираме образованието, че да стане такова, каквото е в Холандия (поне!)

3. Направим правосъдната реформа така, че да се доближи (поне!) до тази в Холандия, където пред законите всички са равни

Написа: Daniela Gortcheva

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s