Бляскаво описание на свръхидиотската политика на Путин

Из: Защо е време Русия да се откаже от „Южен поток“

На пазарите в Югоизточна Европа, в които влиза през Черно море “Южен поток”, няма никакво търсене. Икономиките на редица страни, които ще получават доставки по газопровода, са в депресия, което се отразява и на потреблението на газ. През 2013 г. например общият внос на газ от “Газпром” от шестте държави – основни получателки по “Южен поток” (България, Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия и Словакия) – представляваше 18.3 млрд. куб. м годишно при 23.8 млрд. през 2008 г. Това е намаление с една четвърт. Къде ще мъкнете тези 65 млр. куб. м годишно?

По този начин “Южен поток” не открива за Русия никакви нови пазари и – нека бъдем откровени – единственият му смисъл е да се заобиколи Украйна, през която днес преминава над половината от руския газов транзит. Впрочем това никога не е било прикривано.

Това прилича на ситуация, когато не ви харесва портиерката, която седи на входа и за да не я виждате си поръчвате индивидуален асансьор с отделен вход и асансьорна шахта, струващи милиони. Иначе казано, няма никакъв обективен икономически смисъл в подобно свръхскъпо заобикаляне на Украйна…

… това ще бъдат пари, безсмислено хвърлени на вятъра.

… Ясно е, че действията на Евросъюза за “Южен поток” са и политически мотивирани – върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа.

“Битката за България” в този смисъл стана решаваща тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вътрешнополитически сметки дори няма смисъл да коментирам: за 2014 – 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и само това вече е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не значат. Така че “битката за България” според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за “Газпром” от самото начало…

Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитираща страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s