Политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено прагматично занимание, вдъхновявано от възвишени човешки цели

Снощи бях на среща със Св. Малинов и Р.Кънев, организирана от ДСБ-Пловдив – и състояла се в Дома на техниката. Вкратце искам да разкажа за впечатлението си от чутото и видяното на тази среща.

Ще започна с това, че за първи път от много години отивам на такова партийно събиране – ако не броим това, че много пъти съм ходил на разни митинги на открито, шествия, протести и пр. Но на партийно събрание не бях стъпвал може би от момента, когато СДС се разцепи и Костов се отдели в отделна партия (оттогава та досега обаче съм твърд привърженик на ДСБ и безброй пъти съм го заявявал публично, в блога си). Вярно, в един период преди години даже бях решил да вляза в ДСБ като член (в кварталната организация), но след това ми се отщя, щото тогавашния председател се изложи много в моите очи, както и да е, това е минала история. Та снощи отидох по-рано и бях един от първите, дето седнахме в залата; след това тя се изпълни, дето се казва, „по шевовете“, та се налижи млади хора да носят още столове за да седнат всички. Стана така че докато чаках, до мен седна един добре изглеждащ човек, на вид няколко години по-малък от мен, който, както се оказа после (той се изказа), бил бизнесмен, за първи път идващ на партийно събрание на каквато и да било партия. Та този човек с изказването си ме впечатли силно, също както ме впечатлиха с изказванията си и няколко други изказали се хора – изказалите се в пълнота успяха да изразят и моите собствени виждания, дотам, че на мен самия изобщо не ми се наложи да вземам думата. Аз се изказвам на такива публични места само в краен случай, само когато виждам, че никой друг не дръзва да каже моите мисли по нещо особено важно; щом обаче някой от вече изказалите се ги каже, аз се успокоявам и вече с интерес само слушам: ние, философите, много обичаме да слушаме как наоколо говорят други мислещи хора. Та снощи се оказах в такава една компания и затова се чувствах така чудесно, направо превъзходно.

В първата част бяха съобщени точните изборни резултати за град Пловдив, после един след друг се изказаха господата Св.Малинов и Р.Кънев, в тази последователност. И двамата говориха на няколко пъти, отговаряха на въпроси, вземаха отношение към казаното от разни граждани, искам да кажа още сега общото си впечатление, че се представиха доста убедително, аз лично съм много доволен че отидох на събранието, а отидох точно за това: да почерпя непосредствени впечатления, да видя с очите си какво става. Интересно е, че в публиката преобладаваха, както обикновено става, по-възрастни хора, но имаше и доста хора на средна възраст, а също така имаше и немалка група съвсем млади хора. За моя радост сред младите забелязах един мой ученик, завършил преди 5-6 години, след събранието той дойде при мен, здрависахме се, поговорихме малко, включително и за историите в ПГЕЕ-Пловдив (момчето беше информирано за последните случки и се възмущаваше как е възможно да стават такива безобразия!). Имаше и много дами, на различна възраст. Водещата събранието беше също дама.

Аз сега не мога – не и това е моята цел – да разказвам какво точно чух и от г-н Малинов, и от г-н Кънев, но общата ми преценка е, че тия двамата са изключително умни политици, които имат верни и добре обосновани виждания за разумното поведение на партията ДСБ в нелеката политическа ситуация на момента. И Р.Кънев, и Св.Малинов, признавам си, ме впечатлиха със силните си изказвания, удивително е, че тия сравнително млади политици имат такива зрели и дори мъдри оценки. От този момент съм по-спокоен относно това, че политиката, която ДСБ води, е вярната политика, е политика за доброто на страната. Научих много неща и за вътрешно-коалиционните отношения в Реформаторския блок, общо взето съм оптимист за неговото бъдеще, въпреки че ще има тепърва доста атаки срещу неговото единство. Св. Малинов каза нещо, което ме порази с мъдростта си, ще се опитам да го пресъздам със свои думи; той каза нещо такова, за смисъла гарантирам, не за думите:

– Е, добре, ние можем да произнасяме силни, верни и патетични думи, думи, на които аудиторията ще ни се радва, тя ще бъде едва ли не просълзена от силното чувство. Да, но в политиката има нещо друго, истински значимо: доколко реално сме полезни на страната, на гражданите, на народа. Не бива да допускаме това: с огнени думи да подчертаваме колко сме прави, и наистина да сме съвсем прави, да говорим изцяло верни думи, но в същото време на дело да се оказва, че сме също така и съвсем безполезни – е, и какво от това, че сме толкова прави?! Истинското е друго: да се държим така, че да сме най-вече полезни на страната си – и да действаме според възможностите, според реалните дадености в политиката. Да действаме така, че да успяваме реално да влияем за промяната на ситуацията към по-добро, ето това е истински важното. Сиреч, да бъдем разумни, да действаме разумно до степен, че да сме полезни на страната си – това е главното. Разбира се, компромиси с ценностите си не бива да допускаме да правим, но пък бидейки верни на идеите си за един истински здрав консерватизъм, за една реална и практична дясна философия на политиката, да съумяваме да допринасяме за подобряване на положението в реалния живот. Докато хубавата риторика си е нещо хубаво, но в политиката значение има и полезността за хората на политиката на дадена партия.

В този смисъл говори г-н Малинов и силно ме впечатли; разбира се, той успя да развие мисълта си значително по-добре отколкото аз тук се опитвам да я възпроизведа, но в основни линии смисълът беше горе-долу този. Личеше си, че дълбоко е преживял и почувствал тази потребност от промяна, изстрадал я е, така да се каже, което именно е и причината да прозвуча така убедително. Публиката също беше трогната от изказването му и всички ръкопляскаха като завърши. Радан Кънев също се представи доста убедително, въпреки че е още по-млад от Малинов. Доволен съм и от двамата. Сериозни, мислещи, отговорни политици, не говорят празни приказки, имат и съответните верни убеждения, личи си, че държат и на порядъчността, на морала в политиката – на такива политици може да се вярва, на тях може и да се залага. Още по-убеден съм след тази среща снощи, че моят избор да заложа на ДСБ е правилен, е верен, е разумен избор.

Така ще правя и занапред. А навън, докато течеше събранието, се лееше проливен дъжд с гръмотевици. Това допринесе за пораждането на някакъв сюреалистичен нюанс в случващото се. Това още повече подсили оптимизма ми: дано на ДСБ почне да й върви като по вода в предстоящите изпитания! С каквото мога и аз ще помагам. Да повторя, много силно ме впечатлиха хората от публиката, които се изказаха. Чудесно се чувства човек сред аудитория, която има толкова близки ценности и разбирания, такава идентична политическа ориентация. Младежът, бивш мой ученик, който след срещата дойде да се ръкува с мен и да поговорим, директно ме попита: г-н Грънчаров, ама и вие ли като мен сте член на ДСБ? Отвърнах му, че съм симпатизант, не член, но отдавна, още от учредяването на партията. Той сякаш малко се разочарова, но е факт, че се изненада, че имам точно такива убеждения. Което и показва, че като учител съм бил на ниво – щом не съм издал политическите си убеждения пред него по време на часовете (пък съм му преподавал и гражданско образование!).

Та този е моят отчет за снощната среща. Радвам се, че отидох, аз рядко ходя на такива места. Но ето, човекът до мен, бизнесменът, който също като мен за първи път дошъл на събрание на ДСБ, призова за нещо много важно: ДСБ да се старае с показването на една твърда вярност към автентичната дясна политика да привлича около себе си не само дясно мислещите хора (на една част от които им се наложи, от немай-къде, да подкрепят ГЕРБ, но ще дойде момент да заложат на нещо по-истинско), но също така и да привлича към себе си представители на дребния и среден бизнес, които страдат еднакво както от политиката на БСП, така и от политиката на ГЕРБ – щото и двете партии толерират монополистките хищници в икономиката ни. Или, другояче казано, служат на олигархията, имаща различни крила, „перца“, мафии и пр. И така на дело вредят на България, на гражданите. И това ще се осъзнава все повече и повече от редовия гласоподавател.

Трябва в близко бъдеще да стане така, че като изход от сегашната политическа и икономическа безизходица все повече и повече хора да осъзнаят, че истинската алтернатива на статуквото е да се доверят на автентичната десница, която днес е в Реформаторския блок. Аз съм убеден, че това може и трябва да стане. За него обаче трябва да се работи много. Честно и настойчиво. Реформаторите трябва да убедят нацията, че са различни от останалата политическо-олигархична гмеж, работеща главно за своя користен интерес. Трябва да убедят нацията, че политиката, която е вярна на понятието си, може да бъде и почтено занимание, вдъхновявано от възвишени човешки цели. Повратът към добро в българската политика иде. Той ще стане скоро. Но… само ако го осъществим ние, гражданите, дето сме загрижени и готови да работим за доброто на България. Аз така разбирам нещата. В това вярвам и за това работя. Според силите си. И на своето си място. Като ангажиран гражданин и философ.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Опит за сравнителен анализ между руския идиотизъм и неговото „българско“ рублофилско съответствие

По-долу са изредени основните признаци на руския идиотизъм, в тази връзка си позволявам да запитам: а дали те не съвпадат и с принципите на българския такъв? Щото у нас идиотите измислиха, че „българският патриотизъм“ се бил измервал, видите ли, с… любовта към Русия и към СССР!!! Давате ли си сметка за мащаба и колосалността на българския рублофилски идиотизъм?!

Из: Россия инкубатор идиотов

Наверное, для очень важных дел, о которых я не знаю, Богу нужны не только умные, а и дураки. Поэтому для умных Бог создал Америку, Израиль и Украину, а для идиотов – он создал Россию. Большую резервацию для размножения идиотов…

Основные признаки русского идиотизма:

Вера в Путина

Вера в то, что русское телевидение говорит правду
Вера в то, что Россия великая страна
Вера в то, что весь мир враги России
Вера в то, что есть его мнение и неправильное
Вера в то, что Сталин отправлял русских идиотов в Сибирь для того, чтобы сделать их великими
Вера в то, что если поставить памятник своему палачу, он станет роднее мамы
Жизнь с навязчивой мыслью спасти мир от америкосов и бандеровцев

Если русский идиот прожил свою жизнь и ни разу не получил по морде за свою духовность, такая жизнь у русских идиотов считается прожитой зря!

© Алексей Заводюк

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Дали да не поискам и аз пари от Пеевски и от Цв.Василев – щом били толкова щедри, а, какво ще кажете?

Гледам, че някои нашенски пишман-„интелектуалци“, сиреч, „ентелектуалци“ се били подписали в подписка в защита на банкера Цветан Василев, санким, той бил богат и успял човек, досущ като Делян Пеевски, но при това бил и, тъй да се рече, щедра душа, сума ти пари бил давал, подпомагал, видите ли, и културата (!), та като гледам как разпалено го защищаваха, предполагам, доста хубави пари явно им е дал; интересно е също, че не изпитваха капчица угризение, щото цялата тази работа изглежда крайно безскрупулна, явно у тия същите нашенски „ентелектуалци“ вече не е останала жива скрупул, капчица съвест, даже са стигнали дотам, че и разсъдъкът е взел да им изневерява. Както и да е, тяхна си работа, нека да се резилят колкото си искат. Но като гледах такива едни двама хубавци-мазняри по телевизията (един от тях даже за малко да се разреве като обясняваше колко хубав човек бил същия оня тъй щедър „за културата“ банкер!), в един миг ми хрумна следната скандална мисъл:

Абе, какво ще стане, ако взема да напиша и аз едно писмо до тия най-преуспели нашенски мъже, Цветан Василев и Делян Пеевски, на всеки поотделно, като се позова на това, че съм чул слухове за техните тъй щедри спрямо науката и културата души, да се опитам да измоля от тях и аз някой и друг лев, който да отиде за издаване на философското списание ИДЕИ, което е предимно за мислещата младеж, как смятате, дали един такъв номер може да мине, дали ще ме огрее, а? Но какво пък ми пречи да опитам, нали, то за опитване нищо няма да ми коства, а, струва ли си, как мислите, или само ще се орезиля и аз ако поискам? Е, ще поискам съвсем публично, открито, не както това обикновено се прави, интересно ми е в тази ситуация дали няма да се стигне дотам, че пък, примерно, с оглед да си очеткат имиджа, да ми отпуснат някоя щедра субсидия за списанието, леле-мале, да ми отпуснат някоя и друга хилядарка, примерно, та да мога да издавам списанието поне докато съм жив, леле, дали това е възможно?!

Я на Бареков що пари дадоха само и само да направи възгнусничката си „партия“ и да се натика в Европарламента, милиони пари им изпотроши тоя нахалник, който при това, знаем, си пода по поливане на голия си шкембак с най-скъпо шампанско?! Кой знае сега дали същият не се къпе вече в такова шампанско, не знам, но как ще се излага само да се полива с шампанско, по-добре е направо да си направи басейн с шампанско, та да си плува в него, сякаш е някоя нова… Клеопатра, дето се била къпала в магарешко мляко или не знам си в какво още.

Та да ви попитам, щото е важно: да пиша ли и аз едно писмо до Пеевски и до Цв.Василев, а, и да поискам пари за субсидия на сп. ИДЕИ, как мислите, има ли смисъл, има ли шанс да ме огрее, или само дето ще се изложа като последен цървул?! Сетила се Мара и тя да се… – такава ли е тя моята?! Кажете де, не се срамувайте? Питам най-искрено, за мен е важно това. Ами ако дадат? Ако наистина са толкова щедри за културата? Представяте ли си?! Той Въргала затова толкова обича тоя банкер, нали? Има защо. Да опитам ли, нищо че не съм велик като Варгала, но знае ли човек, може пък да дадат и на нищожна бактерия като мен – в сравнение с такива великани?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)