Макар демокрацията да има много недостатъци, по-добро от нея не може да бъде изобретено

Демокрацията е притисната до стената. Какво да правим?

Демокрацията понася удари. На почти всички континенти опитите да бъде разширено правото на хората да избират своето правителство се натъква на големи трудности. В Ирак, Египет, Украйна, Русия, Афганистан, Пакистан и много други страни демокрацията е победена от деспотизъм и отчаяние.

Най-често се чува обяснението, че западната демокрация не е за всички, че това, което работи в нашето общество, не работи автоматично другаде. Друго обяснение гласи, че ние не трябва да се опитваме да разпространяваме демокрацията в останалия свят, защото това изобщо не е е наша работа.

И двата възгледа са тесногръди и недалновидни. Ако САЩ изоставят демокрацията в останалия свят, тогава ще западне не само останалият свят, но тиранията скоро ще започне да предопределя и нашия път, а избирателното право ще стане по-рестриктивно.

Преди 25 години, подтикнат от рухването на съветския комунизъм, Франсис Фукуяма, сега професор в Станфорд, доказваше, че светът е стигнал “края на историята” и че либералната демокрация и капитализмът на свободния пазар са в заключителната си фаза. Сега е само въпрос на време, твърдеше той, останалият свят да последва САЩ и Западна Европа и да започне да ръководи работите си по демократични правила.

Първоначално изглеждаше, че той е прав. По времето на последния комунистически лидер, Михаил Горбачов, Русия изостави марксизъм-ленинизма, а васалните му страни в Източна Европа, които тя потискаше след Втората световна война, се освободиха сами. За пръв път държави като Полша и Украйна гласуваха свободно. Стремглавият ход към демокрация скоро се разпространи с кулминация голямата вълна на демократизация сред арабските народи в Северна Африка и Близкия изток. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Кои могат да бъдат автентични лидери в Реформаторския блок

По повод на обезпокоителна дописка със заглавие Акция “всички срещу ДСБ” в ход при Реформаторите, на която попадам тази сутрин, прочетох под нея коментар, който оценявам за добър, разумен, смислен; затова и го публикувам отделно, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Надявам си всички осъзнават, че факторът „преференция“ – сам по себе си като възможност за гласоподавателя – е в основата на получения изборен резултат. Изборният резултат не е следствие от надмощието на едни твърди партийна ядра над други, защото самата теза за съществуването на такива ядра е повече от оспорима. Единственото твърдо ядро, което е потенциален електорат на РБ са хората, които споделят условно така наречената „синя идея“. Тези хора са дистанцирани от партийността (която почти тотално се компрометира в годините след 1992-1993 гг.) и не гласуват за партии, а за идеи. В конкретния случай те гласуваха за най-разпознаваемото „синьо“ лице в листата на РБ. М. Кунева получи по-малко гласове от Св. Малинов просто защото тя и ДБГ отскоро са в лагера на „сините“ (от година самопровъзгласили се като „реформатори“) и все още в недостатъчна степен се припознават като изконно „сини“.

Тезата за твърдите електорални ядра ще изиграе много лоша шега на РБ на следващите избори, ако продължава да се използва като инструмент за вътре-реформаторско надмощие. По една проста причина: сами по себе си тези ядра, доколкото ги има, не могат да вкарат в парламента нито една от петте партии в РБ и в този смисъл те въобще не могат да бъдат аргумент кой ще е кормчията в РБ. Но преди всичко РБ е политическа формация от нов тип, в която водещо е производството на политики (управленски и законодателни) и на ясен алгоритъм за тяхното практическо осъществяване, когато РБ влезе в законодателната и изпълнителната власт.

Такива са очакванията хората и точно това водещо начало трябва да е основният критерий, по който ще се рекрутират управленските кадри и управителните органи на РБ. Определянето на базата на някакви химерични твърди ядра кой в РБ е ВИП-персона е политическо самоубийство. Лидери в РБ може и трябва да бъдат само тези, които имат силни и завладяващи идеи, предлагат смислени и работещи политики и имат личното качество така да ги представят на широката аудитория, че те да се превърнат във верую на всеки един гражданин. Всичко друго са автодеструктивни игрички без никакво бъдеще.

Написа: Vladimir Stoychev

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.