За да излезем и от тази криза се иска просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели

Чета в един сайт статия със заглавие Колко е важен служебният премиер? (заглавието обаче не й е много сполучливо и подходящо според смисъла, но както и да е) с автор Константин Вълков, която е чудесно написана, носи в себе си богат смисъл, дава интересни примери от историята и задава много и то крайно необходими въпроси, примерно ето тези:

… Проблемът на страната е, че няма политически лидер, роден и отгледан от друга майка. Как да има ефективна битка за политическо надмощие като догановци, местановци, барековци, станишевци, борисовци, кобурги, първановци, сидеровци, василевци, пеевскоподобни и всички останали излизат от един корем, сучат от двете цици, търсят вниманието на тия две цици, които навярно обитават един и същ сарай и т.н.? Кой е този, който ще ги стимулира да се развият политически, да дръпнат с нова политическа идея, да работят повече? Карат се помежду си, днес едните цоцат от циците, утре ще са другите, ама тия цици са все ония цици.

Ето още един абзац, свързан с темата:

Качественият служебен премиер би могъл да създаде изцяло нова политическа реалност, да върне вярата в демократичния модел и да съживи политическата система, оставена на командно дишане.

В тази връзка авторът пише нещо много важно, а именно:

Моделът на следващото служебно правителство трябва да бъде следния – изключително жилав, непоколебим и опитен служебен премиер плюс най-добрия чужд съветник, който страната може да си позволи.

И накрая задава въпроса кой именно да бъде служебният премиер; отговаря съвсем неочаквано ето как:

Въпросният служебен премиер се казва Иван Костов. (сега пребройте до десет преди да избухнете)

Ето какъв коментар си позволих да напиша пък аз във Фейсбук под линка, водещ до тази статия:

Споделям тезата на автора: ако наистина искаме страната ни за няколко (два до три) месеца да дръпне решително напред то служебният премиер, назначен от Президента Плевнелиев, трябва да се казва Иван Костов.

Впрочем стане ли Костов служебен премиер, това може да помогне на изборите Реформаторският блок да вземе мнозинство, тогава Костов вече може да остане премиер и на новото редовно правителство – и тогава страната наистина ще поеме по верния път. Не е фантастика това, иска се просто повечко акъл у колкото се може повече хора – имам предвид гласоподаватели…

Написах това, знаете, за лечението на някои болести се налага да се бърка дълбоко в раните, чак до корена, до основата, а също така и да се реже гнилото. Та с оглед на всичко това си позволих да се изкажа така. Ако искате ме плюйте или пък се смейте докато сте живи, само внимавайте да не си преуморите ченетата…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Защо???!

„Ако примерно се приеме предложението на руската ВТБ да вземе банката (КТБ), първо, то е съмнително, второ, това означава държавна банка на страна, която се намира в конфликт с нас и която води пропагандна война срещу България, да получи четвъртата по големина банка в страната и разбира се, БНБ не би трябвало да допусне това. Или пък омански фонд, който също казва, че иска да я спасява – разбира се, че БНБ не може да поеме такива рискове, тя е с всички възможности да оздрави банката, да не допусне никакви загуби и точно така трябва да направи. Но тя имаше тая мощ още в понеделник, защо не го каза просто? Защото беше блокирана! Защо беше блокирана е много сериозен въпрос!“

Иван Костов

КРАТЪК КОМЕНТАР: В тази тежка криза, в тази с просто око забелязвана безизходица, в която се намира страната – предверие на още по-страшни изпитания! – в която управляващите и „добрата опозиция“ в лицето на ГЕРБ играят пошъл безотговорен театър, пак една личност, с качествата на държавник, показа, че мисли най-отговорно за случващото се и при това има разбиране как нещата могат да бъдат поправени; Иван Костов е тази личност. Той вече не е политик, със задружните усилия на цялата политическа и медийна ченгесарска напаст беше изтикан от политиката, но ето, сега, в този тежък момент, се разбра, че той е не само много необходим на държавата, а е направо незаменим. Наистина няма кой да запълни бездната, която зейна с оттеглянето на Костов от политиката. Няма друга политическа личност от такъв мащаб, щото такива като Костов се раждат веднъж на сто години – само един държавник от такава класа се ражда веднъж на 100 години в една държава, повече не се полагат. Други държави с такива свои държавници постигат чудеса, ние обаче ги гоним от политиката, та там да се разпореждат нещастните ментета; да, след Костов в Парламента останаха само ментета. И политически джуджета – колкото и да се пъчат някои, те са джуджета в личностния смисъл, а Костов на техния фон е великан. Пиша тия думи, щото все някой трябва да ги каже, да ги произнесе гласно. Не бива да се мълчи за такива неща. Крайно време е и у нас да почнем да почитаме истината…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…