Защо???!

„Ако примерно се приеме предложението на руската ВТБ да вземе банката (КТБ), първо, то е съмнително, второ, това означава държавна банка на страна, която се намира в конфликт с нас и която води пропагандна война срещу България, да получи четвъртата по големина банка в страната и разбира се, БНБ не би трябвало да допусне това. Или пък омански фонд, който също казва, че иска да я спасява – разбира се, че БНБ не може да поеме такива рискове, тя е с всички възможности да оздрави банката, да не допусне никакви загуби и точно така трябва да направи. Но тя имаше тая мощ още в понеделник, защо не го каза просто? Защото беше блокирана! Защо беше блокирана е много сериозен въпрос!“

Иван Костов

КРАТЪК КОМЕНТАР: В тази тежка криза, в тази с просто око забелязвана безизходица, в която се намира страната – предверие на още по-страшни изпитания! – в която управляващите и „добрата опозиция“ в лицето на ГЕРБ играят пошъл безотговорен театър, пак една личност, с качествата на държавник, показа, че мисли най-отговорно за случващото се и при това има разбиране как нещата могат да бъдат поправени; Иван Костов е тази личност. Той вече не е политик, със задружните усилия на цялата политическа и медийна ченгесарска напаст беше изтикан от политиката, но ето, сега, в този тежък момент, се разбра, че той е не само много необходим на държавата, а е направо незаменим. Наистина няма кой да запълни бездната, която зейна с оттеглянето на Костов от политиката. Няма друга политическа личност от такъв мащаб, щото такива като Костов се раждат веднъж на сто години – само един държавник от такава класа се ражда веднъж на 100 години в една държава, повече не се полагат. Други държави с такива свои държавници постигат чудеса, ние обаче ги гоним от политиката, та там да се разпореждат нещастните ментета; да, след Костов в Парламента останаха само ментета. И политически джуджета – колкото и да се пъчат някои, те са джуджета в личностния смисъл, а Костов на техния фон е великан. Пиша тия думи, щото все някой трябва да ги каже, да ги произнесе гласно. Не бива да се мълчи за такива неща. Крайно време е и у нас да почнем да почитаме истината…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…