Само ний, българите, се инатим като магарета на мост и не щем да направим българското икономическо чудо!

Един мой събеседник по блог, живеещ в Австралия (който ми пише дълги коментари, ама в имейли, не в блога, само лично до мен да са безценните му мисли), но бил живял и в Америка, ми развива тази сутрин в писмото си тезата, че американците, видиш ли, не били обичали… германците; ето как се обосновава, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до него по така и така наченатата важна тема:

… През 1980-те нашумяха много случаи на убити германски туристи във Флорида. Идват там, вземат кола под наем и “Ихууу”, кои сме ние! Но на гоcподин негър това не му хареса и започнаха едни убийства без край на германски всестранно развити социалистически личности. Така немския еснаф бе отказан да прави от Флорида Германия.

После глупавия немец купи Крайслер, за някакви милиарди. След голяма агония около 10 години по-късно швабата се отказа и се прибра в задника на майка си Германия.

Причината: Разлики в манталитета, никой американец не иска да работи под брутален немски диктат, това ни иде срещу косъма. Те просто не можеха да задържат работници в завода си. Капитулираха като пред Москва и скоропостижно се изнесоха. И сега когато видя Крайслер на пътя с немска форма като танк се сещам за тях.

А ето какво му отвърнах:

Първо, да имаш много здраве от мен, но германците може да са всекакви, но само глупави не са! Много са умни германците, страшни са в туй отношение – и точно от това им иде проблемът, а не че били… глупави. И да си умен много не е на добро, но това е отделна тема. А иначе благодарение на ума си германците много са постигнали, то, прочее, без ум нищо не се постига; само дето ний, българите, се опитваме да постигнем нещо хептен без акъл, а само с един гол инат, е не става, природата човек не може да победи!

А ако пък американците, както викаш, не могат да оценят качествата на германците, това изобщо не говори добре за американците. Но аз не вярвам на такива приказки, че, видиш ли, американците не били харесвали германците, глупави ми се виждат: може да има някои американци, дето не харесват германците, но това едва ли важи за всички американци. Също така знам от историята как чудесно се сработиха американци и германци след войната и как за нищо и никакви си десетина годинки заедно направиха германското икономическо чудо.

Е, това чудо си е предимно германско – нямат по мое мнение никаква грешка германците, много ги бива; същото мога да го кажа и за американците! – а пък, както е известно, американците много са помогнали не само на германците, а и на цяла Западна Европа. Същото може да се каже и за японците, които под американски надзор осъществиха японското икономическо чудо.

Сега дето само ний, българите, като магарета на мост се инатим и не щем да направим българското икономическо чудо! Все ни се иска да се върнем назад и отново да се натикаме в кочината при „братята-руснаци“, там, в калта, в лайната и в смрадта явно ни харесва повече; ама ще се подърпаме, ще се поинатим, пък ще кротнем в един момент – и от това само ще спечелим.

Като германците и като японците можем да станем и можем много да постигнем ако вървим заедно с американците! То нима някой народ добро е видял от руснаците?! Кажи де? Но това вече е друга тема! Бъди здрав!

С поздрав: А.Г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Авангардното мислене на германците

Нов рекорд в Германия: 50,6% от електрическата енергия за едно денонощие е получена чрез слънчеви батерии

От Даниел Десподов

Германия подобри рекорда по добив на електрическа енергия, получавана чрез слънчеви батерии. На 9-ти юни тази година в Германската Национална електрическа мрежа постъпиха 23,1 гигаватчаса електрическа енергия, получена чрез слънчеви панели и това са 50,6% от денонощната консумация, съобщи Fraunhofer ISE. Рекордът е постигнат през почивния ден, когато консумацията в Германия е минимална, но това според експертите е едно значително достижение за слънчевата енергетика.

През месец юни 2014 година Германия подобри още няколко рекорда за получаване на електрическа енергия чрез слънчеви елементи. Така например, между 13:00 и 14:00 часа на 6-ти юни тази година всички фотоелементи в страната генерираха 24,24 гигаватчаса, а за цялата седмица от 2-ри до 8-ми юни – 1,26 тераватчаса. Германия до скоро се считаше за лидер в производството на ядрена електроенергия, но след трагедията във Фукушима изцяло се отказа от атомните електроцентрали и сега е лидер по производството на възобновяема енергия.

Около 90% от всички слънчеви панели в Германия са разположени на покривите на домовете и сградите. Тези панели масово се инсталират и в малките села, във фермите и заводите, като съвременните архитекти на новите сгради се съобразяват с това и проектират жилищните и административните сгради по такъв начин, че покривът да е насочен към юг.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.