Смъртта на една медия – особено когато е поръчкова и предвидима – също е предвидима, но, оказва се, е и неизбежна

Четвъртата власт фалира преди четвъртата по големи банка, автор: Иво Инджев

… Очаква се предизвестената смърт на една медия, за която няма да се разплаче нито президентът, нито финансовият министър, нито пък БНТ ще запише клипчета с артисти, който да призовават да не се разпространяват слухове към любимата им телевизия (в която, естествено, доста артисти получаваха трибуна).

Жалко, че за тоз случай не се полога тревога – като за клатеща се банка! Защото смъртта на една медия, особено, когато е поръчкова и предвидима (смъртта й, както и самата медия, бяха предвидими) си заслужава общественото внимание и порицание по отношение на поръчителите, които се подиграха с принципите на свободното слово, превръщайки го публично в куртизанка на властта. Съответно в очите на хората „журналистите” (казано с пълен член), вкупом са продажници, на които може да се вярва колкото на банка, в която няма пари да плати на хората, заложили на нея.

В този смисъл ТВ7 си изпълни задачата, отвращавайки и без това недоверчивия български зрител, който е склонен към обобщения, гледайки с невярващи очи как от екрана за една нощ едни и същи лица, като Бареков, сипят противоположни клетви по адрес на обожавани от тях до вчера политици и спонсори.

За разлика от случая с разклатената банка, гневните журналисти от разклатената телевизия няма как да си поискат правата, защото самите те участваха срещу луксозно заплащане в пирамидата ТВ7. Подкупи ги лично онзи, който я източи „без цензура”, а сега минава в защитна контраатака точно по начина, по който обърна палачинката срещу Борисов, но вече без самопризнанието за вината си за неговото въздигане чрез преданото обслужване. По отношение на ТВ7 Бареков не само не иска да сподели негативи, но и си търси позитиви за милиони левове! Такова нахалство спира дъха дори и на претръпналата българска публика.

КРАТЪК КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ: И все пак в живота съществува възмездие, Божия справедливост и Божие наказание. Рано или късно идва и “Видовден” (горе долу този религиозен празник, съвпадна със случващите се събития), когато всеки получава заслуженото си. Или – както се пее в песента на незабравимия Емил Димитров – “Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас…”. Дано този път и органите на властта да бъдат на мястото си (в което много се съмнявам) и да разкрият от къде дойдоха милионите безотчетни пари (спестявания на “великия журналист и нов политик” Дудука-Капута), изхарчени и присвоени в предизборната кампания на ББЦ и в “реалити предаванията” на ТВ7 (а и не само по тази медия). Това е нагледен пример как понякога една “предизвестена смърт” няма да натъжи никого (освен потърпевшите).

Автор: инж.Симеонов

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Путин наказва вече и България: „Никой не може да си позволи да откаже на Русия без последствия!“

Из: Илиян Василев: България се клати от много по-високо равнище (ЗАБЕЛЕЖКА: И.Василев е бивш български посланик в Москва.)

„Цветан Василев и Пеевски отдавна не са основните движещи сили и водещите фактори в развитието на ситуацията. България се клати, за да се дестабилизира на много по-високо и по-дълбоко равнище“, заяви пред Нова тв бившият ни посланик в Русия Илиян Василев.

… „Най-вече демонстрират политически мускули, за да не се остане извън паричните потоци по „Южен поток“, каза още Василев и добави:

„И децата знаят, че „Южен поток“ няма да ни се размине току-така – при всяко положение ще инкасираме загуби и ще трябва да преживеем трусове“. Според него не били случайни думите на Путин, че „никой не може да си позволи да откаже на Русия без последствия.“

„Краят на Южен поток е край на целия пакет от енергийния шлем и маркира водораздел в българо-руските отношения. Доста хора у нас са поемали обещания, които не могат да изпълнят. Затова настоящите трусове целят да потопят личните им отговорности в общата картина на нестабилност и проблемност – за да се загубят детайлите или близкия план“, бе категоричен Василев.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.