„Край, България враговете ще я затрият и унищожат съвсем скоро, какво да правим, как да се спасим? Коварните американци и европейци не са ни никакви приятели, а са най-зли наши врагове! Излъгаха ни да приемем тяхната свобода и демокрация само и само да ни прецакат, а сега ни гледат сеира като загиваме; за нас тия неща, свободата и демокрацията, са противопоказни и гибелни! Леле, кво да правим?! Дали да не повикаме батюшката Путин отново да спасява нашата мила България?“
Отвърнах му ето какво:
Глупава пропагандна статия, написана от болен ум. И кой води тази „война“ срещу нас? Америка ли? Европа ли? Долавям много путинизъм в такъв род писания. Същите „мисловни“ схеми. Надушвам и усещам вкуса на притоплени стари и прокиснали пропагандистки манджи още от ерата на комунизма. Все някой ни бил враг и все искал да ни прецака. Дайте да дадем да се обединяваме и да се борим срещу подлия враг, таваришчи! Нали сме много важни и богати, та всички искат да ни прецакат и ограбят.
Манговци сме, по-големи от циганите, обаче се перчим. Малоумници. Не съм вярвал, че можеш да се поддаваш чак в Австралия на такъв род тъпи манипулации за хептен малоумници.
С поздрав: Ангел Грънчаров
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това разбира се са пълни глупости, но има хора, които им надават уши. Зад подобни внушения, в които са ангажирани и платени от Москва медии, прозира факта, че Москва, след като срещна такъв отпор в Украйна, се обърна да атакува България като най-слабо звено в Европейския съюз и НАТО: България е вече обект на мощна пропагандна война, която е подготовка на другата, на истинската война, която путинска Русия сега води в Украйна, ала съвсем скоро ще разпали и у нас, тук, в България. За да се скрият експанзионистките имперски мераци на Русия у нас мозъците на хептен немислещите се промиват, че видите ли, „врагът“ ни бил… Америка и Европа, той бил искал да ни съсипе, а пък избор друг немаме, само Матушката пак ке ни спасява, „православието“ (кагебисткото) е нашата обща идеология, дайте да се гушнем с руснаците, та да се опазим от тая пуста западна измишльотина, да се отървем от проклетата свобода и демокрация! Тази е същината и скоро путинистите у нас ще почнат да гърмят не само с празнословните си думи, а и със съвсем истински патрони; очакват ни ужасни и тежки дни! До които обаче не трябва да допускаме да стигаме. Всичко, що е здраво, трябва да се обедини, за да противостоим на коварната руска имперска военна и диверсантска експанзия у нас, която Путин и неговата вярна пета колона у нас се готвят да разпалят – по подобие на случващото се в Украйна.
Средството им е едно: разгаряне на етническа война като тази в Югославия, сблъскването на „православни“ с мюсюлмани, на турци и цигани с „автентичните българи“ и прочие. Една искрица е достатъчна за да започне ужасен етнически конфликт: Катуница беше нещо като репетиция в тази посока. Кога ли ще започне реалното разиграване на подготвената ни трагедия?!
Майчице, тоя Костов заслужава да бъде нарязан жив на парчета за това, че ни натика в НАТО и в ЕС! Ако не бяхме там, сега Матушката лесно щеше да ни спаси! Сега ще й е значително по-трудно. Но това не значи, че няма да опита. То от нейните „спасявания“ и „освобождения“ добро не сме видели, но карай, тоа пат вече непременно ке ни спаси! Окончателно ке ни спаси и от свободата, и от демокрацията! Искаме си да бъдем роби, това е! Не щем ви пустата свобода и демокрация! Она не е за нас! Таваришчи, да се обединяваме и да почваме да се борим срещу коварния зъл враг!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 