Нека да си плащат наште болгарские „братушки“ – щом са чак такива идиоти!

Руснаците обаче още бутат хубави пари на нашите медийни мекерета да ги приравняват поне с американците, та по този начин да се крие руската зловредност; като кажеш или напишеш:

„И американците, и руснаците, и сички са все от един дол дренки, са все еднакво долни империалисти!“

тогава истинските империалисти (които нас, българите, особено ни касаят и най-много са ни навредили, аз лично от американците зло не съм видял!), именно руските империалисти, радостно почват да сучат мустаци и мило ни казват:

„Тия малоумни балъци, българите, пак ще ги преметнем, че за техно добро правим Южный поток, пак ще ги извозим, та даже и да не знаят има ли в земите на Задунайская шистов газ, те пак ще си купуват нашия руски газ на двойно и на тройно по-скъпа цена – нека да си плащат щом са чак такива идиоти!“

(Написано по повод на ето това: Американците и руснаците се разбраха, строят у нас Шистов поток

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Ах, тия тъй възвишени велевски морални представи!!!

Валерия Велева (представя се без никакво смущение, кой знае защо, за „журналистка“, и дори, видите ли, за… „елитна журналистка“) по една телевизия тази сутрин ни проповядва… морал – без никакво неудобство, естествено! Да, тази същата, дето омеси баница и я занесе на Боко – да му честити победата на изборите. Или на Доган занесе баницата, не помня вече?! А може и две баници да е занесла, знам ли? И тя говори за „отвратителността на задкулисието“, малеее, некой на тая специално верва ли й за нещо?!

Абе да не я гласят нея за нещо като Барековица, дали и она нема да се зафане с политика?! Нещо много ни я навират у очите, знае ли човек?! Жена-оправячка сигур е балзам за зажаднелия за женски ласки средностатистически български идиот?

Стоп! Патентовам в тоя момент идеята си! Ако некой почне да ни тика в политиката жена-оправячка, искам 50% от парите за далаверата за мен – за моята идея. Нема да ръся повече безплатно идеите си, безработен съм веке, искам си паричките!

Виж също и: Валерия Велева: Знам кой предложи Пеевски, беше Станишев; тя, тази Велева де, винаги обича да плюе връз оня, който вече е паднал, но докато е на власт, винаги му сторва подобаващите поклони; тя специално на кого ли не се е кланяла, на Доган, на Гоце, на Царо, на Боце, на сички се е кланяла и после сички ги е плюла респективно, щом вече са станали… умрели кучета; на умряло куче да вадиш нож, предполагам, също е много морално у нас според тия тъй възвишени велевски морални представи, няма що…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.