Ако политиците почнат да слушат Костов, ще спечели България

Из: Костов предложи две имена за служебен премиер

Аз съм тук, за да предупредя, че България е в обща криза – да предупредя и управляващите, и тези, които се канят да управляват, и хората, заяви бившият политик пред Нова телевизия

… По думите му държавата не е пред фалит, но е с бюджет, който трябва да бъде актуализиран. „Това е шоково за всички, защото това води до намаляване на разходите. Причината е, че макроикономическите показатели са програмирани оптимистично”, обясни Костов. Той обясни, че според сегашните разчети приходите е трябвало да надвишават с 800 млн. лв. миналогодишните приходи, а те са по-малко. В същото време са изразходвани значително повече средства от миналата година, посочи бившият премиер.

„Пет сектора са в криза – енергетика, социална мрежа, икономика и финанси, политически и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от три сектора показателите светнат в червено, кризата става обща”, посочи Костов. „Много е трудно едни управляващи да признаят такъв крах. Ако продължава така изпълнението на бюджета, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на годината”, категоричен бе бившият лидер на ДСБ.

Костов нарече „неграмотност“ говоренето за идването на МВФ, защото в ЕС има две големи банки и при нужда, тяхната подкрепа е напълно достатъчна.

Според Костов ситуацията около банките не е напълно овладяна. Две банки, в които са блокирани доста пари, все още не работят, аргументира се той. „Големият проблем се състои в това, че ЕС каза, че рискът не е в банките, а системен. Тази система е била нападната отвън. Държавата, институциите, специалните служби не са защитили системата, това е тежък пробив в сигурността на страната“, заяви Костов. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ако политиците у нас почнат да слушат Костов, само ще спечелят. И най-вече ще спечели България. Мислещите като него и разбиращите от проблемите на държавата хора са безценни, държавници като него се раждат веднъж на 100 години, а ние го изпратихме в „пенсия“ – и оставахме некадърници да се разпореждат в държавата ни. Костов изведе България от три кризи, не по-малко тежки от сегашната, май се налага и от тези да я изведе той, изглежда друг няма – който да може да свърши тази работа. Я да организираме един всенароден поход до Драгалевци и да идем всички да се молим на Костов да се върне в политиката – и във властта!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

„Турско робство“ у нас наистина не е имало: само робът може да се гордее с това, че дедите му били роби!

По повод на публикацията със заглавие Историкът Владо Станев: Турско робство не е имало счетох за необходимо да подкрепя този вярно мислещ историк ето как, с едни философски аргументи; във Фейсбук написах ето какво:

Подкрепям тази теза, че у нас „турско робство“ не е имало, имало е нещо „турско…“, но то не е било „робство“, думите трябва да се употребяват точно. Това, че не сме имали държавна независимост и самостоятелност и сме били част от Отоманската империя съвсем не значи, че сме били нечии роби; ничии роби не сме били, ерго, робство у нас не е имало. У нас е имало османски вид феодализъм, с разните му там особености, но същинско робовладение не е имало.

Това за „проклетото робство“ е една поетична метафора на дядо ви Вазов, която е влязла по най-тъпи патриотарски подбуди след това в учебниците по история. Защо са тъпи тия подбуди ли? Ето защо: защото ако сме били 500 години същински роби, роби и по дух и по манталитет, то тогава сега не само българите нямаше да ги има, а и България нямаше да я има; а щом ги има, а щом ни има, значи не е било така.

Робите, завършените роби, за нищо не стават, камо ли пък да бъдат народ. Цял народ ако пък е робски, майната му на такъв народ! Правете си сметка колко са извратени ония, които си мислят, че като казват, че било имало „турско робство“, с това били, видите ли, давали основания за някаква „национална гордост“!!! Кой може да се гордее от съзнанието, че дедите му са били 500 години роби? Как кой, робът може да се гордее с това.

Ето че тия, които наричат турското владичество у нас „робство“, явно искат и нас в наше време да ни виждат пак роби, ето тази е същината. Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби – това е изключено.

Схванахте ли сега за какво всъщност става дума? Да се надяваме. А иначе ме плюйте колкото си искате. То си е ваш проблем…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.