Как се реанимира екзекутирания стремеж към свобода?

Из: Скандалът между Германия и САЩ ни напомня къде (не) сме ние

Автор: Иво Инджев

… Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега…

Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.

Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците (защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.

Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“.

Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?

Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Горките деца! В каква държава са се родили, милите!

ПОЯСНЕНИЕ: Как се изнасят 200 000 000 кеш? Според мене трудно и най-вече тежко. Хайде да посмятаме малко. Най-високия номинал на евробанкноти е от 500 евро. Та в една пачка има 50 000 евро. Та значи, някакви си 4 000 пачки са 200 000 000. Сега си представете 2 000 пачки на куп.

Грубо казано това е куп с височина около 20 метра. Размерът на 1 банкнота от 500 евро е 16х8 см. приблизително. Представете си, че 100-200 милиона евро в банкноти ще остане незабелязано от европейските финансови органи. Т.е. за да са в банката в брой, едни 400 000 банкноти няма да са в обръщение. Съвсем незабележимо количество. Но и това ще прескочим. Идва момента, че въпросните финансови гении са изнесли тази планина от хартия извън страната. Тя се появява в няколко страни и… трябва да бъде съхранена. Къде? При строгия контрол за разплащане в брой? Или ще си наеме едно замъкче, да си ги складирка? Да приемем, че и това е така. Сега идва въпросът с транспорта. Естествено е да се появят на Мая Манолова костинбродските бусове с двойни дъна и на Сидеров айропланите, с които Борисов е возил пари в Ливан.

Представете си и друго. Забъркания шеф на КТБ, след като е измел банката е арестуван в… Созопол. Остава Йовчев да потвърди със записи, че въпросния шеф е чакал частната подводница на Цв. Василев. И касиерката, също. Операцията е приключила, кинтите са изнесени, а те са си тука и чакат да бъдат арестувани.

При всяко едно положение, цялата тази работа с КТБ е толгова сговнясана и съшита с бели конци, че…

ПУБЛИКАЦИЯ на Дясна Алтернатива; СНИМКА на: Жюстин Томс

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали и Небето не остава разочаровано от нас, да, твърде много, предполагам, е разочаровано от нас това бездънно синьо небе…

И в Ловеч от небето са падали ледени едри ледени късове, станал е и там потоп – виж: Бедствено положение в Ловеч заради мощна буря – това вече сякаш не е градушка или дъжд като дъжд, а нещо много повече; не зная как трябва да се нарече когато такива буци лед падат от небето. Страшна работа! Да пази Господ!

Питам се обаче от известно време – след като подобна „градушка“ се стовари над София и изпочупи стъкла и на сгради, и на автомобили – дали по този начин небето не иска да ни даде знак за нещо, да ни накара да се позамислим, да променим нещо, тия неща, уж „съвсем природни“, нима нямат и някакъв друг, по-значим смисъл, примерно не могат ли да се изтълкуват като предупреждение, което т.н. „висши сили“ (да се изразя така, щото невярващите в Бога са много, са твърде много, за жалост!) което значи висшите сили ни отправят?! Като ни удари такова нещо – какъв ужас, та то ще разцепи главата на човека ако го удари! – дали идеята не е да накара да се замислят поне малко тия дебели глави, които и на подобна „градушка“ издържат, по-здрави са от кратуни, какво говоря, от каменни блокове са по-здрави, от гранита са по-здрави тия човешки немислещи кратуни, от бетона са по-здрави! И въпреки това, което им се случва, въпреки знаците на небето, което висшите сили им пращат, пак не щат да се замислят, да опитат да прогледнат в смисъла, не, пердашим я пак по старому, не се озаптяваме, не променяме нищо, особено пък в самите себе си. И Небето остава разочаровано от нас, да, твърде много, предполагам, е разочаровано от нас това бездънно синьо небе, ние постоянно го разочароваме, а не бива така.

Това исках да ви кажа. Мислете ме за какъвто искате, за „мистик“ ме мислете, за идиот ме мислете, аз исках да покажа, че и по друг начин може да се погледне на тия „чисто природни събития“, че в тях може би има съвършено друг, близък до ума смисъл, ама ние, упоени от един стил на „немислещо мислене“, продължаваме да не обръщаме внимание на знаците, които пренебрегнатото небе – разочарованията от нас Бог – ни праща. Спира. Замислете се ако искате над казаното. Хубав ден! Вслушвайте се поне малко в това, което природата се мъчи да ви каже, за което тя ви нашепва, о, вий, прекалено плоскомислещи, така самонадеяни и при това толкова кухи люде!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.