Смазването на ислямистките кръволоци трябва да стане максимално бързо

„Мюнхенската политика“ изглежда е дълбоко вградена в генотипа на либерално-демократичната система, чиято основна функция е да постига работещи консенсуси между различните части на обществото в услуга на националния интерес. В това е силата на демократичното управление, което произвежда пространства и шансове за реализация на максимално големи общности от граждани. „Мюнхенският синдром“ е обратната страна на медала, тъмната страна на културата на политическия компромис. Злото не бива и не може да се толерира. Поредно доказателство за това са побеснелите ислямистки палачи от т.нар. „ислямска държава“, разрушаващи живота на милиони хора и установили система на кръвожаден терор в Ирак и Сирия.

The Islamic State is evil returned

Смазването на ислямистките кръволоци трябва да стане максимално бързо и с категорична обединена операция на всички влиятелни международни сили. Макар днес това да звучи утопично,тази утопия не е по-безпочвена от необходимостта от голяма международна коалиция срещу нацизма, които политически фигури като Уинстън Чърчил отправяха в дните, когато Хитлер, Чембърлейн и Даладие подписваха споразумението в Мюнхен.

Важното е да не се допуска разрастването на ислямисткото варварство до мащабите на нацизма. Времето за действие е днес.

Написа: Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s