Днешната невидима и „тъмна” предизборна кампания ни води право натам, към тъмното

Бойко Борисов очаква предложения с пура в ръка. Снимка Веселин Боришев

Защо няма кампания?

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Всички усетиха, че тази предизборна кампания не е като предишните. Както каза мой познат, германски журналист: „По нищо не личи, че идват парламентарни избори”. Със страшна сила в публичното пространство виси въпросът: „Защо няма кампания“?

Преди да видим отговора на този въпрос, да разчистим терена от други въпроси. Какво, например, е общото между следните изказвания:

– Ще управлявам самостоятелно.

– Ако не съм аз премиер, ще настъпи глад.

– Как да сложа друг за премиер като непрекъснато ще трябва да притичва да ме пита какво да прави?

– Не искам повече да чувам за Реформаторския блок.

– Естествените ми партньори са Реформаторският блок.

– ДПС се държи най-разумно в момента.

– Разчитам много на БСП.

– Стабилността е обречена, ако не намерим формула, на база на резултатите от изборите, с другите политически партии в парламента, да се потърси решение за стабилност.

Формалният отговор е лесен: общото между всички тези съждения е авторът, Бойко Борисов. Съдържателният отговор обаче иска малко повече внимание.

Всички тези изказвания оформят, в крайна сметка, една основна теза: след като е ясно, че на изборите ГЕРБ ще има най-много гласове, Бойко Борисов трябва отново да упражнява властта. Ако може – сам. Ако не може, както напоследък става ясно – с някого. Ако не с РБ – с други партии в новия парламент. Разчита на подкрепа от БСП и на разумно отношение от страна на ДПС.

В тази картина е скрит отговорът на въпроса – защо, този път, кампанията е толкова вяла, че е чак невидима? Къде са острите атаки към опонентите? „Черният” пиар? Прословутите кирливи ризи?

Прав беше президентът Плевнелиев да апелира към политиците да прекратят махленските свади на лична основа. Истина е, че крясъците от последните години не бяха нормална политика, тъй като не разкриваха основното: кой за какво се бори и защо именно нему трябва да бъде дадена властта? Вместо политика имахме караници; вместо спор за принципи и цели ни предлагаха някакъв „ВИП брадър”, в който всичко беше лично. И засягаше само замесените в свадите личности – а не, например, интересите на нацията.

Сегашната предизборна тишина едва ли обаче радва Плевнелиев. Защото не тази тишина трябваше да замести личните кавги. Те трябваше да бъдат наследени от спорове между програми, в които да ни се казва: положението е еди-какво; трябва да се оправи еди-как; ние можем да направим това; гласувайте, ерго, за нас, а не за другите, които нямат идея, какво да се прави.

Няма такова нещо, обаче. Програмни предложения се появиха в средата на кампанията и то – очевидно скалъпени надве–натри с идеята все пак да има някакви думички на някакви листчета. А политическият разговор, доколкото го има, отново е на принципа „всичко е лично”. Онова, което се обсъжда е как лично да управлява Бойко Борисов.

Когато вече веднъж управляваше държавата, Борисов с лекота успя да наложи принципа „всичко е лично”. Затова вече нямаме институции, които да работят така, както работят институциите – без-лично. Отидете в която искате администрация или „нереформиран сектор” (МВР, здравеопазване и пр.). И ще видите, за какво иде реч. Системата ще се прави, че вие не съществувате докато не намери начин да ви идентифицира като личност. Дали сте съученик на шефа? Приятел на началството? В най-лошия случай – дали са ви виждали по телевизора?

Ако да – ставате личност и институцията заработва. Ако не – не ви разпознава, макар институциите да са градени именно с цел да обслужват хора, които не разпознават.

Вместо да прекратят това безобразие, лидерите на останалите партии с удоволствие влязоха в тона на Борисов. Всичко стана лично. Принципи, цели, анализи, политики, ценности – се изпариха.

Отказът от принципи, институции и пр. е и отказ от живеенето в модерния свят. Ако всичко е лично, значи се намираме в най-лошата версия на Средновековието.

Затова и кампанията днес е толкова средновековна. Защото става дума за боричкания и договаряния между личности (лидерите на партии), а не – за обещания, как да се подобри животът на непознатите, редови хора. Системата ги е изключила от екрана си. Защото кандидатите за властта са убедени, че техният успех не зависи от непознатите, редови хора – а от договорките с другите кандидати.

За какво им е тогава да правят кампания? Все едно в Средновековието разните там барони, боричкащи се помежду си за наследството на краля, да апелират към крепостното селячество. Няма нужда – защото няма смисъл. От крепостните нищо не зависи.

Естествено е, че след като всичко е лично, цялото усилие на партийните лидери отива в това да се договарят с онази личност, която изглежда ще бъде най-личната – Борисов. Затова ДПС му обещават 300 дни спокойствие, а ръководството на БСП, години наред позиционирало се като основен противник на ГЕРБ, днес дори не произнася името Му. Да не си отрежат шансовете за добра сделка.

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

Това, приятели, е рецепта за катастрофа. И не е работата в това, какви са личностите, нито дори – каква личност е Бойко Борисов. Работата е в това, че когато властта се ражда като плод на сделки между личности, съответната държава напуска територията на модерността. Пропада назад във времето, към племенно-олигархични модели на властване.

А после всички се чудят как стана така, че от техния живот започват да изчезват белезите на модерността: заетост, развитие, благосъстояние, предвидимост, законов ред, перспективи? Няма нищо чудно. Щом си напуснал модерния свят в най-важното – структурирането и упражняването на властта, не се оплаквай после, че нямаш работа или че ти е спрял токът.

Ето ви пример веднага. Същите тези, които се договарят за властта са онези, които се опитват да се договорят как да си поделят чувала с пачки, наречен Корпоративна търговска банка. Или: как да отмъкнат едни пари от „Южен поток“. А оголените финансови дупки – да ги запълват данъкоплатците.

Вече се вижда, ако се вгледате: моделът на лично договаряне произвежда финансови загуби за всеки гражданин. Сделките по повод властта днес залагат обедняването утре.

Има, разбира се, изключение – и това е поведението на Реформаторския блок от последните седмици. След период на бълбукане в тинята на договорките с ГЕРБ, единствен РБ успя да изскочи от това зловонно тресавище и да се върне към същината на политиката – да казва публично (т.е. пред всички непознати и редови граждани) какви са проблемите пред обществото и как да бъдат оправени.

Ако и откъм БСП – „отляво” – правеха същото, ако бяха продължили линията „Станишев” (т.е. публична кампания с основен опонент ГЕРБ), то теренът на личните договорки, както и на следващото от тях обедняване, щеше да бъде значително стеснен. През зимата щяхме да се сблъскваме със значително по-малко рискове. При сегашното положение обаче само РБ няма как да минимализира рисковете.

… Англичаните наричат периода след падането на Рим, т.е. когато имперските институции се разпадат и са заместени от лични договорки между крале и воеводи – „Тъмните векове”. Днешната невидима („тъмна”) предизборна кампания ни води право натам, към тъмното.

После да не се оплаквате, че зимата ви идва малко тъмничка. И студеничка. И скъпичка. Защото, ако се вгледате в „невидимата кампания” по-внимателно, ще видите, че зимната тъмнина вече нахлува, стеле се на струйки по улиците, напира към вратите на домовете ви. И нейните вестители са политическите лидери, които се договарят на тъмно, вместо да спорят на светло.

Евгений Дайнов е професор по политически науки в НБУ. Статията е написана специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Млади, фантастично успешни предприемачи от САЩ инвестират стотици милиони долари в частни космически компании

Из: Путин превръща руската мечка в суровинно мезе за китайския дракон, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

… Статията на Юлия Латинина е публикувана в „Новая газета” в Москва със заглавие: „За това как се отнася Китай към Русия, е лесно разбираемо като сравним две церемонии” и с поясняващо подзаглавие за увеличаващата се дистанция в изоставащата Русия спрямо САЩ в областта на космическите технологии „Космическа разлика”.

„Миналата седмица в Душанбе имаше церемония за началото на строителството на таджикският участък от централнозиатския газопровод, който води до Китай. Строителството бе открито от таджикския президент Емомали Рахмон и президента на Китай Си Цзинпин.

Не ви ли смущава нещо в абзаца по-горе ? И аз бях объркана, ето за какво. Когато преди две седмици на 1 септември, се проведе церемонията за строителството на “Силата на Сибир” (същия газопровод, който ще доставя газ на Китай на цена, както експерти смятат, под себестойността), на събитието присъстваха президентът Владимир Путин и първият заместник-премиер на Държавния съвет на Китай, Джан Гаоли.

Китайците не правят нищо случайно. Церемониите са в кръвта им. И ако държавният глава на Китай ходи на гости на Рахмонов, а при Путин изпраща заместник, това показва, че Централна Азия, от гледна точка на китайската геополитика, е по-важна за Китай, отколкото “бавно потъващия кораб”, наречен Русия…

… В Съединените щати се образува една цяла прослойка от млади, фантастично успешни предприемачи, свързани с Интернет. Тези предприемачи още в ранна възраст са натрупали огромно лично състояние. Тези предприемачи в детството си са чели научна фантастика и са наблюдавали звездите. И тези предприемачи инвестират стотици милиони долари в частни космически компании.

Джеф Безос и Алън Маск не са сами. Има и четиридесет и четири годишният Джон Чермак (John D.Carmac), създател на известните Doom и Quake. Едновременно с Безос, през 2000 г., той създава компанията Armadillo Aerospace. Дейвид Мастън (David Мастън) също е създател на компютърни игри. Участвал е в разработването на Air Warrior II (1997 г.), im1A2 Abrams, HIND: The Russian Combat Helicopter simulation, Apache, и т.н. През 2004 г. той създава своята Masten Space Systems. Родерик Милерън (Roderic Milleron), основател (1996) на Orbital Space Systems, преди това е бил основател на IТ корпорации Cyberplex Systems и е писал софтуер за General Dynamics.

Тенденцията е ясна. Отделно от общата експлозия на частните космически компании в САЩ, които растат като гъби от 2000 г. насам, има и подексплозия: талантливи млади учени, които са станали милиардери благодарение на техните технически способности, от деца мечтаещи за космоса и изстрелвали ракетни модели, инвестират спечелените милиарди в своята и на човечеството Мечта.

И това е, в действителност, въпросът за Павел Дуров. Аз не знам дали Павел Дуров е мечтал за космоса, но сега точно няма да инвестира пари в него. Защото в Русия всяка успешна технология за проект, който изисква от неговия създател мозък, рано или късно се поглъща от приятели на Кремъл под прикритието на националната сигурност, а мястото за управител е запазено за най-видните синове на обслужващите режима.

В крайна сметка това води до факта, че нямаме какво да продаваме, освен газ. И то на загуба. Да, и дори китайския президент не благоволи да посетите откриването на тръбопровода, където началникът на Новия Китайски Суровинен Придатък обяви началото на разпродажбата на “Роснефт” в полза на Китай.

Юлия Латинина

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш? – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания

По подетата вече тема (виж: Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!) ето един коментар, взет от Фейсбук, който подкрепих там с думите „Споделям изцяло!“, написан е от г-жа Мария Христова; тази дама е реагирала ето как по повод лъжите на щатните, на платените руски „патриотични“ мекерета по форумите, плюещи непрестанно срещу Америка и американците, Европа и европейците – в полза на Матушката им Русия, естествено:

Абе, малоумници ченгесарски, американците ли имат 350 хиляди имота по Черноморието ни?! Енергийната ни зависимост от американците ли е?! Има ли българска партия, която да открива предизборната си кампания във Вашингтон?! На Обама ли беше 42-рото Народно събрание или на Путин?! Кой повече от 100 години преследва българите, избива ги, разселва ги и то в собствената им държава, да не говорим за предишните ни държави. КГБ или ЦРУ държи българското злато и документите на българската история?! 500 години под американско робство ли беше България?! Накичили сте се със сърпове и чукове и саби и револвери, веете трикольора, но никой не ви вярва, че сте българи!!!

Не само не сте, ами и пред Бога сами се изтипосвате като измамници продажни, а за награда искате и да управлявате! Пътници сте, пътници за оня свят!!!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да добавя и аз нещичко. Там е работата, че тия руски мекерета не са никакви пътници, ами са ни хванали за гушата и стискат ли стискат. Де да бяха пътници, ала не са, за жалост. Тепърва още много ще страдаме заради тях, още повече че около нас има страшно много наивници, които се вслушват в лицемерните приказки на проруски партии като АТАКА, БСП, АБВ, ДПС (да, ДПС е руска партия, подчинена е като АТАКА на Русия по линия на КГБ-ДС), а пък някои сериозни коментатори като И.Инджев не без основание отбелязват, че и ГЕРБ-аджиите рипат по руската свирка, той специално разчита това ГЕРБ като „граждани за евразийско развитие на България“, има пълните основания да го заяви – та нали Б.Борисов беше човек на Царя, домъкнат на власт у нас по призива на КГБ, с оглед да промени гео-стратегическата ориентация на България пак в полза на Москва, щото „злодеят Костов“ ни ориентира към Запада; Симеон Втори не успя, оказа се слаба ракия, ала ето, сега надеждите са че ученикът му Б.Борисов ще успее все пак да изпълни задачата на повелителите си. Всички „най-нови партии“ у нас, имам предвид партиите, възникнали в последните години след 2001-ва, като се почне от НДСВ, мине се през АТАКА, после през ГЕРБ, и се стигне до Барековото движение (ББЦ) и гоцевото АБВ, са все уродливи продукти на политическата инженерия на КГБ, създадени за да отклонят България от ориентацията ни към Европа и Америка, да ни извадят от ЕС и от НАТО – и да ни натикат в така широко зиналата паст на пощурялата руска мечка.

Тъй че у нас тепърва ще се разразява решаващата битка с тази проруска милиционеро-ченгесарска „политическа“ сган. Предстоят ни изпитания, по-тежки от тия, които сега преживява Украйна, руската агресия спрямо нас няма да бъде по-малко нагла и брутална. Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания. Дали няма да се опозорим като сами си зачертаем всякакво бъдеще на достойна и просперираща европейска и свободна нация, ако се поддадем на съблазните на цялата тази лакома орда, на тази нагла сган от щедро финансирани от Москва „спасители“, „оправячи“, „защитници на бедните и онеправданите“, „народни кумири“ – ето това е историческата проверка на българската вярност спрямо свободата, която ни предстои в тия решаващи за бъдещето ни дни. Много ме е страх, че при наличието на такава страшна безпаметност, безхаберност, безотговорност, при наличието на толкова много лековерие и непростима наивност, ширещи се сред широките простолюдни „народни маси“ ние няма да издържим проверката и ще капитулираме пред руския натиск – дано Бог ни помогне да не ни сполети тази грозна евентуалност!

И дано ни помогнат нашите приятели от Европа и Америка; но трябва да знаем поне това, че те помагат само на ония, които показват безпримерна твърдост в битката за свобода, на малодушните и презрените слабаци кой ли ще помогне?! Това бях длъжен да кажа и да заявя с пределната откровеност, все някой трябва да казва тия неща, щото ако не си даваме сметка за ставащото, много ще страдаме, пък и ще платим наистина страшна цена…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Аспирациите на възродените източни империи към България раздвояват, поляризират и парализират българската воля за общ национален път

Ето как Ognyan Minchev представя във Фейсбук публикацията във в-к ДНЕВНИК със заглавие Цветан Тодоров: Демокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието, една статия, която, от само себе си разбира, заслужава да бъде прочетена; но ето сега коментара на О.Минчев:

Кратко и простичко изречени истини. Към тях може да се добави и надутата всезнайковщина на политическата коректност, налагането на абстрактната идея за мултикултурализъм като конкретна политическа панацея, идеологическата еквилибристика с понятието за „свободен пазар“… Много неща, които изпитваме на гърба си.

Но за страни като България трябва да добавим и още едно – често решаващо обстоятелство: претенциите на възродените източни империи, че ние всъщност принадлежим на техния цивилизационен (евразийски, нео-османски) ареал и „по грешка“ се намираме в Европа и в евро-атлантическата общност. Тази претенция раздвоява, поляризира и парализира българската национална воля за общ национален път и общо национално бъдеще. Така привържениците на откритата демократична система, сред които причислявам и себе си, са лишени от един много важен инструмент за обществено поведение и обществено усъвършенстване. Ние не можем да си позволим да бъдем открито и свободно критични към стопанската и политическата система, към която принадлежим, защото чрез тази критика даваме аргументи на евразийския авторитаризъм да оспорва избора, който страната ни направи с членството си в ЕС и НАТО. Всяка публична критика към демократичната система се преекспонира като доказателство за необходимостта да се приберем отново „под крилото“ на „дядо Иван“…

За съжаление обаче безкритично може да съществува само диктатурата – и то за определено време. Демокрацията се нуждае от непрекъсната вътрешна критика и пре-откриване на своите основания в един драматично променящ се свят. Значителна част от българското общество е убедена, че несполуките на страната ни произтичат от „демокрацията“. Ние сме длъжници на тези хора – защото не сме успели да им предложим убедителен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Кои са причините за кризата на българската демокрация? Защо гласуваме, а след това ни управлява олигархична върхушка от крадци? Защо сме ограбвани и бедни?

Независимата социална критика трябва да даде смислени отговори на тези въпроси, а гражданското общество трябва да превърне тези отговори в оръжия за натиск върху разпасалата се мафиотска олигархия на върха на обществото и държавата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!

Чета информация със заглавие Русия финансирала с €82 млн. aнтишистовите протести в Европа; когато у нас „съвсем спонтанно“ и „неорганизирано“, в един ден и час се проведоха в цели 15 български града (!) протести срещу проучванията за това разполагаме ли с шистов газ (и Б.Борисов тогава след тия „спонтанни народни недоволства“ мигновено и най-услужливо забрани проучванията, наложи мораториум, та дори и да не знаем разполагаме ли с този ценен природен ресурс, с това природно богатство), аз изказах предположение, че тия „протести“ са финансирани от Газпром; ето, сега моята теза се потвърждава, ето доказателствата за това как действа руският империализъм:

Руската федерация (РФ) е заделила 82 млн. евро за подкрепа на екологични протести срещу добива на шистов газ в страните от Евросъюза, най-вече – в Румъния и Франция. Това заяви председателят на Комисията по индустрия на Камарата на депутатите в Парламента на Румъния Юлиан Янку, цитиран от националната агенция Agerpres.

Според него Москва е заинтересована да запази пазара на Европейския съюз (ЕС) за себе си. По същата причина, според него, Русия „блокира“ няколко големи инфраструктурни газотранспортни проекта, като този за газопровод NABUCCO. „Оттук идва и отчаяният опит да блокира големите инфраструктурни проекти, вижте какво се случи с NABUCCO, как бе блокиран достъпа на европейците до тези важни резурси, вижте протестите срещу шистовия газ, които наблюдавахме и бидейки уж акции на еколози, де факто подкрепяни от Русия, сега виждаме защо…“, казва депутатът.

Той припомня, че до една трета от енергийните ресурси, които консумира Европа, идват от Русия, като по този начин РФ си осигурява една трета от БВП за сметка на износа на нефт и газ. „И сега Европа си поставя една голяма въпросителна, тъй като няма как да си заместиш за една нощ толкова голяма зависимост от Русия. Инфраструктурата е трудно да бъде изградена за една нощ, а цената на втечнения газ все още е по-висока от тази на конвенционалното синьо гориво. В тези условия, въглищата и ядрената енергия се обсъждат като евентуални приоритети“, обобщи Юлиан Янку.

Както е известно, GreenPeace в Румъния, както и редица други неправителствени и екоорганизации от няколко години насам настояват за аналогичен на този в България мораториум за проучванията и добива на шистов газ. Американската Chevron преди месеци окочателно си затвори офиса в София и се установи в Букурещ, където вече прави проучвания в няколко находища в Северна Добруджа – до границата с България. В разговора си с румънския премиер Виктор Понта, вицепрезидентът на САЩ Джо Байден се пошегува, че „зависимостта от Chevron пак е по-добре от тази от „Газпром“.

На същото мнение е и основният политически противник на румънското ляво правителство – президентът Траян Бъсеску, който неколкократно обвини протестиращите екоактивисти, че „зад тях стоят интересите на „Газпром“. Според него Москва се опасява, че „Румъния ще се превърне в износител на газ и ще остави „Газпром“ без част от европейския пазар“. Това обаче не попречи на „Газпромнефт“ през 2013 г. през дъщерната си компания в Сърбия NIS Petrol да спечели търга за проучвания за шистов газ в област Бихор в западна Румъния.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.