Отзив на Явор Ганчев по повод на грозния инцидент, поръчан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив

Днес отбелязах светлия празник, като станах рано и се присъединих към учителя по философия Ангел Грънчаров в неговата инициатива да подържи нашия жълт призив за промяна в образованието в двора на гимназията, в която е преподавал много години, преди да го уволнят поради „непригодност за системата“ – и двамата с Ангел сме съгласни, че това е самата истина – и поради това, че е пускал „порнографски филмчета“ на учениците (става дума за „Амаркорд“ на прочутия италиански порнограф Фелини; Фелини едва ли е в утвърдената от МОН програма по философия, така че и аз, и самият Ангел сме напълно съгласни, че всичко извън програмата чиновниците с пълно право могат да нарекат порно). Отвъд очаквания факт, че нито един учител и нито един ученик не си направиха труда да се запознаят с текста на плаката, също така очаквано след има-няма 5 мин. при нас дойде охраната и много грубо ни отне и смачка лозунгите (аз се предадох след известна гонитба, и след като към охраната се присъедини един гимназист, старателен в изпълнението на поръчки на директорката, при което силите вече станаха неравни).

Говорят, че при предишния директор не е имало охрана (в училище с преобладаващо мъжко население е безпредметно). Говори се още и че мъжът на настоящата директорка, назначена през 2010 от ГЕРБ, бил, казват, навремето от ДС, а сега – съдружник във фирмата, която охранява училището, където директор е жена му (и където, по утвърдена училищна традиция, от учениците се събират пари за охрана)

Насладете се на охраната и вие.

Написа: Явор Ганчев

КРАТКА МОЯ РЕПЛИКА: Да, наистина, аз споделих пред Явор, че признавам справедливостта на констатацията, че съм абсолютно непригоден за абсурдната образователна система у нас; да, обаче системата от все повече хора се признава за абсолютно непригодна, неотговаряща на потребностите на живота – и на образователните нужди на младите хора. И какво излиза, какъв извод може да се направи от тия две твърдения? направете извода сами.

Аз предпочитам да съм непригоден за непригодната система, но да съм адекватен на същностните потребности на учениците, на обучаваните. За да угодя на системата и на нейните цербери няма да се откажа от мисията си на учител, от същинска отговорност на истинския учител, от високото призвание да си съвременен учител…

И НЕЩО ПО ПОВОД СНИМКАТА: С този човечец от снимката, дето си показва средния пръст, съм имал превъзходни отношения, той е пазач в училището, в което работих толкова години. Но ето днес особнячката-директорка му възложи крайно глупава задача; добре разбирам конфузното му положение, наложи му се да я изпълни – за да си запази службата. Изобщо не тая някакви лоши чувства към него; а към поръчителката, която му възложи да се орезили така грозно, изпитвам само съжаления…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.