Аспирациите на възродените източни империи към България раздвояват, поляризират и парализират българската воля за общ национален път

Ето как Ognyan Minchev представя във Фейсбук публикацията във в-к ДНЕВНИК със заглавие Цветан Тодоров: Демокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието, една статия, която, от само себе си разбира, заслужава да бъде прочетена; но ето сега коментара на О.Минчев:

Кратко и простичко изречени истини. Към тях може да се добави и надутата всезнайковщина на политическата коректност, налагането на абстрактната идея за мултикултурализъм като конкретна политическа панацея, идеологическата еквилибристика с понятието за „свободен пазар“… Много неща, които изпитваме на гърба си.

Но за страни като България трябва да добавим и още едно – често решаващо обстоятелство: претенциите на възродените източни империи, че ние всъщност принадлежим на техния цивилизационен (евразийски, нео-османски) ареал и „по грешка“ се намираме в Европа и в евро-атлантическата общност. Тази претенция раздвоява, поляризира и парализира българската национална воля за общ национален път и общо национално бъдеще. Така привържениците на откритата демократична система, сред които причислявам и себе си, са лишени от един много важен инструмент за обществено поведение и обществено усъвършенстване. Ние не можем да си позволим да бъдем открито и свободно критични към стопанската и политическата система, към която принадлежим, защото чрез тази критика даваме аргументи на евразийския авторитаризъм да оспорва избора, който страната ни направи с членството си в ЕС и НАТО. Всяка публична критика към демократичната система се преекспонира като доказателство за необходимостта да се приберем отново „под крилото“ на „дядо Иван“…

За съжаление обаче безкритично може да съществува само диктатурата – и то за определено време. Демокрацията се нуждае от непрекъсната вътрешна критика и пре-откриване на своите основания в един драматично променящ се свят. Значителна част от българското общество е убедена, че несполуките на страната ни произтичат от „демокрацията“. Ние сме длъжници на тези хора – защото не сме успели да им предложим убедителен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Кои са причините за кризата на българската демокрация? Защо гласуваме, а след това ни управлява олигархична върхушка от крадци? Защо сме ограбвани и бедни?

Независимата социална критика трябва да даде смислени отговори на тези въпроси, а гражданското общество трябва да превърне тези отговори в оръжия за натиск върху разпасалата се мафиотска олигархия на върха на обществото и държавата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s