А пък някои без проблем олизаха оплютото – и се прегърнаха „во имя роду болгарскаму малоумнаму“!

Из: Бойко, прости ни! Автор: Дияна Костова, Снимка: © webcafe.bg

Йордан Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Удивително е какво прави от човека комбинацията между смяна на посоката на вятъра и крехките следизборни резултати. Довчерашните кръвни врагове стават конструктивни партньори, коват компромиси, трият разделителни линии, градят мостове и се отричат от коалиции „анти“ с почти същата стръв, с която до преди месец същите личности се невъзмутимо се клепаха по студия и митинги.

Ораторът на ДПС Йордан Цонев, който иначе рядко пада по гръб в словесни двубои, (не)предсказуемо преживя катарзис по партийна линия и писмено се извини на „мутрата и основател на СИК“ Бойко Борисов, с когото днес целеполага бъдещето на България. Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Николай Бареков тактически излезе на дюшеци в Брюксел, докато камарадите му от ББЦ се червяха на преговорите с мандатоносителя. Само до преди седмица Новият политик грееше на всеки магистрален километър с обещание да отстрани от властта ГЕРБ, чийто председател обвиняваше в съучастие в 150 поръчкови убийства (жертвата на 151-вото от тях се очакваше да е самият Бареков).

Във „високо отговорния“ (според Борисов) бъдещ правителствен крепител – Патриотичния фронт – пък членува Слави Бинев, който беше обявил джихад на бъдещия си министър-председател, пукаше червени балони с лика му и го наричаше страхливец и диктатор с поведение на турски башибозук. След изборите – ни помен от несломимата му жестокост.

Самият Борисов не може да се похвали с възпитание на английски благородник. „Жалък“, „нахалник“, „шмекер“, „мерзавец“ и „мъж под чехъл“ бяха сред най-неутралните квалификации, които лепеше на политическите си опоненти, а днешният му висок държавнически наратив трудно корелира с натюрела на Банкянските СРС-та.

Стигна се дотам, че политиците са много по-известни във фолклор под алтернативна номенклатура – Тиквата, Ментата, Съсела, Димката, Капута, Пицата, Мършата, Фаса, Запалката… Бивши и бъдещи министри, ковачи на закони, лидери на обществено мнение, строители на съвременна България… Прочети ДО КРАЯ >>>

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае?

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар:

Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как:

ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! 🙂

Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Проблем за обсъждане: единствено казармата ли може да прави от „мамините синчета“ мъже?

Мартин Димитров: Задължителната казарма не трябва да се връща.

Едва ли много от вас знаят, че двамата с Филип Димитров внесохме законопроекта за отмяна на задължителната военна служба. Смятам, че бяхме категорично прави. Подкрепи ни един доста смислен човек – Илко Димитров, който тогава беше в НДСВ, и който организира събирането на парламентарно мнозинство.

Сега Патриотите искат връщане на задължителната казарма. Не можеш да направиш войник един човек за шест месеца и то насила. Това трябва да е професия. България има нужда от малка, но много добре подготвена армия. В съвременния свят, ако не дай боже има конфликти, те няма да се печелят с численост, а с технологии.

Да не се връщаме назад, светът върви само напред!

Svetoslav Alexandrov: Една от любимите ми теми. За казармата. Или защо НЕ БИВА ДА СЕ ВРЪЩА.

Gery Nikolova: „Не знам защо се самозалъгват някои хора, че ако има казарма – „мамините синчета“ щели да се излекуват… Или – че казармата ще „научи на дисциплина“ някого. Всички знаем истината – че казармата беше един глупав терор, който момчетата трябваше някак да преживеят, мамините синчета или се измъкваха, или бяха слагани на „специални службички“, а „държавата“ използваше тези 1-2 години, за да промива мозъци, да унищожи всяка капка свободомислие, да наложи модела на преклонената пред държавната „йерархия“ главица… Казармата НЕ създаваше „мъже“ – там беше работилницата за пречупване на мъже, слава Богу – не успяваше с всички…

Липсващата дисциплина и мъжественост е проблем на обществото ни – заради манталитети, липсващи добри примери и размити критерии на оценка. Дисциплина и мъжественост – се учат ПЪРВО в семейството. Но, ако семейството не е на мястото си, а всички наоколо се кефят на разни клоуни, „спасители“ с големи усти, но с лош личен пример, ако изглежда сякаш успяват само палячовците – ТОВА се превръща в модел, който се усвоява от следващите поколения. Казармата беше огромна глупост, а идеята да се върне – може да я лансира само кръгъл идиот!“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Паметникът на Съветската армия е безкрайно унизителен и накърняващ националното ни достойнство символ

Писмо до външно по вътрешен въпрос, автор: ИВО ИНДЖЕВ

ДО ДАНИЕЛ МИТОВ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧЕН ПРЕЗ 1992

ОТ: ИВО ИНДЖЕВ, ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ”

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Обръщам се към Вас с молба да ни предоставите компетентно становище относно тълкуването на ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подписан през 1992 г. от президентите Желю Желев и Борис Елцин.

Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия е юридическо лице със статут на сдружение, съгласно българското законодателство. Интересът ми към този договор е продиктуван от факта, че член 14 от него често се цитира като най-сериозен и силен аргумент паметникът на съветската армия в София да не бъде демонтиран и преместен от центъра на столицата ни. На този договор често се позовават някои български организации, които смятат, че той е защитен от демонтиране според член 14 на въпросния договор. Член 14 гласи:

„Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на Руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.

До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани на територията на Русия, ще бъде осигурен свободен достъп.

Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член”.

Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия” получи писмо от бившия зам.-министър на културата Тодор Чобанов, в което той изрично заяви, че паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност според българското законодателство. Разполагаме и със становище от Националния документален архив към МК според което „ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в гр. София не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от Закона за културното наследство (ДВ бр.19 от 2009 г.).”

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Този спорен „паметник” продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и недемонтирането му в последните 25 години е крещящ и позорен акт за една демократична държава, за каквато се представя Република България. Паметникът на съветската армия окупаторка продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е безкрайно унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който вече няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му и неговото преместване на подходящо място, ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.

Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.

Разчитам на експертите от Министерството на Външните работи да ни дадат становище относно това доколко ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСКИ ОТНОШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ засяга паметника на съветската армия в София.

С уважение: (подпис)

Иво Инджев, журналист, автор на блога ivo.bg

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Събарянето на грамадната статуя на Ленин в Харков

Най-големият паметник на Владимир Илич Ленин в Източна Европа – на централния площад в украинския град Харков – бе съборена от активисти, съобщи украинската информационна агенция УНИАН.

„Великанът“ падна на земята към 22:25 ч. местно време (малко преди полунощ българско време) след два часа и половина опити да бъде свален.

По-рано харковската милиция съобщи, че на площад „Свобода” в центъра на града 3000 участници в митинга за единство на Украйна опитват да разрушат паметника.

Един мъж е бил ранен в окото, когато паметникът е рухнал.

Общата височина на паметника е 20,2 метра. Фигурата на Ленин е висока 8,5 метра. Паметникът е поставен през 1963 г.

ПОСЛЕПИС, МОЙ КРАТЪК КОМЕНТАР: Докато същото не се случи с паметниците на окупаторската съветска армия в България, ние, българите, нито добро, нито свобода няма да видим!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.