Проблем за обсъждане: единствено казармата ли може да прави от „мамините синчета“ мъже?

Мартин Димитров: Задължителната казарма не трябва да се връща.

Едва ли много от вас знаят, че двамата с Филип Димитров внесохме законопроекта за отмяна на задължителната военна служба. Смятам, че бяхме категорично прави. Подкрепи ни един доста смислен човек – Илко Димитров, който тогава беше в НДСВ, и който организира събирането на парламентарно мнозинство.

Сега Патриотите искат връщане на задължителната казарма. Не можеш да направиш войник един човек за шест месеца и то насила. Това трябва да е професия. България има нужда от малка, но много добре подготвена армия. В съвременния свят, ако не дай боже има конфликти, те няма да се печелят с численост, а с технологии.

Да не се връщаме назад, светът върви само напред!

Svetoslav Alexandrov: Една от любимите ми теми. За казармата. Или защо НЕ БИВА ДА СЕ ВРЪЩА.

Gery Nikolova: „Не знам защо се самозалъгват някои хора, че ако има казарма – „мамините синчета“ щели да се излекуват… Или – че казармата ще „научи на дисциплина“ някого. Всички знаем истината – че казармата беше един глупав терор, който момчетата трябваше някак да преживеят, мамините синчета или се измъкваха, или бяха слагани на „специални службички“, а „държавата“ използваше тези 1-2 години, за да промива мозъци, да унищожи всяка капка свободомислие, да наложи модела на преклонената пред държавната „йерархия“ главица… Казармата НЕ създаваше „мъже“ – там беше работилницата за пречупване на мъже, слава Богу – не успяваше с всички…

Липсващата дисциплина и мъжественост е проблем на обществото ни – заради манталитети, липсващи добри примери и размити критерии на оценка. Дисциплина и мъжественост – се учат ПЪРВО в семейството. Но, ако семейството не е на мястото си, а всички наоколо се кефят на разни клоуни, „спасители“ с големи усти, но с лош личен пример, ако изглежда сякаш успяват само палячовците – ТОВА се превръща в модел, който се усвоява от следващите поколения. Казармата беше огромна глупост, а идеята да се върне – може да я лансира само кръгъл идиот!“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s