Същинският проблем е непоносимата корумпираност и злоупотребата с власт от страна на октопода на Сарая

Проблемът не е Орхан Исмаилов, а корпоративно-търговският грабеж на Сараите, Автор: Огнян Минчев

С позицията си патриотите се превръщат в ценен съюзник и партньор на ДПС

Добре е, че Красимир Каракачанов коригира позицията на Валери Симеонов относно назначения за зам. министър на отбраната Орхан Исмаилов. От изказването на Симеонов се разбра, че според Патриотичния фронт не просто принадлежността на Исмаилов към етническа партия е пречка за назначаването му, а и турската му етническа принадлежност. „Това противоречи на обещанията, които сме дали на избирателите ни“, каза Симеонов. Би било добре това изказване да бъде коригирано от самия Симеонов, защото то е категорично неприемливо – противоречи на Конституцията, според която всички български граждани разполагат с еднакви права. Нещо повече – през цялата следосвобожденска история на България етнически турци, както и представители на всички други етнически групи участват в управлението на страната. Масовата обществена нетърпимост към присъствието на ДПС във властта, която се прояви с пълна сила при преговорите за съставяне на настоящия кабинет е породена не от турския етнически характер на мнозинството членове и лидери на ДПС, а от факта на

непоносимата корумпираност и злоупотреба с власт,

както в персонален, така и в организиран формат, както на турци, така и на българи, роми и всякакви други на ръководни позиции в пирамидата на Сарая. Ако една националистическа формация като Патриотичния фронт си позволи да остракира кандидат за институционална позиция поради етническата му принадлежност, то тя автоматично се превръща в ценен съюзник и партньор на ДПС поне в две измерения:

Първо, потвърждава оплакванията на Лютви Местан, че в управляващата коалиция е включена недемократична политическа сила, защитаваща позиции в разрез с европейските ангажименти на България.

Второ, утвърждава позицията на Местан, че ДПС е нежелана като част от парламентарното мнозинство, подкрепящо правителството заради турската си етническа идентичност.

Не знам какво е допустимо за Валери Симеонов и какво – не. Зная само, че за огромното мнозинство български граждани проблем е корпоративно-търговския грабеж, проблем са корумпираните властови инструменти на Сарая, които

методично съсипват българската държавност

Този проблем може да се реши не чрез изключване на турците от управлението, а чрез целенасоченото им включване в него през институции и инструменти на властта, които гарантират законност, прозрачност и легитимност в поведението на политици и администратори. Другото вече сме го виждали – в партньорството между ДПС и Атака. Едните плашат избирателите си с турците, а другите – с нов „възродителен процес“, сочейки се взаимно с пръст едни други.

Печалбата от тези тарикатлъци е обща. Надявам се Патриотичният фронт да не се присъедини към този модел на злоупотреба с доверието на своите привърженици.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Путинска Русия произвежда корупция, престъпност, нравствена развала

Паралели – Русия произвежда корупция и алкохолици, а ЕС е равно на много труд, опит и технологии

Паразитната империя на Путин е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

Даваме ли си реално сметка какво е ЕС, каква е всяка държава поотделно, с традициите, опита, технологиите, какво произвежда, твори и в същия момент какво представлява Русия и руската икономика в сравнение с ЕС или с някоя от държавите в съюза.

Русия е с територия 17 милиона кв. км. Разполага с огромен ресурс от нефт, газ, полезни изкопаеми, злато, диаманти, гори. Но на глава от населението брутният вътрешен продукт е под 15 000 $. За сравнение – в Норвегия е над 110 000 $. В Дания и Швеция е към 60 000. В Германия – 50 000.

Франция е с територия 551 000 кв.км. или 30 пъти по-малка от Русия. Брутния вътрешен продукт на Франция е 2,5 трилиона долара. На Русия – 1,8 трилиона. Но Франция произвежда Пежо, Рено, Ситроен, произвежда и 6 044 900 000 л. вино годишно или по 42 л. вино на всеки поданик на Руската федерация. Хиляди малки и големи изби, милиони декари лозя, ферми, 400 вида сирена и всяко от тях е уникално по свой начин. Франция произвежда и самолети, ракети, кораби (вкл. бойни, които Русия купува), ядрена програма и арсенал.

Какво произвежда Русия?!

Брутният вътрешен продукт на Германия е 3,5 трилиона долара. Два пъти по-голям от руския. А Германия не разполага нито с нефт, нито с газ, нито злато и диаманти. Но призвежда и то здраво – Мерцедес, БВМ, Порше, Опел, Фолксваген, Сименс, Байер, Бош, Лийбхер… Списъкът е сякаш безкраен. Хиляди малки и големи пивоварни, стотици видове бира. Дори стоките във веригата „Берьозка” са made in Germany. Когато работех в Щутгарт установих, че до първата кафе-пауза в 9 ч. извършвам такъв обем работа, колкото за цял работен ден в България.

Ами Италия?! Дори и тя има по-голям брутен вътрешен продукт от Русия… Ферари, Мазерати, Ламбурджини, Фиат, Ивеко, мода, селско стопанство, Берета…

Столетия традиции, опит, развитие на технологии и труд, много труд – това е ЕС. Да отдадеш сърцето си на това, което вършиш, твориш, работиш за да те има, за да си най-добър. Никаква толерантност към корупция и престъпност.

Какво произвежда Русия?!

Швеция, която е с население 9 милиона има брутен вътрешен продукт 490 милиарда долара с територия 37 пъти по-малка и с население 15 пъти по-малко от цялата Руска федерация. Произвежда страхотни коли, камиони, дори изтребители… Да кажеш, че е имала колонии, че има благоприятен климат?!

Какво произвежда Русия?!

Произвежда корупция. В някои случай рушветът там достига до 90 % стойността на поръчката. Километър руски газопровод е пет пъти по-скъп отколкото в Европа. Обявиха, че Южен поток ще струва 3 милиарда, после станаха 4 милиарда. Наскоро порастнаха на 9,5 милиарда. Приятелите на Путин продължават да усвояват пари, и да ги изсипват в морето, въпреки че проектът е спрян от ЕС. За олимпиадата в Сочи построиха 48 километров път на стойност 9,5 милиарда долара или 200 милиона долара на километър. Най-гадното е, че Русия изнася корупция, така както изнася насилие и престъпност. Това е същността на тази паразитна империя, която е изградена върху костите на десетки народи, чийто труд и ресурси експлоатира.

Неслучайно Русия е на първо място в света по брой на алкохолици, потребява 21 % от цялото световно производство на хероин, заема трето място в света по брой на наркоманите, като на първо място е Афганистан, на второ – Иран. Децата и младежите харчат годишно 2,5 милиарда долара за наркотици, за последните 10 години от картата на Русия са изчезнали 13 740 села и 214 града. В рейтинга за възприемане на корупцията Русия е на 154 място наред с Таджикистан, Папуа Нова Гвинея, Конго и Камбоджа.

1,5 % от населението владее 50 % от националните богатства.

Това произвежда Русия!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Дискусия по важен въпрос в предаването „Вяра и общество“

Може ли да бъде променено името на храм-паметника „Св. Александър Невски”@

Дискусия тази събота във „Вяра и общество”

В навечерието на втория храмов празник на катедралата „Св. Ал. Невски” екипът на предаването организира дискусия по една тема, която формално може и да не засяга ежедневието ни, но има безспорна проекция в бъдещето. Деветдесет години след своето освещаване най-големият православен храм на България е безспорен символ и на християнската традиция, и на националната ни култура. Но съответства ли името на храма на неговото предназначение? Още преди откриването си той е престанал да бъде само мемориал на Освободителите и се е превърнал в главната църква на православна България, а от 1953-та – и нейна патриаршеска катедрала.

Макар, че православието е наднационално и универсално, адекватно ли е този храм да носи името на светец, който няма нищо общо с християнството по нашите земи? На какво се дължи всичко това – на космополитната ни духовност или на нихилизма ни? След като храмът вече е собственост на Българската църква и предстои грандиозна реставрация, възможно ли е редом с обновяването му да бъде обновено и неговото име и той да бъде посветен на светите братя Кирил и Методий, които ни дариха най-голямата свобода – два общуваме с Бога на своя език?

Отговорите на тези и други въпроси, които може да провокира такава дискусия, ще търсим заедно с нашите събеседници: Тивериополския епископ Тихон, предстоятел на храма – паметник, проф. Калин Янакиев, д-р Андрей Романов – редактор в сайта „Православие. БГ” и д-р Венцислав Каравълчев, богослов и църковен историк.

Вашите мнения и въпроси по тази тема очакваме предварително на страницата ни във фейсбук „Вяра и общество”, на електронния ни адрeс viara@bnt.bg или на страницата на предаването в сайта http://www.bnt.bg. По време на излъчването ни, директно в ефир Ви очакваме на телефони 02 9 444 999 и 02 814 2551 след 17.20 ч. Ако искате да получите отговор, моля звънете ни своевременно, а не след приключването на разговора.

В същия брой очаквайте още:

„Свидетели на тайната” – или как науката и религията се срещат при изследването на Христовите реликви. Интервю с Гжегож Гурни, един от авторите на книгата, която наскоро излезе и на български език. От него ще научим съществува ли първообраз на всички икони, изобразяващи Иисус Христос, и какво общо има той с т.нар. „Кърпа от Манопело”.

Гледайте ни, очакваме Ви в обичайния час – точно в 17.00.

Екипът на „Вяра и общество”

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кремъл пуска в ход поредния сценарий за дестабилизация на България и сваляне на българското правителство

Из: Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация, автор: Илиян Василев (Разбира се, съветвам Ви да пречете цялата статия.)

… Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да „натрием“ носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс във сегашното „военно време“ и критична заплаха за националната сигурност, което изисква „военновременни“ мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха – Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции, средствата ангажирани в проекта Южен поток и замразените други енергийни проекти на Русия, се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските „партньори“ имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да „авансират“ срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток – дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война – 2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащия кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са „древни“ стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори – като енергетиката и оръжейната индустрия – без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти – да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие.Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион…

В руски издания недвумислено се говори, че ще бъде пуснат в ход поредния сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко „народополезното“ атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес – този за властта – защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните „вчера“ ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителна власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм – пример за което е сагата около КТБ – нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи – какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Как поляците направиха своята образователна реформа

Из: Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Архитектът на образователните реформи в Полша за това, как полските ученици станаха едни от най-успешните в Европа

… Идеята е, че учениците имат нужда от много повече „меки“ умения, критично и логическо мислене, за да са гъвкави на пазара на труда и за да се справят в живота.

Втората голяма част от реформата е промяна на учебната програма – тя вече не следва остарялата идея за „предоставяне на информация на учениците“, а се опитва да ги кара да мислят и да търсят решения. Прогимназията се посвещава на базисни умения по тези дисциплини, които са важни за ежедневието, а академичните знания се оставят за последните години на гимназията. Обучението в професионалните училища също става по-гъвкаво и учениците могат лесно да се преквалифицират. Училищата и учителите са свободни да определят сами учебната си програма, стига учениците им накрая да покриват националните образователни изисквания. Накрая на реформите, цялата образователна система в Полша, включително висшето образование, вече се основава на очаквани спрямо постигнати резултати от обучението.

Ключов момент в полската реформа е външното оценяване на резултатите, което измерва силните и слабите страни на учениците, помага им да решат кой е най-подходящият вид училище за тях и готови ли са за университет. Освен това служи за измерване на качеството на прогимназиите, така че училищата и властите да знаят къде се справят добре и къде трябва да насочат повече ресурси. В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма. Тези в селските райони получават стимули за привличане на добри учители.

Нищо от промените нямаше да даде ефект обаче, ако не бяха силните местни власти в Полша. Управлението на образованието се децентрализира още в началото на 90-те, директорите започват да се назначават чрез конкурс, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата. Образованието става фокус както на общините, така и на тяхното население. Резултатите на училищата се следят отблизо, учителите се насърчават да използват иновативни практики в преподаването, организират се допълнителни образователни дейности и дори най-бедните общини инвестират в училищата си.

Помага и всеобщото разбиране, че пътят към демокрация минава през болезнени, но необходими фази. „Когато се намира в преход, обществото е готово да приеме промени, които вероятно биха били неприемливи или много трудно постижими в „нормален“ период“, пише Марчиняк в свой доклад за полската реформа в образованието. И е убеден, че за да може една дълбока промяна на системата да бъде приета напълно, вероятно е необходимо цяло едно поколение.

… Осъзнахме, че новите училища нямат добре дефинирани цели и определихме кои са компетентностите, които учениците трябва да имат накрая на обучението си, например как да използват информацията и различните източници, как да разсъждават и да стигат до изводи.

Логическите задачи се харесаха повече на учениците и това окуражи учителите да ги включват в часовете. В крайна сметка главната цел на преподаването не е да натъпчем главите на учениците с много материал. А да ги накараме да разсъждават, да защитават мнението си, да мислят логично.

… Учителите приемаха преназначението си в новото училище като повишение. Дадохме на училищата автономия и по отношение на учебната им програма. Учениците могат например да имат една цяла седмица само история и да я прекарат извън училище, да пътуват в други градове. Важното е накрая на годината да покриват националните изисквания.

Помогна и това, че полските родители имат голямо желание децата им да се образоват, може би това е резултат от промените на политическата система след 1989 г.

… Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата стъпка. Следващите могат да я променят леко, не не и да сменят посоката. Така реформата ще е стабилна. Ние решихме да поемем риска и, изглежда, спечелихме.

… Обществото беше готово да приеме реформата. Имаше, разбира се, известни колебания при промяната на видовете училища, защото те противоречаха на традицията. Подобни промени могат да бъдат приети без проблеми само след като едно поколение вече е минало през новите училища. Иначе дотогава продължава да важи мантрата, че старите времена са били по-добри.

Ако сега можете да кажете нещо на някого, който започва голяма реформа, какво ще е?

Да вярва в способностите на учениците. Не трябва да приема, че те могат по-малко от съучениците си от други държави. Потенциалът е един и същ. И да покаже на учителите един по-амбициозен път към постигане на образователните цели. Не трябва да ги стряска, а да ги убеди, че след няколко години резултатите ще са по-добри. Всеки учител иска да даде по-добро образование, просто някои се страхуват, че учениците им няма да успеят да минат.

КРАТЪК КОМЕНТАР:

Страхотно! Успешната образователна реформа в Полша стъпва точно върху нещата, които ние от Национална мрежа на родителите дъвчем от няколко години (цитирам от статията):

– образованието не трябва да слугува на догмата за трупане на академични знания;

– училищата и учителите да са свободни да определят сами учебната си програма, образователните изисквания са краен ориентир;

– Въвеждане на външно независимо оценяване на резултатите;

– всички училища, включително и частните, са равнопоставени в получаването на субсидии;

– децентрализация на управлението на образованието – директорите се назначават чрез конкурс на местно ниво, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата.

Gayane Minassian‎ от Национална мрежа на родителите

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.