Разговор с мой бивш ученик по разни теми и въпроси, касаещи живота ни

Снощи в късната вечер един мой бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм преподавал философия и гражданско образование много години (и от което бях уволнен наскоро по позорния параграф „не става за учител“ от една самозабравила се директорка!), та значи един бивш ученик, на който съм преподавал няколко години философски предмети, ми се обади във фейсбук и проведохме разговор; ето какво си казахме, неговото име го давам с условни инициали, по причина на това, че не съм го питал съгласен ли е да публикувам разговора ни в блога:
G. A. каза: Как сте, Господине?
Ангел Грънчаров каза: Бива! Вие как сте?
G. A. каза: Ами добре, мерси! Занимавате ли се още с обучение на ученици?
Ангел Грънчаров каза: Вече не. За момента – не.
G. A. каза: Е… а имате ли желание да преподавате?
Ангел Грънчаров каза: Само живот и здраве да е, имам намерение да се върна.
G. A. каза: Да, живот и здраве. Другото е второстепенно.
Ангел Грънчаров каза: Няма страшно, да си почина малко. 31 години работих, сега да почина някой и друг месец
G. A. каза: Е да. Вие си знаете най-добре.
Ангел Грънчаров каза: Вие почнахте ли работа? Или ще учите още? То и ученето е работа де…
G. A. каза: Ами аз работих още от 10-ти клас. Работих само събота и неделя, разбира се. А сега за жалост съм безработен.
Ангел Грънчаров каза: Е, случва се, има време да работите. В чужбина нямате ли желание да работите?
G. A. каза: Но ще си намеря работа е ще продължа, а нямам чисто финансово възможността за висше. Иначе с удоволствие. Загубих връзка с чужбина. Мои роднини бяха там и така бяха плановете, да завърша и да отида при тях, но уви. Те се върнаха тук.
Ангел Грънчаров каза: Живот и здраве да е, човек никога не знае какво ще стане в бъдеще, важното е да не се отчайва никога.
G. A. каза: Фактът, че се събуждаме сутрин живи и здрави е достатъчен за пълния устрем за деня. Според мен. Така че за отчайване не може да става и дума.
Ангел Грънчаров каза: Добре казано!🙂 Велико нещо е животът!
G. A. каза: Определено е така!
Ангел Грънчаров каза: А и свободата е хубаво нещо!
G. A. каза: Именно затова Ви попитах дали преподавате. Това е най-ценния урок, който може да се даде на даден човек. А Вие бяхте като будител на тема свобода.
Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че сте установил това, че темата за свободата ми е била винаги любима.
G. A. каза: Тя е най-важната тема и според мен. А Вие добре говорите по нея така че мисля, че има какво да дадете. И ако от 30 човека Ви слуша един значи Вие сте си изпълнили дълга. (Както беше в нашия клас, за жалост!)
Ангел Грънчаров каза: Да, за жалост, в наши условия малцина са тия, които имат усета, влечението и стремежа към свобода, но е един човек да е спечелен за каузата на свободата, това изобщо не е малко. То така става, един по един да биват спечелвани, и така малко по малко цял народ един ден ще стане истински свободен. Няма как всички наведнъж да обикнат свободата, така в живота не стават нещата…
G. A. каза: Няма. Вярно е.
Ангел Грънчаров каза: Битката за свобода, най-вече за свобода на духа, никога няма да престане.
G. A. каза: Определено! Имате ли клубове все още? opredleno!
Ангел Грънчаров каза: Аз сега водя едно предаване по Пловдивската обществена телевизия, не зная дали сте го гледал, веднъж седмично, там се преместих (засега), то е нещо от рода на дискусионен клуб. И там разговаряме за тия все същите неща, за живота, за истината, за свободата.
G. A. каза: Ами не знам. Как се казва предаването? И кога се излъчва?
Ангел Грънчаров каза: „На Агората философа Ангел Грънчаров“ се казва, всеки четвъртък от 11 часа, има и повторение, ако искате, може да го гледате. А в моя блог има записи на предаванията, може да гледате тия, които са минали. Освен това има интересен клуб, където ходя, събират се мислещи хора, там работим за създаване на първото демократично училище в Пловдив, не зная дали сте чувал за това нещо?
G. A. каза: За пръв път сега от вас чувам. Ще гледам предаванията в блога Ви. Защото съм на Bulsatcom и не знам дали изобщо има пловдивската телевизия.
Ангел Грънчаров каза: Ето информация за клуба: Клуб Нещото. Оказва се, че в него вече идват и бивши ученици от ТЕТ-а.
G. A. каза: И аз съм оттам.
Ангел Грънчаров каза: А това пък е последното предаване, иначе в сайта на Пловдивската обществена телевизия та може да се гледа онлайн.
Предаването се излъчва всеки четвъртък, от 11 часа, ПО-тв може да се гледа и онлайн ЕТО ТУК >>> .
G. A. каза: Добро заглавие.
Ангел Грънчаров каза: Та минах на телевизионни уроци по философия след като ме уволниха от нашето училище.
G. A. каза: Така е по-добре. Защото няма кой да Ви ядосва. Ще Ви гледат само желаещи и мислещи. И ще се чувствате по-добре предполагам.
Ангел Грънчаров каза: Е, аз съм свикнал да общувам в живота и в училище и с нежелаещи, и с немислещи, но по начало наистина е по-добре учениците да искат да учат даден предмет. Затова именно водим борба за промяна в образователната система, та учениците сами да избират какво да учат; едва тогава работите ще потръгнат. Насила хубост не става…
G. A. каза: Народът го е казал! Имам един приятел (който е в чужбина в момента). Той е голям любител на философията. И все разсъждава и мисли по разни разнообразни въпроси и проблеми. Ще покажа блога Ви на него, ще му хареса.
Ангел Грънчаров каза: То човек да разсъждава по разни важни въпроси е съвсем естествено състояние, особено за по-младите хора. А това философско предаване е именно с цел да направи една общност от мислещи хора, има смисъл според мен. Та ще се радвам с Вашия приятел да се включите в нея. Мислещите хора са най-ценните за едно общество
G. A. каза: Ние сме млади хора с доста свободно време и все още бистри умове. Така че може да се учим. Иначе как сте, питам за здравословното Ви састояние?
Ангел Грънчаров каза: То човек по начало цял живот се учи, аз дори на моята възраст все уча разни неща, и като науча нещо ново и интересно, го казвам на други хора, по този начин и се изявявам като учител, така стават тия неща. Няма как човек да каже някога „Научих всичко, сега вече мога да си почина!“ Макар че някои хора обичат да тъпеят вместо да учат… А, мерси, слава Богу, със здравето съм добре! Нормално.
G. A. каза: Това е достатъчно. Радвам се за Вас!
Ангел Грънчаров каза: Е, приятно ми беше, обаждайте се! Да не Ви досаждам. Всичко добро Ви желая!
G. A. каза: И аз на Вас!! (за досада дума не може на става).
Ангел Грънчаров каза: Мерси! Е, на моменти философите сме и големи досадници…
G. A. каза: Според някои може би. Не според мен.
Ангел Грънчаров каза: Та всеки четвъртък слагам в блога новото предаване, назад ако отидете, можете да намерите старите, имаше вече и тема за свободата, няма как без тая тема
G. A. каза: Ще гледам предаванията. А това за свободата с най-голям интерес.
Ангел Грънчаров каза: Обаждат се интересни хора, правим диалог, понякога става наистина интересно.
G. A. каза: А, значи имате пряк контакт (телефонен разговор) със зрителите, така ли?
Ангел Грънчаров каза: Да, със зрителите има пряк телефон, без импулси, евтин разговор.
G. A. каза: Хa, супер!
Ангел Грънчаров каза: Агора е гръцка дума, значи „площад“, то имаше и един игрален филм с това име, казваше се „Агората“, не знам дали сте го гледал? И някога философите, понеже са безделници, нямали друга работа освен да разговарят на Агората с хората по всякакви въпроси…
G. A. каза: Ами не съм гледал филма. Но това може да се поправи.
Ангел Грънчаров каза: Да, интересен е, историята на една жена-философ е разказана във филма.
G. A. каза: Хм, сложен ли е? За осмисляне. Защото аз съм си аматьор.
Ангел Грънчаров каза: Не, не е сложен, и показва добре онова време, в римската епоха…
G. A. каза: Ще го гледам.
Ангел Грънчаров каза: Хайде чао! Аз се оттеглям… Всичко добро!
G. A. каза: И на Вас!!
Ангел Грънчаров каза: Мерси!
G. A. каза: Моля!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s