Как поляците направиха своята образователна реформа

Из: Збигнев Марчиняк: Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата крачка

Архитектът на образователните реформи в Полша за това, как полските ученици станаха едни от най-успешните в Европа

… Идеята е, че учениците имат нужда от много повече „меки“ умения, критично и логическо мислене, за да са гъвкави на пазара на труда и за да се справят в живота.

Втората голяма част от реформата е промяна на учебната програма – тя вече не следва остарялата идея за „предоставяне на информация на учениците“, а се опитва да ги кара да мислят и да търсят решения. Прогимназията се посвещава на базисни умения по тези дисциплини, които са важни за ежедневието, а академичните знания се оставят за последните години на гимназията. Обучението в професионалните училища също става по-гъвкаво и учениците могат лесно да се преквалифицират. Училищата и учителите са свободни да определят сами учебната си програма, стига учениците им накрая да покриват националните образователни изисквания. Накрая на реформите, цялата образователна система в Полша, включително висшето образование, вече се основава на очаквани спрямо постигнати резултати от обучението.

Ключов момент в полската реформа е външното оценяване на резултатите, което измерва силните и слабите страни на учениците, помага им да решат кой е най-подходящият вид училище за тях и готови ли са за университет. Освен това служи за измерване на качеството на прогимназиите, така че училищата и властите да знаят къде се справят добре и къде трябва да насочат повече ресурси. В Полша всички училища, включително и частните, получават държавна субсидия според броя на учениците, ако изпълняват националната образователна програма. Тези в селските райони получават стимули за привличане на добри учители.

Нищо от промените нямаше да даде ефект обаче, ако не бяха силните местни власти в Полша. Управлението на образованието се децентрализира още в началото на 90-те, директорите започват да се назначават чрез конкурс, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата. Образованието става фокус както на общините, така и на тяхното население. Резултатите на училищата се следят отблизо, учителите се насърчават да използват иновативни практики в преподаването, организират се допълнителни образователни дейности и дори най-бедните общини инвестират в училищата си.

Помага и всеобщото разбиране, че пътят към демокрация минава през болезнени, но необходими фази. „Когато се намира в преход, обществото е готово да приеме промени, които вероятно биха били неприемливи или много трудно постижими в „нормален“ период“, пише Марчиняк в свой доклад за полската реформа в образованието. И е убеден, че за да може една дълбока промяна на системата да бъде приета напълно, вероятно е необходимо цяло едно поколение.

… Осъзнахме, че новите училища нямат добре дефинирани цели и определихме кои са компетентностите, които учениците трябва да имат накрая на обучението си, например как да използват информацията и различните източници, как да разсъждават и да стигат до изводи.

Логическите задачи се харесаха повече на учениците и това окуражи учителите да ги включват в часовете. В крайна сметка главната цел на преподаването не е да натъпчем главите на учениците с много материал. А да ги накараме да разсъждават, да защитават мнението си, да мислят логично.

… Учителите приемаха преназначението си в новото училище като повишение. Дадохме на училищата автономия и по отношение на учебната им програма. Учениците могат например да имат една цяла седмица само история и да я прекарат извън училище, да пътуват в други градове. Важното е накрая на годината да покриват националните изисквания.

Помогна и това, че полските родители имат голямо желание децата им да се образоват, може би това е резултат от промените на политическата система след 1989 г.

… Достатъчно е едно смело правителство да направи голямата стъпка. Следващите могат да я променят леко, не не и да сменят посоката. Така реформата ще е стабилна. Ние решихме да поемем риска и, изглежда, спечелихме.

… Обществото беше готово да приеме реформата. Имаше, разбира се, известни колебания при промяната на видовете училища, защото те противоречаха на традицията. Подобни промени могат да бъдат приети без проблеми само след като едно поколение вече е минало през новите училища. Иначе дотогава продължава да важи мантрата, че старите времена са били по-добри.

Ако сега можете да кажете нещо на някого, който започва голяма реформа, какво ще е?

Да вярва в способностите на учениците. Не трябва да приема, че те могат по-малко от съучениците си от други държави. Потенциалът е един и същ. И да покаже на учителите един по-амбициозен път към постигане на образователните цели. Не трябва да ги стряска, а да ги убеди, че след няколко години резултатите ще са по-добри. Всеки учител иска да даде по-добро образование, просто някои се страхуват, че учениците им няма да успеят да минат.

КРАТЪК КОМЕНТАР:

Страхотно! Успешната образователна реформа в Полша стъпва точно върху нещата, които ние от Национална мрежа на родителите дъвчем от няколко години (цитирам от статията):

– образованието не трябва да слугува на догмата за трупане на академични знания;

– училищата и учителите да са свободни да определят сами учебната си програма, образователните изисквания са краен ориентир;

– Въвеждане на външно независимо оценяване на резултатите;

– всички училища, включително и частните, са равнопоставени в получаването на субсидии;

– децентрализация на управлението на образованието – директорите се назначават чрез конкурс на местно ниво, премахва се държавният монопол върху създаването и функционирането на училищата.

Gayane Minassian‎ от Национална мрежа на родителите

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s