Кремъл пуска в ход поредния сценарий за дестабилизация на България и сваляне на българското правителство

Из: Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация, автор: Илиян Василев (Разбира се, съветвам Ви да пречете цялата статия.)

… Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да „натрием“ носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс във сегашното „военно време“ и критична заплаха за националната сигурност, което изисква „военновременни“ мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха – Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции, средствата ангажирани в проекта Южен поток и замразените други енергийни проекти на Русия, се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските „партньори“ имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да „авансират“ срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток – дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война – 2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащия кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са „древни“ стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори – като енергетиката и оръжейната индустрия – без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти – да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие.Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион…

В руски издания недвумислено се говори, че ще бъде пуснат в ход поредния сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко „народополезното“ атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес – този за властта – защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните „вчера“ ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителна власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм – пример за което е сагата около КТБ – нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи – какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s