Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата „Въведение във философията на вярата и религията“

По последните няколко теми от поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като „дискусионни разпри“, по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам:
choky bembenk каза: this is amazing sir…
Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.
Ангел Грънчаров каза: Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие в тъй важната духовна област – както беше при варварския, дивашкия комунизъм?
Анонимен каза: Не, тавариш. Без вероучение децата ми ще останат без неморалните и във висша степен наивни религиозни бръщолевици и ще могат да посветят вниманието си на нещо, което им е хем интересно, хем ползувателно.
Анонимен каза: Не е никак чудно, че един догматик като вас разсъждава по този начин. Вие бихте процъфтяли в Испания през 15 век, когато би ви доставяло огромно удоволствие да изтезавате и горите на кладата неверници като мен. Не се правете, че не ви се иска и сега да го сторите. Това желание капе с всяка дума от злобната ви устица.
Само че ръчичките ви са къси. Религията вече няма сила да опропастява живота на хората. Така че животът ще върви напред, а вие само ще скърцате със зъби и ще траете. Анъдъмо?
Анонимен каза: Хайде тогава малко цитати от Библията. Ето как християнския бог на Грънчаров насърчава геноцида, изнасилванията и РАЗПАРЯНЕТО на бременни жени:
„Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло. А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.“ Числа 31:17-18
„Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.“ Осия 13:16
Бравос на ристиянския бог! Да го хвалим, братя и сестри! Той е най-добрият от сички бугуве! ХАЛЕЛУЙА!!
Ангел Грънчаров каза: 🙂 Нерде Ямбол, нерде Стамбул 🙂 Какво друго да каже човек 🙂
Апропо, някои таваришчи живеят на нивото на представите някъде на 12 век – и затова приписват на другите това, което тям се иска от все сърце. Примерно, атеистите съвсем наскоро убиваха вярващите хора, това се случваше в тъй страшния ХХ-ия век, в който безбожниците показаха отвратителното си лице в пълна мяра…
Анонимен каза: Как ще коментирате призивите на вашия бог към масови убийства и изнасилвания? Или сконфузено ще заметете този въпрос под килима? Отново?
Мария Василева каза: Господине (Госпожо), как трябва да живее човек е написано в Новия Завет, който отменя повелите на Стария Завет. Вие цитирате от Стария Завет, който обогатява като история, но не дава нормите за поведение. Това всички що-годе просветени вярващи го знаят. Ако бяхте учили вероучение, нямаше да изтъквате тези доводи и аз нямам желание да обяснявам на Вас точно защо има Стар и Нов завет. Християните не са фанатици, нито глупаци, най-малко изостанали и прости хора, както вероятно си мислите. Те се отличават с малко повече човечност и милост от останалите. Това е и причината да бъдат гонени, избягвани, мразени. Да бъдеш християнин практически е невероятно трудно, когато хората не могат да постигнат това, което един християнин има – мир в себе си – те започват да го плюят, оспорват, ненавиждат.
Е, щом на Вас ви харесва манталитета на младите, които живеят без Бога, не записвайте децата си на вероучение. То и без това го няма из училищата – нито има кой да го преподава, нито масата български граждани са осъзнали необходимостта от него.
Господин Грънчаров пак изпреварва времето, в което живеем – с намерението си да напише учебно помагало. Вярвам, един ден много хора ще стигнат до това, което той осъзнава в момента като необходимост: благодарение именно на неговата книга. Това е единственият начин за очовечаване на българина. И в чужбина да го преместят, и в най-проспериращата страна да живее с огромна заплата, пак ще се отличава от човека-християнин и ще фрустрира и скандализира с поведението си (пример: читателят на този блог от Австралия).
Надявам се поне да се съгласите, че в по-цивилизованите страни, където има ред и благополучие, нравствените ценности на обществото са създадени точно въз основа на християнските ценности.
Мария Василева
Анонимен каза: Хайде, хайде, без изтърканото оправдание – „Ама тва е в Стария завет, бьееее!“ Богът си е един и същ, драги ми смехурко. Едно и същ неприятен, неморален, жесток и несправедлив тип.
Искате примери от Новия завет? Нищо по-лесно. Ето: цитирам ви думи на самия Исус, вашият прехвален бог (а всъщност поредното неморално леке в Библията). Тук той от все сърце защитава РОБСТВОТО:
Вие, роби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си. Ефесяни 6:5
Робите които са под иго да считат своите си господари достойни за всека почест, да се не хули името Божие и учението. 1 Тимотей 6:1
И онзи роб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит. Лука 12:47
Някакви оправдания? А?
Анонимен каза: Писано е така защото от роба господар не става, ни от господаря роб. Дай на роба власт и му гледай сеира – 45 години му го гледахме; и днес продължаваме със синовете и дъщерите му. В цивилизованите Западни държави, чиито правни системи и културен светоглед са еманация на християнската философия и принципи, йерархиите имат значение. И те имат значение дотолкова доколкото има определени независими от лична предпочитания и интереси правила, които поставят едни хора на по-високо положение, а други на по-ниско. Тези, които НЕ СЛЕДВАТ правилата, ПРАВОТО НА ГОСПОДАРЯ, НАРЕЧЕН „ЗАКОН“, влизат я в затвора, я се остракират и на получават възможност да се развиват.
Така че много правилно е казано в Библията: Спазвай Божия и човешкият закон за да живееш в правово общество, и разбира се, за да не бъдеш ни БИТ, ни УБИТ (както се случи с нашите пишман мутри, роби не познаващи ни Бог, ни власт).
Анонимен каза: Горкият Йосиф голям бунак! Жена му му изневерявала като невидяла, а като изпаднала „в беда“, изпищяла – „Бог ме чука!“ И Йосиф, идиотът, повярвал… И така се родила поредната дебилна религия…
Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти… богохулстваш… явно Сатана те е обсебил… потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти…
Анонимен каза: Богохулство не съществува, защото не съществуват богове (или бог). Така че не изпадай в поредния си хистеричен пристъп…
Ангел Грънчаров каза: А би ли обяснил понятно защо смяташ, че „не съществуват богове“. 🙂 Дай някакъв аргумент.
Апропо, самият факт, че употребяваш думата „богове“ (множествено число на думата Бог) показва, че даже не разбираш що е това Бог, т.е. съзнанието ти се намира на стадия на първобитното варварство в това отношение, тъй че да съдиш има ли Бог или няма при положение, че изобщо не разбираш що е Бог, е безкрайно глупаво занимание! 🙂
Мария Василева каза: До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение. Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямам намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“.
Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник (те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо). Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.
Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания-закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки, че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове.
Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат, мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават“ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи (не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща.
Това е като вододел – човечеството се разделя на две части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече, пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин – с милост, великодушие, любов… Той вече принадлежи на други измерения – на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.
Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори… Да се чете в Библията, какво казва самият Бог – това е най-сигурният начин да се доближаваме към Него.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Показателна дискусия по интересни нравствени и психологически въпроси

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото

Моето поредно крайно провокативно „словоизлияние“, написано с ясно определена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен… – породи, както и можеше да се очаква, твърде интересни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значение, а не просто като продължение на подхвърления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравствено, сиреч ясно изразено философско естество:
23 коментара:
Анонимен каза.: Напълно луд човек си ти…….. за нищо не ставаш! Време е да те натикат в психиатрията за да не мърсиш общественото пространство със самото си съществуване даже!!!!!!!!!!!!!!
Томи Томев каза: Ангеле, импулсивен е и убиеца, който под въздействие на емоционален импулс убива човек, и после съжалява. Импулсивен е и недисциплинирания водач на автомобил, който под въздействие на емоционален импулс предприема рискована маневра и убива хора или себе си. Импулсивен е и емоционално превъзбуден човек, който казва думи с които обижда близки хора, за което после съжалява. Още да изреждам ли?
Томи Томев
Анонимен каза: Съдебните заседания не са философски диспут, нито парламентарни прения, а неслучайно следват силно формализирани правила, иначе системата въобще не би могла да работи. Вашата емоционалност е разбираема, но тя е неуместна в съдебната зала, където трябва хладно и обективно да се претеглят фактите, т.е. тя работи повече, така да се каже, по тертипа на позитивистката, аналитичната, отколкото на континенталната философия – хаха. Виждаме, че Вие сте радикален реформатор и искате да прекроите не само образователната система, но целия свят и всички институции по Ваш вкус. Аз също не съм доволен от света, но не си поставям чак такива амбициозни цели.
Аз обаче на моменти си мисля, че тайно и дълбоко в себе си може би искат да загубите делото, едно, за да бъде пълна аналогията със Сократ, а друго, за да можете да дадете пълен израз на натрупаната злоба срещу заобикалящата Ви действителност, като незабавно обявите съда и българите за най-големите изброди в света.
Има и нещо друго: повечето хора живеят, сякаш пред тях се разкриват някакви безкрайни хоризонти, но в действителност ние знаем, че сме крайни и няма как да избегнем смъртта. Това трябва обаче да е и повод да осмислим отношението си към нашите врагове, във Вашия случай г-жа Анастасова. Единият вариант е тази вражда да остане завинаги, т.е. до гроб, а другата е да се помисли все пак за някакво помирение преди смъртта. И двете позиции са легитимни и възможни, просто трябва да се вземе решение своевременно, за да не се съжалява по-късно.
Райчо Радев каза: Пак не се разбира, че проблемът не е г-жа Анастасова, а възможността за съществуването на тоталитарния, недемократичен, неприемащ и неподкрепящ иновациите тип директор на училище.
Ангел Грънчаров каза: На анонимника по-горе, комуто се привижда някаква „… натрупана злоба срещу заобикалящата Ви действителност“ 🙂
Таваришч, къде видяхте такава натрупана у мен злоба? 🙂 Я дайте пример, щото ми се чини, че я изфантазирахте току-що тази злоба 🙂 Или пък, възможно е, чувствителността Ви е така извратена, че моята непресекваща доброта я възприемате като злоба, знам ли как да възприема фантазиите Ви?! Та се аргументирайте ако обичате.
Вие не забелязахте ли кой е злобният във въпросната история? Значи мен ме уволняват, тормозят, обявяват ме за какъв ли не, и прочие и „злобният“, видите ли, съм аз, а пък тия, които ме тормозят, по Вашата преценка са „ангелчета“, така ли? Я помислете малко… ако искате де…
Апропо, щом и до този момент още не сте разбрал, че тук не става дума за никаква „вражда“ или „разпра“, а за съвсем други неща, то явно и не щете да разберете същината на цялата история – и в такъв случай човек, за да не се излага, просто си замълчава…
Ето, г-н Радев Ви казва за какво става дума… въпросът не е до въпросната властваща особа, а опира до системата, която дава простор за развихрянето на особи с такъв авторитарен манталитет, незачитащи никакви правила, камо ли пък на демокрацията ни, да не говорим пък за правила на морала, човещината и пр.
Ангел Грънчаров каза: Томи, не си прочел внимателно какво казвам. Аз не защищавам едностранчивата импулсивност, която е толкова крайно колкото и едностранчивата пошла разсъдливост. Аз пледирам за това да не игнорираме тази страна на нашата природа, щото последиците от това са страшни. По-страшни са от тия ужасии, които ти изреждаш даже. Всеки човек в поведението си търси баланс на двете, но за жалост много хора решително подценяват своята емоционалност поради което стават ужасно едноизмерни и ощетени, стават подобни на зомбита, сиреч, силно пострадва тяхната човечност. (Апропо, да защищава човек изцепката на Москов по адрес на циганите само защото Москов е от „моята партия“ е пример за такава разсъдъчна едностранчивост.) Разбира се, аз ако водя сам делото си, без адвокат, това не значи, ще ще се развихря там, нима не ме смяташ за изцяло обезумял човек, която залага единствено на чувствата си? 🙂 Ний, философите, се стараем да изразяваме към нещата едно по-богато, цялостно човешко и одухотворено отношение, сиреч, ако аз водя дялото си в сда, бъди уверен, ще постъпвам съвсем разумно, балансирано, не се притеснявай толкова, няма да тръгна да фащам за гушата било съдията, било някой от обвинените, ти ако това си си помислил, значи много силно си ме подценил… Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! 🙂
Томи Томев каза: Ангеле, в никакъв случай не съм си променил мнението за теб, просто аз мисля така. Не само мисля но и живея така, че действията ми да не се определят от моментни настроения и емоции. Винаги премислям всяко свое решение и не действам импулсивно. Това казах по горе, само, че го казах по образно, като използвах доста крайни примери за импулсивност. По повод казаното от Москов имаме различно мнение, това е нормално и допустимо. Какво ли ще се случи ако по всичко ни съвпада мнението. Моето мнение не е съвпадало с твоето и в други случаи, но тогава съм бил по деликатен. Вероятно си го усетил Не приемам следното ти изречение: „Абе, Томи, заради това, че си позволих да имам една по-различна оценка на изцепката на Москов по повод циганите затова ли ти станах толкова неприятен, че вече в мен и ти май провидя вече „злодея“ и „неудържимия“ вандал?! :-)“ Това ни най малко е така. Не знам дали си усетил, но ти в повечето случаи вземаш на „нож“ всеки който има по различно мнение от твоето. По този начин настройваш всеки и всичко срещу себе си. Събитията които ти се случват са плод на твоите реакции и начин на изразяване. Извинявай, че съм толкова директен, но все някой трябваше да ти го каже. И още веднъж казвам, че никак не съм си променил мнението за теб както и не съм си променил мнението за Иво Инджев, макар, че не съм съгласен с написаното от него по повод на министър Москов.
Томи Томев.
Ангел Грънчаров каза: Е, Томи, чак „пък на нож“ не вземам всеки, който има различно мнение от моето, тук, признай си, си се поувлякъл, не мога да разбера защо си толкова краен и импулсивен по този повод,след като сам заявяваш, че всичко обмисляш и реагираш след като си с обмислил реакцията си. Но както и да е, ние сме различни, нека всеки да мисли както си иска, както му харесва. Томи, приятелю, ако вземам „на нож“ всеки, които мисли различно, аз, по твоето твърдение, оказва се, не съм никакъв философ, моля те, не ми приписвай чак такъв кусур. Щото не е истина. А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)
Вярно е обаче, че като философ моето задължение е да не се съгласявам в повечето случаи с мненията на хората, винаги да имам едни или други претенции, това е също много естествено, не зная дали си забелязал, но аз много обичам да споря, а как може да се спори ако човек, първо, не уважава мненията на тия, с които спори, и второ, ако се съгласява безусловно с това, което хората казват. Е, знам добре, давам си сметка, че дразня много хора, ето, и теб, признай си, съм те раздразнил в случая, но това просто означава, че добре си изпълнявам задача като философ, щото моята задача като философ е точно тази: да дразня. Ако не дразни другите хора един философ, ако не ги провокира, той значи не е никакъв философ. А по отношение на изцепката на Москов аз реагирах по следния начин: просто приех позицията на Иво Инджев. Понеже смятам, че той защищава едни ценности по този въпрос, които са много добре свързани с дясното антикомунистическо мислене. Ще ти дам пример: мнозинството у нас мрази циганите, нали така? Е, ако не ги мрази, постоянно мърмори срещу тях и не ще да общува с тях, нали така? Всяка приказка, казана срещу циганите, ще те издигне в очите на туй мнозинство, нали така.
Е, Москов стана герой в очите на много хора като се изрепчи на циганите. Да, обаче мен това не ме възхити, и то по следната причина: аз не ща да мисля като мнозинството, щото това мнозинство обикновено изобщо не мисли, а се поддава на настроения. Освен това да се смята, че мнението на мнозинството е вярното е болшевизъм, аз пък смятам, че мнозинството няма как да мисли правилно, по причина на това, че в мнозинството влизат хора, които не си дават труда да мислят. Е, по тази причина убий ме, но аз няма да се принизя да почна да говоря това, което се харесва на мнозинството. Популист от мен не става. И политик от мен не става. Москов сгафи като се направи не популист, не му отива просто. Десните хора уважават отделната личност и свободата й и не могат стореното от отделни личности да го приписват като отговорност на цяла една общност. Това, че комунистите в България са правили престъпления и че са българи не означава, че аз трябва да обвиня българите за престъпленията на комунистите. Темата е голяма, много може да се спори, но сега не е момента. Тъй че спирам. Бъди здрав!
Анонимен каза: Истинският философ поставя първо под съмнение СОБСТВЕНОТО СИ мнение… Да припомня Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“; едва когато човек осъзнае собственото си невежество и погрешимост изпитва нуждата да ПИТА и търси съвет от другите. Целта на Сократ бе не да наложи своята истина, а да чуе истината от устата на другите. Сократ СЛУШАШЕ и никога не съдеше. Колкото и грешен и несъстоятелен отговор да чуе Сократ никога не отговаряше с „комуноид“ и прочие етикети… В Библията е писано, че човек трябва да се вслушва в съвет и да се учи от опита си, така че давай го малко по-смирено, като нашия Бог, Исус, който в съд не влезе, но предпочете да умре за истината, изричайки „Прости им Господи, те не знаят що правят!“.
Анонимен каза: Бог ще подкрепи истината,а тя не е с теб, Грънчаров!
Ангел Грънчаров каза: Другарят, дето по-горе се опитва да каже нещо за Сократ първо да прочете нещичко за Сократ, пък после да се напъва да импровизира. 🙂 Щото се излага. Сократ е поставял въпроси не защото е искал да разбере какво мислят другите (или пък за да иска „съвет от другите“), а защото тия въпроси са инструмент за търсене на истината. И прочие. Хубаво е човека да се изказва само по предмети, по които е компетентен. Примерно ако е обущар да се изказва уверено само за това как се правят обуща…
Анонимен каза: Аз съм компетентен по тези въпроси, затова се изказвам. Но тук въпросът не е за Сократ (познавам Платон, Аристотел, Нео-Платонизма, Стоицизма, Питогоризма, средновековната схоластика, просвещенският деизъм, Кантианският трансцедентализъм, Хегелиянството, Феноменологията, и деконструктивизма, също така и прагматизмът и Ницшеанският романтизъм, чел съм в оригинал Хобс, Лок, Хюм и Смит, познавам и Маркс, Фойербах, и руските Бердяев, Флоренски, Бахтин, и Достоевски… няма смисъл да изброявам още), та върпосът не е толкова Сократ, въпросът е да схванеш моят, верно, непоискан, но добронамерен съвет.
Ангел Грънчаров каза: Това, че сам се смятате за компетентен не Ви прави такъв. От изказването Ви за Сократ си личи, че познанията Ви са на ниво „чул съм нещо“, сиреч, на едно съвсем дилетантско ниво. Личи си в очите на познавача, че познанията Ви са съвсем повърхностни. Тъй че бихте могъл да си спестите „съветите“. Можете ако искате да копирате още имена, за да ме увещавате, че много разбирате от философия, но невежеството Ви не може да се скрие. Прочетете нещо сериозно за Сократ и ще се убедите сам, че нещата при него стоят другояче в сравнение с както си ги представяте в момента. Значи Сократ „се учел от другите“ като им „искал съветите“, така ли? 🙂 Но тия другите с техните съвети в очите на самия Сократ не струват нищо, щото мненията им са пълни с празни приказки, предразсъдъци и претенциозно пустословие, таман като Вашето…
Анонимен каза: С Анчо, не може да се спори. Кой може да убеди взелия се на сериозно глупак? Само смъртта!
Томи Томев каза: Аз казах каквото мисля. Не съм казвал, че си виновен, а, че ти си причината за това което ти се случва. Не говоря за вина, а за последствия. Изборът е твой и това което се случва е последица на този твой избор. Аз не съм се увлякъл, а изразих мнението си по директно. А какво ще кажеш за следното си твърдение: „А донякъде си прав, че аз съм бил настройвал всички срещу себе си и сам съм си бил виновен за всичко, което ми се стоварва на главата, но и тук си се поувлякъл, както и да е, твоя си работа. (Така се нареждаш в редичката на ония, които ме обявиха за враг на народа и на човечеството – и направиха всичко за да ме унижат и унищожат.)“ Не се нареждам в никаква редичка. Съжалявам за това последното което си написал, и оставам с впечатлението, че не искаш да разбереш думите ми.
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Няма проблеми, Томи. Съвсем естествено е, че не можем да се разберем. Причината е че едва ли си преживял това, което аз съм преживял. А причината е тази, че ние сме различни, което е също съвсем естествено. Оня, който е причина за всичко, което му се е случило, поема пълната отговорност за него, сиреч, цялата вина. Аз не бягам от отговорността и от вината си. Ако бях друг, ако не бях какъвто съм, нямаше да ми се случи това, което ми се случи. В този смисъл си съвсем прав. Ако и аз бях, примерно, обикновен конформист, сиреч подлизурко спрямо властващите, естествено че нямаше да ме сполети това, което ме сполетя.
Да, обаче аз просто няма как да бъда конформист и подлизурко, щото тогава няма да бъда себе си. А аз съвсем свободно съм се избрал, решил съм да бъда какъвто съм – и от себе си не ща да се откажа. И това е мое право. Поемам всички последици, както виждаш. Разбира се, все пак не аз се самоуволних, нали така! И други хора имат заслуга за това, което ми се случи. Причината е, че аз спрямо такива хора съм техен антипод. Те просто няма как да ме разберат. Даже мои „съмишленици“ и близки в ценностите ми хора не ме разбират, та тия който са с диаметрално противоположни на моите разбирания ли ще ме разберат?! Невъзможно е това. И е неизбежно.
Анонимен каза: Ангеле, твоята липса на „конформизъм“ е чиста форма нихилизъм от ницшеански тип. Ако си чел Ницше (в което се съмнявам, щом не можеш да различиш образованият във философия човек от необразования), ще се съгласиш, че теб те движи едно незадоволено libido dominandi (израз на Ерик Вогелин). Разликата между Ницшевият Дионисиус (Дионисий) и теб, е че мъдрецът Заратустра се бори срещу властта воден от духа си, ти обаче се водиш от чистият личен интерес, па затова далеч няма да стигнеш, дори в трагедията си. Сократ в Платоновата „Държава“ (която се съмнявам дали си чел внимателно, ако въобще си я чел де), показва ясната разлика между „мнение“ и „истинско знание“; ти за съжаление, изказваш само мнения, и радко демонстрираш знание…
За знанието, скъпи ми философе, е необходима „незамисимост на мисълта“ и чист мотив, и най-вече смирение. Знанието, философе, започва с първо с критическо изследване на личния светолед, та едва по-късно с изледване на чуждия… Приватизирал си думите „свобода“ и „истина“, а всъщност нямаш представа какво значат те. Коментираш Светото Писание без да си го чел, или без да искаш да го практикуваш. Препоръчвам ти да прочетеш (не че очаквам да ме послушаш де) един екзистенциален философ, Киркегор, книжката му „Въдворение в Християнството.“ Прочети го, ще разбереш, че Христос, идеалите се живеят, не се говорят. А по-отношение десните ти убеждения, явно си пропустал Джон Лок и неговото „Писмо за толерантността.“
Анонимен каза: И все пак, прошката е най-добрият съветник. Имаш такъв талант за писане, имаш талант за преподаване, имаш хъс, не го пропилявай по безсмислени спорове и съдилища. Потърси си работа и остави грешниците на съда на Господа. Казвам ти го, защото никой няма полза от революционното, нихилистко поведение: то води до духовна, психическа разруха; съдбата на революционният комунизъм го доказа… Хайде, със здраве, от мен повече съвети няма да чуеш.
Ангел Грънчаров каза: На таваришча – дето така ми се обиди че го излових, че говори дилетантски общи приказки за Сократ, че в резултат, за да ми отмъсти, ме обвини, както забелязвате, в това, че не познавам, че не съм чел 🙂 … Ницше, барабар със Светото Писание, „Държавата“ на Платон, Киркегор и дори Джон Лок, т.е. успя да ме обвини, че не съм чел всички ония философи, чиито имена (и заглавия) изобщо знае, и за чиито произведения изобщо е чувал! – та значи на тоя същия тъй трогателно умен таваришч искам да кажа следното:
– Първо, прочети все пак нещичко за Сократ, научи нещо за това как Сократ е търсил истината, щото ще се изложиш и на друго място, и на друго място ще станеш за смях;
– Не страдай толкова заради мен, а се опитай все пак някога да излезеш от малодушната си нелегалност и анонимност, от дребнавата са завистливост, щото тия глупави страсти изгарят душата ти дотам, че нищо няма да постигнеш в живота си;
– Не се изказвай по теми, от които изобщо не разбираш, особено пък по философски въпроси, щото невежеството си човек не може да скрие дори и да се изперчи пред хората дотам, че да обвини професионален философ като мен, че не бил, видите ли, чел… Ницше, Платон, Джон Лок и дори… Светото Писание;
– Да се опитваш да продаваш „краставици на краставичар“, примерно мен да ме учиш на това що е истина или що е свобода, при това без дори да си наясно, че това са основните теми на моята философия, това са теми, които съм разглеждал в повечето от книгите си, е освен възнагличко, е също така прекалено глупаво; ето, и тук се изказваш изцяло неподготвен, поне да беше разлистил книгите ми, за да разбереш, че е много тъпо точно по тия въпроси да се изказваш и да ми отправят блудкави съвети за това как трябвало било да разбирам аз истината, пък и свободата;
– Обвиняваш ме във „нихилизъм“, явно и тая дума, независимо от претенцията ти, че уж си бил чел Ницше, ти е съвсем непозната, щото ако ти беше малко поне позната щеше да знаеш, че нихилизмът също е философия, именно е философията на Ницше; но пак се изказваш, дарагой таваришч, само колкото да кажеш нещо, пък дори и да е изцяло безсмислено: моята философия е противоположност на нихилизма, затуй първо чети, после се изказвай, имаш още много да учиш, първом прочети моите книги, достъпни са онлайн – и са много подходящи за хора, които имат някакви амбиции за занимания с философия;
– Да, обаче душата ти е много мерзска, поради което много се съмнявам, че изобщо някога нещо ще постигнеш в тази област, тук, за заниманията философия, се иска благородна, чиста душа;
– Тъй че, в резултат, те съветвам да продължиш да си се занимаваш с обущарството, изказвай се единствено по обущарските въпроси, а от философията стой по-далеч, щото тя е за съвършено други хора, именно за хората, които имат съвършено други души.
Успехи ти желая, таваришч, в обущарството! Току-виж си измислил някой ден нов вид обуща, които, примерно, се обуват откъм главата!
Анонимен каза: За това Светото Писание е казало:
7. Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
8. Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9. дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
get it? or still not?
Ангел Грънчаров каза: А нещо за глупавите, за тъпите съвети в Светото Писание писано ли е? 🙂 Щото все пак от съвет до съвет има разлика. Съветите от невежи дървени „философи“, отличаващи се с кухо, със съвсем празно високомерие, в моите очи не струват нищо…
Апропо, не мога да Ви мразя… не се ласкайте, че ще Ви намразя: просто защото ний двамата с Вас живеем в съвършено различни светове, между които липсва и допирна точка даже…
Анонимен каза: Е, тук каза нещо вярно – ний двамата живеем в много, ама мнооого различни светове, и физически, и духовно! Ти си по-зле и от богаташа от оная Библейска притча:
24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Така е, философе, голяма бездна ни дели, ти си в ада, аз в рая, и няма как да ти спестя мъките, ако и да искам… Нищо, дано запомниш това, което ти казах: че пътят към истината минава през смирението.
Ангел Грънчаров каза: Да, дарагой таваришч, ти си в „рая“, аз съм, по твоята преценка, в „ада“, само дето има една малка подробност: не си ти тоя, който решава кой къде да иде, в рая или в ада? 🙂 А иначе и спор няма, че сам ще направиш нужното да се навреш в „рая“, само дето си се наврял в комуноидния тукашен социален „рай“, в който все пребивавате именно наглеците, мерзавците, аморалните, мошениците и пр., тия, дето правите нужното ний, останалите, дето не сме като вас, да стоим и да гнием именно в „ада“, който вие ни устройвате. Хубавото обаче е, че едва ли ще успеете да измамите самия Бог, ти как смяташ, а Бог ще успеете ли да преметнете? 🙂 Аз малко се съмнявам че ще успеете да излъжете самия Бог, интересно ми е ти какво мислиш по този въпрос?
Напоследък гледам, че правите нужното и Бога да излъжете, ето, взел си да проповядваш, с цялата си наглост, за „смирение“, интересно е защо на теб лично туй смирение изобщо не ти личи? 🙂 Или то е за баламите, а пък за вас, наглеците, вероятно има съвършено друг морал? Вий и друг морал ли успяхте да си издействате, да си уредите у „бога“, апропо, вашият кагебистко-„православен“ „бог“, комуто се кланяте, са именно парите, лъжите, измамите, наглостите, арогантността, мерзавщините, тъпченето на личностите и пр.
Наглеци, проповядващи за „смирение“, и то с цялата възможна наглост и злоба, на която са способни, мерзавци, цитиращи Светото Писание, е те за съзерцаването на тази феноменална извратеност си струваше да водя с теб този разговор!!! Благодаря ти много, и днешният ден няма да мине безсмислено за мен – щото нали знаеш, аз съм просто един изследовател на чудатостите на нашия съвременен живот, нищо друго не съм…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.