Нещо като опит за съвсем искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка

Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив. Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всичкознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интересна, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност:

Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато… Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.

Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на командно-директивното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!

Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

Това беше моят отзив или коментар, а ето сега и въпросния умопомрачителен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани висини:

Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за „случване“ на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Имате ДОИ за учебно съдържание.

Учебното съдържание може да бъде предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има „педагогическа комуникация“. Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят „сами“ с материята. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река „Философствайте!“? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейности, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуноиди, платени агенти, неумеещи да мислите… Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказване, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си крадец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещнем с вас в съда. Което ми се струва неизбежно. Но сякаш няма да е точно по въпросите на клеветата.

Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева?🙂 Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него „врага“, подлежащ на убивание?🙂 Между другото имате доста превратна представа за нечий начин на преподавание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специалистка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името „Сократ Грънчаров“, много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата?🙂

Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш?

Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпроси🙂 , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да каканижеш, все си е в обхвата на собствената ти личност.

Ангел Грънчаров каза: „Нима не четеш и това, което пишеш?“ – ето това вече е шедьовър?🙂 И как така става този фокус, ако мога да разбера – да не чета даже и това, което пиша?🙂 Апропо, тази теория за „тъмната четворка“ да не е от най-новите теории за конспиративизма?

Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервенции в мрежата.

Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува, признавам си, каква правите… правете каквото си искате… въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект.🙂

Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения🙂 , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята директорка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поискала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта директорка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа „липса на качества за справяне с длъжността“. А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те познавам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Философ Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като „комуноид“. Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми лепнеш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоупотребиш с комуникативното намерение на опонента…. Но ти от тия работи не разбираш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ индивид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, „Нещото“, стой си там кротко, води си предаването на агората, с хора, които не те интересуват, поради по-нисши от теб, докато гледаш в режисьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя.

Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България.

Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл „комуноид“🙂 И по тази причина ме е възприела като смъртен „народен враг“, подлежащ на немедлено унищожение (какво при това положение означава някакво си там… уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехове, ето, бил съм „корумпиран“, какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала.🙂 С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за несъмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде!🙂 Благодаря Ви много за което, другарко Дичева!

Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Поразглезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргумент няма да то озапти, напротив, не очаквам адвокатът ти да се намеси.

ОК, Аче,. „Аче“ в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак.🙂 Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак …

Elena Dicheva каза: А по въпроса за омразата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампион. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература.

Ангел Грънчаров каза:🙂 Вие ме веселите, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя „омраза“!🙂

Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого е да го чувстваш близак. Не се ли надценяваш, Ачко?

Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви „Ачко“, другарко Дичева, контролирайте чувствата си!🙂

Elena Dicheva каза: Весели се тогава. Докато можеш. Вие сте Ачко, не заради чувствата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам?

Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва…

Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон.

Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля!🙂

Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб.

Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надяваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи.

На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живееш от омраза, Грънчаров. Това е инд

Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си величавост ще се самонаричате… „фон“?!🙂

Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким.

Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокойно, аз съм „петното“, а пък Вие сте самата белота!🙂 Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Позабавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ!

Elena Dicheva каза: Лягай, лягай🙂 Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записала. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало.

Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка!🙂 Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала – за да го докладва „там, където трябва“. Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си имаме такива напреднали в матр`ьяла другарки…🙂

Ангел Грънчаров каза (на сутринта): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала „половината Пловдив“, та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самоличност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка „Elena Dicheva“ – щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост?

Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам – казах. Каквото исках да разбера – разбрах. Каквото имах за проверяване – проверих.

Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми!🙂 А доклада си за мен написахте ли вече? Изпратихте ли го „там, където трябва“? Да знам дали съдбата ми веч е решена…🙂

Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за индивидуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят пазарлъци с Бога за съдбата си, това е несъмнен прогрес; преди чисто и просто Партията определяше съдбата им…

Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грънчаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като „пазарлъци“ с него е твърде непредпазливо.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине…

Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резултат във философстването.

Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда очевидно, справете се поне с четенето за Бога.

Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толкова силно ме мразите, а, другарко Дичева? Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите?

Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънчаров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си.

Ангел Грънчаров каза:🙂 Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз беседвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпросната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изследване. По тази причина дръзвам да продължавам „диалога“ с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви…

Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблюдавам у вас известна фиксация върху възрастовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нормално е. Ето, и аз бях пропуснала да забележа у себе си излъчването за един изключително неприятен човек, но Вие пък сте видели това.🙂 Не смятам да ви опровергавам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да грешите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш коментар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Диковия коментар. Вие го възприехте като персонална атака към г-н Грънчаров и се втурнахте да го пазите от врази.🙂 Прочее, първата ми реплика към Вас беше дружелюбно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Нейсе. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли?🙂

Това е несериозно. Г-н Грънчаров много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изследване провежда върху мен, Вие ще му споделяте мнения.🙂 Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го.🙂 И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не работи изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължава „диалога”🙂 си с мен, това е само съпътстваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредством квалификации, сарказми и безцеремонност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката.🙂 Няма усещането, че е победил.🙂 А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава.

Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се самовъзприема и самооценява като… „Партията“, която никога, ама никога не греши – и при това всичко знае!🙂 Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, „Партията“ на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изследвам някои психологични явления, не е правилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като „Партията“ никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в действителност?! Няма как, нали така?

Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече „другарка“, щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите „книжки“, това е явно нейната голяма болка, как така „някакъв си там“ ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима „Партия“?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което „Партията“ (или „Комуната“) е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе.

Да, това обаче е същинска човешка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свободомислещ и свободолюбив човек като „тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров“, който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концлагери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази гледка е непоносима; затуй, таваришчи, на атака, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?!🙂

Elena Dicheva каза: Не, господин Грънчаров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология.🙂 Житие и страдание святого Грънчарова.🙂 Ще прощавате ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с действието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева.

Ангел Грънчаров каза:🙂 Я помислете още малко?🙂 Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покъртително неверни, лъхащи от неискреност думи?🙂 Можете ли да опитате поне веднъж в живота си да се изкажете по възможност честно?🙂

(Следва продължение)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s