Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като „Гардиън“. Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз.

И в годините на най-драматичната си слабост след 1991 г. Москва брутално участва в разпокъсването на Грузия чрез подкрепа на сепаратистите в Абхазия и южна Осетия през 1992 г., чрез манипулирането в своя изгода на конфликта в Нагорни Карабах и на други места в постсъветското пространство. Руската имперска доктрина винаги се е основавала на презумпцията за неограничена външна експанзия като ултимативно средство за сигурността на империята. След края на Втората световна война тази презумпция се конкретизира в основната стратегическа цел за изтласкване на САЩ от Европа и поставянето на Стария континент под пряката хегемония на Москва като неограничен господар на Евразия. Поражението на Кремъл в Студената война не бе достатъчна гаранция, че на тези имперски мечти е поставен окончателен край. След 1991 г. от Запад към Москва полетяха от изгодни по-изгодни предложения за пълна и приоритетна интеграция на Русия в системата за Европейска и Атлантическа сигурност, разширена до размерите на цялото Северно полукълбо.

ЕС разтвори огромен спектър от възможности за интеграционно, технологично, търговско и политическо сътрудничество с Русия. Москва остана резервирана към значителна част от тези невероятно благоприятни възможности. По една основна причина – оползотворяването им би поставило ограничения върху бъдеща стратегическа имперска експанзия на Русия към „полагащите й се сфери на влияние“ в постсъветското пространство и бивша Източна Европа. Именно това поведение на Москва бе ясна индикация, че Източна Европа трябва да се погрижи за своята дългосрочна сигурност в сътрудничество със своите европейски и западни партньори. Разширенията на НАТО и на ЕС на Изток бяха инструментите на тези гаранции за сигурност и развитие на уязвимите централно- и източно-европейски общества в епохата след комунизма. Натискът на Варшава, Прага и Букурещ върху Запада за приемане в НАТО – заедно с другите по-малки страни – и партньорството и подкрепата на Вашингтон, Берлин и Лондон с Източна Европа създадоха общото пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическото пространство.

Като наблюдаваме какво се случва днес в Украйна можем да си представим на какви рисове би била изложена Централна и Източна Европа ако на изток от нея не преминаваше категоричната червена линия на защита, осигурявана от Атлантическия съюз. А като наблюдаваме вакханалията на обилно платения „русофилски“ цирк в България от последните месеци, можем да си представим още колко по-ниско можехме да паднем като народ и държава, ако демократичните политически и граждански сили в България не бяха се преборили за европейската и атлантическата принадлежност на страната ни. На българите и на източно европейците не им отива да се държат като „ястреби“ спрямо Русия.

За нас обаче е важно да участваме активно в международния политически дебат срещу илюзиите и обвиненията на издания като „Гардиън“, оневиняващи руският имперски експанзионизъм с (псевдо) пацифистки аргументи. Нашата история и политически опит са най-доброто доказателство, че подценяването на агресията е най-прекия път към загубата на свобода и достойнство. А „Гардиън“ май минаваше за либерален вестник – нали? Либерален идва от liberty – свобода. Защо „Гардиън“ си позволява с лека ръка да жертва нашата свобода?

Написа: Ognyan Minchev, Фейсбук

По повод на: Сатанизирането на Путин е опасно – тласка света към война

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.