Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s