Внушаването на тотален нихилизъм към всичко е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България (дискусия)

На страницата си във Фейсбук П.Симеонов написа нещо, по повод на което се проведе интересна дискусия; ето, реших да я извадя и публикувам в блога си с оглед да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, книжното (хартиеното) издание на моя блог:
Петко Симеонов: Текстът на Николай Слатински ме изуми (виж: Държавата трябва да се преучреди, тази е опасна). Много високо го ценя, но тук не става дума за личното ми отношение към него, а за един текст!
Намирам текста за изумително наивен и вреден, дори зъл. Генерализират се всички проблеми пред държавата, обявява се нейната негодност и се призовава за нейното преучредяване. Авторът не знае какво ново да се направи, но знае, че „се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум“ и затова държавата трябва да се преучреди…
Следват десетина категорични негативни оценки – държавата е затънала в простотия, неспособни институции, гражданското общество е безсилно, няма общество, няма обществено мнение, България е катастрофирала, господства хаос…
„Това вече не е страна, това е територия, сива зона, в която да живееш е опасно. Да си почтен човек е опасно. Да си нормален човек е опасно. Да си обикновен човек е опасно. Просто да си – и то е опасно.“
Установен е репресивен режим!
„Ето защо нещо трябва да се прави. Все още, както казах, нямам ясната идея, но непрекъснато си мисля, че това нещо, което трябва да се прави, не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка.Ние трябва да си преучредим държавата. Нужна ни е нова държава, тази е опасна за съществуването на България и на нейния народ.“
Не мога да се сетя за по-деструктивен текст. Призив за разрушаване на държавата (нищо полезно „не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка“), без идея какво следва. Тъй като няма гражданско общество, въобще общество и е опасно „Да Си!“ това е призив за бягство от страната, призив към беззаконие, безредие и хаос.
Държава и общество се градят стъпка по стъпка. Всеки своето и всяка генерация своето. Ден по ден, година по година, век след век. „Преучредяването“ е вяра в магия и магьосничество. „Преучредява“ държавата Ленин и болшевиките, „преучредява“ Хитлер…
Да не виждаш, че този Свят е Нов и става все по-нов: технология, бит, държавни граници, движение на население, стоки, идеи и капитали… и да обявяваш Новото за катастрофа на Държавата, мотивиран от негодна администрация и водачи, е не само нелепо…
СТЪПКА ПО СТЪПКА!
Ivan S. Filtchev: Аз също намитам статията за крайна, а и вечното повтаряне на очевидното без показване на поне мъничка алтернатива не води до никъде.
Кой от проблемите в България обаче е резултат на „новото“, бай Петко? Липсата на нормалност във всяко едно отношение определено е проблем. Как беше… за да победи злото трябва просто добрите да не правят нищо. Хората не знаят или не искат да знаят вече какво е нормално и да си го поискат. А всички паразити само това чакат.
Петко Симеонов: Кое Новото? С вас си пишем; можете да отидете навсякъде в Европа; изразявате, каквото мнение желаете; ИТ индустрията у нас се развива впечатляващо бързо; в постоянен контакт сте с близките си; огледайте дома си и вещите в него… Трудности има много. Но животът е труден. Навсякъде има проблеми. Има далеч по-уредени държави, но хората сами са си изградили реда при същия, като нашия „институционално-процедурен инструментариум“… (дълго е за писане)
Marlena Stoyanovska: Новото е достъпа до информация, до световната култура,приобщаването към цивилизацията… Нови са липсата на опашки за неща от първа необходимост, възможността да закупиш жилище без комисия да решава съдбините ти, новото е, че няма режим на тока и не си къпем децата на свещи… А статията е наистина безцелно-анархична!
Ivan S. Filtchev: Без да го защитавам, не мисля, че Слатински в статията някъде е писал, че тези неща са в основата на проблемите в държавата.
Данчо Симеонов: Когато критикуваш нещо е редно да кажеш твоето мнение как да се оправи… Май Слатински е в някаква криза?
Иванка Гаврилова: Кое е новото? Новият световен ред ли? И няма нищо ново под слънцето. Което е било, пак ще бъде и което се е правило, пак ще се прави! Ако знаем Истината за миналото, ще знаем истината и за времето, в което живеем! Най-лошото днес е, че хората не осъзнават какво им се случва! Търсете истината, и истината ще ви направи свободни!
Stoian Papazov: От статията може да се направи и положителен извод: Най-после Слатински проумя (след като беше депутат, съветник на президента и се сдоби с титла професор), че главата му не може да роди нищо позитивно за бъдещето на държавата. Бедата е, че тези, които ни управляват живеят с мисълта, че държат Бога за шлифера и това що е народ и какво е неговото благосъстояние, изобщо не ги интересува.
Atanas Gelev: Словоблудство.
Dimmiter Entschev: Знае се – когато в България е имало Кханско управление, границите й са се простирали между 3 океана.
Йорданка Петкова: И какво от това? Сега държава няма, така че няма какво да се разрушава! Аз не прочетох статията, но държавните институции в сегашното им състояние са вредни за хората! Посочете ми една такава, която си върши работата в интерес на нормалните хора!
Asen Dimitrov: Когато липсва отчетлива перспектива, няма декларирана визия от управляващите и ставаме свидетели на очевидна управленска некомпетентност, формират се монополи, а медиите видимо са инструмент за манипулации, хората изпадат в паника!
Dimmiter Entschev: Така е.
Георги Стоянов: Проф. Слатински пак гледа да се намърда в политиката. Но не знам в коя част на политическия спектър след като поработи за антиподите… А внушаването на тотален нихилизъм е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България!!!
Nikolay Milkov: Под това последното изречение изцяло се подписвам. Изключително е вярно и се радвам, че и други мислят така. България беше в криза само през 2010 – спад на БВП. Оттогава всяка година има растеж. Малко европейски държави имат такъв. Хората под чертата на бедността намаляват. Спестяванията се увеличават, стокооборотът също. Пътуванията в чужбина нарастват. Продължителността на живота се е увеличила с 4 години от 1989 – огромен скок. За всичко това има официални статистически данни, в противоречие с личните усещания на Слатински. Писанията му са субективни, да не кажа махленски. Когато казах на един, че продължителността на живота расте, той ме обезоръжи като ми отговори „аз не виждам ли некролозите на млади хора“. Та и Слатински така. А, и най-важното – водеща теза в хибридните атаки, които изобщо не са от една или от пет години, а от доста повече, е че сега се живеело по-зле, отколкото при Т.Ж.
БВП в паритетна покупателна способност на глава сега е три пъти по-висок оттогава. Това е статистика на ООН. Точка. Друга деструктивна теза е „последни сме в ЕС“. А нима някога не сме били, дори по комунистическо време? Проблеми в България има, както навсякъде. Но те не се изразяват с безличното и категорично в идиотщината си „хората нямат какво да ядат“. Ако говорим за лични усещания – аз се прибрах от Канада в България в отпуска за месец и половина, защото в Отава с фалшива страховита диагноза се опитаха да източат от застраховката ми няколко хиляди долара. И един месец нямах достъп до лекар-специалист. Ако това се беше случило в България, щях да опищя света по вестници, телевизии и какво ли не, щях да искам оставката на министъра и накрая щях да се запаля пред президентството. В България за три дена въпросът ми беше решен. А в общината данъците си платих за 10 минути и хората бяха любезни. И впечатленията ми от институциите са добри. Изключение прави МВР – симулират работа и се молят на нарушителите, вместо да ги смачкат със законни средства и процедури, както е навсякъде. Но големият проблем остават хората – прости и овчедушни. Намръщени, с лош вкус и с негативно излъчване.
Петко Симеонов: Преди седмица имах гости от една страна в Западна Европа. Бяха дошли по бизнес дела. Намираха повечето ни недоволства („само в България го има“) за смехотворни. А казаното от Николай за здравната система се покриваше стопроцентово.
Ангел Грънчаров: Да се каже, че някакъв текст е вреден според мен е същото като да кажеш, че е вредно да мислим, че е вредно да се съмняваме, че е вредно да търсим истината. Аз така тълкувам изказването, че някакъв провокиращ текст, предразполагащ към размисъл и дискусия, бил, видите ли, „вреден“. Никога не е вредно и опасно да се мисли и дискутира… друго е опасното: да се вярва в някакви митове, в някакви лъжи.
Да, никога не е вредно и опасно да се мисли и да се дискутира, истински опасното е друго: да се вярва в догми, в лъжи, да не се почита истината.
Петко Симеонов: Свободата на словото е висша ценност. Няма спор. Но, разбира се, че има вредни текстове и вредно слово, дори престъпно слово. В Конституцията чл. 39 ясно е казано:
„(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“
Борислав Кирилов: Стъпка по стъпка се тъпче на място без никаква реална промяна. За неработещите и вредни за обществото институции тряба да е ясно каква е алтернативата. Статуквото се харесва на владетелите на властовите лостове. Никаква стъпка към махане на единоначалието (неконституционно) в прокуратурата и преназначаване на всеки прокурор не се подкрепя от властимащите.
Ангел Грънчаров: Аз не смятам, че мисленето и разговарянето, обсъждането е престъпление… ако има забранени теми (примерно допустимостта на революционната промяна на плачевното статукво; между другото не е задължително революцията да се свежда до насилие, до кръвопролития и пр., истинските революции са в съзнанията, в мисленето) та значи ако има забранени теми за мислене и за обсъждане, това е посегателство спрямо конституционното право на свободно мислене и на свободно изразяване на мислите, на свободата на словото. Не е този начинът едно гибелно статукво да бъде защитено и запазено, ако то не издържи на критиката в сферата на мисленето, то няма да издържи и в сферата на действителната промяна, на промяната в сферата на действителността.
Петко Симеонов: Намирам, че текста, за който става дума е вреден и това е мое право да го квалифицирам като такъв. Той пряко отхвърля „сегашната институционално-процедурна рамка“ като смята, че в нея не може да се извърши онова, което трябва. Директно се казва, че „тази държава“ е опасна… Не мога да приема такова тотално отрицание на нашата държава. Не мога да приема, че тя не може да се развива в рамките на „сегашната институционално-процедурна рамка“. Това по същество е призив за незаконна промяна на конституционно установения ред… Текстът на Слатински е полезен, защото е провокативен. Все едно е написан , за да провери докъде е стигнала развалата на общественото съзнание. Тъй като професионално съм се занимавал със социални анализи, на пръв поглед виждам две хипотези: Първата (конспиративна) – някой иска да провери имунната система на българското общество. Иска да разбере доколко то е готово да допусне разрушаването на неговата държава, дори при неясно формулирани цели. „Конспирацията“ добива многозначителност при положение, че текста е разпространяван от различни медии, включително от „Дневник“, чиято политическа ориентация е ясна. Втората хипотеза отхвърля конспирацията. Приемам, че действията на всички свързани с текста – автор, медии, коментиращи във форуми и Фейсбук, са спонтанни. Можем да съдим за точката, до която е стигнало нихилистичното отношение към държавата… Смятам втората хипотеза за вярната и отхвърлям първата. Нередактираният ми извод е – изключително тревожно състояние на общественото съзнание за държава, закон, социален ред и механизми на развитие. Елементарното – не се прави разлика между държава и управляващи… Големите проблеми на националната сигурност започват от тук и си струва сериозна да мислим.
Борислав Кирилов: Дори тази дискусия показва, че текста не е вреден.
Maya Zhivkova: Нашата държава, за съжаление, няма никакъв принос към новите технологии и широтата на света. Нашият принос е какъв? Чалга. За друго не се сещам в момента. За съжаление съм съгласна с автора на текста. Всеки ден тук се чувствам по този начин. Зная как се чувствам и извън България. Фактът, че нищо не предприемаме и не можем да променим, макар и да осъзнаваме пагубната посока, в която вървим (само демографският проблем е предостатъчен), е достатъчно показателен.
Петко Симеонов: Какъв друг „принос към новите технологии и широтата на света“ може да има България, освен да се включи в международното сътрудничество и на своя земя да развива ИТ индустрията, което се прави.
Maya Zhivkova: Когато аз се дипломирах преди 12 години, учехме по учебник отпреди 100 години. Дело на български професор, с напълно погрешни концепции. Дори един човек, разбиращ умерено от физика и механика, разбира, че това не може да бъде истина. Направих си труда да търся литература, прекарах месеци в библиотеката. Изчетох различни автори – американски, немски (тези държави създават прогреса в моята професия). Както и очаквах, не открих нищо подобно. Оказа се, че само в България нещата се правят по теорията на проф. Х отпреди 100 години. Когато започнах да работя сама, започнах да правя нещата така, както аз мислех, че е правилно. След 12 години контрол върху моиет пациенти аз мога да кажа, че съм права – защото всичко стои в устите им така, както съм го поставила навремето. 12 години са много време. Затова България няма принос. Защото когато аз казах на моя професор, че това не е вярно, той ми препоръча на изпита да говоря по учебника. Той все още преподава по този учебник. В България няма наука, България не дава път на мислещите хора, България си тъпче на едно място, което е удобно за определени посредствени хора, заелил високи постове. Съжалявам да го кажа, бих искала да е различно – но поне за моята професия е точно така.
Петко Симеонов: Има професии, в които не е така. Няма защо да се генерализира и да се твърди – в България е така… Все пак трябва да се съзнава, че нямаме ресурс да развиваме науките във всички дисциплини.
Maya Zhivkova: Вие сте оптимист🙂 Аз съм реалист. Аз зная, че България не ми дава възможност за изява и мисля да продължа другаде. Много хора направиха този избор. Не случайно.
Петко Симеонов: Желая ви успех, но не се заблуждавайте. Ще смените едни проблеми с други. За някого те са по-приемливи, за другиго – не… Но зъболекарите просперират като доход. Познавам човек, който се върна, защото чул от крепящия клиниката пациент репликата „не искам българин да ми бърка в устата“… Желая ви здраве и успех!
Ангел Грънчаров: Безусловно г-н Симеонов има пълното право да мисли, че текстът на г-н Слатински е вреден, в смисъл, че може да внушава „неправилни мисли“ в съзнанията на хората. Но „неправилните мисли“ в съзнанията на хората могат да се променят само по тази начин, чрез обмисляне и обсъждане. Кое е правилното и кое неправилното се разбира само по този начин: чрез свободния сблъсък на различните разбирания.
Ангел Грънчаров: А по същество, по-специално по начина, по който г-н Симеонов разбира нещата, мога да кажа за момента следното (необходимо ми е време за да помисля повече): държавата като такава е необходима, разбира се, но нашата по-специално държава не функционира по надлежния начин, не си изпълнява функцията, иначе казано, управляващите у нас са успели по някакъв начин да извратят самия смисъл, самото предназначение на държавата. Държавата не трябва да прави това, което прави у нас, употребата й от страна на управляващите е порочна, нещо нездраво има в нея. Иначе казано, това, което имаме у нас, не е демокрация, нашата демокрация не функционира, не работи, блокирала е. Нещо трябва да се измисли с оглед на това демократичната държава по някакъв начин да се задвижи, да проработи според понятието, според предназначението си. В такава една идея аз не виждам нищо опасно, напротив, това е една много полезна идея, защото който схване нещата по този начин, такъв човек показва, че е силно загрижен поради ненормалното положение у нас и като гражданин се опитва да повлияе нещата да си отидат на точното място, да се поправят. И това е една много полезна идея. Нищо опасно не виждам в нея.
Петко Симеонов: Разбира се, че трябва да се развиваме.
Петко Симеонов: В този смисъл всичко вредно е полезно. (Ще бъде кощунство в такъв разговор да давам примери от тези дни)
Ангел Грънчаров: И още нещичко, съвсем вкратце: не самата наша държава е порочна, а начинът, по който управляващите и най-вече държавните чиновници упражняват властта, там е проблемът. Там е нездравото, което трябва да се оздравява. Държавата, сиреч, държавните чиновници (бюрократите) у нас по социалистическо-комунистически маниер имат господстващо и монополно положение в редица сфери на живота, което именно е уродливото, неподобаващото, защото в съвременни условия така не бива да бъде, индивидите, личностите, гражданите в съвременни условия не бива да са толкова обезправени. Давам пример: образователната сфера. В нея всичко решава държавата (държавните министерски чиновници), а ученици, родители и учители се изцяло обезправени и са в унизителното положение само да изпълняват инструкции. Нормалното, естественото е те да бъдат реалните субекти на дейността, наречена образование, но у нас всичко е наопаки, с краката нагоре. Затова и ситуацията в тази сфера е катастрофална. В сфери, в които държавата (управляващите и чиновниците) не се меси, работите се развиват. Но у нас държавата и чиновниците пречат комай за всичко. Опасното е тази диктат на държавната бюрокрация да продължава безконтролно. Диктатът на бюрокрацията е нещо като раково образование, нашата обществена организация е смъртно болна. Да се алармира обществото за този съдбовен проблем не е нито вредно, нито опасно, напротив, жизнено потребно е; напротив, да се мълчи по него, да се замазва той е вредно и опасно.
Петко Симеонов: По принцип съм съгласен, защото прозира разликата между държава и администрация, между закон и социална практика, между властване и управление.
Ангел Грънчаров: Радвам се, че се докоснахме заедно до някои същински проблеми, които се нуждаят от по-внимателно вникване и обсъждане. Тъй че винаги има смисъл да се разговаря.
Stefan Zdravkov: Петко Симеонов изобщо не е разбрал или по непонятни причини не иска да признае верните неща в тази статия на Николай Слатински (мен даже ме учудва как „Капитал-истите са я напечатали?!)… Аз бих добавил само моята теория за „Тоталната ДоГаньовизация“ Сегашната управия на Бойко е апотеоз – ето кой е главният ДоГаньовец – кой разпределя порциите!… А законът за НСО е върхът на тортата – побългареното“Тонтон макути“!…
Петко Симеонов: При вашата реплика не става дума за Държавата, а за управляващата администрация. България е била държава и при Крум, при Симеон Първи, при Самуил, при Фердинанд, при Георги Димитров… Не смесвайте Държавата с управляващите. Това са различни неща. Държавата е ценност.
Тихомир Томов: Намирам, че картината от действителността на реалния живот е много по-сурова от това, което констатира автора. Дали има и 10 %.
Детелина тип „диамант“ насред полята при Белокопитово, което е присъщо за предградията на Денвър или Детройт, дълга само 5 км. и струва 66 млн., от които законно са откраднати 50 млн. и не могат да се контролират от Европа.
Да не говорим как сме бетонирали полето излишно и съсипали природата, а хората на запад рушат магистралите си, освобождават земя и прекарват евтини, екологични високоскоростни жп трасета.
Това е само един показателен типичен случай на бруталността. Но какво ни пука, след нас и потоп, ние трябва да крадем от асфалта, защото милионите не се броят вече, тук перченето е вече в милиардите.
А че можеше да се реши с едно просто кръстовище и с един регулировчик, но кой мисли за хората?
Но там демографска катастрофа, демографски срив и че ние изчезваме, професорът от кабинета си е на друго мнение. В моя роден Видин има призрачно, празни квартали, да те е страх вечер да си навън, 275 китни села са изчезнали и други са на път.
Лято е, цветни сме, шарени сме, а вижте лицата на хората, намръщени и огрижени от мизерията,проблемите, сметките, несигурноста, празните хладилници и прочие.
То е нещо страшно, няма такъв народ, такива хора, а какви стават през зимата, всички в черно, като униформа, носи на мърсотия, може да мине за елегантен цвят, но за много малко хора, които са богати, привлича слънцето и помага за личния енергиен разход, а лицата вече са свирепо-намръщени.
Отворят ли си устата 90 % нямат зъби.
Няма такава държава и всички ни се подиграват в Европа.
Това е разкапващ се резерват на бандитизма,лицемерието, лъжата и кражбата и никой не иска да си дава парите тук от големите играчи.
Интересно защо?
Петко Симеонов: Има верни неща в казаното от вас, но всичко е в стил „опасвам думите около тялото си и ги гръмвам независимо от последствията“… България е наша родина. Ние, живите, независимо от възраст и занятие, сме отговорни, както пред миналите генерации, така и пред бъдещите. Да възприемем проблемите като предизвикателства пред нашата активност, а не като фаталната причина да отпуснем ръце или да бягаме.
Тихомир Томов: Не, прости факти от улицата. Очевидни с просто око, за по-интелигентния човек. А ако редим и подреждаме какво трябва да правят политиците и обществениците те тръгват на обратно и се капсуловат, защото им отнемаме свободата.
Петко Симеонов: Съгласно законите и модела, към който се стремим всеки от нас е политик и общественик. Говорете, пишете, действайте…
Тихомир Томов: (Емотикон с вирнат палец)
Lubomir Stefanov: И все пак мисля, че преди да се навлиза в научен спор е редно да се уточни категорийно понятийния апарат между участниците!
Ангел Грънчаров: Г-н Симеонов пише по-горе, че държавата е ценност. Така е. Но по-голяма ценност е личността. Човекът. Не ний, човеците, служим на държавата, а държавата служи на нас. Държавата е нещо производно, а фундамента е личността. Когато държавата стане всичко, а личността – нищо, тогава имаме комунизъм. Който се свежда да една патологична омраза към личността и нейната свобода. Затова като видя накъде думи, прославящи държавата и пренебрегващи личността, ми се налага да припомням това, което току-що написах…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s