Аспирациите на възродените източни империи към България раздвояват, поляризират и парализират българската воля за общ национален път

Ето как Ognyan Minchev представя във Фейсбук публикацията във в-к ДНЕВНИК със заглавие Цветан Тодоров: Демокрацията може да бъде спасена само от ценности като образованието, една статия, която, от само себе си разбира, заслужава да бъде прочетена; но ето сега коментара на О.Минчев:

Кратко и простичко изречени истини. Към тях може да се добави и надутата всезнайковщина на политическата коректност, налагането на абстрактната идея за мултикултурализъм като конкретна политическа панацея, идеологическата еквилибристика с понятието за „свободен пазар“… Много неща, които изпитваме на гърба си.

Но за страни като България трябва да добавим и още едно – често решаващо обстоятелство: претенциите на възродените източни империи, че ние всъщност принадлежим на техния цивилизационен (евразийски, нео-османски) ареал и „по грешка“ се намираме в Европа и в евро-атлантическата общност. Тази претенция раздвоява, поляризира и парализира българската национална воля за общ национален път и общо национално бъдеще. Така привържениците на откритата демократична система, сред които причислявам и себе си, са лишени от един много важен инструмент за обществено поведение и обществено усъвършенстване. Ние не можем да си позволим да бъдем открито и свободно критични към стопанската и политическата система, към която принадлежим, защото чрез тази критика даваме аргументи на евразийския авторитаризъм да оспорва избора, който страната ни направи с членството си в ЕС и НАТО. Всяка публична критика към демократичната система се преекспонира като доказателство за необходимостта да се приберем отново „под крилото“ на „дядо Иван“…

За съжаление обаче безкритично може да съществува само диктатурата – и то за определено време. Демокрацията се нуждае от непрекъсната вътрешна критика и пре-откриване на своите основания в един драматично променящ се свят. Значителна част от българското общество е убедена, че несполуките на страната ни произтичат от „демокрацията“. Ние сме длъжници на тези хора – защото не сме успели да им предложим убедителен отговор на въпросите, които ги вълнуват. Кои са причините за кризата на българската демокрация? Защо гласуваме, а след това ни управлява олигархична върхушка от крадци? Защо сме ограбвани и бедни?

Независимата социална критика трябва да даде смислени отговори на тези въпроси, а гражданското общество трябва да превърне тези отговори в оръжия за натиск върху разпасалата се мафиотска олигархия на върха на обществото и държавата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!

Чета информация със заглавие Русия финансирала с €82 млн. aнтишистовите протести в Европа; когато у нас „съвсем спонтанно“ и „неорганизирано“, в един ден и час се проведоха в цели 15 български града (!) протести срещу проучванията за това разполагаме ли с шистов газ (и Б.Борисов тогава след тия „спонтанни народни недоволства“ мигновено и най-услужливо забрани проучванията, наложи мораториум, та дори и да не знаем разполагаме ли с този ценен природен ресурс, с това природно богатство), аз изказах предположение, че тия „протести“ са финансирани от Газпром; ето, сега моята теза се потвърждава, ето доказателствата за това как действа руският империализъм:

Руската федерация (РФ) е заделила 82 млн. евро за подкрепа на екологични протести срещу добива на шистов газ в страните от Евросъюза, най-вече – в Румъния и Франция. Това заяви председателят на Комисията по индустрия на Камарата на депутатите в Парламента на Румъния Юлиан Янку, цитиран от националната агенция Agerpres.

Според него Москва е заинтересована да запази пазара на Европейския съюз (ЕС) за себе си. По същата причина, според него, Русия „блокира“ няколко големи инфраструктурни газотранспортни проекта, като този за газопровод NABUCCO. „Оттук идва и отчаяният опит да блокира големите инфраструктурни проекти, вижте какво се случи с NABUCCO, как бе блокиран достъпа на европейците до тези важни резурси, вижте протестите срещу шистовия газ, които наблюдавахме и бидейки уж акции на еколози, де факто подкрепяни от Русия, сега виждаме защо…“, казва депутатът.

Той припомня, че до една трета от енергийните ресурси, които консумира Европа, идват от Русия, като по този начин РФ си осигурява една трета от БВП за сметка на износа на нефт и газ. „И сега Европа си поставя една голяма въпросителна, тъй като няма как да си заместиш за една нощ толкова голяма зависимост от Русия. Инфраструктурата е трудно да бъде изградена за една нощ, а цената на втечнения газ все още е по-висока от тази на конвенционалното синьо гориво. В тези условия, въглищата и ядрената енергия се обсъждат като евентуални приоритети“, обобщи Юлиан Янку.

Както е известно, GreenPeace в Румъния, както и редица други неправителствени и екоорганизации от няколко години насам настояват за аналогичен на този в България мораториум за проучванията и добива на шистов газ. Американската Chevron преди месеци окочателно си затвори офиса в София и се установи в Букурещ, където вече прави проучвания в няколко находища в Северна Добруджа – до границата с България. В разговора си с румънския премиер Виктор Понта, вицепрезидентът на САЩ Джо Байден се пошегува, че „зависимостта от Chevron пак е по-добре от тази от „Газпром“.

На същото мнение е и основният политически противник на румънското ляво правителство – президентът Траян Бъсеску, който неколкократно обвини протестиращите екоактивисти, че „зад тях стоят интересите на „Газпром“. Според него Москва се опасява, че „Румъния ще се превърне в износител на газ и ще остави „Газпром“ без част от европейския пазар“. Това обаче не попречи на „Газпромнефт“ през 2013 г. през дъщерната си компания в Сърбия NIS Petrol да спечели търга за проучвания за шистов газ в област Бихор в западна Румъния.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Очевидният „симбиоз” между уж враждуващите социалисти и ГЕРБ в едно отношение: няма разлика в позицията им спрямо руската агресия

Из: Партийният ни “елит” е единен (в обслужването на Путин), Автор: Иво Инджев

Голяма част от американците и европейците гледат негативно на Русия и са склонни да подкрепят Украйна, дори това да усложни отношенията с Москва, посочва годишното проучване “Трансатлантически тенденции”, публикувано в сряда от американския институт “Джърман маршал фънд” (German Marshall Fund).

Според допитването 71% от американците и 68% от европейците имат недобро мнение за Русия. 58 на сто от запитаните европейци (в Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Гърция, Швеция) смятат, че трябва да се продължи икономическата и политическа помощ за Украйна, дори това да носи риск за увеличаване на конфликта с Русия.

Че българите не си падат по нищо руско се вижда от бита на българина и особено от предпочитаните от българите дестинации за живот и работа извън страната – ориентирани са изцяло на запад. Друг е въпросът, че щедро спонсорираната от Москва проруска любвеобвилност тук има свойството да се надува (ана)болно по сборища подобно на онези зверчета в природата, които разчитат да стреснат противника като се наежват, за да изглеждат по-големи.

… Да сте чули и видели българи да се кланят на САЩ, Германия, Великобритания или Франция на многолюдни сборища, на които да ги събират от цялата страна с автобуси, за да постигнат ефекта на голямата бройка ( което би се получило без проблем, ако някой плати стотици автобуси да извозят безплатно желаещите да веят на някой спонсориран пикник съответните знаменца)?

Няма и да чуете. Западните демокрации не харчат пари за пазаруване на такъв вид платена любов. Те постигат симпатиите много по-ефективно по естествен път чрез успешния пример, около който гравитират близо милион и половина български емигранти.

… Сръбският виц, коментиращ делението на Запад и Изток в немския контекст от едно време, говореше за „източно немачко” и „западно имачко”. Днес нашият „елит” отново се прехласва по източното – в смисъл, че немее угоднически пред безобразията на изтока, но търси имането си все така на запад. Неудобният въпрос защо лакомията им не желае да се угоява на щедрата за послушниците руска ясла би трябвало да им бъде задаван всеки път, когато застанат пред публиката с лъжливите си физиономии.

… Нищо подобно не се случва на левия фронт у нас и в…Брюксел, където лидерът на ПЕС Сергей Станишев не е изрекъл нито една публично известна дума срещу Путин. А европейските социалисти си го търпят по същия абсурден начин, по който ЕНП приема Борисов за свой. Май са решили, че е по-добре да държат под око край себе си добре известните троянски коне на Путин, отколкото да ги пуснат на свобода от златната клетка на европейските партийни семейства и като озлобени диверсанти („лазутчики” на руски) да извършат по-големи пакости. Опитомяването чрез хранилката е древен метод за вкарването на дивеча в оборите.

… Върхът на българските „странности” обаче е очевидният „симбиоз” между уж враждуващите българските социалисти и ГЕРБ в едно отношение: няма разлика в позицията им спрямо руската агресия. Те упорито избягват да я нарекат така, както я определят колегите им от ПЕС и ЕНП.

Когато чуя Борисов да сподели европейската оценка за руската агресия, използвайки евроатлантическия език, тогава ще приема, че е гражданин за европейско развитие на България. Сега той ламти за евразийската деградация на страната ни напълно солидарно със Станишев и сателитите им в българската политика.

… Ако извадите неподписани цитати за казаното досега от Борисов, Вигенин или Станишев за санкциите срещу Русия, трудно ще познаете кой от споменатите политици е авторът. Всички тук са за мир, благоденствие и просперитет, тюхкат се за щетите от руското ембарго, почесват се с витиевати празни приказки по кратуните само и само да не изтърват някоя критика към Путин (уж десният Борисов дори води в това наведено хоро- хвали се с приятелството си с Путин, защото той му вярвал, че можел най-бързо да построи „Южен поток”). А пък по отношение на Украйна тези субекти са предимно загрижени за българското малцинство (което няма повече проблеми от останалите граждани в държавата по отношение на живота сред кризата, предизвикана след натиска на Путин Украйна да се откаже от европейския си избор на развитие).

Така погледнато, България, поне що се отнася до т.н. политически каймак на страната, не е разделена. Тя е направо обединена от онова, което разделя света на изток и запад. Защото тук юздите са в ръцете на уж препускащите към Европа, но обърнати назад и на изток каруцари, натоварени с власт. Опонентите на това каруцарско препускане биват наричани с презрение от руския посланик в София Юрий Исаков „маргинали”. Нещо повече, те вече са повишени и в ранг„десни радикали” (т.е. вече стават опасни за Москва, нещо като украинци) от самото руско външно министерство.

Въпрос на време е обаче препускането с поглед назад да приключи в някоя канавка, може и по трасето за „Южен поток”, ако започнат да го рият като окоп на руския енергиен диктат в България. Първата копка направи Борисов през ноември 2012 г. После с корупционната кирка се препотиха съратниците на Пеевски от кабинета Орешарски и след като бяха изтеглени да си починат (а и за наказание, че не изпълниха заръката да превърнат евроизборите в проруска победа), бодрият Борисов отново е линия да продължи започнатото.

И така, българите може да са разделени между Изтока и Запада, но това никак не личи на така наречените големи, водещи партии. Те са единни в изпълнението на казармената команда „равнис”, която идва от Москва.

Кога и как това несъответствие на партийното представителство на настроенията срещу българите, ще бъде преодоляно и в България е въпрос, който ще се реши тогава, когато в България се намери организирана сила за отпор на окопалия се тук съветски реваншизъм.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нека да си плащат наште болгарские „братушки“ – щом са чак такива идиоти!

Руснаците обаче още бутат хубави пари на нашите медийни мекерета да ги приравняват поне с американците, та по този начин да се крие руската зловредност; като кажеш или напишеш:

„И американците, и руснаците, и сички са все от един дол дренки, са все еднакво долни империалисти!“

тогава истинските империалисти (които нас, българите, особено ни касаят и най-много са ни навредили, аз лично от американците зло не съм видял!), именно руските империалисти, радостно почват да сучат мустаци и мило ни казват:

„Тия малоумни балъци, българите, пак ще ги преметнем, че за техно добро правим Южный поток, пак ще ги извозим, та даже и да не знаят има ли в земите на Задунайская шистов газ, те пак ще си купуват нашия руски газ на двойно и на тройно по-скъпа цена – нека да си плащат щом са чак такива идиоти!“

(Написано по повод на ето това: Американците и руснаците се разбраха, строят у нас Шистов поток

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Антиамериканизмът е новото старо ядро на голямата руско-евразийска лъжа, заменила комунисто-съветската

Една проруска – и, респективно, антиамериканистка – интернетна медия е публикувала матр`ьял със стряскащо заглавие: Стряскащи факти за САЩ! Мръсната истина за „Американската мечта“!. Този път не ми се налага да коментирам подобен род публикации със лъжливи и смехотворни пропагандни твърдения на КГБ – понеже това го е сторил по един убедителен начин г-н Огнян Минчев, изцяло споделям неговото разбиране:

Щат – не щат, подобни публикации ме подмладяват – най-малко с 30 години. Всичко лошо на този свят е в Америка, всичко най-хубаво – в Съветския съюз, пардон – вече в Русия. След 90-та година бяха млъкнали за 10-15 години: хората, преживели гнусното крепостничество на болшевизма – поредното историческо превъплъщение на Златната орда – щяха най-малкото да им се смеят, а имаше и риск да ги бият. Спомените бяха живи, гневът от системата на лъжа и подтисничество не беше отшумял.

Днес обаче има млади поколения – хора, родени в годините след рухването на болшевишката система. Тези млади хора са гневни на днешната олигархия, на днешната невъзможност да се реализират, на днешната бедност и липса на перспектива. И – ето кой е виновен: Америка. От няколко години насам отделите на КГБ и ДС, които за последния четвърт век трябваше да се преквалифицират в лъжи по въпросите на „прехода“, днес щастливо се връщат към славното минало. Анти-американизмът е новото старо ядро на голямата евразийска лъжа, заменила съветската. Лъжата, че кремълската сатрапия предоставя жизнената алтернатива на „гнилия Запад“. Преди 90-та Западът бе неприемлив идеологически, днес е отхвърлян „цивилизационно“. Шайката грабители в Кремъл и милионите кротки алкохолици на 1/7 от световната суша били „алтернативна цивилизация“. Днес светът е отворен и хората имат очи да гледат. Но и 5 на сто от хората да излъжеш – пак е от полза. Лъжата и грабежът – както винаги – вървят ръка за ръка…

А иначе – за Америка не се тревожете толкова много, другари! Когато се извият опашки от стотици хиляди – милиони нещастни американци да искат руски паспорти и прописка в Тула, Урюпинск и Псков, тогава се похвалете… Засега само лаете – по стар навик от златните времена на Московската болшевишка сатрапия.

Написа: Ognyan Minchev

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Кремъл разпореди: „Нито крачка назад – зад вас е Москва!!!”

Из: Разжалваха Орешарски на брега на “Южен поток”, автор: Иво Инджев

Не е взето решение за спиране на проекта “Южен поток”. Това заяви пред БНР председателят на парламента и депутат от БСП Михаил Миков. “Южен поток България” АД е съвместно дружество с по 50 процента на базата на едно споразумение, подписано през 2010 г. между Български енергиен холдинг и “Газпром”, и ако то работи в рамките на закона, другото е политическо говорене”, заяви Миков…

… Ако си спомняте, мандатът на Пламен Орешарски започна с истински култ към неговата личност от страна на онези, които твърдяха колко велик експерт е той и че това си е чисто негово правителство. Таза мантра, употребявана за прикритие на боричканията между ДПС и БСП за по-близък излаз до задаващия се руски корупционен „Южен поток”, беше повтаряна в захлас и от „Атака”, които пък се разграничаваха от двете партии със същите клетви на възхищение от премиера, чието правителство им било много важно и за това го подкрепяли с кворума си.

Точно година по-късно от сянката на Орешарски изпълзяха всички възможни змии, които с раздвоени езици дават воля на менталното си раздвоение между твърденията за „успешното управление” на Орешарски и неговото неглижиране в лично качество…

И защо? Ами защото си е позволил да каже нещо, което подразни Москва и беше квалифицирано там като „удар в гръб” на техния в кърпа вързан проект „Южен поток”, за който шефът на „Газпром” Алексей Милер се произнесе като за свършен факт от името на България само преди седмица.

По-ясен знак, че в България най-сигурният начин да бъдеш низвергнат, от това да настъпиш опашката на руската пета колона, не може да се измисли!…

А дали проектът е спрян (преди да е започнал всъщност, защото прокопаването на половин България все пак не започнало още), това вероятно е точно толкова дискусионен въпрос, колкото темата за дългоочакваното сбогуване с комунизма. Мислехме си, че си е изтанцувал последния валс, но то е нещо като плуването на един влах, който се дави на края на Дунава, ама не съвсем…

Защото власите се възмутиха от заиграването на България с Москва срещу Европа, докато нашите удавници веднага се хванаха за опорните точки на Кремъл, който разпореди: „нито крачка назад, зад вас е Москва”.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Докога над страната ни бащина ще вилней таз страшна руснащина?!

Докога над страната ни бащина,
ще вилней таз страшна руснащина?!

Написа: becov

Из: Станишев даде шанс за прегрупиране на руската пета колона, Автор: Иво Инджев

… Българската карта на Путин се оказа все пак бита. Само незрящите (поради глупост, лицемерие или пълно самоотстраняване от действителността) не са забелязали, че Путин подкупваше на порции петата си колона в България, за да я използва в решителен момент за своите налудни мегаломански цели да диктува правилата си на Европа.

Разликата между опита му да си купи за същата цел Украйна е само в това, че там той оповести публично готовността да добави 15 милиарда към руските подкупи. У нас сумата, разпределяна от години за руската агентура, остава неизвестна величина и това я прави по-трудна за осъждане от българите. Тя е най-дълбоката тайна, от чието разкриване московските кукловоди се боят най-много, защото знаят, че най-прекият път към дискредитиране на когото и да било в България е да му извадиш показ забогатяването.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Аман от тая рублофилска напаст вече, не се засрамиха вече тия лакоми наглеци! Докога, българи, ще ги търпим?! Аман и от вас, търпеливци неедни!!! Мърморковци презрени, дето само мърморите, а пръста си иначе не щете да мръднете!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.