Дискусия по важен въпрос в предаването „Вяра и общество“

Може ли да бъде променено името на храм-паметника „Св. Александър Невски”@

Дискусия тази събота във „Вяра и общество”

В навечерието на втория храмов празник на катедралата „Св. Ал. Невски” екипът на предаването организира дискусия по една тема, която формално може и да не засяга ежедневието ни, но има безспорна проекция в бъдещето. Деветдесет години след своето освещаване най-големият православен храм на България е безспорен символ и на християнската традиция, и на националната ни култура. Но съответства ли името на храма на неговото предназначение? Още преди откриването си той е престанал да бъде само мемориал на Освободителите и се е превърнал в главната църква на православна България, а от 1953-та – и нейна патриаршеска катедрала.

Макар, че православието е наднационално и универсално, адекватно ли е този храм да носи името на светец, който няма нищо общо с християнството по нашите земи? На какво се дължи всичко това – на космополитната ни духовност или на нихилизма ни? След като храмът вече е собственост на Българската църква и предстои грандиозна реставрация, възможно ли е редом с обновяването му да бъде обновено и неговото име и той да бъде посветен на светите братя Кирил и Методий, които ни дариха най-голямата свобода – два общуваме с Бога на своя език?

Отговорите на тези и други въпроси, които може да провокира такава дискусия, ще търсим заедно с нашите събеседници: Тивериополския епископ Тихон, предстоятел на храма – паметник, проф. Калин Янакиев, д-р Андрей Романов – редактор в сайта „Православие. БГ” и д-р Венцислав Каравълчев, богослов и църковен историк.

Вашите мнения и въпроси по тази тема очакваме предварително на страницата ни във фейсбук „Вяра и общество”, на електронния ни адрeс viara@bnt.bg или на страницата на предаването в сайта http://www.bnt.bg. По време на излъчването ни, директно в ефир Ви очакваме на телефони 02 9 444 999 и 02 814 2551 след 17.20 ч. Ако искате да получите отговор, моля звънете ни своевременно, а не след приключването на разговора.

В същия брой очаквайте още:

„Свидетели на тайната” – или как науката и религията се срещат при изследването на Христовите реликви. Интервю с Гжегож Гурни, един от авторите на книгата, която наскоро излезе и на български език. От него ще научим съществува ли първообраз на всички икони, изобразяващи Иисус Христос, и какво общо има той с т.нар. „Кърпа от Манопело”.

Гледайте ни, очакваме Ви в обичайния час – точно в 17.00.

Екипът на „Вяра и общество”

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кремъл пуска в ход поредния сценарий за дестабилизация на България и сваляне на българското правителство

Из: Ескалиращата вътрешна дестабилизация при ескалираща геополитическа конфронтация, автор: Илиян Василев (Разбира се, съветвам Ви да пречете цялата статия.)

… Защото зад съдбата на една банка и атаките срещу няколко други банки прозират контурите на изострящо се геополитическо съперничество, което предпоставя устойчива дестабилизация, нарастваща уязвимост на страната и неуправляемост за години напред. Затова не преставам да повтарям, че саморазрушителната страст да „натрием“ носа някому, без да сметнем какво това струва, е непростим лукс във сегашното „военно време“ и критична заплаха за националната сигурност, което изисква „военновременни“ мерки по изолирането на вирусите на крайния егоизъм и отрицанието.

Всичко започна с Южен поток и с финансовите потоци, които тръгнаха към България и осъзнаване на реалността, че вътрешните източници за обогатяване на политико-олигархичната класа са изчерпани или компрометирани, а външните пресъхнаха – Европейският съюз рязко затегна контрола върху еврофондовете, а чуждестранните инвестиции и особено чуждестранните инвеститори не преливат от желание да инвестират в непрогнозируема и рискова България.

На фона на свиващите се потоци от чуждестранни инвестиции, средствата ангажирани в проекта Южен поток и замразените други енергийни проекти на Русия, се открояват като сламка на спасението за редица водещи бизнес и политически олигарси у нас.

Но Кремъл си има свои условия и свои правила. Българските „партньори“ имат право на корекции в политическия и медиен дизайн, но не и по съдържанието. Затова и ако преди проекта Белене в Русия все още бяха склонни да „авансират“ срещу бъдещи изгоди, то при Южен поток тези кръгове настояват за обвързване на обещания и разходи с получено и направено.

Ако някой си мисли, че Владимир Путин няма да упражни силов натиск върху това правителство и с неговата позиция, че Брюксел решава по темата Южен поток – дълбоко се лъже. Не случайно Газпром изобщо няма намерение да стартира процедура по дерогация от Третия енергиен пакет и продължава да настоява, че единствено валидни са двустранните споразумения с България. Така рестото на конфронтацията остава у нас.

Пропастта между Запада и Русия расте и конфликтът в Украйна всеки момент може да премине в гореща фаза, като вариантите за Студена война – 2 съвсем не са най-песимистичните.

Южен поток е в центъра на архитектониката на тази геополитическа драма. Москва не може да получи насила българското съгласие, но може да дестабилизира страната, като блокира реформите и вдигне техните социални и политически разходи. Защото български политици са поели лични ангажименти. Платено, а няма резултат.

От началото на месеца в акваторията на Черно море навлезе тръбополагащия кораб на компанията Сайпем, която е контрактувана за да полага тръбите в морския участък на Южен поток. По план трябва да започне работа в края на ноември, но без решение по наземната част в България е логически, политически и икономически абсурд. От което следва, че правителството на Бойко Борисов ще бъде подложено на критики и остри атаки и кризата около КТБ е удобна мина със забавено действие. Не само защото банката бе определена да обслужва проекта от премиера Орешарски. Притчата, която напоследък се прокрадва в някои издания, че Цветан Василев играе с Москва, а Пеевски и ДПС са „древни“ стожери на евроатлантизма, е несръчна ПР схема и четиво за наивници.

Истината е, че евроатлантизмът е най-неуместния план за разбиране на случващото се около банката. Няма вариант при който дестабилизация, провокирана от фалита на голяма банка с критично присъствие в два ключови за националната сигурност сектори – като енергетиката и оръжейната индустрия – без значение дали е поради занижен надзор на БНБ или заради злоумишлена преднамерена атака на политически и бизнес конкуренти – да се смята да полезно или оправдано в името на евроатлантизма действие.Защото в края на този процес България ще бъде отслабена, като се съкратят експоненциално и ресурсите и за провеждане на реформи и изпълнение на ангажиментите ни към НАТО и ЕС и то в епицентъра на най-значимата геополитическа криза за последните 25 години и в нашия Черноморски регион…

В руски издания недвумислено се говори, че ще бъде пуснат в ход поредния сценарий за дестабилизация и за сваляне на българското правителство по метода известен от февруари, разбира се надграден с нови елементи.

В този контекст сагата около КТБ съвсем не се свежда до съдбата на един банкер, а до политическата и икономическа сеизмика, която е съзнателно генерирана и подклаждана, без да може да бъде съзнателно контролирана и управлявана. Този, който иска да внуши, че същата прокуратура, която се намеси по безпрецедентен начин в изборите през май 2013, днес е коренно различна и търси преди всичко „народополезното“ атакувайки банката, ни пуска по пързалката.

Защото процесът никога не е бил воден само, а напоследък и основно от принципни и чисти подбуди, а е бил винаги подчинен на друг много по-съдържателен и значим процес – този за властта – защото става дума за съдбоносни решения, за изходни позиции и достъп до ограничени ресурси. Съдебната реформа е неизбежна, а от нея мнозина от силните „вчера“ ще загубят позиции, власт и пари. Провокираната от тях дестабилизация на страната и повишаване на разходите за реформи цели да ги осуети и да им даде критични лостове за влияние върху законодателната и изпълнителна власт.

Срещу външните заплахи винаги ще успеем да намерим противодействие, в това число и с помощта на нашите съюзници от ЕС и НАТО, както и благодарение на неизбежното отрезвяване и прагматизъм в Кремъл след поредицата неудачи в България. Но срещу вътрешните източници за дестабилизация, при доминантата на груповия и личностен егоизъм – пример за което е сагата около КТБ – нямаме особени шансове.

Най-лошото е, че пропускаме да забележим, че се намираме в стъклен дом и действията ни са обект на невинаги добронамерен интерес, който работи срещу страната и ни прави извънредно уязвими. Без външни инвеститори, с много съдебни искове, с отслабнала държава и държавност, с компрометиран растеж и развитие, сринато доверие сред съюзници, катастрофирали сектори, невъзможни или забранително скъпи реформи – какво струва България като добавена стойност за НАТО и ЕС?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Проблем за обсъждане: единствено казармата ли може да прави от „мамините синчета“ мъже?

Мартин Димитров: Задължителната казарма не трябва да се връща.

Едва ли много от вас знаят, че двамата с Филип Димитров внесохме законопроекта за отмяна на задължителната военна служба. Смятам, че бяхме категорично прави. Подкрепи ни един доста смислен човек – Илко Димитров, който тогава беше в НДСВ, и който организира събирането на парламентарно мнозинство.

Сега Патриотите искат връщане на задължителната казарма. Не можеш да направиш войник един човек за шест месеца и то насила. Това трябва да е професия. България има нужда от малка, но много добре подготвена армия. В съвременния свят, ако не дай боже има конфликти, те няма да се печелят с численост, а с технологии.

Да не се връщаме назад, светът върви само напред!

Svetoslav Alexandrov: Една от любимите ми теми. За казармата. Или защо НЕ БИВА ДА СЕ ВРЪЩА.

Gery Nikolova: „Не знам защо се самозалъгват някои хора, че ако има казарма – „мамините синчета“ щели да се излекуват… Или – че казармата ще „научи на дисциплина“ някого. Всички знаем истината – че казармата беше един глупав терор, който момчетата трябваше някак да преживеят, мамините синчета или се измъкваха, или бяха слагани на „специални службички“, а „държавата“ използваше тези 1-2 години, за да промива мозъци, да унищожи всяка капка свободомислие, да наложи модела на преклонената пред държавната „йерархия“ главица… Казармата НЕ създаваше „мъже“ – там беше работилницата за пречупване на мъже, слава Богу – не успяваше с всички…

Липсващата дисциплина и мъжественост е проблем на обществото ни – заради манталитети, липсващи добри примери и размити критерии на оценка. Дисциплина и мъжественост – се учат ПЪРВО в семейството. Но, ако семейството не е на мястото си, а всички наоколо се кефят на разни клоуни, „спасители“ с големи усти, но с лош личен пример, ако изглежда сякаш успяват само палячовците – ТОВА се превръща в модел, който се усвоява от следващите поколения. Казармата беше огромна глупост, а идеята да се върне – може да я лансира само кръгъл идиот!“

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Моята простичка, но спасителна препоръка към обърканите, към дезориентираните, към обезверените ми сънародници

Тази таблица циркулира в интернет и се използва за „доказване“ на следната проруска или направо кагебистка пропагандна теза, а именно, че България и българите, видите ли, били „крадени“ от… „европейските колониалисти“, че българите нищичко не били спечелили с членството ни в ЕС, напротив, много били загубили! Вместо да се направи коректен логически извод като се отговори на въпроса: а защо сме толкова изостанали, защо сме най-бедни в ЕС? Знаете ли кой е този прост, коректен и оправдан във всяко едно отношение извод? Ето, ще ви го кажа: най-бедни сме в сравнение с всички в семейството на ЕС защото след 2001 година се оставяме вече толкова години да бъдем управлявани от посочени и натрапени ни от „българо“-руската кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия управници, а тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия има две органично свързани цели. А знаете ли кои са тия две цели на въпросната „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия? Ако не знаете, ще ви ги посоча аз:

1.) Българският народ да бъде грабен колкото се повече може от същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска и бандитска мафия-олигархия с оглед лековерният и наивен български народ да пропищи от грабежите, а пък всичко това да го припише на членството ни в… Европейския съюз! С тази именно цел се и саботира усвояването на европейски средства от различните фондове и програми, нещо повече, бива принуждавана самата Европа да спира финансирането по тия програми, щото в Европа не е прието да се краде така нагло от държавата – както това става в путинска Русия и в подопечната й управлявана от същите тия кагебисти уж „европейска“ България.

2.) Като народът на България бъде принуден да пропищи от грабежите на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, именно като бъде доведен до просяшка тояга, всичкия този грабеж да бъде приписан на… членството ни в Европейския съюз (!!!), и в крайна сметка по този начин и народът да бъде принуден да възопие срещу Европейския съюз (!!!), а пък и Европа да стане пишман, че е приела такива крадливи разбойници в своето цивилизовано семейство, което да доведе или до изгонването ни от ЕС – или пък под натиска на заблудения и разярен народ ние сами да се откажем и да напуснем ЕС! И пак да бъдем натикани в руско-евразийската путинистка кочина!

Схванахте ли сега защо сме най-бедни и то 7 години след като вече сме в ЕС – и 13 години след като България се управлява все от доверени лица на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия? Просветна ли ви какъв е замисълът на цялата тази операция по провалянето на нашето европейско членство? А на основата на казаното ще съумеете ли сами да си направите извода как ще можем да се отскубнем от ужасната бедност, кой е начина да станем достойна и просперираща европейска страна? Да ви помогна ли да си направите този съдбовно необходим ни извод?

Начинът е един: като се освободим, като се изкопчим от ръцете на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, която прави всичко да провали европейското ни членство! Този е пътят, този е начинът. Това може да стане като почнем да се доверяваме не на доказаните политически слуги на същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, а на политици, които са доказали, че могат водят страната ни към просперитет, и то в най-ускорени срокове. Кои са тези политици ли? Ще ви кажа и това, за да си довърша изказването.

До 2001 г. България беше управлявана от Иван Костов и за 4 години беше измъкната от тоталния разгром в икономиката от времето на управлението на крадливите руски мекерета на Жан Виденов и другите преди него (беровото правителство на Ахмед Доган и пр.). Същата тази „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия по времето на управлението на Костов беше натикана в миша дупка, тогава мафиотите бяха станали по-ниски от тревата, Костов даже изгони от страната разни разпищолили се мафиоти като Чьорный и пр. Мафията пропищя от Костов и се видя в чудо, още 4 години управление на Костов щяха да бъдат гибелни за „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия. Тогава Костов имаше всичките шансове да получи втори мандат, но за да се осуети тази грозна за „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия евентуалност КГБ разработи и осъществи по брилянтен начин план за изтръгване на властта от ръцете на прозападните, проевропейските сили около Костов. Планът беше знаете кой, нали помните? Не се ли сещате? Ох, милите, не помнят, не се сещат! Ще ви го кажа тогава аз, ето планът, ето и осъществяването му:

Доведоха във властта „дедо ви Цар“, домъкнаха Симеон, който единствен тогава можеше да спре оставането във властта на Костов. КГБ изпълни, казах, бляскаво този план. На Симеон беше възложена задачата да осуети влизането на България в ЕС и в НАТО, но той, горкият предател на родината и на баща си (щото се е продал на руснаците отдавна, той дълги години е бил техния най-силен коз за държането на България в кагебистката примка!), но Симеон значи не можа да спре инерцията, сиреч да провали европейския полет на България, зададен от кабинета Костов, не можа да да осуети влизането ни в ЕС (парафирано и в международни договори от времето на „злодея Костов“!) и ето, в 2007 г. България влезе в ЕС. Да, но уязвената още веднъж „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия направи нужното да провали всички предимства на членството ни – и ето, 7 години ние продължаваме да сме най-бедни тъкмо заради грабежите на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Просветна ли ви сега как наистина стоят работите?

Тази е истината, която трябва да се знае от всички. А прозападните сили, които навремето, когато Костов управляваше, успяха да извадят България от орбитата на Русия и да я присъединят към орбитата на развития и цивилизован западен свят на свободата, днес са обединени в политическата сила, наречена РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК. Това е силата, на която трябва да имаме доверие – ако искаме да се измъкнем от смъртоносната примка на „българо“-руската кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Този е начинът, този е и пътят. Ще се отървем от бедността само ако мнозинството от българите се довери на реформаторите! Оставете разните шменти-капели, барековци и пр. дето се перчат, че били „проевропейци“ и пр., оставете тия менте-политици, дето са все слуги на октопода, който аз нарекох „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Заложете на нещо истинско ако искате като народ да се спасим завинаги от бедността и недостойнството!

Тази е моята позиция, това е моята препоръка към обърканите, към дезориентираните, към обезверените ми сънародници. Ако искате, послушайте ме. Ние, философите, сме такова странно племе, че никога не лъжем, а сме призвани да казваме цялата истина. И сме длъжни да търсим и да говорим само разумното. С глупости, лъжи и измами не се занимаваме – занимаваме се само доколкото ни се налага постоянно да ги разобличаваме. Ние само това правим, и то съвсем честно, безкористно.

Докато други забогатяха от това да ви лъжат и мамят, имам предвид медийните мерзавци, слуги на тази същата „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия, която щедро плаща на ония, които ви лъжат. Я вижте Бареков докъде стигна я – като награда за верната си придана служба на „българо“-руска кагебисто-ченгесарска мафия-олигархия! Евродепутат дори стана наш Бареков!

Продължавайте да пращате във властта такива тарикати и мошеници пък чакайте да се отървете от бедността си: ще се отървете, ама на… кукуво лято! Спирам. Хубав ден на всички! Помислете ако искате над това, което ви казах тази заран… за добро ви го казах. Ако ме чуете, много ще спечелите!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Горките деца! В каква държава са се родили, милите!

ПОЯСНЕНИЕ: Как се изнасят 200 000 000 кеш? Според мене трудно и най-вече тежко. Хайде да посмятаме малко. Най-високия номинал на евробанкноти е от 500 евро. Та в една пачка има 50 000 евро. Та значи, някакви си 4 000 пачки са 200 000 000. Сега си представете 2 000 пачки на куп.

Грубо казано това е куп с височина около 20 метра. Размерът на 1 банкнота от 500 евро е 16х8 см. приблизително. Представете си, че 100-200 милиона евро в банкноти ще остане незабелязано от европейските финансови органи. Т.е. за да са в банката в брой, едни 400 000 банкноти няма да са в обръщение. Съвсем незабележимо количество. Но и това ще прескочим. Идва момента, че въпросните финансови гении са изнесли тази планина от хартия извън страната. Тя се появява в няколко страни и… трябва да бъде съхранена. Къде? При строгия контрол за разплащане в брой? Или ще си наеме едно замъкче, да си ги складирка? Да приемем, че и това е така. Сега идва въпросът с транспорта. Естествено е да се появят на Мая Манолова костинбродските бусове с двойни дъна и на Сидеров айропланите, с които Борисов е возил пари в Ливан.

Представете си и друго. Забъркания шеф на КТБ, след като е измел банката е арестуван в… Созопол. Остава Йовчев да потвърди със записи, че въпросния шеф е чакал частната подводница на Цв. Василев. И касиерката, също. Операцията е приключила, кинтите са изнесени, а те са си тука и чакат да бъдат арестувани.

При всяко едно положение, цялата тази работа с КТБ е толгова сговнясана и съшита с бели конци, че…

ПУБЛИКАЦИЯ на Дясна Алтернатива; СНИМКА на: Жюстин Томс

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Само ний, българите, се инатим като магарета на мост и не щем да направим българското икономическо чудо!

Един мой събеседник по блог, живеещ в Австралия (който ми пише дълги коментари, ама в имейли, не в блога, само лично до мен да са безценните му мисли), но бил живял и в Америка, ми развива тази сутрин в писмото си тезата, че американците, видиш ли, не били обичали… германците; ето как се обосновава, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до него по така и така наченатата важна тема:

… През 1980-те нашумяха много случаи на убити германски туристи във Флорида. Идват там, вземат кола под наем и “Ихууу”, кои сме ние! Но на гоcподин негър това не му хареса и започнаха едни убийства без край на германски всестранно развити социалистически личности. Така немския еснаф бе отказан да прави от Флорида Германия.

После глупавия немец купи Крайслер, за някакви милиарди. След голяма агония около 10 години по-късно швабата се отказа и се прибра в задника на майка си Германия.

Причината: Разлики в манталитета, никой американец не иска да работи под брутален немски диктат, това ни иде срещу косъма. Те просто не можеха да задържат работници в завода си. Капитулираха като пред Москва и скоропостижно се изнесоха. И сега когато видя Крайслер на пътя с немска форма като танк се сещам за тях.

А ето какво му отвърнах:

Първо, да имаш много здраве от мен, но германците може да са всекакви, но само глупави не са! Много са умни германците, страшни са в туй отношение – и точно от това им иде проблемът, а не че били… глупави. И да си умен много не е на добро, но това е отделна тема. А иначе благодарение на ума си германците много са постигнали, то, прочее, без ум нищо не се постига; само дето ний, българите, се опитваме да постигнем нещо хептен без акъл, а само с един гол инат, е не става, природата човек не може да победи!

А ако пък американците, както викаш, не могат да оценят качествата на германците, това изобщо не говори добре за американците. Но аз не вярвам на такива приказки, че, видиш ли, американците не били харесвали германците, глупави ми се виждат: може да има някои американци, дето не харесват германците, но това едва ли важи за всички американци. Също така знам от историята как чудесно се сработиха американци и германци след войната и как за нищо и никакви си десетина годинки заедно направиха германското икономическо чудо.

Е, това чудо си е предимно германско – нямат по мое мнение никаква грешка германците, много ги бива; същото мога да го кажа и за американците! – а пък, както е известно, американците много са помогнали не само на германците, а и на цяла Западна Европа. Същото може да се каже и за японците, които под американски надзор осъществиха японското икономическо чудо.

Сега дето само ний, българите, като магарета на мост се инатим и не щем да направим българското икономическо чудо! Все ни се иска да се върнем назад и отново да се натикаме в кочината при „братята-руснаци“, там, в калта, в лайната и в смрадта явно ни харесва повече; ама ще се подърпаме, ще се поинатим, пък ще кротнем в един момент – и от това само ще спечелим.

Като германците и като японците можем да станем и можем много да постигнем ако вървим заедно с американците! То нима някой народ добро е видял от руснаците?! Кажи де? Но това вече е друга тема! Бъди здрав!

С поздрав: А.Г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Разбира се че в България ще е първият паметник на завистта в света!

След паметника на ку…, пардон, на пениса, сега и на завистта! (виж: Правят първия в света „Паметник на завистта“ в Хасково) Много цапа духовно Бълхария около себе си и не се усещат, че сега през 2014 г. се цени позитивността и творчеството, а не гадости. Паметникът обаче е отвратителен, втресе ме направо. А в коментарите: Защо не и паметник на Сатаната, ха-ха…

Това БГ ако е християнска и европейска страна, аз съм Далай Лама!

COMMENTS >>> Изключително подходящ паметник за съвременна България. Единствената ми забележка е, че ще бъде поставен в Хасково, а не в центъра на София, където би добил повече популярност и размисли. Едва ли някой се съмнява, че завистта е българският гений, а за да бъде картинката пълна, аз бих предложила изграждане на паметници на злобата, лицемерието и тесногръдието. О, да, и паметник на съседа – онзи с който вечно се състезаваме, но скришом мразим най-много на света.

Иван (анонимен): А паметник на Сатаната кога?! Разбира се че тук ще е първият паметник на завистта в света…. хората обикновено правят паметници за неща от които се гордеят… явно ние се гордеем със завистта… и заради това ще издигаме паметник!

П.П. Ето ти една песен за Анастасова; виж част от текста:

… Знам че всичко в тебе е лъжа,
камък носиш ти, а не душа.
Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм.
Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм.

Сам останах аз сега, ти погуби любовта.
Тази победа е твоя, защо не празнуваш?!

Казах ти, че Тони Cтораро не е простак, а ти пак напираш за „лека вечер“ с мухлясали песни, които никой не слуша. Адски си немузикален и безчувствен: ще ми пускаш някакви си Леа Иванова, а не Стораро, Кондю или Азис! Ако не беше философ щях да те наругая едно хубаво, ама сега не става…

А. от Австралия

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.