Само ний, българите, се инатим като магарета на мост и не щем да направим българското икономическо чудо!

Един мой събеседник по блог, живеещ в Австралия (който ми пише дълги коментари, ама в имейли, не в блога, само лично до мен да са безценните му мисли), но бил живял и в Америка, ми развива тази сутрин в писмото си тезата, че американците, видиш ли, не били обичали… германците; ето как се обосновава, а пък по-долу можете да прочете моя отговор до него по така и така наченатата важна тема:

… През 1980-те нашумяха много случаи на убити германски туристи във Флорида. Идват там, вземат кола под наем и “Ихууу”, кои сме ние! Но на гоcподин негър това не му хареса и започнаха едни убийства без край на германски всестранно развити социалистически личности. Така немския еснаф бе отказан да прави от Флорида Германия.

После глупавия немец купи Крайслер, за някакви милиарди. След голяма агония около 10 години по-късно швабата се отказа и се прибра в задника на майка си Германия.

Причината: Разлики в манталитета, никой американец не иска да работи под брутален немски диктат, това ни иде срещу косъма. Те просто не можеха да задържат работници в завода си. Капитулираха като пред Москва и скоропостижно се изнесоха. И сега когато видя Крайслер на пътя с немска форма като танк се сещам за тях.

А ето какво му отвърнах:

Първо, да имаш много здраве от мен, но германците може да са всекакви, но само глупави не са! Много са умни германците, страшни са в туй отношение – и точно от това им иде проблемът, а не че били… глупави. И да си умен много не е на добро, но това е отделна тема. А иначе благодарение на ума си германците много са постигнали, то, прочее, без ум нищо не се постига; само дето ний, българите, се опитваме да постигнем нещо хептен без акъл, а само с един гол инат, е не става, природата човек не може да победи!

А ако пък американците, както викаш, не могат да оценят качествата на германците, това изобщо не говори добре за американците. Но аз не вярвам на такива приказки, че, видиш ли, американците не били харесвали германците, глупави ми се виждат: може да има някои американци, дето не харесват германците, но това едва ли важи за всички американци. Също така знам от историята как чудесно се сработиха американци и германци след войната и как за нищо и никакви си десетина годинки заедно направиха германското икономическо чудо.

Е, това чудо си е предимно германско – нямат по мое мнение никаква грешка германците, много ги бива; същото мога да го кажа и за американците! – а пък, както е известно, американците много са помогнали не само на германците, а и на цяла Западна Европа. Същото може да се каже и за японците, които под американски надзор осъществиха японското икономическо чудо.

Сега дето само ний, българите, като магарета на мост се инатим и не щем да направим българското икономическо чудо! Все ни се иска да се върнем назад и отново да се натикаме в кочината при „братята-руснаци“, там, в калта, в лайната и в смрадта явно ни харесва повече; ама ще се подърпаме, ще се поинатим, пък ще кротнем в един момент – и от това само ще спечелим.

Като германците и като японците можем да станем и можем много да постигнем ако вървим заедно с американците! То нима някой народ добро е видял от руснаците?! Кажи де? Но това вече е друга тема! Бъди здрав!

С поздрав: А.Г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Разбира се че в България ще е първият паметник на завистта в света!

След паметника на ку…, пардон, на пениса, сега и на завистта! (виж: Правят първия в света „Паметник на завистта“ в Хасково) Много цапа духовно Бълхария около себе си и не се усещат, че сега през 2014 г. се цени позитивността и творчеството, а не гадости. Паметникът обаче е отвратителен, втресе ме направо. А в коментарите: Защо не и паметник на Сатаната, ха-ха…

Това БГ ако е християнска и европейска страна, аз съм Далай Лама!

COMMENTS >>> Изключително подходящ паметник за съвременна България. Единствената ми забележка е, че ще бъде поставен в Хасково, а не в центъра на София, където би добил повече популярност и размисли. Едва ли някой се съмнява, че завистта е българският гений, а за да бъде картинката пълна, аз бих предложила изграждане на паметници на злобата, лицемерието и тесногръдието. О, да, и паметник на съседа – онзи с който вечно се състезаваме, но скришом мразим най-много на света.

Иван (анонимен): А паметник на Сатаната кога?! Разбира се че тук ще е първият паметник на завистта в света…. хората обикновено правят паметници за неща от които се гордеят… явно ние се гордеем със завистта… и заради това ще издигаме паметник!

П.П. Ето ти една песен за Анастасова; виж част от текста:

… Знам че всичко в тебе е лъжа,
камък носиш ти, а не душа.
Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм.
Ти живота ми разби, как за миг не се смили, сам съм.

Сам останах аз сега, ти погуби любовта.
Тази победа е твоя, защо не празнуваш?!

Казах ти, че Тони Cтораро не е простак, а ти пак напираш за „лека вечер“ с мухлясали песни, които никой не слуша. Адски си немузикален и безчувствен: ще ми пускаш някакви си Леа Иванова, а не Стораро, Кондю или Азис! Ако не беше философ щях да те наругая едно хубаво, ама сега не става…

А. от Австралия

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Турция не ни е никакъв неприятел, имперска Русия обаче е най-големия враг и душманин на България!

Ето какви глупости ми писа един таваришч, следващ опорните точки на путинската пропаганда срещу България, а пък по-долу можете да прочете как моя милост му отговори:

„Ми ще ви окупира скоро Турция, така мисля аз, един овчи народ нима може да чака друго, а? Ти като учител на тия овце за швейцарец ли се имаш?“

А пък аз казах на този лъжец ето какво:

Нищо не разбираш от политика, нищичко! Или и ти като Сидерович просто спазваш опорните точки, спускани от вашето тъпо началство от Москва? Не Турция, а Русия се гласи да окупира България – след като се разправи с Украйна. И ако не си разбие главата вашият таваришч-государь Путин с тази Украйна, щото тя явно ще се окаже голям залък и ще се задави с нея! Особено ако се протакат работите годинка-две, та да падне тоя мухльо Обама и да дойде един мъж в Белия дом, подобен на Маккейн, който щеше да се оправи с Путинчо за пет часа таман!

Хайде чао, и помни: Турция не ни е никакъв неприятел, Турция ни е приятелска и съюзническа страна, имперска Русия обаче е най-големия враг и душманин на България. Чети нашите борци за свобода, чети какво са писали и казали по този въпрос Раковски, Ботев, Левски, Захари Стоянов, Стамболов, всички, дето са обичали България, все това са казвали и писали, предупраждавали са ни те, милите, ала кой да ги чуе или прочете. А пък вий, промосковските радиоточки, повтаряйте в захлас – Турция та Турция ни била заплаха, щяла да ни окупира, глупости на търкалета!

Нито Турция, нито Америка, нито Европа ни са враг, само Русия е наш враг и душманин, помни завещанието, дадено ни от създателите и строителите на нова България. Поняло меня, руско тъпо рублофилско мекере?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

И защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-унизени и най-бедни?!

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ:
Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото по-фалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери и бълва лъжи, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш.
„Истината ражда ненавист, а угодничеството – приятели“, древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то най-решително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме като такъв всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото „турско робство“, т.е. от древни времена, от средните векове поне).
Дори и си позволявам в тази връзка да изтъкна една закономерност, която съм забелязал и ми се ще да формулирам пределно ясно: колкото сред един народ почитанието към истината или правдолюбието е разпространено, колкото един народ има доблестта да гледа истината право в лицето и очите, толкова повече този народ е напреднал, е по-проспериращ, развит, културен и благоденстващ.
А народи като нашия и като руския, които нямат тая смелост на духа и това достойнство да мислят и да живеят съобразно истината, такива народи не само че понасят какви ли не беди и злоупотреби, но и са също така и най-бедни, и най-недостойни, и най-унизени, и най-нещастни. Погледнете, да речем, едни германци какви чудеса постигнаха, същото се отнася и за англичаните, за американците, за японците, за кого ли не другиго: а ние какво постигнахме – и защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-бедни?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Ето как руските „дипломатични“ империалисти се отнасят към България и българите

Руски посланик: Да заврем българите с шутове там, където им е мястото

Дипломати на Москва ни ругаят в изтекъл разговор, посветен на Крим

Русия ще завре с шутове, да ги е… българите, румънците и другите европейци там, където им е мястото…

Това се чува в телефонен разговор между двама руски посланици в Африка, разпространен в YouTube.

Разговорът се води на 30 март между посланика в Еритрея Игор Николаевич Чубаров и колегата му в Зимбабве и Малави Сергей Викторович Бахарев. Двамата коментират обсъждането в ООН на руската анексия на Крим от Украйна. Повечето страни заклеймиха действията на Москва.

В началото Чубаров поздравява Бахарев, че „неговата страна“, т.е. Зимбабве, проявила разбиране на ситуацията и подкрепила присъединяването на Крим към Русия. Еритрея пък се въздържала, жалва се Чубаров. Бахарев заявява, че пътувал до Малави и се опитал да убеди тази страна да заеме руската позиция, но там излезли „шибаняци“.

И тук започва да говори Игор Чубаров.

„Сега задачата ми е проста. С посланиците на ЕС говоря само в една насока: Пичове, Крим си го взехме, но това все още не е шибаният край (смее се). По-нататък вземаме, да го е…, вашата Каталуня, Венеция, а също така Скотландия (точно така дипломатът нарича Шотландия, като си прави игра на думи със „скот“ – б.р.) и Аляска. Тогава за малко ще се успокоим.“

„На първия етап ще се успокоим“, отвръща Сергей Бахарев.

„Да, на първия, оттам нататък ще му мислим“, казва през кикот Чубаров и продължава: „Всички тези, да ги е…, погранични страни – Латвия, Естония и други европейци, а също така румънците и българите ще ги заврем с шутове да ги е… там, където им е мястото.“ Това се чува в 3-ата минута и 43-ата секунда на 5-минутния запис.

Бахарев обаче е на друго мнение. „Не, по-добре да не ги завираме никъде. По-добре Калифорнщина, Маямщина, запустелите райони“, казва посланикът в Зимбабве.

След това двамата дипломати предлагат да бъдат организирани референдуми в „Маямщина“, т.е. Маями, където 95 на сто от населението е руско, а също така и в „Лондонщина“.

Да, ти си прав. Нека да оставим засега румънците и тези… българите да се мотаят в Евросъюза„, казва Игор Чубаров.

„Заедно с балтийските лайна“, добавя Сергей Бахарев.

„Наскоро нещо си приказваме с посланика на Евросъюза. И той ми казва: „Слушай, вземи си ги обратно Румъния и България. Не, момчета, отговарям, няма да стане“, заявява Чубаров.

„Яжте си го това сами с лъжици“, допълва Бахарев.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.