Нека не оставяме да гаснат тлеещите въглени на своя дух…

Блогът „Базикилийкс“ днес е излязъл с публикация със заглавие „Изход„, която е пример за специфично „словесно мастурбиране“ или словоблудство; под това последното разбирам да се пише или говори нещо, без изобщо да се мисли, т.е. без да се прави и най-малък опит да се вникне в същината на проблемите. По този начин пишат хора, които желаят да се харесат на неизчислимото множество от немислещи хора, което се шляе из интернет и не прави друго освен да търси храна за немисленето си, поемайки подобни словесни буламачи.

Прочее, ето един откъс от въпросното „произведение“, за да не помисли някой, че голословно нападам писание, което просто не ми е харесало:

1. В началото бе Страхът; и Страхът бе у хората; и хората не познаваха нищо.
2. И всичко, което се случваше, като не можеха да си го обяснят плашеха се и се страхуваха.<
3. И от дъждовете; и от сушата; и от земетресенията; и от вулканите; от всичко се страхуваха.
4. И като не можеха да противостоят на стихиите, нито да ги изучат, нито да си ги обяснят измислиха Бога.
5. И го измислиха по свой образ и подобие.
6. И Бог беше вяра, но Страхът пораждаше вярата; и Страхът породи Бога.
7. Но едни казваха: „Бог е слънцето“, други:“Вятъра“, трети обожествяваха страшните животни, а четвърти си измислиха хора божества.
8. И се наплодиха много богове и се пръснаха по цялата земя, затъмнявайки умовете на хората.<
9. И хората се избиваха по между си, за това чий Бог е по-могъщ и по-милостив.
10. И течаха реки от кръв, от сълзи и от екстременти.
11. И навсякъде цареше Страх и безумие; и където беше Страхът там беше и Бога.
12. И някой, като видяха, че хората се Страхуват от Бога и не помнят, че те са го създали, посочиха се за синове божии.
13. И хората, като уплашени им се кланяха и им даваха дарове и ги слушаха за всичко което им кажеха.
14. И тези, като видяха изгодата; и като знаеха, че Бог е творение на човешкото невежество използваха ги.

И тъй нататък, и прочие, и ала-бала, все в тоя дух до края. Вижда се, че авторът е положил усилия да изложи „мисълтът“ си що-годе грамотно, в разбираема притчова форма, та немислещите му фенове да могат да научат думите му наизуст и да си ги цитират; разбира се, коварните запетайки пак ги туря предимно по бай-ганювски начин, да има тук-там по некоя, за да не ни мислят за хептен прости. Но граматиката и правописа са бели кахъри; друго е същественото при подобен род писане, и въпреки че всеки може да си пише каквото си иска, все пак очебийното изопачаване на истината не бива да бъде оставяно без отпор; по тази причина написах там следния кратък коментар:

Бог не е „Страхът“, Той е Любовта и също така е Истината. Да, същата тази истина, която, като я познаем, ще ни направи свободни.

А иначе текстът е пример за нежелаещо да се съсредоточи в същината на проблемите словоблудство. С думите трябва да се работи внимателно, щото те служат за това да се постигне смисъла, сиреч, истината, а не просто да се дрънка и плямпа каквото ти дойде на акъла или на устата…

Вярата произлиза и се корени не в страха, т.е. не в човешката слабост и в малодушието на човеците, тя, наопаки, и израз на силата на духа на човека. Бездуховният човек просто няма как да се овладее от тайнството на вярата в Бога и по тази причина няма друг изход освен да пише подобни блудкави дитирамби, илюстриращи единствено една крайно завистлива и поради това озлобена духовна немощ – да не кажа „импотентност“.

Оня, който е изпаднал в немощта на неверието, би могъл да се опита все пак да постъпи по-честно и достойно, а именно да активира остатъците на скромния си вътрешен потенциал, да раздуха, така да се каже, тлеещите въглени на своя дух, та белким пламне в един момент огънят на духовността и на вярата.

Защото без вяра всичко наистина всичко се обезсмисля – както си личи от горните словесни напъни…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Курс лекции по философия на религията в Дискусионния клуб

Моето възхищение от един „външен“ българин

Христос воскресе, во истина воскресе!!!

Защото Той – най-човечният, най-близкият до човека, най-разбиращият човешката слабост Бог! – въплъщава в себе си вечно живият Бог, нашият създател, който е заложил и у нас Божията искра на вечния живот. Възкресението е символ на тържеството на живота над смъртта, както и на доброто над злото. Христос съзнателно дойде, за да жертва Себе си заради човеците, да изтърпи мъките на разпятието, да изкупи човешките грехове – и така да спаси човечеството, давайки му велик нравствен пример.

Пътят на спасението, посочен от Христос, е път на индивидуалната отговорност за самия себе си и за своя живот, на съзнателния избор на доброто пред злото, който именно придава и ценността на избраното. Нашият Господ Иисус Христос има доверие спрямо човешката сила, заложена у всеки един от нас, и затова ни е дал пълната свобода сами да правим живота си. Неговото Учение затова е религия на свободата и на свободния човек.

Човешкият живот е низ от страдания и изпитания, които са повод да намерим и препотвърдим силата у себе си, не слабостта си. И така да постигнем онова достойнство, което само свободата може да ни го даде. То едва тогава ще бъде наше собствено постижение и заслуга, а не дар, не и повеля, наложена ни отгоре или пък насила. Ето защо можем с право да предположим, че някога, на Страшния съд, единственият въпрос, който ще бъде зададен на всеки един от нас, ще бъде този: „Ти какво направи със свободата, която ти дадох?“…

Затова нека да се възрадваме на Христовото Възкресение, импулсиращо ни към това да сме винаги верни на живота и на неговото велико и Божествено тайнство. И да възлюбим свободата си така, че никога да не се откажем от нея. Независимо от съблазните, независимо от изпитанията, независимо и от слабостта и малодушието си. Защото нашият Велик Учител Иисус Христос ни е дал свободата именно като ни е показал как можем да станем достойни за нея. Това може да стане само по един начин: като си я завоюваме сами! Свободата има ценност и смисъл едва когато е твое лично и собствено дело и завоевание. Иначе не – ако я постигнеш сам, ако си я изстрадал, едва тогава никога няма да се откажеш от нея. Така да бъде!

Да се покаем: тогава Го хулеха даже и разбойниците, разпнати с Него…

Днес е най-страшният ден в свещената история на човечеството. Спасителят ни Христос в този ден е бил разпънат на Голгота. Да си припомним какво е станало тогава и с чисто сърце да поемем вината на цялото човечество:

Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; и седяха, та Го пазеха там; и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.