Брой 4 от 16 февр. 2012 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е в ръцете на своите абонати

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Паметникът „Альоша“ стърчи безсрамно над Пловдив та да ни напомня кой е истинският господар на овчедушна България!

Иво Инджев, гледам, е написал тая нощ текст Осветяват МОЧА, но го обсъждат на тъмно (МОЧА значи „Монумент на окупационната червена армия“), в който става дума за това, че обещаните от властите мероприятия по решаването на съдбата на тоя позорящ модерна и европейска България монумент се обсъждат тайно, подмолно, едва ли не конспиративно, по наш обичай, на тъмно. Хвала на софиянци за това, че не се помиряват и се борят техния „Альоша“ да бъде махнат; щото в Пловдив, за срам и позор, такава гражданска инициативна група нямаме; а трябва да имаме. Както и да е, ето как започва неговия текст, към който моя милост тази сутрин написа кратък коментар, който давам по-надолу, та и двете да стигнат до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Публикувам факт, който, бас държа, не знаете: на тъмно се обсъжда конкурс за съдбата на най-ярко осветения монумент в България, за чиято охрана с прожектори се харчат безумни средства само и само някой българин да не оскверни символа на съветската окупация в центъра на София.

Обърнете внимание: няма друг обект в България, смея да твърдя, за който се хвърлят такива усилия и средства (кой плаща?) по охраната му с помощта на мощни прожектори. Съседният национален стадион „Васил Левски” се осветява с подобни съоръжения за броени часове веднъж на няколко седмици и само в рамките на съответното спортно събитие или концерт, от които има постъпления, финансиращи разходите за електричество.

Това пише г-н Инджев. Прочее, а и за осветяването на паметника „Альоша“ в Пловдив нощем кой ли плаща? – би следвало и за това да се попитаме след като тия дни научихме, че и той вече се осветява нощем с най-мощни прожектори, та да се вижда в целия град на фона на тъжното пловдивско небе! Аз примерно, като данъкоплатец, не ща мои пари да идат и да се трошат нахалост за осветяването на паметник на окупаторите, оскърбителите и унизителите на цяла България! Та ето какъв коментар написах в блога на И.Инджев:

Те осветиха с мощни прожектори и паметника „Альоша“ в Пловдив, та да се вижда и нощем на звездното небе – сякаш не ни стига терора да го гледаме денем от всяка точка на града! – и да напомня кой е истинския господар на овчедушна България! И какво остава да осветят ПСА, който, за късмет на софиянци, все пак се вижда само наоколо, отблизо, понеже не е турен нависоко.

Дали тия идиоти няма да се фанат ако им се подхвърли тая идея: да пренесат ПСА на по-високо място, примерно, на Витоша, на Бузлуджа или на Шипка, та уж да се вижда от цяла България?! Веднъж София да се отърве от него, а пък после, като е на високо някъде, наште събратя ромите ще му видят сметката, щото много метал има в него, ех, колко много метал има в него…

Щото в софийския паметник има много драгоценен метал, а в пловдивския, за жалост, няма, има само гранит; иначе, ако имаше бронз и стомана в него, досега нашите събратя от Столипиново сто на сто да ни бяха отървали вече от него…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Брой 3-ти, год. 4-та, 2012 на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата

Излезе архивен брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, посветен на предстоящата политическа кончина на Гоце Първанов

Чети онлайн този брой на вестника ЕТО ТУК >>>.

ЗАБЕЛЕЖКА: Този брой съдържа статии и коментари от най-ранния етап на моя блог след основаването му през октомври 2006 година; блогът ми възникна тогава около предизборната борба, на която агент Гоце Първанов получи своя втори мандат като президент; тия дни упоменатото лице се разделя с поста си, и, да се надяваме, се отправя към своето политическо небитие. Желаем му да прекара годините до края на живота си като гост у своя господар от Русия Путин, на който Първанов така предано служи толкова много години. Ползвам се от случая да заявя, че скоро ще излезе от печат книга със заглавие ГОЦЕВИАДА, която съдържа ако не всички, то поне по-главните статии около президентстването на Първанов, отпечатани в този блог за 5-те години негово съществуване.

Четете онлайн новия, бр. 1 от 2012 г., на в-к ГРАЖДАНИНЪ

ТУК

Четете (онлайн) новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ от 15 декември 2011 г.

Брой 23 от 15 дек. на в-к ГРАЖДАНИНЪ

Брой 23 на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата и утре вечер ще бъде в ръцете на абонатите си