А вие как сте с демократизацията, вие нима вече сте се демократизирали изцяло, безвъзвратно и окончателно?

Предстояща изява, свързана с работата ни по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация за отношенията в нашата училищна общност.

А във вашата училищна общност как вървят работите в тази посока? Или при вас всичко си е съвсем перфектно? Нямате никакви проблеми, тъй ли? И не ви остава нищо друго освен тихо да си стоите, да си вземате заплатите и да си чакате мирно пенсията? (Този последният въпрос е към учителите и най-вече към директорите на училища, както очевидно се подразбира…) Значи вашето училище обитава страната УТОПИЯ? Или страната АБСУРДИСТАН? Кажете нещо де, защо мълчите?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Обявата за едно интересно и знаменателно предстоящо събитие в ПГЕЕ-Пловдив

6

Това е обявата за едно наистина много интересно събитие, което ще се проведе съвсем скоро в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам я тук с такава една цел: ако евентуално от други училища в Пловдив, в населените места около Пловдив, пък и от цялата страна се заинтересуват по темата, да имат възможността да дойдат на дискусията и да научат за какво става дума. Нищо не пречи прилагането на този проект да започне и в много други училищни общности, не само в тази на ПГЕЕ-Пловдив. И още нещичко искам да отбележа, което, струва ми се, е важно, пък и има принципно значение.Часът на проявата е такъв, че в нашето училище по това време на учениците им предстои да влизат в час, т.е. проявата е насрочена в учебно време. И това не е случайно, това не е недоглеждане, а е съвсем умишлено. Значи ония ученици, които искат да присъстват, да участват в сбирката на Клуба, са поставени в ситуация на избор: или трябва да измислят, да изобретят нещо, та все пак да могат да дойдат на дискусията, или пък ще предпочетат да не рискуват и ще си отидат в класната стая за да си бъдат в час. Свободата и демокрацията са това: сам да избираш, да решаваш какви ли не проблеми, и то често значително по-сложни от такава една дреболия: дали да вляза в час или да не вляза – та да отида на сбирка в Дискусионния клуб. Аз вярвам, че тия ученици, които преценят, че за тях лично е по-важно все пак да дойдат в Клуба, те ще успеят да решат възникналия проблем (примерно като отидат да поговорят с преподавателя си, да му обяснят ситуацията и да го помолят да ги извини за това, че няма да могат да отидат в час; или нещо друго могат да измислят, сигурно има и други варианти). Ето, който все пак успее да реши този проблем и дойде в Клуба по това време, той вече ще е направил нещо съвсем практическо по промяната на отношенията в нашата училищна общност, и то именно по посока на нейната реална демократизация! И това вече ще е едно малко лично постижение в движението му към реалната, действителната свобода.

Ония пък учители, които силно искат да участват в сбирката на Клуба (а допуснем, че има и такива!), а пък в същото време имат учебен час, и те са поставени в сходна ситуация на избор: или да си водят часа, или пък, защо не, стига да преценят, че това ще е в интерес и на учениците им, да дойдат на дискусията заедно с техните ученици (разбира се, стига учениците да пожелаят това, стига те да са съгласни!). И ето, ако това все пак стане, ако и учителят, и учениците му, понеже силно са го пожелали, все пак дойдат на дискусията, това ще е още една победа по пътя на демократизацията на отношенията в нашата училищна общност, а и (нека да имаме достойнството да признаем и това!) това ще е факт на живота, свидетелстващ, че е възможно да надмогнем както страха, така и толкова тровещия всекидневието ни формализъм. (За тия от вас, които не учат и не работят в ПГЕЕ-Пловдив, но пак искат да присъстват на сбирката на нашия ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ – такова му е пълното наименование – и при това имат ангажименти в този ден и час, за тях също предстои да намерят някакъв изход, някакво решение на възникналата трудност; и така да покажат, че не се плашат от трудностите, не се отказват заради тях, напротив, трудностите им дават повод да покажат силата на духа си!)

Аз там, като встъпление към дискусията, ще изложа идеята си, ще разкажа накратко до какво тя се свежда. Тия, които са чели редовно блога ми, знаят какви са моите разбирания по този въпрос. Не можем да чакаме инструкции и команди отгоре за да се променяме, не може човек да очаква да стане свободен по заповед отвън или като иска позволение за това от началството, свободата е нещо съкровено и лично, но тя има и огромен общностен смисъл, понеже общността, в която има критично мнозинство от свободолюбиви хора, просперира и постига успех след успех, завоевание след завоевание, докато общностите, съставени от малодушни и страхливи мърморковци, от подлеци, от слабаци и прочие ги чака най-мизерно и недостойно съществуване, което, предполагам, ви е добре познато. Към свободата не се върви вкупом или по команда, тя е лично завоевание на човека, който иска да живее достойно и пълноценно. Затова се оказва, че промяната или реформата в образователната сфера – същинската, истинската, реалната, коренната, необратимата и пр.! – ще я правим ние, учениците, учителите, родителите, гражданите, не някой друг, а само ние можем и трябва да направим тази действителна промяна.

Да, действителна промяна може да бъде направена от действително свободни индивиди, т.е. възловата дума тук е думата „действие“; трябва не да думи, а на дело, в действията си, в поведението си да започнем да се променяме, именно на практика, непосредствено, а преди това, разбира се, промяната вече трябва да е станала в съзнанията, в мислите, в главите. Даже успоредно могат да вървят тези два процеса, щото според това доколко сме се променили вътрешно, дотолкова ние вече и реагираме по нов начин, а привиквайки да реагираме по нов начин, ние по този начин именно и се променяме, ставаме по-различни; тия два процеса са дълбоко свързани. Казвам тук нещо най-важно, но недейте да мислите, че това ще ми е само втъплението на самата сбирка на Клуба, там ще развия мисълта си по-конкретно, ще обясня по-пълно, ще дам примери, като изказването ми там ще бъде не по-дълго от 20-тина минути, обещавам!

Засега толкова. Желая ви хубав ден! Заповядайте на дискусията, не се страхувайте, ще говорим там за най-важните, наистина съдбовни въпроси, от които зависи всичко останало! Вярвам, че това поне разбирате: от промяната в образователната сфера зависи всичко останало. Как можете да не разбирате даже и това? А, разбрали сте го, така ли? Ами тогава защо стоите, защо нищо не правите?! Работете, действайте, почвайте да правите нещата по съвършено нов и различен начин, тук е разковничето, моля ви, недейте да си стоите все същите, по дяволите тъй уютната инертност, сега дойде време на промените!

Хайде чао и до скоро! Ще се видим в Клуба, нали? 🙂 Хей, не се излагайте, не бъдете малодушни, непростимо е това, погледнете в кой век живеем, хората по света правят чудеса, а ние продължаваме да се излагаме като последните кирливи байганьовци!!!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Разговор с приятел по темата за пропага(н)дната война, която рубладжиите, руските мекерета водят срещу България

Тази сутрин с Martin Demerdzhiev, мой приятел във Фейсбук проведохме следния разговор по важна, по нашето разбиране, тема; той ми прати видео, съдържащо интервю на медийния любимец доц. Иво Христов, та в тази връзка започна нашия разговор, а какво си казахме по-нататък можете да видите сами око проследите разговора ни:
Martin Demerdzhiev каза: Доц. Иво Христов, 12 януари 2016 г. | Шоуто на Слави Здравейте, чуйте този човек какви ги приказва в национален ефир. И той е преподавател в два университета. Къде е Георги Лозанов – папионката? Как може така да се лъже в 2016-ста година?!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Линкът, който ми пращате, не се отвори. А иначе и моето мнение за този човек с папийонката изобщо не е високо, напротив.
Martin Demerdzhiev каза: Качили са го и в ютуб. В „Шоуто на Слави“ на 12.01.2016 г. гостува социологът доц. Иво Христов. „С присъщия си интелект той направи безпощаден анализ на българската действителност.“ 🙂
Ангел Грънчаров каза: А пък такива като тоя И.Христов са презрени рубладжии, за пари явно са готови да си продадат не само родината, но и собствената си майка.
Martin Demerdzhiev каза: Освен, че БАН са произвеждали тубички с космическа каша, кое точно ни е правело „космическа държава“ преди 25 години.
„Преди 25 години България беше сред 35 най-развити страни в света.“
„Преди 25 години България имаше толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно.“
„Преди 25 години България беше една от водещите страни в електрониката.“
Написах коментар във фейсбук с въпрос дали човекът е чел доклада на Петър Младенов от преди 25 години. Коментарите са само хвалебствия. Можете да ги прочетете. А моят коментар беше бърже изтрит.
Коментар: „Този човек трябва да бъде издигнат за Президент!“
Коментар: „Симпатичен, умен и ерудиран мъж… жалко че останаха малко като него в България. Искам да му стисна ръката за умните думи.“
Ангел Грънчаров каза: Къде е това обсъждане във фейсбук?
Martin Demerdzhiev каза: Ето тук е страницата на шоуто на Слави, потърсете разговора за интервюто с Иво Христов.
Ангел Грънчаров каза: Страшна работа, явно другарите добре организират „коментарите“ 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Може би го гласят за партията на Слави.
Ангел Грънчаров каза: Най-вероятно ще му възложат политическа роля щом като толкова хубаво умее да прави доста хора на идиоти. Пък и Слави не кани току-така, заради хубавите очи, този или онзи в шоуто си… Вижте: Щатният пропагандист на кремълската „правда“ за България циркулира триумфиращо по медиите – вижте го при „гражданина Слави“, простете, ще ида да повърна!
Martin Demerdzhiev каза: 🙂
Ангел Грънчаров каза: Само хвалебствени коментари, аз не бях виждал такова явно манипулация! Страшна работа!
Martin Demerdzhiev каза: Партията на Тодор Славков също заложиха на такъв стил говорене „преди 25 години“ еди-какво си, но май нищо не събраха на изборите. Прости сме, но май не чак дотам.
Ангел Грънчаров каза: Да, но много от младите биват впечатлявани от такъв род манипулации, а битката в крайна сметка се води за съзнанията на младите.
Martin Demerdzhiev каза: Аз попаднах на това видео като споделено от 2-ма досега. Не особено близки приятели. Познати.
Martin Demerdzhiev каза: Ясно. Явно си живеем в различни светове, аз също май нямаше да попадна на това видео. Много интересно са омесени истини, полуистини и лъжи, всичко обаче и изтълкувано съвсем превратно. Там е патология. Особено тежка.
Ангел Грънчаров каза: Тоя другар Христов е даже и срещу психоанализата! 🙂 Всичко западно за него е лъжа! 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Яд го е, че световният съюз на психиатрите беше изключил неговата мила родина СССР, защото пълнеха лудниците с политически затворници.
Ангел Грънчаров каза: Знаеш ли кое е най-тъжното (извинявай че пиша на „ти“, но се знаем отдавна). Моят собствен син завърши политология в ПУ и това недоразумение му е преподавало (заедно с други такива, ПУ е голяма ченгесарница); синът ми се промени, преди да встъпи в ПУ, идваше без да съм го канил заедно с мен на митингите на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, а сега е зомбиран така, че изцяло верва на приказките и на тоя Христов, и на други подобни, а Слави за него вече е „най-честен народен трибун“… Страшна работа! На никой не съм посмял да кажа това… досега! Аз на много хора съм повлиял, мои ученици, синът ми обаче успяха да ми го окрадат тия лъжци.
Martin Demerdzhiev каза: Значи този Христов е бил преподавател на сина ти?
Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че аз не мога да напиша коментар на страницата на шоуто на Слави, изглежда отдавна са ме блокирали там заради някакво мое изказване… Да. Омаял го е… смята го за най-умен… Бил казвал „самата истина“ 🙂 Спорим всяка вечер, но промяна няма, а той взе мен да ме възприема за „народен враг“, да, синът ми ме смята за народен враг! 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Аз спорих с Даниела Горчева. Тя смята, че такива хора трябва да се осмиват и нищо повече.
Ангел Грънчаров каза: И един ден нищо чудно като Павлик Морозов да вземе да иде да ме предаде на народната милиция, ако доживеем пак такива времена. 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Не го познавам, но се надявам, че ще го изживее това нещо. Аз смятам, че такова говорене на лъжи за комунизма трябва да бъде подсъдно, така както е подсъдно в Чехия мисля, че го приеха.
Ангел Грънчаров каза: Наложи се да харесам страницата и сега мога да пиша, написах ето това: Тук шегаджии ли са се събрали само?! Нима сте сериозни като пишете, че този Христов бил казвал „самата истина“?! 🙂 Оценявам шегите ви. Та той е едно най-треторазрядно руско мекере, което за пари е способно на всякаква мерзост. Една по една той спазва опорните точки на Кремъл по българския въпрос.
Martin Demerdzhiev каза: Но Даниела Горчева, която много уважавам, не е съгласна и смята, че трябвало с такива хора да се води диалог. И че те трябва да се осмиват. Ще го изтрият.
Ангел Грънчаров каза: Аз също съм склонен да мисля, че публичният сблъсък с такива хора е полезен за публиката, само чрез дебати може да се върви към позитивна промяна на съзнанията, но е лошото, че медиите не дават думата на тия, които биха могли да встъпят в дебат с лъжците.
Martin Demerdzhiev каза: Аз знам, че не е много демократично, но все пак законите ги твори обществото, те не слизат от небето като скрижалите на Моисей. За нашата ситуация ако не се гласува такъв закон ще бъдем така още 100 години. Вярно е, че ще е по-качествена промяната. Това са си лъжи. Тези хора служат на чужди интереси. Вероятно те вярват в тези лъжи обаче.
Ангел Грънчаров каза: Да, вярно е, те лъжат, но идея се побеждава все пак само с идея. Забраната ще се изтълкува като признание за слабост. Истината няма нужда от забрани за да победи лъжата. Не, най-хубавото е, че лъжците като тоя Христов сами не вярват на лъжите, които ломотят. Това си личи по погледа му, не знам дали го забелязвате. Той има типичен поглед на платен лъжец, той самият и дума не вярва на това, което говори, а го говори само за пари. Той има алчния поглед на хитрец-печалбар, намерил златна мина. Във всеки случай не е такъв глупак, че сам да вярва на лъжите, които бълва. Но е там работата, че много немислещи хора се връзват на приказките му…
Martin Demerdzhiev каза: Съгласен съм. Ако бяхме в Холандия. У нас тепърва се оформя някакво гражданско общество и тези дърпат нещата страшно назад. Те зомбират.
Ангел Грънчаров каза: Ако обаче повече мислещи хора се ангажират да водят тия дебати с платените лъжци на кремълската правда, то лъжците скоро ще бъдат натикани в миши дупки. Както бяха млъкнали от страх в първите години на прехода, тогава не бяха така нагли. Позволихме им да се разпашат и разгащят. Води се страшна идеологическа война, в нея е престъпление да си мълчиш когато наглеците и мерзавците, които искат да откъснат България от цивилизования свят и да я натикат пак в руския гнусен нужник, за руски пари правят чудеса от какви ли не медийни подвизи!
Martin Demerdzhiev каза: От дълго време в мрежата се разпространява една снимка с Либия преди и след Кадафи. На мен ми е ясно че това е антиамериканска пропаганда, но все пак извода, който можем да си направим е, че демокрацията не е като вълшебните пантофки, които като ги обуеш и става чудо. В една северна Корея ако се приложи демокрация по холандски модел, какво ще стане? Някак си за такива несвободни общества трябва нещата да стават постепенно. От някакъв полуавторитаризъм към постепенно либерализиране.
Ангел Грънчаров каза: Аз днес имам часове от ранна утрин (7.30 до късния следобед, 8 учебни часа имам, с две прекъсвания за по час), цели 10 часа съм в училище, черноработник съм, ще трябва да ставам да се приготвям за работа. Хубав ден ти желая! Приятно ми беше да си поговорим.
Martin Demerdzhiev каза: Разбира се и на мен! Приятни часове!
Ангел Грънчаров каза: Напълно споделям такава теза. Демократичният манталитет трябва да израсте в душите, за да даде добри плодове; нито свободата, нито демокрацията могат да се внедряват насила или набързо. Ако не възразяваш, че опитам да публикувам още сега нашия разговор в блога, мисля, че казахме важни неща по важни теми, които е добре да стигнат до много повече хора?
Сега ми хрумна тази мисъл
Martin Demerdzhiev каза: Не възразявам.
Ангел Грънчаров каза: Само ще се наложи да си взема лаптопа и от работата да свърша това нещо, щото сега нямам време тука, от къщи.
Martin Demerdzhiev каза: „СУ не разреши среща на Слави със студентите“. За днес имаше среща със Слави на факултета по журналистика. Но явно няма да има. Малко да си оправим настроението!
Ангел Грънчаров каза: 🙂
Martin Demerdzhiev каза: Понеже ми сподели, за сина ти, според мен ако все още имате диалог помежду си, трябва да си говорите за човешки неща. Не за политика. Аз направих така с един пoзнат. Ако той заговори за политика сменям темата или обръщам на майтап. Старая се да говоря с него повече за духовни неща. Без да се конкретизират нещата политически. Духовността подкопава комунистическите измишльотини и след време той сам ще стигне до съответните изводи. Политическите въпроси са човешко творение, а духовните неща са универсални. Те са в основата на нещата. За да повярва на този човек, значи му е липсвала основа, но това е нормално за млад човек.
Преди време спорех с един мой студент. По най-конфронтиращ начин с месеци по тези въпроси. Накрая той ме изтри от скайпа си. Но след няколко месеца сам по някакъв начин е преобърнал разбиранията си и ме потърси. Сега е много по-яростен антикомунист от мен. Но аз мисля, че нещата не могат да се осъществят по този начин между баща и син по разбираеми причини. На някаква стара римска колона в Сиракуза бил издълбан надпис:
„Нищо добро няма да излезе от младите поколения!“
Поради някаква причина има конфликт между поколенията, който датира още от древността. Понякога конфликтът е градивен, понякога не. Но младите искат да бъдат различни от старите и изглежда, че това е нещо съвсем естествено за хората. Мисля, че идеологическият смисъл на консерватизма е да се пребори с този разрив в отношенията между старото и новото поколение.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря, намирам много разум и мъдрост в думите ти. Що се касае до отношенията ми със сина това ще го последвам, иначе по човешките неща се разбираме изцяло, по политическите обаче сме в конфликт. Знам, че това с времето ще се преодолее. То е важно и у нас, в България, работите да потръгнат в друга, по-приемлива посока. Но за това вече сме отговорни ние, гражданите. Това обаче е друга тема за нов разговор.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Внушаването на тотален нихилизъм към всичко е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България (дискусия)

На страницата си във Фейсбук П.Симеонов написа нещо, по повод на което се проведе интересна дискусия; ето, реших да я извадя и публикувам в блога си с оглед да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, книжното (хартиеното) издание на моя блог:
Петко Симеонов: Текстът на Николай Слатински ме изуми (виж: Държавата трябва да се преучреди, тази е опасна). Много високо го ценя, но тук не става дума за личното ми отношение към него, а за един текст!
Намирам текста за изумително наивен и вреден, дори зъл. Генерализират се всички проблеми пред държавата, обявява се нейната негодност и се призовава за нейното преучредяване. Авторът не знае какво ново да се направи, но знае, че „се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум“ и затова държавата трябва да се преучреди…
Следват десетина категорични негативни оценки – държавата е затънала в простотия, неспособни институции, гражданското общество е безсилно, няма общество, няма обществено мнение, България е катастрофирала, господства хаос…
„Това вече не е страна, това е територия, сива зона, в която да живееш е опасно. Да си почтен човек е опасно. Да си нормален човек е опасно. Да си обикновен човек е опасно. Просто да си – и то е опасно.“
Установен е репресивен режим!
„Ето защо нещо трябва да се прави. Все още, както казах, нямам ясната идея, но непрекъснато си мисля, че това нещо, което трябва да се прави, не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка.Ние трябва да си преучредим държавата. Нужна ни е нова държава, тази е опасна за съществуването на България и на нейния народ.“
Не мога да се сетя за по-деструктивен текст. Призив за разрушаване на държавата (нищо полезно „не може да се прави в сегашната институционално-процедурна рамка“), без идея какво следва. Тъй като няма гражданско общество, въобще общество и е опасно „Да Си!“ това е призив за бягство от страната, призив към беззаконие, безредие и хаос.
Държава и общество се градят стъпка по стъпка. Всеки своето и всяка генерация своето. Ден по ден, година по година, век след век. „Преучредяването“ е вяра в магия и магьосничество. „Преучредява“ държавата Ленин и болшевиките, „преучредява“ Хитлер…
Да не виждаш, че този Свят е Нов и става все по-нов: технология, бит, държавни граници, движение на население, стоки, идеи и капитали… и да обявяваш Новото за катастрофа на Държавата, мотивиран от негодна администрация и водачи, е не само нелепо…
СТЪПКА ПО СТЪПКА!
Ivan S. Filtchev: Аз също намитам статията за крайна, а и вечното повтаряне на очевидното без показване на поне мъничка алтернатива не води до никъде.
Кой от проблемите в България обаче е резултат на „новото“, бай Петко? Липсата на нормалност във всяко едно отношение определено е проблем. Как беше… за да победи злото трябва просто добрите да не правят нищо. Хората не знаят или не искат да знаят вече какво е нормално и да си го поискат. А всички паразити само това чакат.
Петко Симеонов: Кое Новото? С вас си пишем; можете да отидете навсякъде в Европа; изразявате, каквото мнение желаете; ИТ индустрията у нас се развива впечатляващо бързо; в постоянен контакт сте с близките си; огледайте дома си и вещите в него… Трудности има много. Но животът е труден. Навсякъде има проблеми. Има далеч по-уредени държави, но хората сами са си изградили реда при същия, като нашия „институционално-процедурен инструментариум“… (дълго е за писане)
Marlena Stoyanovska: Новото е достъпа до информация, до световната култура,приобщаването към цивилизацията… Нови са липсата на опашки за неща от първа необходимост, възможността да закупиш жилище без комисия да решава съдбините ти, новото е, че няма режим на тока и не си къпем децата на свещи… А статията е наистина безцелно-анархична!
Ivan S. Filtchev: Без да го защитавам, не мисля, че Слатински в статията някъде е писал, че тези неща са в основата на проблемите в държавата.
Данчо Симеонов: Когато критикуваш нещо е редно да кажеш твоето мнение как да се оправи… Май Слатински е в някаква криза?
Иванка Гаврилова: Кое е новото? Новият световен ред ли? И няма нищо ново под слънцето. Което е било, пак ще бъде и което се е правило, пак ще се прави! Ако знаем Истината за миналото, ще знаем истината и за времето, в което живеем! Най-лошото днес е, че хората не осъзнават какво им се случва! Търсете истината, и истината ще ви направи свободни!
Stoian Papazov: От статията може да се направи и положителен извод: Най-после Слатински проумя (след като беше депутат, съветник на президента и се сдоби с титла професор), че главата му не може да роди нищо позитивно за бъдещето на държавата. Бедата е, че тези, които ни управляват живеят с мисълта, че държат Бога за шлифера и това що е народ и какво е неговото благосъстояние, изобщо не ги интересува.
Atanas Gelev: Словоблудство.
Dimmiter Entschev: Знае се – когато в България е имало Кханско управление, границите й са се простирали между 3 океана.
Йорданка Петкова: И какво от това? Сега държава няма, така че няма какво да се разрушава! Аз не прочетох статията, но държавните институции в сегашното им състояние са вредни за хората! Посочете ми една такава, която си върши работата в интерес на нормалните хора!
Asen Dimitrov: Когато липсва отчетлива перспектива, няма декларирана визия от управляващите и ставаме свидетели на очевидна управленска некомпетентност, формират се монополи, а медиите видимо са инструмент за манипулации, хората изпадат в паника!
Dimmiter Entschev: Така е.
Георги Стоянов: Проф. Слатински пак гледа да се намърда в политиката. Но не знам в коя част на политическия спектър след като поработи за антиподите… А внушаването на тотален нихилизъм е новата „опорна точка“ на враговете на европейска България!!!
Nikolay Milkov: Под това последното изречение изцяло се подписвам. Изключително е вярно и се радвам, че и други мислят така. България беше в криза само през 2010 – спад на БВП. Оттогава всяка година има растеж. Малко европейски държави имат такъв. Хората под чертата на бедността намаляват. Спестяванията се увеличават, стокооборотът също. Пътуванията в чужбина нарастват. Продължителността на живота се е увеличила с 4 години от 1989 – огромен скок. За всичко това има официални статистически данни, в противоречие с личните усещания на Слатински. Писанията му са субективни, да не кажа махленски. Когато казах на един, че продължителността на живота расте, той ме обезоръжи като ми отговори „аз не виждам ли некролозите на млади хора“. Та и Слатински така. А, и най-важното – водеща теза в хибридните атаки, които изобщо не са от една или от пет години, а от доста повече, е че сега се живеело по-зле, отколкото при Т.Ж.
БВП в паритетна покупателна способност на глава сега е три пъти по-висок оттогава. Това е статистика на ООН. Точка. Друга деструктивна теза е „последни сме в ЕС“. А нима някога не сме били, дори по комунистическо време? Проблеми в България има, както навсякъде. Но те не се изразяват с безличното и категорично в идиотщината си „хората нямат какво да ядат“. Ако говорим за лични усещания – аз се прибрах от Канада в България в отпуска за месец и половина, защото в Отава с фалшива страховита диагноза се опитаха да източат от застраховката ми няколко хиляди долара. И един месец нямах достъп до лекар-специалист. Ако това се беше случило в България, щях да опищя света по вестници, телевизии и какво ли не, щях да искам оставката на министъра и накрая щях да се запаля пред президентството. В България за три дена въпросът ми беше решен. А в общината данъците си платих за 10 минути и хората бяха любезни. И впечатленията ми от институциите са добри. Изключение прави МВР – симулират работа и се молят на нарушителите, вместо да ги смачкат със законни средства и процедури, както е навсякъде. Но големият проблем остават хората – прости и овчедушни. Намръщени, с лош вкус и с негативно излъчване.
Петко Симеонов: Преди седмица имах гости от една страна в Западна Европа. Бяха дошли по бизнес дела. Намираха повечето ни недоволства („само в България го има“) за смехотворни. А казаното от Николай за здравната система се покриваше стопроцентово.
Ангел Грънчаров: Да се каже, че някакъв текст е вреден според мен е същото като да кажеш, че е вредно да мислим, че е вредно да се съмняваме, че е вредно да търсим истината. Аз така тълкувам изказването, че някакъв провокиращ текст, предразполагащ към размисъл и дискусия, бил, видите ли, „вреден“. Никога не е вредно и опасно да се мисли и дискутира… друго е опасното: да се вярва в някакви митове, в някакви лъжи.
Да, никога не е вредно и опасно да се мисли и да се дискутира, истински опасното е друго: да се вярва в догми, в лъжи, да не се почита истината.
Петко Симеонов: Свободата на словото е висша ценност. Няма спор. Но, разбира се, че има вредни текстове и вредно слово, дори престъпно слово. В Конституцията чл. 39 ясно е казано:
„(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“
Борислав Кирилов: Стъпка по стъпка се тъпче на място без никаква реална промяна. За неработещите и вредни за обществото институции тряба да е ясно каква е алтернативата. Статуквото се харесва на владетелите на властовите лостове. Никаква стъпка към махане на единоначалието (неконституционно) в прокуратурата и преназначаване на всеки прокурор не се подкрепя от властимащите.
Ангел Грънчаров: Аз не смятам, че мисленето и разговарянето, обсъждането е престъпление… ако има забранени теми (примерно допустимостта на революционната промяна на плачевното статукво; между другото не е задължително революцията да се свежда до насилие, до кръвопролития и пр., истинските революции са в съзнанията, в мисленето) та значи ако има забранени теми за мислене и за обсъждане, това е посегателство спрямо конституционното право на свободно мислене и на свободно изразяване на мислите, на свободата на словото. Не е този начинът едно гибелно статукво да бъде защитено и запазено, ако то не издържи на критиката в сферата на мисленето, то няма да издържи и в сферата на действителната промяна, на промяната в сферата на действителността.
Петко Симеонов: Намирам, че текста, за който става дума е вреден и това е мое право да го квалифицирам като такъв. Той пряко отхвърля „сегашната институционално-процедурна рамка“ като смята, че в нея не може да се извърши онова, което трябва. Директно се казва, че „тази държава“ е опасна… Не мога да приема такова тотално отрицание на нашата държава. Не мога да приема, че тя не може да се развива в рамките на „сегашната институционално-процедурна рамка“. Това по същество е призив за незаконна промяна на конституционно установения ред… Текстът на Слатински е полезен, защото е провокативен. Все едно е написан , за да провери докъде е стигнала развалата на общественото съзнание. Тъй като професионално съм се занимавал със социални анализи, на пръв поглед виждам две хипотези: Първата (конспиративна) – някой иска да провери имунната система на българското общество. Иска да разбере доколко то е готово да допусне разрушаването на неговата държава, дори при неясно формулирани цели. „Конспирацията“ добива многозначителност при положение, че текста е разпространяван от различни медии, включително от „Дневник“, чиято политическа ориентация е ясна. Втората хипотеза отхвърля конспирацията. Приемам, че действията на всички свързани с текста – автор, медии, коментиращи във форуми и Фейсбук, са спонтанни. Можем да съдим за точката, до която е стигнало нихилистичното отношение към държавата… Смятам втората хипотеза за вярната и отхвърлям първата. Нередактираният ми извод е – изключително тревожно състояние на общественото съзнание за държава, закон, социален ред и механизми на развитие. Елементарното – не се прави разлика между държава и управляващи… Големите проблеми на националната сигурност започват от тук и си струва сериозна да мислим.
Борислав Кирилов: Дори тази дискусия показва, че текста не е вреден.
Maya Zhivkova: Нашата държава, за съжаление, няма никакъв принос към новите технологии и широтата на света. Нашият принос е какъв? Чалга. За друго не се сещам в момента. За съжаление съм съгласна с автора на текста. Всеки ден тук се чувствам по този начин. Зная как се чувствам и извън България. Фактът, че нищо не предприемаме и не можем да променим, макар и да осъзнаваме пагубната посока, в която вървим (само демографският проблем е предостатъчен), е достатъчно показателен.
Петко Симеонов: Какъв друг „принос към новите технологии и широтата на света“ може да има България, освен да се включи в международното сътрудничество и на своя земя да развива ИТ индустрията, което се прави.
Maya Zhivkova: Когато аз се дипломирах преди 12 години, учехме по учебник отпреди 100 години. Дело на български професор, с напълно погрешни концепции. Дори един човек, разбиращ умерено от физика и механика, разбира, че това не може да бъде истина. Направих си труда да търся литература, прекарах месеци в библиотеката. Изчетох различни автори – американски, немски (тези държави създават прогреса в моята професия). Както и очаквах, не открих нищо подобно. Оказа се, че само в България нещата се правят по теорията на проф. Х отпреди 100 години. Когато започнах да работя сама, започнах да правя нещата така, както аз мислех, че е правилно. След 12 години контрол върху моиет пациенти аз мога да кажа, че съм права – защото всичко стои в устите им така, както съм го поставила навремето. 12 години са много време. Затова България няма принос. Защото когато аз казах на моя професор, че това не е вярно, той ми препоръча на изпита да говоря по учебника. Той все още преподава по този учебник. В България няма наука, България не дава път на мислещите хора, България си тъпче на едно място, което е удобно за определени посредствени хора, заелил високи постове. Съжалявам да го кажа, бих искала да е различно – но поне за моята професия е точно така.
Петко Симеонов: Има професии, в които не е така. Няма защо да се генерализира и да се твърди – в България е така… Все пак трябва да се съзнава, че нямаме ресурс да развиваме науките във всички дисциплини.
Maya Zhivkova: Вие сте оптимист 🙂 Аз съм реалист. Аз зная, че България не ми дава възможност за изява и мисля да продължа другаде. Много хора направиха този избор. Не случайно.
Петко Симеонов: Желая ви успех, но не се заблуждавайте. Ще смените едни проблеми с други. За някого те са по-приемливи, за другиго – не… Но зъболекарите просперират като доход. Познавам човек, който се върна, защото чул от крепящия клиниката пациент репликата „не искам българин да ми бърка в устата“… Желая ви здраве и успех!
Ангел Грънчаров: Безусловно г-н Симеонов има пълното право да мисли, че текстът на г-н Слатински е вреден, в смисъл, че може да внушава „неправилни мисли“ в съзнанията на хората. Но „неправилните мисли“ в съзнанията на хората могат да се променят само по тази начин, чрез обмисляне и обсъждане. Кое е правилното и кое неправилното се разбира само по този начин: чрез свободния сблъсък на различните разбирания.
Ангел Грънчаров: А по същество, по-специално по начина, по който г-н Симеонов разбира нещата, мога да кажа за момента следното (необходимо ми е време за да помисля повече): държавата като такава е необходима, разбира се, но нашата по-специално държава не функционира по надлежния начин, не си изпълнява функцията, иначе казано, управляващите у нас са успели по някакъв начин да извратят самия смисъл, самото предназначение на държавата. Държавата не трябва да прави това, което прави у нас, употребата й от страна на управляващите е порочна, нещо нездраво има в нея. Иначе казано, това, което имаме у нас, не е демокрация, нашата демокрация не функционира, не работи, блокирала е. Нещо трябва да се измисли с оглед на това демократичната държава по някакъв начин да се задвижи, да проработи според понятието, според предназначението си. В такава една идея аз не виждам нищо опасно, напротив, това е една много полезна идея, защото който схване нещата по този начин, такъв човек показва, че е силно загрижен поради ненормалното положение у нас и като гражданин се опитва да повлияе нещата да си отидат на точното място, да се поправят. И това е една много полезна идея. Нищо опасно не виждам в нея.
Петко Симеонов: Разбира се, че трябва да се развиваме.
Петко Симеонов: В този смисъл всичко вредно е полезно. (Ще бъде кощунство в такъв разговор да давам примери от тези дни)
Ангел Грънчаров: И още нещичко, съвсем вкратце: не самата наша държава е порочна, а начинът, по който управляващите и най-вече държавните чиновници упражняват властта, там е проблемът. Там е нездравото, което трябва да се оздравява. Държавата, сиреч, държавните чиновници (бюрократите) у нас по социалистическо-комунистически маниер имат господстващо и монополно положение в редица сфери на живота, което именно е уродливото, неподобаващото, защото в съвременни условия така не бива да бъде, индивидите, личностите, гражданите в съвременни условия не бива да са толкова обезправени. Давам пример: образователната сфера. В нея всичко решава държавата (държавните министерски чиновници), а ученици, родители и учители се изцяло обезправени и са в унизителното положение само да изпълняват инструкции. Нормалното, естественото е те да бъдат реалните субекти на дейността, наречена образование, но у нас всичко е наопаки, с краката нагоре. Затова и ситуацията в тази сфера е катастрофална. В сфери, в които държавата (управляващите и чиновниците) не се меси, работите се развиват. Но у нас държавата и чиновниците пречат комай за всичко. Опасното е тази диктат на държавната бюрокрация да продължава безконтролно. Диктатът на бюрокрацията е нещо като раково образование, нашата обществена организация е смъртно болна. Да се алармира обществото за този съдбовен проблем не е нито вредно, нито опасно, напротив, жизнено потребно е; напротив, да се мълчи по него, да се замазва той е вредно и опасно.
Петко Симеонов: По принцип съм съгласен, защото прозира разликата между държава и администрация, между закон и социална практика, между властване и управление.
Ангел Грънчаров: Радвам се, че се докоснахме заедно до някои същински проблеми, които се нуждаят от по-внимателно вникване и обсъждане. Тъй че винаги има смисъл да се разговаря.
Stefan Zdravkov: Петко Симеонов изобщо не е разбрал или по непонятни причини не иска да признае верните неща в тази статия на Николай Слатински (мен даже ме учудва как „Капитал-истите са я напечатали?!)… Аз бих добавил само моята теория за „Тоталната ДоГаньовизация“ Сегашната управия на Бойко е апотеоз – ето кой е главният ДоГаньовец – кой разпределя порциите!… А законът за НСО е върхът на тортата – побългареното“Тонтон макути“!…
Петко Симеонов: При вашата реплика не става дума за Държавата, а за управляващата администрация. България е била държава и при Крум, при Симеон Първи, при Самуил, при Фердинанд, при Георги Димитров… Не смесвайте Държавата с управляващите. Това са различни неща. Държавата е ценност.
Тихомир Томов: Намирам, че картината от действителността на реалния живот е много по-сурова от това, което констатира автора. Дали има и 10 %.
Детелина тип „диамант“ насред полята при Белокопитово, което е присъщо за предградията на Денвър или Детройт, дълга само 5 км. и струва 66 млн., от които законно са откраднати 50 млн. и не могат да се контролират от Европа.
Да не говорим как сме бетонирали полето излишно и съсипали природата, а хората на запад рушат магистралите си, освобождават земя и прекарват евтини, екологични високоскоростни жп трасета.
Това е само един показателен типичен случай на бруталността. Но какво ни пука, след нас и потоп, ние трябва да крадем от асфалта, защото милионите не се броят вече, тук перченето е вече в милиардите.
А че можеше да се реши с едно просто кръстовище и с един регулировчик, но кой мисли за хората?
Но там демографска катастрофа, демографски срив и че ние изчезваме, професорът от кабинета си е на друго мнение. В моя роден Видин има призрачно, празни квартали, да те е страх вечер да си навън, 275 китни села са изчезнали и други са на път.
Лято е, цветни сме, шарени сме, а вижте лицата на хората, намръщени и огрижени от мизерията,проблемите, сметките, несигурноста, празните хладилници и прочие.
То е нещо страшно, няма такъв народ, такива хора, а какви стават през зимата, всички в черно, като униформа, носи на мърсотия, може да мине за елегантен цвят, но за много малко хора, които са богати, привлича слънцето и помага за личния енергиен разход, а лицата вече са свирепо-намръщени.
Отворят ли си устата 90 % нямат зъби.
Няма такава държава и всички ни се подиграват в Европа.
Това е разкапващ се резерват на бандитизма,лицемерието, лъжата и кражбата и никой не иска да си дава парите тук от големите играчи.
Интересно защо?
Петко Симеонов: Има верни неща в казаното от вас, но всичко е в стил „опасвам думите около тялото си и ги гръмвам независимо от последствията“… България е наша родина. Ние, живите, независимо от възраст и занятие, сме отговорни, както пред миналите генерации, така и пред бъдещите. Да възприемем проблемите като предизвикателства пред нашата активност, а не като фаталната причина да отпуснем ръце или да бягаме.
Тихомир Томов: Не, прости факти от улицата. Очевидни с просто око, за по-интелигентния човек. А ако редим и подреждаме какво трябва да правят политиците и обществениците те тръгват на обратно и се капсуловат, защото им отнемаме свободата.
Петко Симеонов: Съгласно законите и модела, към който се стремим всеки от нас е политик и общественик. Говорете, пишете, действайте…
Тихомир Томов: (Емотикон с вирнат палец)
Lubomir Stefanov: И все пак мисля, че преди да се навлиза в научен спор е редно да се уточни категорийно понятийния апарат между участниците!
Ангел Грънчаров: Г-н Симеонов пише по-горе, че държавата е ценност. Така е. Но по-голяма ценност е личността. Човекът. Не ний, човеците, служим на държавата, а държавата служи на нас. Държавата е нещо производно, а фундамента е личността. Когато държавата стане всичко, а личността – нищо, тогава имаме комунизъм. Който се свежда да една патологична омраза към личността и нейната свобода. Затова като видя накъде думи, прославящи държавата и пренебрегващи личността, ми се налага да припомням това, което току-що написах…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

И на последния идиот е ясно, че СИРИЗА е проект, финансиран от Кремъл

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха
… И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза.
Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при контактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници.
Действията на СИРИЗА, се превърнаха в пародия на доброто старо библейско послание в стил „Дай на бедния и последната СИРИЗА“. Ясни са и други руски проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източните провинции на Германия – ПЕГИДА.
Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не прави съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите…
И идиотите му повярваха
Днес, от позицията на времето можем да твърдим, че елините получиха точно това, за което гласуваха.
Три десетилетия елините живеят на кредит. Три десетилетия лявата ПАСОК печели избори с популистки обещания, после вдига пенсии, заплати, увеличава администрация, взима нови кредити и след две-три години се проваля, а финансовата яма зейва още по-дълбока. После печели Нова Демокрация с обещание за икономия, бюджетни съкращения и тъкмо позакрепи положението и дори собствените й избиратели се отдръпваха от нея. За да връчат жезъла на разхищението отново на социалистите от ПАСОК.
И така 30 години. Докато не се появи Ципрас…
Той е друга история. За първи път Гърция се управлява от руски агент. Нито в ПАСОК, нито в Нова Демокрация Русия не е имала такова влияние, каквото в СИРИЗА…
Скоро Ципрас няма да го има
Времето и историята ще го изхвърлят, а след години гърците ще си спомнят за него като поредното недоразумение в историята си. Гърция ще си остане там, където е, само дето на гърците ще им е малко по-трудно от вчера, ще им се наложи да работят малко повече от вчера и да харчат по-малко от вчера.
Докато Ципрас си харчи някъде милионите, спечелени докато съвсем законно е бил овластен от самите гърци да управлява. Поредният геополитически проект на Руската империя, който се е провалил.
Нищо ново под слънцето. Дано само по-бързо го осъзнаят самите гърци!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесен текст, заслужава да се прочете, тук съм дал само откъс, прочетете го изцяло! Напълно подкрепям основната му теза.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

С пропагандни лъжи и манипулации Кремъл обработва масовото съзнание за изолация на здравомислещите – с оглед скъсване с идеите за европейския път на Русия

Прави се подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и идеите за европейския път на Русия
Професор Елена Соколова, ръководител на катедрата по невро и патопсихология в Университета „Михаил Ломоносов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана манипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.
– Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипулации?
Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.
В ситуация на силен стрес са възможни „повреди” в механизмите на рационалното мислене. Хората лесно се уподобяват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразяване” и еднообразие. Човешките и личностните черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”.
– Това, което внушават телевизиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от украинците.
Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота.
По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Когато арестуват убиец на местопрестъплението, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показват на специални кукли как са душили, насилвали, клали.
Това е абсолютна безчувственост, неспособност да възприемаш, да разбираш, да чувстваш, да съчувстваш. Манипулаторът също както и убиецът е емоционално дефектирал. Вместо ценностно отношение към хората той изпитва към тях най-дълбоко презрение.
– Такова презрение виждаме по лицата на водещите на Първи канал (на руската телевизия, б.р.). Същото изражение има и несменяемия събеседник на всички времена и телевизии Владимир Жириновски.
Всеки си има свой „фирмен” стил за манипулиране, но има и такива, които са „универсални”, чиито външен вид, маниер на поведение, шлифована интонация и жестове, привличат вниманието като металическото чукче в ръцете на старите хипнотизатори…
Но понеже заговорихте за Първи канал – ще обърна внимание на една технология, която успешно беше използвана в едно от предаванията – подмяна на смисъла, вкарване на собствени интерпретации в думите на опонента.
За тази цел в сценария просто трябва да бъде планирано участието на някакъв чужденец. Тук дори има и успокояващо послание: вижте, ние сме толерантни, ние сме демократична държава! А след това потенциалният опонент може меко „да бъде обран”: например, представител на Германия, който лошо говори руски. Не е много ясно какво иска да каже, трудно намира думите и водещият съчувствено му идва „на помощ”, „чете и отразява” неговите мисли.
При това вкарва в неговия отговор „нужните” думи и разсъждения, които той не е изказвал, а вероятно не е имал и предвид, защото всъщност не е разбрал нищо заради бързото говорене. Водещият използва известния психологически трик на внушение или „препрограмиране”: Всъщност, Вие искахте да кажете… Или: Всъщност, Вие имате предвид…
И всичко това се казва меко, любезно, така че събеседникът в объркването си е готов да се съгласи…
Маската на презрение и скука е по-подходяща за друг водещ – Александър Гордон. Той е „идеен антиамериканист”, и при това, според мен, мизантроп, озлобен срещу целия свят. Неговият метод на психологическо убийства е сарказмът, априори обезценяващ отношението към човека. Той лесно може да бъде изваден от равновесие от тактичен и чувствителен събеседник, да бъде превърнат в очите на телевизионните зрители в неразбираемо плямпащ глупости лузер.
Защо в тези телевизии винаги е Жириновски? Или, да кажем, някакъв условен „Жириновски”, защото хората, които копират неговия маниер на поведение, има твърде много във всички телевизии.
Той, разбира се, е майстор на скандала по всякакъв повод. Но, разбира се, неговите любими теми са имперска Русия, „назад към СССР”, въоръжаване, мобилизация, война и „извънредно положение”.
Той нарочно конструира фразите си просто и винаги в утвърдителен маниер, те звучат като лозунги, като призиви за незабавно действие. Това е типичен манипулативен прийом „предизвикване на афект”, който е насочен към емоционални и импулсивни хора.
Аз бих обърнала внимание на невербалните начини за косвено внушение: изразителна мимика, позата, специфичната и динамично меняща се интонация на гласа, узурпация на пространството и времето на дискусията. Демонстрира се непоколебимост и апломб, което е привлекателно за поклонниците на „силната ръка”.
Подчертавам, че сега говорим за Жириновски „условно”, по-скоро за феномена, отколкото за реалния човек.
Съществува абсолютно „жириновска” аудитория, тях не можеш да ги спечелиш с меки и етични речи. И тук се включва „тежката аудитория”, агресивно нахлуване, способно да убие психологически, да „отключи” и ето -човек вече е готов за възприемането на всякакви възгледи.
Тук можем да направим аналогия с предизвикването на хипнотично състояние, или, както сега се изразяват психолозите, изменение на съзнанието.
Хипнозата е забранена в извън терапевтичната практика, но има различни, не медицински модели за предизвикване на транс. Ефектът на изключване на разума може да бъде предизвикан от рязко експресивна реч, неочаквано ярка и емоционална асоциация на говорещия, многократни повторения от типа на мантрите, които предизвикват усещане за „инжектиране” на невероятен възторг или ужас.
Това е един от най-ниските архетипове на безсъзнателна агресия, изискващ незабавно действие: На оръжие? На война!
В едно от предаванията Жириновски буквално крещи: Меркел създава Трети райх, германският райх ще господства! Ние сме длъжни да обявим частична мобилизация!
Целият смислов ред тук буквално пулсира от напрежение и тревога: край, всичко свърши, идва войната! А по време на война всички са управляеми и се подчиняват на властта.
Единственото съзидание, което е в състояние да ни обедини и мотивира е съзиданието в името на войната. Това е по същината си оксиморон: война и съзидание.
Това е много ранно, примитивно състояние на съзнанието. И манипулацията е призвана да разбие именно целостта и мъдростта на нашето житие, да размие смисъла, мигновено да ни запрати на това низше, инфантилно ниво на възприемане на света.
Слабите, неуверени, неудовлетворени хора жадуват идентификация с изключителното, героичното, идеалното и чрез сливането си с тях компенсират своите комплекси и травми, своите унижения. А който не е с тях е против тях, той е враг, национален предател.
Ето това е целта на непрекъснатото предъвкване на темата на войната в политическите предавания на руските телевизии – да сплотят „своите” и да поляризират „чуждите”. Това е подготовка на общественото съзнание за изолацията на инакомислещите и окончателно скъсване с интелигенцията и с идеите за европейския път на Русия.
– Възможно ли е да изброим всички манипулации?
Не, няма „каталог”. Например – безсрамно възхваляване на някого, лакиране на действителността и подмяна на реалността с измислена картинка, доказваща, че всичко е положително – това също са манипулации.
Както и опитът с всички възможни средства да унищожиш опонента си – подигравки, дискредитиране, унижение, измислици, лъжи.
– Как да разпознаем манипулацията?
Когато ни говорят бързо, без паузи. Там, където няма паузи, няма място за размисъл. Речта се лее като порой, истерично-патетична, с многократно повтаряща се човеконенавистническа лексика, тя ви потапя в отчаяние, страх, агресия.
Попадате изцяло във властта на говорещия. Това, по принцип, е военна стратегия: не трябва да се мисли, а да се изпълнява командата.
Това е най-силната манипулация. Тя лесно се удава на хора с некрофилски характер. Тяхната реч е изцяло построена върху страстта към разрушението. Когато те дават свобода на своята агресия, те сякаш излъчват удоволствие, макар, че става дума за страшни неща.
– В обикновения живот това се нарича „вампиризъм”, а в психологията?
– В психологията се нарича именно манипулация.
Превод: Faktor.bg
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Огнян Минчев: „За авторитарно управление у нас не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната“

Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:

Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни – особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото – и непоносимо несправедливо обществено неравенство – това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива, макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят не държат особено на тези права и свободи. Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества. Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества. Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват. Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата. Достойно платена работа липсва – особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска „етика“.

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре. Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация – мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива „силна ръка“ на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото. Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна „демокрацията“ – или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е „демокрация“. Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят „достойнството на нацията“, да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост – отново със сопата в ръка, разбира се. Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация – демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

Написа: Ognyan Minchev по повод на статията Има ли добри в македонския тайфун?

Ангел Грънчаров каза: Интересно, а управлението у нас не е ли и то вече от този същия авторитарно-популистки и олигархичен тип – имам предвид управлението на Б.Борисов?

Ognyan Minchev каза: Мисля, че не е – не е сравнимо с това, което се случва в Македония или Унгария. Политическият стил на Борисов е популистки, а олигархичната връзка на зависимост на държавата от корпоративните мултаци зад сцената определя характера на всички български правителства. Смятам обаче, че за авторитарно управление в България не може да се говори – независимо от олигархичния контрол върху институциите и икономиката на страната. В България съдебната власт е подвластна на олигархичните групировки и интереси – в Македония тя е пряко подвластна на режима. Как си представяте македонски аналог на Цветан Цветанов – осъден ефективно на лишаване от свобода от две инстанции (чака се решение на третата) когато неговата партия е на власт? Не е възможно.

В България има манипулиране и монополизация на медиите (прес група мама и гамен), но няма тази брутална цензура, която се упражнява в Македония. Да не говорим за полицейското и съдебно преследване на опозиционни политици, граждански лидери, журналисти. Силата на гражданството и на общественото мнение в България е значима и тя удържа страната от риска да попадне под авторитарно управление. Засега! Мисля, че трябва да ценим този ресурс, с който разполагаме.

Ангел Грънчаров каза: Дай Боже да сте прав! И дано не се подхлъзнем в близко време и ний по посока на режимите в Русия, Унгария и Македония… Благодаря за отговора!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.