Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като „Гардиън“. Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз.

И в годините на най-драматичната си слабост след 1991 г. Москва брутално участва в разпокъсването на Грузия чрез подкрепа на сепаратистите в Абхазия и южна Осетия през 1992 г., чрез манипулирането в своя изгода на конфликта в Нагорни Карабах и на други места в постсъветското пространство. Руската имперска доктрина винаги се е основавала на презумпцията за неограничена външна експанзия като ултимативно средство за сигурността на империята. След края на Втората световна война тази презумпция се конкретизира в основната стратегическа цел за изтласкване на САЩ от Европа и поставянето на Стария континент под пряката хегемония на Москва като неограничен господар на Евразия. Поражението на Кремъл в Студената война не бе достатъчна гаранция, че на тези имперски мечти е поставен окончателен край. След 1991 г. от Запад към Москва полетяха от изгодни по-изгодни предложения за пълна и приоритетна интеграция на Русия в системата за Европейска и Атлантическа сигурност, разширена до размерите на цялото Северно полукълбо.

ЕС разтвори огромен спектър от възможности за интеграционно, технологично, търговско и политическо сътрудничество с Русия. Москва остана резервирана към значителна част от тези невероятно благоприятни възможности. По една основна причина – оползотворяването им би поставило ограничения върху бъдеща стратегическа имперска експанзия на Русия към „полагащите й се сфери на влияние“ в постсъветското пространство и бивша Източна Европа. Именно това поведение на Москва бе ясна индикация, че Източна Европа трябва да се погрижи за своята дългосрочна сигурност в сътрудничество със своите европейски и западни партньори. Разширенията на НАТО и на ЕС на Изток бяха инструментите на тези гаранции за сигурност и развитие на уязвимите централно- и източно-европейски общества в епохата след комунизма. Натискът на Варшава, Прага и Букурещ върху Запада за приемане в НАТО – заедно с другите по-малки страни – и партньорството и подкрепата на Вашингтон, Берлин и Лондон с Източна Европа създадоха общото пространство за сигурност и сътрудничество в евроатлантическото пространство.

Като наблюдаваме какво се случва днес в Украйна можем да си представим на какви рисове би била изложена Централна и Източна Европа ако на изток от нея не преминаваше категоричната червена линия на защита, осигурявана от Атлантическия съюз. А като наблюдаваме вакханалията на обилно платения „русофилски“ цирк в България от последните месеци, можем да си представим още колко по-ниско можехме да паднем като народ и държава, ако демократичните политически и граждански сили в България не бяха се преборили за европейската и атлантическата принадлежност на страната ни. На българите и на източно европейците не им отива да се държат като „ястреби“ спрямо Русия.

За нас обаче е важно да участваме активно в международния политически дебат срещу илюзиите и обвиненията на издания като „Гардиън“, оневиняващи руският имперски експанзионизъм с (псевдо) пацифистки аргументи. Нашата история и политически опит са най-доброто доказателство, че подценяването на агресията е най-прекия път към загубата на свобода и достойнство. А „Гардиън“ май минаваше за либерален вестник – нали? Либерален идва от liberty – свобода. Защо „Гардиън“ си позволява с лека ръка да жертва нашата свобода?

Написа: Ognyan Minchev, Фейсбук

По повод на: Сатанизирането на Путин е опасно – тласка света към война

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нещо като опит за съвсем искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка

Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив. Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всичкознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интересна, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност:

Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естествено, ще се реши само когато… Министерството намери воля и благоволи да се захване с него – и да го реши! Да, обаче се забравя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива решавано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички български граждани) стоим и чакаме чиновниците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме министерските чиновници да ни напишат премъдри учебници, да благоволят да ни съставят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да потръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в корена си, е порочно в същината си.

Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерството да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефективността си (принципът на командно-директивното ръководство на образователната сфера) ако не бъде подменен с алтернативния му принцип (учениците и учителите сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!

Да, промяна към добро в образованието не може да настъпи ако не се смени принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавистническа не бъде променена в свободолюбива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с половинчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всевластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

Това беше моят отзив или коментар, а ето сега и въпросния умопомрачителен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани висини:

Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за „случване“ на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Имате ДОИ за учебно съдържание.

Учебното съдържание може да бъде предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има „педагогическа комуникация“. Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят „сами“ с материята. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река „Философствайте!“? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейности, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуноиди, платени агенти, неумеещи да мислите… Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказване, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си крадец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещнем с вас в съда. Което ми се струва неизбежно. Но сякаш няма да е точно по въпросите на клеветата.

Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева? 🙂 Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него „врага“, подлежащ на убивание? 🙂 Между другото имате доста превратна представа за нечий начин на преподавание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специалистка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името „Сократ Грънчаров“, много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата? 🙂

Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш?

Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпроси 🙂 , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да каканижеш, все си е в обхвата на собствената ти личност.

Ангел Грънчаров каза: „Нима не четеш и това, което пишеш?“ – ето това вече е шедьовър? 🙂 И как така става този фокус, ако мога да разбера – да не чета даже и това, което пиша? 🙂 Апропо, тази теория за „тъмната четворка“ да не е от най-новите теории за конспиративизма?

Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервенции в мрежата.

Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интересува, признавам си, каква правите… правете каквото си искате… въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект. 🙂

Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения 🙂 , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята директорка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поискала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта директорка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа „липса на качества за справяне с длъжността“. А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те познавам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Философ Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като „комуноид“. Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми лепнеш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоупотребиш с комуникативното намерение на опонента…. Но ти от тия работи не разбираш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ индивид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, „Нещото“, стой си там кротко, води си предаването на агората, с хора, които не те интересуват, поради по-нисши от теб, докато гледаш в режисьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя.

Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България.

Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл „комуноид“ 🙂 И по тази причина ме е възприела като смъртен „народен враг“, подлежащ на немедлено унищожение (какво при това положение означава някакво си там… уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехове, ето, бил съм „корумпиран“, какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала. 🙂 С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за несъмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде! 🙂 Благодаря Ви много за което, другарко Дичева!

Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Поразглезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргумент няма да то озапти, напротив, не очаквам адвокатът ти да се намеси.

ОК, Аче,. „Аче“ в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак. 🙂 Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак …

Elena Dicheva каза: А по въпроса за омразата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампион. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Вие ме веселите, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя „омраза“! 🙂

Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого е да го чувстваш близак. Не се ли надценяваш, Ачко?

Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви „Ачко“, другарко Дичева, контролирайте чувствата си! 🙂

Elena Dicheva каза: Весели се тогава. Докато можеш. Вие сте Ачко, не заради чувствата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам?

Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва…

Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон.

Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля! 🙂

Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб.

Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надяваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи.

На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живееш от омраза, Грънчаров. Това е инд

Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си величавост ще се самонаричате… „фон“?! 🙂

Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким.

Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокойно, аз съм „петното“, а пък Вие сте самата белота! 🙂 Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Позабавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ!

Elena Dicheva каза: Лягай, лягай 🙂 Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записала. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало.

Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка! 🙂 Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала – за да го докладва „там, където трябва“. Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си имаме такива напреднали в матр`ьяла другарки… 🙂

Ангел Грънчаров каза (на сутринта): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала „половината Пловдив“, та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самоличност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка „Elena Dicheva“ – щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост?

Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам – казах. Каквото исках да разбера – разбрах. Каквото имах за проверяване – проверих.

Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми! 🙂 А доклада си за мен написахте ли вече? Изпратихте ли го „там, където трябва“? Да знам дали съдбата ми веч е решена… 🙂

Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за индивидуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога.

Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят пазарлъци с Бога за съдбата си, това е несъмнен прогрес; преди чисто и просто Партията определяше съдбата им…

Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грънчаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като „пазарлъци“ с него е твърде непредпазливо.

Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине…

Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резултат във философстването.

Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда очевидно, справете се поне с четенето за Бога.

Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толкова силно ме мразите, а, другарко Дичева? Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите?

Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънчаров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз беседвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпросната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изследване. По тази причина дръзвам да продължавам „диалога“ с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви…

Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблюдавам у вас известна фиксация върху възрастовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нормално е. Ето, и аз бях пропуснала да забележа у себе си излъчването за един изключително неприятен човек, но Вие пък сте видели това. 🙂 Не смятам да ви опровергавам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да грешите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш коментар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Диковия коментар. Вие го възприехте като персонална атака към г-н Грънчаров и се втурнахте да го пазите от врази. 🙂 Прочее, първата ми реплика към Вас беше дружелюбно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Нейсе. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли? 🙂

Това е несериозно. Г-н Грънчаров много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изследване провежда върху мен, Вие ще му споделяте мнения. 🙂 Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го. 🙂 И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не работи изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължава „диалога” 🙂 си с мен, това е само съпътстваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредством квалификации, сарказми и безцеремонност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката. 🙂 Няма усещането, че е победил. 🙂 А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава.

Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се самовъзприема и самооценява като… „Партията“, която никога, ама никога не греши – и при това всичко знае! 🙂 Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, „Партията“ на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изследвам някои психологични явления, не е правилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като „Партията“ никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в действителност?! Няма как, нали така?

Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече „другарка“, щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите „книжки“, това е явно нейната голяма болка, как така „някакъв си там“ ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима „Партия“?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което „Партията“ (или „Комуната“) е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе.

Да, това обаче е същинска човешка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свободомислещ и свободолюбив човек като „тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров“, който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концлагери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази гледка е непоносима; затуй, таваришчи, на атака, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?! 🙂

Elena Dicheva каза: Не, господин Грънчаров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология. 🙂 Житие и страдание святого Грънчарова. 🙂 Ще прощавате ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с действието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева.

Ангел Грънчаров каза: 🙂 Я помислете още малко? 🙂 Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покъртително неверни, лъхащи от неискреност думи? 🙂 Можете ли да опитате поне веднъж в живота си да се изкажете по възможност честно? 🙂

(Следва продължение)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае?

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук написа следния коментар:

Да предлагат КОСТОВ за премиер на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как:

ДС не разрешава, не може, а ДС командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат параноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгряващото слънце! 🙂

Големо бегане пада от пустия Костов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска параноя!

Защо ли ги е толкова страх от Костов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа поддържа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се занимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компютър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мислите по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въпрос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Днешната невидима и „тъмна” предизборна кампания ни води право натам, към тъмното

Бойко Борисов очаква предложения с пура в ръка. Снимка Веселин Боришев

Защо няма кампания?

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Всички усетиха, че тази предизборна кампания не е като предишните. Както каза мой познат, германски журналист: „По нищо не личи, че идват парламентарни избори”. Със страшна сила в публичното пространство виси въпросът: „Защо няма кампания“?

Преди да видим отговора на този въпрос, да разчистим терена от други въпроси. Какво, например, е общото между следните изказвания:

– Ще управлявам самостоятелно.

– Ако не съм аз премиер, ще настъпи глад.

– Как да сложа друг за премиер като непрекъснато ще трябва да притичва да ме пита какво да прави?

– Не искам повече да чувам за Реформаторския блок.

– Естествените ми партньори са Реформаторският блок.

– ДПС се държи най-разумно в момента.

– Разчитам много на БСП.

– Стабилността е обречена, ако не намерим формула, на база на резултатите от изборите, с другите политически партии в парламента, да се потърси решение за стабилност.

Формалният отговор е лесен: общото между всички тези съждения е авторът, Бойко Борисов. Съдържателният отговор обаче иска малко повече внимание.

Всички тези изказвания оформят, в крайна сметка, една основна теза: след като е ясно, че на изборите ГЕРБ ще има най-много гласове, Бойко Борисов трябва отново да упражнява властта. Ако може – сам. Ако не може, както напоследък става ясно – с някого. Ако не с РБ – с други партии в новия парламент. Разчита на подкрепа от БСП и на разумно отношение от страна на ДПС.

В тази картина е скрит отговорът на въпроса – защо, този път, кампанията е толкова вяла, че е чак невидима? Къде са острите атаки към опонентите? „Черният” пиар? Прословутите кирливи ризи?

Прав беше президентът Плевнелиев да апелира към политиците да прекратят махленските свади на лична основа. Истина е, че крясъците от последните години не бяха нормална политика, тъй като не разкриваха основното: кой за какво се бори и защо именно нему трябва да бъде дадена властта? Вместо политика имахме караници; вместо спор за принципи и цели ни предлагаха някакъв „ВИП брадър”, в който всичко беше лично. И засягаше само замесените в свадите личности – а не, например, интересите на нацията.

Сегашната предизборна тишина едва ли обаче радва Плевнелиев. Защото не тази тишина трябваше да замести личните кавги. Те трябваше да бъдат наследени от спорове между програми, в които да ни се казва: положението е еди-какво; трябва да се оправи еди-как; ние можем да направим това; гласувайте, ерго, за нас, а не за другите, които нямат идея, какво да се прави.

Няма такова нещо, обаче. Програмни предложения се появиха в средата на кампанията и то – очевидно скалъпени надве–натри с идеята все пак да има някакви думички на някакви листчета. А политическият разговор, доколкото го има, отново е на принципа „всичко е лично”. Онова, което се обсъжда е как лично да управлява Бойко Борисов.

Когато вече веднъж управляваше държавата, Борисов с лекота успя да наложи принципа „всичко е лично”. Затова вече нямаме институции, които да работят така, както работят институциите – без-лично. Отидете в която искате администрация или „нереформиран сектор” (МВР, здравеопазване и пр.). И ще видите, за какво иде реч. Системата ще се прави, че вие не съществувате докато не намери начин да ви идентифицира като личност. Дали сте съученик на шефа? Приятел на началството? В най-лошия случай – дали са ви виждали по телевизора?

Ако да – ставате личност и институцията заработва. Ако не – не ви разпознава, макар институциите да са градени именно с цел да обслужват хора, които не разпознават.

Вместо да прекратят това безобразие, лидерите на останалите партии с удоволствие влязоха в тона на Борисов. Всичко стана лично. Принципи, цели, анализи, политики, ценности – се изпариха.

Отказът от принципи, институции и пр. е и отказ от живеенето в модерния свят. Ако всичко е лично, значи се намираме в най-лошата версия на Средновековието.

Затова и кампанията днес е толкова средновековна. Защото става дума за боричкания и договаряния между личности (лидерите на партии), а не – за обещания, как да се подобри животът на непознатите, редови хора. Системата ги е изключила от екрана си. Защото кандидатите за властта са убедени, че техният успех не зависи от непознатите, редови хора – а от договорките с другите кандидати.

За какво им е тогава да правят кампания? Все едно в Средновековието разните там барони, боричкащи се помежду си за наследството на краля, да апелират към крепостното селячество. Няма нужда – защото няма смисъл. От крепостните нищо не зависи.

Естествено е, че след като всичко е лично, цялото усилие на партийните лидери отива в това да се договарят с онази личност, която изглежда ще бъде най-личната – Борисов. Затова ДПС му обещават 300 дни спокойствие, а ръководството на БСП, години наред позиционирало се като основен противник на ГЕРБ, днес дори не произнася името Му. Да не си отрежат шансовете за добра сделка.

На Борисов, ухажван отвред, му остава само да запали пура и да си пита ухажорите: „Ти какво даваш?“

Това, приятели, е рецепта за катастрофа. И не е работата в това, какви са личностите, нито дори – каква личност е Бойко Борисов. Работата е в това, че когато властта се ражда като плод на сделки между личности, съответната държава напуска територията на модерността. Пропада назад във времето, към племенно-олигархични модели на властване.

А после всички се чудят как стана така, че от техния живот започват да изчезват белезите на модерността: заетост, развитие, благосъстояние, предвидимост, законов ред, перспективи? Няма нищо чудно. Щом си напуснал модерния свят в най-важното – структурирането и упражняването на властта, не се оплаквай после, че нямаш работа или че ти е спрял токът.

Ето ви пример веднага. Същите тези, които се договарят за властта са онези, които се опитват да се договорят как да си поделят чувала с пачки, наречен Корпоративна търговска банка. Или: как да отмъкнат едни пари от „Южен поток“. А оголените финансови дупки – да ги запълват данъкоплатците.

Вече се вижда, ако се вгледате: моделът на лично договаряне произвежда финансови загуби за всеки гражданин. Сделките по повод властта днес залагат обедняването утре.

Има, разбира се, изключение – и това е поведението на Реформаторския блок от последните седмици. След период на бълбукане в тинята на договорките с ГЕРБ, единствен РБ успя да изскочи от това зловонно тресавище и да се върне към същината на политиката – да казва публично (т.е. пред всички непознати и редови граждани) какви са проблемите пред обществото и как да бъдат оправени.

Ако и откъм БСП – „отляво” – правеха същото, ако бяха продължили линията „Станишев” (т.е. публична кампания с основен опонент ГЕРБ), то теренът на личните договорки, както и на следващото от тях обедняване, щеше да бъде значително стеснен. През зимата щяхме да се сблъскваме със значително по-малко рискове. При сегашното положение обаче само РБ няма как да минимализира рисковете.

… Англичаните наричат периода след падането на Рим, т.е. когато имперските институции се разпадат и са заместени от лични договорки между крале и воеводи – „Тъмните векове”. Днешната невидима („тъмна”) предизборна кампания ни води право натам, към тъмното.

После да не се оплаквате, че зимата ви идва малко тъмничка. И студеничка. И скъпичка. Защото, ако се вгледате в „невидимата кампания” по-внимателно, ще видите, че зимната тъмнина вече нахлува, стеле се на струйки по улиците, напира към вратите на домовете ви. И нейните вестители са политическите лидери, които се договарят на тъмно, вместо да спорят на светло.

Евгений Дайнов е професор по политически науки в НБУ. Статията е написана специално за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш? – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания

По подетата вече тема (виж: Шистовата революция ще ни освободи от робската енергийна и всякаква друга зависимост от Русия!) ето един коментар, взет от Фейсбук, който подкрепих там с думите „Споделям изцяло!“, написан е от г-жа Мария Христова; тази дама е реагирала ето как по повод лъжите на щатните, на платените руски „патриотични“ мекерета по форумите, плюещи непрестанно срещу Америка и американците, Европа и европейците – в полза на Матушката им Русия, естествено:

Абе, малоумници ченгесарски, американците ли имат 350 хиляди имота по Черноморието ни?! Енергийната ни зависимост от американците ли е?! Има ли българска партия, която да открива предизборната си кампания във Вашингтон?! На Обама ли беше 42-рото Народно събрание или на Путин?! Кой повече от 100 години преследва българите, избива ги, разселва ги и то в собствената им държава, да не говорим за предишните ни държави. КГБ или ЦРУ държи българското злато и документите на българската история?! 500 години под американско робство ли беше България?! Накичили сте се със сърпове и чукове и саби и револвери, веете трикольора, но никой не ви вярва, че сте българи!!!

Не само не сте, ами и пред Бога сами се изтипосвате като измамници продажни, а за награда искате и да управлявате! Пътници сте, пътници за оня свят!!!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да добавя и аз нещичко. Там е работата, че тия руски мекерета не са никакви пътници, ами са ни хванали за гушата и стискат ли стискат. Де да бяха пътници, ала не са, за жалост. Тепърва още много ще страдаме заради тях, още повече че около нас има страшно много наивници, които се вслушват в лицемерните приказки на проруски партии като АТАКА, БСП, АБВ, ДПС (да, ДПС е руска партия, подчинена е като АТАКА на Русия по линия на КГБ-ДС), а пък някои сериозни коментатори като И.Инджев не без основание отбелязват, че и ГЕРБ-аджиите рипат по руската свирка, той специално разчита това ГЕРБ като „граждани за евразийско развитие на България“, има пълните основания да го заяви – та нали Б.Борисов беше човек на Царя, домъкнат на власт у нас по призива на КГБ, с оглед да промени гео-стратегическата ориентация на България пак в полза на Москва, щото „злодеят Костов“ ни ориентира към Запада; Симеон Втори не успя, оказа се слаба ракия, ала ето, сега надеждите са че ученикът му Б.Борисов ще успее все пак да изпълни задачата на повелителите си. Всички „най-нови партии“ у нас, имам предвид партиите, възникнали в последните години след 2001-ва, като се почне от НДСВ, мине се през АТАКА, после през ГЕРБ, и се стигне до Барековото движение (ББЦ) и гоцевото АБВ, са все уродливи продукти на политическата инженерия на КГБ, създадени за да отклонят България от ориентацията ни към Европа и Америка, да ни извадят от ЕС и от НАТО – и да ни натикат в така широко зиналата паст на пощурялата руска мечка.

Тъй че у нас тепърва ще се разразява решаващата битка с тази проруска милиционеро-ченгесарска „политическа“ сган. Предстоят ни изпитания, по-тежки от тия, които сега преживява Украйна, руската агресия спрямо нас няма да бъде по-малко нагла и брутална. Дали ще издържим, дали няма да клекнем без никаква съпротива под игото на руския ботуш – ето това е съдбовно важното в предстоящите, в идещите исторически изпитания. Дали няма да се опозорим като сами си зачертаем всякакво бъдеще на достойна и просперираща европейска и свободна нация, ако се поддадем на съблазните на цялата тази лакома орда, на тази нагла сган от щедро финансирани от Москва „спасители“, „оправячи“, „защитници на бедните и онеправданите“, „народни кумири“ – ето това е историческата проверка на българската вярност спрямо свободата, която ни предстои в тия решаващи за бъдещето ни дни. Много ме е страх, че при наличието на такава страшна безпаметност, безхаберност, безотговорност, при наличието на толкова много лековерие и непростима наивност, ширещи се сред широките простолюдни „народни маси“ ние няма да издържим проверката и ще капитулираме пред руския натиск – дано Бог ни помогне да не ни сполети тази грозна евентуалност!

И дано ни помогнат нашите приятели от Европа и Америка; но трябва да знаем поне това, че те помагат само на ония, които показват безпримерна твърдост в битката за свобода, на малодушните и презрените слабаци кой ли ще помогне?! Това бях длъжен да кажа и да заявя с пределната откровеност, все някой трябва да казва тия неща, щото ако не си даваме сметка за ставащото, много ще страдаме, пък и ще платим наистина страшна цена…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Отзив на Явор Ганчев по повод на грозния инцидент, поръчан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив

Днес отбелязах светлия празник, като станах рано и се присъединих към учителя по философия Ангел Грънчаров в неговата инициатива да подържи нашия жълт призив за промяна в образованието в двора на гимназията, в която е преподавал много години, преди да го уволнят поради „непригодност за системата“ – и двамата с Ангел сме съгласни, че това е самата истина – и поради това, че е пускал „порнографски филмчета“ на учениците (става дума за „Амаркорд“ на прочутия италиански порнограф Фелини; Фелини едва ли е в утвърдената от МОН програма по философия, така че и аз, и самият Ангел сме напълно съгласни, че всичко извън програмата чиновниците с пълно право могат да нарекат порно). Отвъд очаквания факт, че нито един учител и нито един ученик не си направиха труда да се запознаят с текста на плаката, също така очаквано след има-няма 5 мин. при нас дойде охраната и много грубо ни отне и смачка лозунгите (аз се предадох след известна гонитба, и след като към охраната се присъедини един гимназист, старателен в изпълнението на поръчки на директорката, при което силите вече станаха неравни).

Говорят, че при предишния директор не е имало охрана (в училище с преобладаващо мъжко население е безпредметно). Говори се още и че мъжът на настоящата директорка, назначена през 2010 от ГЕРБ, бил, казват, навремето от ДС, а сега – съдружник във фирмата, която охранява училището, където директор е жена му (и където, по утвърдена училищна традиция, от учениците се събират пари за охрана)

Насладете се на охраната и вие.

Написа: Явор Ганчев

КРАТКА МОЯ РЕПЛИКА: Да, наистина, аз споделих пред Явор, че признавам справедливостта на констатацията, че съм абсолютно непригоден за абсурдната образователна система у нас; да, обаче системата от все повече хора се признава за абсолютно непригодна, неотговаряща на потребностите на живота – и на образователните нужди на младите хора. И какво излиза, какъв извод може да се направи от тия две твърдения? направете извода сами.

Аз предпочитам да съм непригоден за непригодната система, но да съм адекватен на същностните потребности на учениците, на обучаваните. За да угодя на системата и на нейните цербери няма да се откажа от мисията си на учител, от същинска отговорност на истинския учител, от високото призвание да си съвременен учител…

И НЕЩО ПО ПОВОД СНИМКАТА: С този човечец от снимката, дето си показва средния пръст, съм имал превъзходни отношения, той е пазач в училището, в което работих толкова години. Но ето днес особнячката-директорка му възложи крайно глупава задача; добре разбирам конфузното му положение, наложи му се да я изпълни – за да си запази службата. Изобщо не тая някакви лоши чувства към него; а към поръчителката, която му възложи да се орезили така грозно, изпитвам само съжаления…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Смазването на ислямистките кръволоци трябва да стане максимално бързо

„Мюнхенската политика“ изглежда е дълбоко вградена в генотипа на либерално-демократичната система, чиято основна функция е да постига работещи консенсуси между различните части на обществото в услуга на националния интерес. В това е силата на демократичното управление, което произвежда пространства и шансове за реализация на максимално големи общности от граждани. „Мюнхенският синдром“ е обратната страна на медала, тъмната страна на културата на политическия компромис. Злото не бива и не може да се толерира. Поредно доказателство за това са побеснелите ислямистки палачи от т.нар. „ислямска държава“, разрушаващи живота на милиони хора и установили система на кръвожаден терор в Ирак и Сирия.

The Islamic State is evil returned

Смазването на ислямистките кръволоци трябва да стане максимално бързо и с категорична обединена операция на всички влиятелни международни сили. Макар днес това да звучи утопично,тази утопия не е по-безпочвена от необходимостта от голяма международна коалиция срещу нацизма, които политически фигури като Уинстън Чърчил отправяха в дните, когато Хитлер, Чембърлейн и Даладие подписваха споразумението в Мюнхен.

Важното е да не се допуска разрастването на ислямисткото варварство до мащабите на нацизма. Времето за действие е днес.

Написа: Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…