Авангардното мислене на германците

Нов рекорд в Германия: 50,6% от електрическата енергия за едно денонощие е получена чрез слънчеви батерии

От Даниел Десподов

Германия подобри рекорда по добив на електрическа енергия, получавана чрез слънчеви батерии. На 9-ти юни тази година в Германската Национална електрическа мрежа постъпиха 23,1 гигаватчаса електрическа енергия, получена чрез слънчеви панели и това са 50,6% от денонощната консумация, съобщи Fraunhofer ISE. Рекордът е постигнат през почивния ден, когато консумацията в Германия е минимална, но това според експертите е едно значително достижение за слънчевата енергетика.

През месец юни 2014 година Германия подобри още няколко рекорда за получаване на електрическа енергия чрез слънчеви елементи. Така например, между 13:00 и 14:00 часа на 6-ти юни тази година всички фотоелементи в страната генерираха 24,24 гигаватчаса, а за цялата седмица от 2-ри до 8-ми юни – 1,26 тераватчаса. Германия до скоро се считаше за лидер в производството на ядрена електроенергия, но след трагедията във Фукушима изцяло се отказа от атомните електроцентрали и сега е лидер по производството на възобновяема енергия.

Около 90% от всички слънчеви панели в Германия са разположени на покривите на домовете и сградите. Тези панели масово се инсталират и в малките села, във фермите и заводите, като съвременните архитекти на новите сгради се съобразяват с това и проектират жилищните и административните сгради по такъв начин, че покривът да е насочен към юг.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Основна цел на Русия е да постави Европа и най-вече Германия в зависимост и под контрол

Германия е отделна и голяма тема. Германската социална пазарна икономика е наистина един сравнително добър модел, но също нелишен от недостатъци. Всъщност германското икономическо чудо след войната става възможно само благодарение на великодушната помощ на Америка. Това навремето беше един умен, далновиден и щедър ход на САЩ.

Днес Германия (и Япония) все още имат реална икономика, която произвежда реални стоки, за разлика от англосаксонските страни, които са се деиндустриализирали и имат вече само виртуална икономика. Въпреки това и Германия се сблъсква с все по-остри проблеми – демографски спад, липса на квалифициран персонал, проблеми с мюсюлманските имигранти и т.н.. Освен това и тя е много задлъжняла и трупа все повече нови дългове. Но най-големият проблем е, че ако през 1990 изглеждаше, че ФРГ присъединява ГДР, днес сякаш ГДР подмолно поглъща старата ФГР.

В много отношения не съм съгласен с американският анализатор Джордж Фридман, но някои негови мисли заслужават внимание, например:

„Възможността Русия да влезе в съюз с Европа и особено с Германия се превръща в най-значимата заплаха на десетилетието… Всъщност германците се нуждаят от енергийните доставки на Русия много повече, отколкото руснаците се нуждаят от парите на Германия… Германия се нуждае от природен газ, какъвто руснаците имат в изобилие, а руснаците се нуждаят от технологии и специалисти, които германците безпроблемно могат да им предоставят.

Освен това не след дълго икономиката на Германия ще се сблъска с изключително сериозни проблеми – недостигът на работна ръка в комбинация със застаряващото й население е гарантирана формула за икономическа катастрофа. А Русия въпреки собствения си упадък ще продължи все така да разполага с излишък на работна ръка, който Германия би могла да използва… Германските производства от всякакъв размер и порядък са вече дълбоко ангажирани в Русия, което добавя нов щрих към отношенията между Москва и Берлин.

Съвсем скоро тези отношения ще бъдат новия стълб на Европа – далеч по-динамичен, ако не им по-значим от отношенията между всички останали държави. С Франция като съюзник на Германия…Русия ще настъпи още повече към европейското ядро, полагайки нова динамика в отношенията с Европейския съюз.”

Ако не друго, Фридман поне е разбрал, че една от основните цели на Русия е да постави Европа и най-вече Германия в зависимост и под контрол. А един съюз Русия-Германия, т.е. комбинация от руските човешки и природни ресурси и германската индустриална и технологическа мощ определено би бил невероятно могъщ и би застрашил позициите на САЩ като световен хегемон. Русия упорито работи в тази насока.

Написа: Анонимен

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Как левите медии в Германия „употребиха“ деянието на норвежкия масов убиец

Г-н Милен Радев, живеещ в Берлин, е написал в блога си Де зората един изключително дълбок и проницателен коментар по повод трагедията в Норвегия, който носи заглавието Двойна трагедия. Съветвам всеки мислещ човек, който не се задоволява с лесните обяснения на толкова сложните явления в съвременния свят, подхвърляни ни в медиите, да прочете внимателно този текст. Мога само да добавя, че изцяло споделям тъжните констатации, съдържащи се в написаното от г-н М.Радев, което е основанието ми да призова да продължаваме със страст да търсим истината, защото именно тя е тази, която ще ни направи свободни.

Тъй като ми се иска и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да прочетат нещичко от упоменатата статия, решавам да подбера няколко най-силни момента от нея, безмерно съжалявайки, че нямам възможността да им предложа цялата:

… Коригиране на земните несправедливости, премахване причините на злото със средствата на самото зло и с помощта на неговата неизменна спътница – омразата. Това е квинтесенцията и на „Манифеста“ на Андрес Беринг Бреивик. Преследването на тази безумна цел доведе до трагедията в уж тъй благополучната и миролюбива Норвегия.

След многогодишен фанатичен труд, изписвайки и компилирайки от чужди текстове цял куфар листа с хаотично натрупани верни и обезпокоителни констатации, абсурдни допускания, точни и невежи исторически позовавания, погрешни заключения и нечовешки намерения Андрес Беринг Бреивик е готов – носен от своята омраза към всеки обявен от него за марксист, мултикултуралист и мюсюлманин – да се превърне сам в инструмент на злото.

Повтарям: не нетърпимост и ненавист към тоталитарната идеология на марксизма и радикалния ислямизъм или към конкретни, вършещи престъпления спрямо човечеството техни адепти, а омраза към всеки мюсюлманин, към всеки съвременник, обявен от обременения Андрешков мозък за „културмарксист“ – това е движещата сила на масовия убиец.

Такова самокондициониране на съзнанието е необходимо условие за постигане на поставената цел. То лишава човека, коленичил пред теб, от човешки качества. Той е превърнат в клише, в идея, просто в „културмарксист“, в „мюсюлманин“ – това преодолява табута, снема задръжки, придава на акта на убийството висш смисъл и навярно носи удовлетворението, което Андрес е пропуснал да получи от планираната съгласно „Манифеста“ 2000-еврова „луксозна компаньонка“ в навечерието на „операцията“.

Никое общество не е предпазено от спонтанните или обмислени акции на подобен индивид. Освен онези с перфектен контрол върху своите граждани, върху тяхното придвижване, върху стопанската им и мисловна дейност – както някогашният СССР или днешна Северна Корея. Там функциите на вършител на злото са поети от държавнотворните институции.

Дотук ставаше дума за едната страна на трагедията в Норвегия – за безумното и безсмислено деяние, потопило в скръб цялата страна и разбило живота на хиляди хора. Защо в заглавието пиша за двойна трагедия?

Защото смятам, че масовото кръвопролитие в Норвегия може да има фатални последствия не само за тази страна, но и за „стария свят“ като цяло, за неговата обществена уредба, за свободите му, за начина на живот на всички нас. Имам предвид по-точно спекулативната и демагогска употреба на трагедията, която започна почти незабавно след като се очертаха първите общи характеристики на извършителя.

„Норвежки гражданин“, „рус, едър норвежец“ – почти с облекчение тези атрибути се замяркаха из репортажите из немските електронни медии веднага след началните подозрения в ислямистки източник на атентата. За да продължат нататък с „десен екстремист“, „християнски фундаменталист“, „антимарскисист“, „антикомунист“ и „антиислямист“.

Заредиха се безброй спекулативни обобщения и търсения на връзки на Беринг Бреивик с „десницата“, с „крайната десница“, с „враждебни на исляма кръгове в Скандинавия, Англия, Германия… Журналисти от утвърдените медии запрелистваха трескаво 1500-те страници на неговия манифест и наред с антикомунизма и антимарскизма на норвежкия самотник започнаха да привеждат в осъдителен подтекст имената на публични личности, открити в обърканите му тези.

Сред „жертвите“, попаднали под ударите на медийното озлочестяване по причина на цитирането им от Беринг Бреивик, са Джон Стюарт Мил, чиято сентенция за силата на убежденията той издигнал като свой девиз, както и Едмънд Бърк, чието най-известно изречение дори авторът на тези редове е имал лекомислието да си постави за мото в интернет. По-тежки са „обвиненията“ към живите: в немските медии например често се споменава с осъдителен подтекст това, че норвежецът често цитирал антикомуниста Владимир Буковски и неговите предупредителни тези за бъдещето на Европа…

… Всички те къде прикрито, а къде и открито са наричани „интелектуални подпалвачи“ и вдъхновители на норвежкия масов убиец. Пише се за тяхната „отговорност“ за възникването и на германска агресивна и готова на насилие „крайно-дясна“ антимюсюлманска сцена.

Абсурдността на тази теза е толкова очевидна, че не заслужава и минимално усилие за оборването й. И все пак, внушенията, които използва тук „либералната“ преса и целият ляв обществен сегмент са тъй коварни и последиците от тях могат да бъдат толкова фатални за общото ни бъдеще в Европа, че не мога да ги отмина без внимание.

Политиците в Германия вече се надпреварват през последните дни да настояват за по-строг обществен контрол на действията на „десните“ сили (нека не забравяме, че понятието „дясно“ е мръсна дума в германския политически сленг). Иска се изостряне на антитерористичното законодателство, на мерките за сигурност, засилване на контрола в интернет…

Всичко това на фона на отдавна произнесената медийна „присъда“ над Андрес Беринг Бреивик като „крайно десен“ (сякаш пред лицето на безумното деяние подобна политическа локализация има какъвто и да е смисъл). Селективното четене на „Манифеста“ очевидно е помогнало да не се забележат там цитатите от Фидел Кастро и възхищението на Бреивик пред революционера, преклонението му пред сръбските комунистически лидери Милошевич и Караджич или уважението, с което говори за Владимир Путин и неговата младежка кохорта „Наши“.

Това е значи истинският „десен“, при това с религиозна, християнска окраска…?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Дискусионният клуб: човешки порив към гражданска, ценностна, политическа чистота

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Заповядайте на учредяването на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в Пловдив, 25 февр. 2009 г.

На 25 февруари, от 13.00 часа, в Ритуалната зала на ПГЕЕ-Пловдив (ул. Пещерско шосе – 26), ще се учреди

ДИСКУСИОНЕН КЛУБ

на студенти, ученици, граждани, интелектуалци, преподаватели

ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Встъпление по идеята за граждански дискусионен клуб ще изнесе АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ.

Първата дискусия ще бъде по теза, развита от доц. НИКОЛАЙ БЛИЗНАКОВ, депутат от Великото народно събрание (1990-1991 г.):

ПРЕХОДЪТ ОТ ПАРТИЙНО-ПАРЛАМЕНТАРНА КЪМ ГРАЖДАНСКА ДЕМОКРАЦИЯ

На учредяването на клуба ще присъстват също и гости, приятели и привърженици на клуба (и на блога на А.Г.) от чужбина. Инициаторите призовават всички, които искат да се включат в дискусиите на клуба, да отхвърлят и победят всички скрупули и да заповядат на учредителната сбирка на клуба, чийто девиз няма как да не е този:

ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ!

Затова предлагаме да учредим свободен дискусионен клуб на граждани, на студенти, на ученици, на интелектуалци с европейско мислене и манталитет, който да помогне за радикализация на настроенията, та да подкрепим и да вдъхнем сили на издъхващата, на омаломощената, пък макар и така млада, ала толкова несретна българска демокрация.

(Виж още по същата тема: Инициатива за учредяване на ДИСКУСИОНЕН КЛУБ за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България и Важно съобщение по учредяването на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Предпазливият оптимизъм на Европейската комисия

доц. д-р Любима Йорданова

Европейската комисия наблюдава България по шест бенч-марки по силата на въведения след присъединяването на България към ЕС т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка.

Съществена е разликата между Доклада на Европейската комисия от 23.07.2008 г., който обаче „остава валидна основа за оценка на постигнатия напредък по показателите и за идентифициране на оставащите предизвикателства”. Може би, защото е междинен, защото са минали само шест месеца, но Докладът на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 12.02.2009 г. връща до голяма степен дипломатическия тон в изказа, докато Докладът от 23.07. 2008 г. директно назоваваше несвършената работа и липсата на административен капацитет на властите на национално, регионално и местно равнище. Тогава той очерта и липсата на съдебен капацитет. Има още

Учредяването на граждански дискусионен клуб за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!