Бляскаво описание на свръхидиотската политика на Путин

Из: Защо е време Русия да се откаже от „Южен поток“

На пазарите в Югоизточна Европа, в които влиза през Черно море “Южен поток”, няма никакво търсене. Икономиките на редица страни, които ще получават доставки по газопровода, са в депресия, което се отразява и на потреблението на газ. През 2013 г. например общият внос на газ от “Газпром” от шестте държави – основни получателки по “Южен поток” (България, Гърция, Сърбия, Унгария, Австрия и Словакия) – представляваше 18.3 млрд. куб. м годишно при 23.8 млрд. през 2008 г. Това е намаление с една четвърт. Къде ще мъкнете тези 65 млр. куб. м годишно?

По този начин “Южен поток” не открива за Русия никакви нови пазари и – нека бъдем откровени – единственият му смисъл е да се заобиколи Украйна, през която днес преминава над половината от руския газов транзит. Впрочем това никога не е било прикривано.

Това прилича на ситуация, когато не ви харесва портиерката, която седи на входа и за да не я виждате си поръчвате индивидуален асансьор с отделен вход и асансьорна шахта, струващи милиони. Иначе казано, няма никакъв обективен икономически смисъл в подобно свръхскъпо заобикаляне на Украйна…

… това ще бъдат пари, безсмислено хвърлени на вятъра.

… Ясно е, че действията на Евросъюза за “Южен поток” са и политически мотивирани – върнахте си Крим, а сега върнете и политическия аванс, който ви даде Европа.

“Битката за България” в този смисъл стана решаваща тъй като има ключово значение къде ще излезе газопроводът на сушата. Перипетиите на българските вътрешнополитически сметки дори няма смисъл да коментирам: за 2014 – 2021г. ЕС е обещал на България 15 млрд. евро по структурните и кохезионните фондове за земеделие, инфраструктура и прочие нужди и само това вече е най-мощният лост за натиск над страната, в сравнение с който жалките газпромовски сладкиши нищо не значат. Така че “битката за България” според скромното ми мнение не е имала никакви шансове за “Газпром” от самото начало…

Време е да се откажем от проекта и да се помирим с Украйна, икономически най-изгодната за нас транзитираща страна. Още повече че там вече има нов президент, с когото напълно може да се договорим.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Мое интервю пред украинска медия, касаещо интеграцията ни в европейския жизнен свят на свободата

Украинският журналист Ihor Lubyanov, на когото и преди съм давал интервюта, днес отново се обърна към мен с няколко въпроса, свързани с процеса на интеграция на неговата страна с Европейския съюз – и рисковете от това, предвид опита на България; постави ми интересни въпроси. Той ще преведе тия дни отговорите ми и ще ги публикува в украинска медия, когато това стане, ще ми изпрати линк. Понеже в Украйна интервюто ми няма как да бъде публикувано на български, та по тази причина решавам да го публикувам в своя блог; ето първо как ми представи контекста на въпросите и също ето и самите въпроси, а по-долу ще прочетете поредицата от мои отговори. Интересното е, че този млад човек владее доста добре български език, предполагам, че произхожда от българското малцинство в Украйна; ето сега и самото интервю:

Украйна иска да подпише сега, през ноември, споразумението за асоцииране с ЕС – в което е и Споразумението за свободна търговия. Много експерти предупреждават, че сближаването с ЕС ще доведе до деиндустриализация на икономиката – упадък на машиностроенето (защото Европейският съюз не се интересува от конкуриращи се), авиостроенето, хай-тек индустрията. Второто, което изглежда страшно, е че ще умре селското стопанство и производството на храни. И трето, „работната ръка“, която в крайна сметка ще напусне Украйна към Запада. Ето моите въпроси:

1. Какво Украйна рискува в ЕС, особено в икономиката – промишленост (инженеринг – автомобили, кораби, металургията), включително обработката на селскостопанска продукция, банковия сектор? Какво веднага трябва да преговаряме с Европа за да не стане късно? Какви грешки направила е България (особено на примери от Вашата страна)?

2.Какво стана по-евтино, а какво – по-скъпо?

3. Към какво трябва да се готви Украинският малък бизнес – земеделски производители, дребни селскостопански производства, кафенета, магазини, предприятия? Какви инвестиции ще дойдат и какво влияние ще има на предприемаческата ситуация в страната?

4.А обикновеният човек, всяко семейство, че те ще се променят на три години или пет? Какви са опасностите за младите хора? По-старото поколение?Как да си направим най-полезното използване на сближаването с ЕС? Вашата осмисленост на европейската интеграция, позитивни и негативни страни от нея.

Ще Ви отговоря на всичките въпроси, ще се постарая да бъда изчерпателен.

Формулировката на въпросите, които ми задавате, ми показва, че преобладават по-скоро опасенията за някакви рискове, свързани с интеграцията на Украйна с ЕС, нежели да се свързват с това някакви положителни очаквания за появяване на нови възможности, шансове, перспективи. Неизвестността винаги плаши, особено когато встъпването на дадени общества в една принципно различна ситуация изисква неизбежна промяна на стереотипите, на манталитета. В новата ситуация се изисква нова настройка или нагласа, изисква се нов начин на мислене, ново, по-различно съзнание. Съзнанието хем може да изостава от развитието на реалния живот (както обикновено става при по-инертните хора), хем може да го изпреварва, да го „дърпа” напред. Има различни хора, съзнанието на някои хора е по-напредничаво, то е изпреварило развитието на жизнения свят, на други обаче изостава; първите хора имат една по-позитивна нагласа, понеже виждат нови шансове, от които биха могли да се възползват, такива хора са ентусиазирани от новите възможности, които промяна им открива, другите хора обаче, тези, чието съзнание изостава, се плашат, биват обхванати от какви ли не страхове.

В тази връзка искам да Ви кажа нещо, което е принципно: интеграцията на една страна, било на България, било на Украйна, в европейския жизнен свят, открива невероятни хоризонти, както пред цялата общност като цяло, така и пред отделните индивиди. Но от тия шансове и възможности трябва да се възползваме; нищо не трябва да чакаме да ни дойде наготово или като подарък; от небето няма да потече „манна небесна” с влизането в ЕС, която да пада директно в устата ни. Но постепенно се разчупват предишните екзистенциални рамки, много хора, особено по-активните, намират начини да се възползват от шансовете на свободата, разбира се, има хора, които по-трудно ще се адаптират, има, за жалост, и хора, които ще страдат, понеже трудно ще се разделят със своите стари, негодни вече представи за живота, които са възникнали у тях било по времето на комунизма, било в толкова смутното посткомунистическо и постсъветско време. Някои хора ще дърпат напред, към позитивната промяна, много хора, като в първите години усетят, че чудеса няма да станат, ще почнат да викат: „И какво толкова получихме? Нима станахме по-богати? Нима ЕС на нас лично нещо ни даде? Ние останахме пак същите, нищо не получихме!”. Ще плачат горчиво. И така нататък.

Аз не съм икономист, но ще изразя своите наблюдения върху случилото се у нас, имащи и икономически измерения. Примерно, у нас, в годините преди влизането ни в ЕС беше извършена аграрна реформа, земята беше върната на собствениците й, на тези, чиято собственост тя е била преди създаването на колхозите, преди фактическата й национализация през 40-те и 50-те години на ХХ век – и на техните наследници. Но тези хора вече се бяха откъснали от земята и тя си пустееше, не беше обработвана години наред – в по-голямата си част; отначало хората се радваха, че бащината или дядовата земя е върната, но с голи ръце не можеха да я обработват; въпреки това, в първите години след връщането на земята, много хора я работиха с примитивна техника, но постепенно се отказаха, земята започна да пустее. Пък и по селата са останали не много работоспособни хора. Така беше преди влизането в ЕС, тъжна картина, пустеещи земи и пр.

Влязохме в ЕС и под влияние на неговите програми се явиха предприемчиви хора, които почнаха да вземат чужда земя под наем (аренда), почнаха да правят проекти за европейско финансиране, почнаха да участват в разните програми, почнаха да работят активно, и ето, за няколко години стана така, че вече огромната част от българската земя вече се обработва, и то с модерна техника; вече, като пътува човек с влак, прави приятно впечатление да гледа ширналите се грижливо обработени ниви. На много такива стопанства има табели и пише, че са разработили този обект (ферма, овощни градини, лозя или каквото и друго да било) по еди-какъв си европейски проект, от него са получили финансиране и пр. Това е едно мое основно наблюдение, един вид в тази област промените след влизането ни в ЕС са благотворни, положителни, има основания за оптимизъм.

Разбира се, има и трудности, държавната бюрокрация често пречи, има корупция, но истински активните и предприемчиви хора усетиха, че имат нови шансове и се възползват все повече от тях. Вярно, все още усвояваме неголяма част от определените за България европейски финансови средства, което означава, че недостатъчно хора са се активизирали, мнозинството обикновено нищо не правят и само критикуват. Те продължават, понеже са още жертва на унаследения комунистически манталитет, да чакат държавата да се грижи за тях, да им пуска по нещо в широко отворените за лапане уста. Е, така не стават тия работи; тия хора, ако още не са го разбрали, все някога ще го разберат.

Казаното принципно за земеделието, за селското стопанство, за обработката на земята и отглеждането на животни (там също у нас вече има активни хора, които получават европейски пари и създават чудесни ферми, произвеждащи съответната животинска продукция) е нещо като „матрица”, която действа и в останалите икономически области. Приобщаването на една страна към един голям и общ европейски пазар, няма как, е много благотворно за ония производства, които са жизнеспособни, които са конкурентно способни, чиито производства имат своята икономическа обоснованост и рационалност. Такива производства ще просперират, въпреки че в ЕС съюз си има своите проблеми с т.н. квоти за износ, които много напомнят на онова планиране, което навремето правеше т.н. СИВ (СЭВ) с централа в Москва (сега това е Брюксел). Сякаш принципите на свободния пазар са неприятни за бюрокрацията в Брюксел, тия неща обаче подлежат на дискусия на съответните европейски форуми, където страните-членки имат възможността да защищават различни политически и икономически философии и стратегии.

Аз лично съм привърженик на гледището, че колкото по-малко държавната бюрокрация се намесва в икономическия живот, толкова по-добре този икономически живот се развива; свободата винаги ражда много и то изобилни плодове. Икономическата рационалност, основана на спонтанната активност и инициативност на милиони хора, е най-добрата рационалност – защото е естествена. Но сякаш прекалено много социализъм има и в ЕС, ето това вече е сериозен проблем. „Планирането” от страна на държавата или в още по-голяма степен на такава свръхдържава, каквато е ЕС, само създава илюзията за ред, а всъщност поражда безредие, хаос, несправедливост, разпиляване на ресурси. Ето по тия въпроси много може да се спори. И да се търси най-добрия, най-верния подход. Разбира се, всяка икономическа трансформация създава трудности и противоречия, но животът сам по себе си какво е? Нищо друго освен това: изпитания, решаване на проблеми, преодоляване на всякакви трудности. Без това животът не е интересен.

Дотук говорих по принцип. Сега ще се върна на конкретните Ви въпроси.

На първия Ви въпрос сякаш отговорих. Страх от грешки не бива да има, щото самият страх от грешки е голяма грешка. Всичко не може да се предвиди. Ето, у нас, в първите години на влизането ни в ЕС управляваше едно странно правителство, съставено от партията на комунистите, тази на поддръжниците на монарха (царя) Симеон (имаше и такава странна партия у нас) и още една партия на турското малцинство; тази коалиция се оказа доста крадлива; почнаха да злоупотребяват с европейски средства, особено за строеж на пътища, на магистрали. Службата за борба с измамите в ЕС разбра какво се прави и в резултат… България загуби много средства, много европейски пари, защото финансирането беше спряно. Тъй че в Украйна много внимавайте какви управляващи си избирате на власт, пазете се от крадливи управляващи, не правете нашата българска грешка.

Тази ни е най-сериозната грешка. Все не можем да си изберем сериозни и що-годе честни политици за управници. Все попадаме на мошеници. Не ценим добрите си политици, а предпочитаме ония, които най-хубаво лъжат. А тия, дето лъжат, те умеят също така и да мамят, да крадат. Сиреч, ето нещо важно в процеса на интеграция: трябва да се прави така, че гражданското общество да не изпуска от своя контрол политиците, управляващите. Трябва много да се протестира срещу злоупотребите. Политиците трябва да треперят от страх пред гнева на гражданите, на народа. Това е най-важното нещо за да заработи успешно процеса на интеграция. И съответната държава да се възползва по-пълно от предимствата, които членуването в ЕС й дава.

По втория въпрос. Общо взето нищо не стана по-евтино, а сякаш повечето неща (стоки) поскъпнаха. Но трябва да се вземе предвид това, че у нас специално от 2009-та година дойде нова криза, свързана със световната конюнктура, ето тази криза породи ниския растеж и по-голямата инфлация. Пък и случихме на крайно некадърни управляващи, тези от ГЕРБ. Падащи си мафиоти, а като капак на всичко неумеещи да разпределят вярно приоритетите. В резултат кризата грози да стане крайно дълга, изход от нея не се вижда. При това цялата работа не е да се мисли за това стоките да станат с по-ниски цени, цялата работа е в това как да се осигури такъв икономически растеж, че да почнат да растат по-интензивно доходите. Ето за да се случи това, се иска да имаме кадърни управници, които при това да се ръководят от вярна политическа философия.

За мен такава философия е дясната консервативна философия. Десните политици, ама истинските, казват смело истината в очите и не залъгват хората. А мнозинството от хората обичат да бъдат лъгани, да бъдат залъгвани със сладки приказки. Затова у нас добрите политици са изтикани настрана, а пък Парламента се напълни с мошеници, със слуги на олигархията, с лъжци, демагози, популисти, с какви ли не „шменти-капели” (този израз едва ли ще го разберете, значи общо взето пак мошеници). Тъй че ако искате в Украйна да избегнете българските грешки, които доведоха дотам България да е най-бедната страна в ЕС, правете това: избирайте си автентични десни политици за управници, напъдете левите лъжци по-далеч от властта. Ако си нямате такива истински десни политици, по-добре си ги внесете от чужбина (от Америка или от Англия) или сами се захванете с политика, но преди това си изработете добри, верни идеи. Загадката с високите и ниските цени, повтарям, е тази: икономическият растеж повишава доходите и тогава хората вече не се страхуват от цените. И почват да живеят по-богато и доволно.

По третия въпрос. Трудно ми е да отговоря, не съм икономически експерт. Но като философ мога да Ви кажа следното: нека да оставим избора (за това с какъв бизнес да се занимават) на предприемчивите и активни, на инициативните хора. Те най-добре ще се ориентират и ще проявят нужния нюх. Налага се да се експериментира. Да се опитва. Да успееш да родиш в съзнанието си идея за нещо, за което никой преди теб не се е сетил. Иска се да сме творци. Тия хоризонти на свободата, които ни се разширяват така много с влизането в ЕС, променят оптиката на хората, те почват да виждат нещата съвсем иначе, даже самият смисъл на живота започват да го възприемат по друг начин. Само не допускайте нашата българска склонност: всичко да критикуваш, от нищо да не си доволен, само да мърмориш, но същевременно да стоиш със скръстени ръце и нищо да не правиш, а при това да имаш големи претенции че някой, видите ли, трябвало да се грижи за теб, да ти дава това или онова. У нас е пълно с такива мърморковци. Ето затова сме най-бедни в ЕС. Дано вас в Украйна не ви сполети тази проклета и така коварна масова българска психология.

На последния въпрос ще отговоря най-кратко – понеже аз вече всъщност отговорих на него. Обикновените хора, млади и стари, каквито и да са те, ще спечелят от сближаването на страната ви с ЕС ако са по природа ентусиасти, ако обичат предизвикателствата и трудностите на свободния живот, ако не са склонни да чакат всичко наготово. Сиреч, ако са силни личности с едно по-развито съзнание за свобода. Такива хора са нужни на една нация във времето на такава една историческа трансформация, каквато е приобщаването на страните от постсъветското и поскомунистическото пространство към европейския жизнен свят на свободата. Защото точно тези хора дърпат обществата напред. Те са нещо като „локомотив” на обществения прогрес и на просперитета. Те заслужено най-много ще спечелят от сближаването с ЕС. А мърморковците, а вечно недоволните дървени „философи” нека да чакат нещо да им падне от небесата. Като почакат по-дълго и видят, че нищо не пада ей-така, в един момент и те ще се принудят да станат и да се поразмърдат. Когато и тези хора от логиката на самия живот бъдат принудени да станат активни, едва тогава изостанали общества като нашите, като българското и украинското, ще почнат истински да се наслаждават на просперитета.

Това успях да Ви отговоря този път. Може още много да се говори, но засега – толкова. Желая Ви успехи по пътя на европейската интеграция! Всичко си зависи от вас самите, от творческата и съзидателната енергия на индивидите и нациите. Ако успеете да я пробудите у себе си, много ще постигнете! Не бъдете мърморковци, вярвайте в себе си – и непременно ще станете народ от щастливци! Желая ви го!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Даже и с „намалението“ руснаците ни продават газа на ужасно висока, убийствена за бизнеса, кожодерска цена!

Проправителствената пропаганда гърми тия дни, че сме били постигнали „голяма победа“: руснаците ни били намалили с цели 11% цената, на която купуваме руски природен газ, в замяна на което ние пък сме се били съгласили да участваме в строежа на газопровода „Южен поток“ през българска територия. Платените подлизурковци на правителството в медиите взеха даже да правят сладникави предизборни внушения: леле, сега с колко ли ще падне цената на парното, на тока, да енергогоривата дори?! Пропагандната манипулация се очертава да е грандиозна; но ето каква всъщност е горчивата истина за случващото се; публикувам един коментар, взет от приятелски блог, който хвърля достатъчно ясна светлина върху проблема:

Този филм не го ли гледахме март месец? И ако влезе със задна дата (от април), това не означава 33% (3 трим. х 11%), имайки предвид, че цената е за 1000 м3?

Пак напомням цените, на които Газпром продава на Германия и България – 330$ и 490$ за 1000 м3. Дори с 11% намаление пак ще са доста по-високи от немските! Като не инвестираме в алтернативни трасета, Русия ще ни дере в цените!

Средната цена на шистовия газ в САЩ $65.

За сведение на онези, които опонират, че през Босфора не могат да минават танкери с втечнен газ за България, Украйна води преговори за такова преминаване, докато България изпроводи в Турция своя Вежди Рашидов за културен лаф моабет (бел. ivo.bg).

Капанът е $10 млрд. – 30% договорено участие при сега цена на южен паток $30 млрд. и след 10 години ще нарасне двойно. Икономически роби на РъФъ както е желанието на РъФъ с любезното съдействие на момченце министър и неговите шефове рубладжии.

Сега плащаме газа на варварите около $600 за 1000 куб.м. Колко са 11%? Падаме на $ 534 – което е ужасно висока, убийствена за бизнеса, кожодерска цена! Поробването на българския народ под руско въглеводородно робство дължим на Гоце и Овчаров. Липсата на стратегия за напускане на руската енергийна зависимост дължим преди всичко на Мутрата. Виновниците се разхождат по живо по здраво и вместо да бъдат обесени публично на МОЧА, ние играем белот с уродите.

Ша сфинявате, тва кой газ е – оня дето го вдигнахте с 16% преди 5 месеца ли? Една проста сметка, ако позволите:

Ако е бил на цена Х и сте го увеличили с 16%, е станал 1,16 Х. Сега като го намалите с 11% става 89% от 1,16Х = 1, 0324 Х.

Предвид, че е бил на тия цени през летния сезон – реално за новия отоплителен сезон го продавате с 3, 3.5% нагоре.

Та кое точно ми намалихте?

Природен газ, цени:

САЩ – $250, Южна Америка – $120, Китай $160

Я пак? Това втора серия ли е на филма “Намалението на газта в България”? Вярно, че има много баламурници все още в тази наша държава, които се хващат на празнодумията на тази групичка хора, не мога даже и управляващи да ги нарека, които най-нагло продължават да се гаврят с нас!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

В Турция държавата помага на бизнеса, а в България искаме да вкараме бизнесмените си в затвора…

Препечатано от тук: За разликата между Турция и България

Автор: Евгений Тодоров

Криза! Една фирма първо трябва да си плати тока, после ДДС-то – тук прошка няма. После идва ред на наема.

Осигуровките? – а, те може да почакат. Поне докато от НАП не ти блокират банковите сметки – та да ти отежнят още повече дереджето. Щом не си платил осигуровките, нямаш право да даваш заплати. В същото време имаш да вземаш пари от сто места, част от парите трябва да дойдат от държавата, ама тя се стиска.

Този месец закъсахме още при плащането на тока. Реших да взема кредит от банката – иначе трябваше да спрем работа и да фалираме. От банката ни влязоха в положението, но поискаха документ, че не дължим… осигуровки. Параграф 22.

Намерих една европейска програма, от която може да падне някой лев – и там обаче искат документ, че нямаш задължения. Попаднах на един общински конкурс за някакви мижави пари – ужас, и там искат да нямаш задължения. Ами аз ако нямах задължения, щях ли да търся пари?

Ама имало криза, не стигали парите – началниците казват: „Който не може да прави бизнес, да си ходи“. Само че те с нищо не са доказали, че могат да правят бизнес и си получават заплатите, осигурени от данъците, които плащам.

Защо разказваме всичко това?

Защото тези дни се порових за да разбера има ли „турско икономическо чудо?“. И какво открих?

Правителството на Ердоган решило да помогне на фирмите, които не могат да си платят осигуровките. Как? Държавата ги плаща – плюс здравните осигуровки, докато фирмата се стабилизира. Защото едно умно правителството няма сметка от фалирали фирми и безработица, то прави всичко, за да оцелее бизнесът в този труден период.

В същото време нашите синдикати искат неплащането на осигуровки и заплати да се КРИМИНАЛИЗИРА. И във властта има лоби, което иска същото. Народът мечтае да види зад решетките чорбаджиите-изедници.

В Турция се помага на бизнеса, в България искаме да го вкараме в затвора.

Ето защо ние едвам мърдаме, а Турция е на второ място в света по растеж. И за 10 години доходите са се увеличили 4 пъти.

Ама кой да ти прави такива паралели. И то точно с Турция.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Най-големият проинфлационен фактор на републиката министър М.Найденов направи и яйцата златни

Каквото и да се захване да „регулира“ министърът стихийно бедствие, цената на това нещо мигновено хвръква до небесата. Така беше със саламите, колбасите, каймите, сиренетата, кашкавалите, с какво ли не друго, така сега стана и с последния продукт, който хиперинфлационният министър все още не беше регулирал: яйцата. Ако някой не знае, цената на яйцата в свидното ни отечество вече е такава, че с право може да се смята, че вече ще ядем не обикновени, а направо златни яйца (внимавайте да не си счупите зъбите като захапете златно яйце!). Днес рекох да купя десет яйца; като ми поискаха за тях 4.00 лева, щях да припадна: оказа се, че яйцата вече стрували колкото кебапчетата и кюфтетата!

Разбира се, за да се случи това, главна причина пак е изказване на министър-„стихийно бедствие“ Мирослав Найденов, който бил заявил, че сега е моментът да се регулират цените на яйцата. Което и значи, че високата им цена не само ще се бетонира, ами и ще хвръкне още. Министърът умее да обърква икономиката, свързана с яденето, туй поне не може да му се отрече. Аз обаче съвсем не смятам, че той прави това от глупост; не, съвсем не е такъв глупак министърът.

Имам чувството, че той съвсем умишлено работи за интересите на разните му там корпорации, които произвеждат това или онова; нищо чудно министърът, заради услугите, които оказва на корпорациите за космическото хвръкване на цените на техните продукти, да получава най-хубави парички под формата на комисионни, подкупи и пр. Аз друго обяснение не виждам. Другояче съвсем няма смисъл. Пък и ето, времето за сегашното поскъпване на яйцата е избран много внимателно: великденските пости. Та който като мен се възмути от поскъпването да бъде възприет като хем като заядлив човек, който не пости, хем като грешник, който мисли за пари, което, разбира се, е долно. А пък министърът и правителството че са така великодушни, че повече от това не може да бъде!

Тъй че, драги ми граждани и гражданки, да туряте мафиоти за министри съдържа дребното неудобство, че непременно ще ви изпързалят и окрадат; затуй мислете, мама му стара, ако тая способност, именно мисленето, хептен да не е закърняла в главите ви!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кризата е болезнен опит икономиката на света да стъпи на исконните си начала, отхвърляйки злотворните тенденции към социализъм

Публикацията в блога със заглавие Свободата винаги ражда просперитет, представляваща подбрани места от статията на ПЕТЪР ГАНЕВ Свободната икономика, глупако! е предизвикала следния отзив, на който заслужава да се обърне по-специално внимание; по-долу можете да прочетете и мой кратък коментар върху него:

Може да се спори дали все пак причината за сегашната криза не е прекалената свобода и дерегулация на прословутите т. нар. „финансови пазари”, защото на борсите стават наистина безумни спекулационни оргии. Икономическата свобода се нуждае от известна рамка, като тук наистина е сложен балансът, за да не се плъзне икономиката в посока социализъм, защото свободата означава преди всичко свобода да се купува и продава, вкл. на борсите. Ако няма такава свобода, всички други свободи също стават невъзможни. Само че не само според Маркс, но и според антимарксистки автори като Шумпетер например развитието на капитализма в посока социализъм е неизбежно.

Има обаче един друг момент, на който се обръща прекалено малко внимание. Не мога да разбера защо толкова упорито се набляга на връзката свобода-просперитет. Мисля, че подобна обусловеност може би наистина съществува в някаква степен, но не това е най-важното. От философска гледна точка по-важно е друго: логически е възможен и свят, в който свободата да води до нищета и бедност, а несвободата до просперитет. Но дори да беше така, дори свободата да води до мизерия, пак трябва да се избере свободата, защото тя стои по-високо от всички материални съображения. Свободата е самоцел. Само в свобода е възможно достойно човешко съществуване, а материалните моменти са второстепенни.

За повечето хора подобна позиция, разбира се, изглежда странна и повечето от тях биха избрали благоденствието пред свободата.

Написа: Анонимен

Да кажа и аз нещичко в тази връзка. Тезата „Развитието на капитализма в посока на социализъм е неизбежно“ е неверна във всеки един смисъл. За 150 години след Маркс капитализмът много пъти поемаше към социализъм – и винаги тия опити завършваха катастрофално. Днешната световна криза също е болезнен опит икономиката да стъпи на исконните си начала, отхвърляйки винаги злотворните тенденции към социализъм.

Затова трябва да възприемем такава една тенденция (временни отклонения към социализъм, винаги основан на вярата, че държавата е магическо средство за решаване на всички проблеми) като израз на флуктуации, отклонения от правия път и „отрицания“, които се проявяват само и само отново и отново да потвърждават правилото: обществото, основано върху универсалната човешка ценност на свободата, е вечна форма, способна на непрестанно обогатяване – по причина на това, че хоризонтите, откривани от самата свобода, са безгранични.

„Логическата“ възможност за свят, основан на свободата, който обаче да води до мизерия, е логическо, фактическо, историческо и всякакво друго противоречие, равно на невъзможност. Тезата, че свободата непрекъснато ражда просперитет, е доказана във всеки един смисъл теза. Несвободата щом води винаги до мизерия и бедност, и това е доказано от опита на цялата история, няма как в такъв случай и свободата да води до съвсем същото. Смисълът на самата човешка история е този: осъзнаване и на тази основа привеждане, реализация в живота на великата идея за свобода (ако мога да префразирам Хегел).

Самата свобода е неоценимо богатство, което непрекъснато ражда богатство и просперитет, т.е. тя е самовъзпроизвеждащо се или мултиплициращо се богатство. Същинският капитал, върху който е основан този т.н. „капитализъм“, противно на разбирането на Маркс, не е нещо материално (пари, „средства за производство“, имоти и не знам си какво още), а се свежда до духовната сила и енергия, извираща от безценната за човеците идея за свобода. Затова и моя милост нарича този „обществен строй“ не иначе, а тъкмо цивилизация не просто на свободата, а на автентичната свобода. Свободата може да се разбира като самоцел и като самоценност само в смисъл, че е есенцията на всички други възможни цели (и ценности), които може да си поставя или може да има човекът.

Свободата е универсална за човешките същества ценност, следователно „капитализмът“ отговаря на самата човешка природа, ерго, е вечна е незаменима с нищо друго форма.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Свободата винаги ражда просперитет

Из Свободната икономика, глупако!

Автор: ПЕТЪР ГАНЕВ

Само пет са държавите в света, които могат да бъдат определени като свободни – Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария, според Индекса на икономическата свобода 2012 на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл”. Тези държави са не само най-свободни, но са и сред най-богатите, а икономиките им в момента се представят отлично. Те сигурно с интерес наблюдават как големите от развития свят се мъчат да запазят богатството си – лидерите в Европа почти всяка седмица “спасяват” еврото, а Барак Обама тези дни уведоми Конгреса, че отново трябва да се вдигне таванът на дълга, за да се посрещнат текущите харчове на американското правителство.

През последните няколко години вече стана съвсем очевидно колко дълбока е обвързаността на просперитета с икономическата свобода. Преди 2008 г. множество развити държави провеждаха политики, несъвместими с икономическата свобода и на пръв поглед запазваха високия стандарт на живот. Но кризата удари с пълна сила именно страните, обърнали гръб на икономическата свобода. В най-голяма степен това се отнася за Европа…

… Ако се върнем към контекста на дълговата криза, именно това са държавите, които са в основата на проблемите в Европа и на практика клатят еврото. Те пренебрегнаха икономическата свобода и дълги години пазеха високия си стандарт на живот с безумни разходи. Тази политика до такава степен заслепи всички, че нееднократно бе предлагана и у нас – вижте какво правят другите, дайте и ние да харчим и да ставаме богати. Приказката обаче свърши и реалността се завърна. Всички тези държави посрещнаха уикенда с намален кредитен рейтинг. Този на Португалия вече е неинвестиционен, какъвто бе на България преди 2003 г., а на Италия бе смъкнат с две степени и стана сравним с текущия рейтинг на нашата страна. Франция изгуби най-високия си рейтинг (ААА), а Гърция не я споменаваме, тъй като рейтингът й е най-ниският в света.

Изводът – икономическата свобода не е даденост и дори най-богатите могат да се опарят, ако я пренебрегнат. Добрите примери са също толкова красноречиви – Германия, Холандия, Швеция, Дания и Финландия се представят традиционно добре по отношение на икономическата свобода и се радват на най-високия възможен рейтинг (ААА). В тяхната компания можем да прибавим и Естония…

(ЗАБЕЛЕЖКА: Подбрах тия моменти от статията, заслужаваща цялостно прочитане, та да подбудя и други хора да я прочетат с по-голямо внимание – понеже съдържа в себе си една значима истина.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.