Украинският журналист Ihor Lubyanov, на когото и преди съм давал интервюта, днес отново се обърна към мен с няколко въпроса, свързани с процеса на интеграция на неговата страна с Европейския съюз – и рисковете от това, предвид опита на България; постави ми интересни въпроси. Той ще преведе тия дни отговорите ми и ще ги публикува в украинска медия, когато това стане, ще ми изпрати линк. Понеже в Украйна интервюто ми няма как да бъде публикувано на български, та по тази причина решавам да го публикувам в своя блог; ето първо как ми представи контекста на въпросите и също ето и самите въпроси, а по-долу ще прочетете поредицата от мои отговори. Интересното е, че този млад човек владее доста добре български език, предполагам, че произхожда от българското малцинство в Украйна; ето сега и самото интервю:
Украйна иска да подпише сега, през ноември, споразумението за асоцииране с ЕС – в което е и Споразумението за свободна търговия. Много експерти предупреждават, че сближаването с ЕС ще доведе до деиндустриализация на икономиката – упадък на машиностроенето (защото Европейският съюз не се интересува от конкуриращи се), авиостроенето, хай-тек индустрията. Второто, което изглежда страшно, е че ще умре селското стопанство и производството на храни. И трето, „работната ръка“, която в крайна сметка ще напусне Украйна към Запада. Ето моите въпроси:
1. Какво Украйна рискува в ЕС, особено в икономиката – промишленост (инженеринг – автомобили, кораби, металургията), включително обработката на селскостопанска продукция, банковия сектор? Какво веднага трябва да преговаряме с Европа за да не стане късно? Какви грешки направила е България (особено на примери от Вашата страна)?
2.Какво стана по-евтино, а какво – по-скъпо?
3. Към какво трябва да се готви Украинският малък бизнес – земеделски производители, дребни селскостопански производства, кафенета, магазини, предприятия? Какви инвестиции ще дойдат и какво влияние ще има на предприемаческата ситуация в страната?
4.А обикновеният човек, всяко семейство, че те ще се променят на три години или пет? Какви са опасностите за младите хора? По-старото поколение?Как да си направим най-полезното използване на сближаването с ЕС? Вашата осмисленост на европейската интеграция, позитивни и негативни страни от нея.
Ще Ви отговоря на всичките въпроси, ще се постарая да бъда изчерпателен.
Формулировката на въпросите, които ми задавате, ми показва, че преобладават по-скоро опасенията за някакви рискове, свързани с интеграцията на Украйна с ЕС, нежели да се свързват с това някакви положителни очаквания за появяване на нови възможности, шансове, перспективи. Неизвестността винаги плаши, особено когато встъпването на дадени общества в една принципно различна ситуация изисква неизбежна промяна на стереотипите, на манталитета. В новата ситуация се изисква нова настройка или нагласа, изисква се нов начин на мислене, ново, по-различно съзнание. Съзнанието хем може да изостава от развитието на реалния живот (както обикновено става при по-инертните хора), хем може да го изпреварва, да го „дърпа” напред. Има различни хора, съзнанието на някои хора е по-напредничаво, то е изпреварило развитието на жизнения свят, на други обаче изостава; първите хора имат една по-позитивна нагласа, понеже виждат нови шансове, от които биха могли да се възползват, такива хора са ентусиазирани от новите възможности, които промяна им открива, другите хора обаче, тези, чието съзнание изостава, се плашат, биват обхванати от какви ли не страхове.
В тази връзка искам да Ви кажа нещо, което е принципно: интеграцията на една страна, било на България, било на Украйна, в европейския жизнен свят, открива невероятни хоризонти, както пред цялата общност като цяло, така и пред отделните индивиди. Но от тия шансове и възможности трябва да се възползваме; нищо не трябва да чакаме да ни дойде наготово или като подарък; от небето няма да потече „манна небесна” с влизането в ЕС, която да пада директно в устата ни. Но постепенно се разчупват предишните екзистенциални рамки, много хора, особено по-активните, намират начини да се възползват от шансовете на свободата, разбира се, има хора, които по-трудно ще се адаптират, има, за жалост, и хора, които ще страдат, понеже трудно ще се разделят със своите стари, негодни вече представи за живота, които са възникнали у тях било по времето на комунизма, било в толкова смутното посткомунистическо и постсъветско време. Някои хора ще дърпат напред, към позитивната промяна, много хора, като в първите години усетят, че чудеса няма да станат, ще почнат да викат: „И какво толкова получихме? Нима станахме по-богати? Нима ЕС на нас лично нещо ни даде? Ние останахме пак същите, нищо не получихме!”. Ще плачат горчиво. И така нататък.
Аз не съм икономист, но ще изразя своите наблюдения върху случилото се у нас, имащи и икономически измерения. Примерно, у нас, в годините преди влизането ни в ЕС беше извършена аграрна реформа, земята беше върната на собствениците й, на тези, чиято собственост тя е била преди създаването на колхозите, преди фактическата й национализация през 40-те и 50-те години на ХХ век – и на техните наследници. Но тези хора вече се бяха откъснали от земята и тя си пустееше, не беше обработвана години наред – в по-голямата си част; отначало хората се радваха, че бащината или дядовата земя е върната, но с голи ръце не можеха да я обработват; въпреки това, в първите години след връщането на земята, много хора я работиха с примитивна техника, но постепенно се отказаха, земята започна да пустее. Пък и по селата са останали не много работоспособни хора. Така беше преди влизането в ЕС, тъжна картина, пустеещи земи и пр.
Влязохме в ЕС и под влияние на неговите програми се явиха предприемчиви хора, които почнаха да вземат чужда земя под наем (аренда), почнаха да правят проекти за европейско финансиране, почнаха да участват в разните програми, почнаха да работят активно, и ето, за няколко години стана така, че вече огромната част от българската земя вече се обработва, и то с модерна техника; вече, като пътува човек с влак, прави приятно впечатление да гледа ширналите се грижливо обработени ниви. На много такива стопанства има табели и пише, че са разработили този обект (ферма, овощни градини, лозя или каквото и друго да било) по еди-какъв си европейски проект, от него са получили финансиране и пр. Това е едно мое основно наблюдение, един вид в тази област промените след влизането ни в ЕС са благотворни, положителни, има основания за оптимизъм.
Разбира се, има и трудности, държавната бюрокрация често пречи, има корупция, но истински активните и предприемчиви хора усетиха, че имат нови шансове и се възползват все повече от тях. Вярно, все още усвояваме неголяма част от определените за България европейски финансови средства, което означава, че недостатъчно хора са се активизирали, мнозинството обикновено нищо не правят и само критикуват. Те продължават, понеже са още жертва на унаследения комунистически манталитет, да чакат държавата да се грижи за тях, да им пуска по нещо в широко отворените за лапане уста. Е, така не стават тия работи; тия хора, ако още не са го разбрали, все някога ще го разберат.
Казаното принципно за земеделието, за селското стопанство, за обработката на земята и отглеждането на животни (там също у нас вече има активни хора, които получават европейски пари и създават чудесни ферми, произвеждащи съответната животинска продукция) е нещо като „матрица”, която действа и в останалите икономически области. Приобщаването на една страна към един голям и общ европейски пазар, няма как, е много благотворно за ония производства, които са жизнеспособни, които са конкурентно способни, чиито производства имат своята икономическа обоснованост и рационалност. Такива производства ще просперират, въпреки че в ЕС съюз си има своите проблеми с т.н. квоти за износ, които много напомнят на онова планиране, което навремето правеше т.н. СИВ (СЭВ) с централа в Москва (сега това е Брюксел). Сякаш принципите на свободния пазар са неприятни за бюрокрацията в Брюксел, тия неща обаче подлежат на дискусия на съответните европейски форуми, където страните-членки имат възможността да защищават различни политически и икономически философии и стратегии.
Аз лично съм привърженик на гледището, че колкото по-малко държавната бюрокрация се намесва в икономическия живот, толкова по-добре този икономически живот се развива; свободата винаги ражда много и то изобилни плодове. Икономическата рационалност, основана на спонтанната активност и инициативност на милиони хора, е най-добрата рационалност – защото е естествена. Но сякаш прекалено много социализъм има и в ЕС, ето това вече е сериозен проблем. „Планирането” от страна на държавата или в още по-голяма степен на такава свръхдържава, каквато е ЕС, само създава илюзията за ред, а всъщност поражда безредие, хаос, несправедливост, разпиляване на ресурси. Ето по тия въпроси много може да се спори. И да се търси най-добрия, най-верния подход. Разбира се, всяка икономическа трансформация създава трудности и противоречия, но животът сам по себе си какво е? Нищо друго освен това: изпитания, решаване на проблеми, преодоляване на всякакви трудности. Без това животът не е интересен.
Дотук говорих по принцип. Сега ще се върна на конкретните Ви въпроси.
На първия Ви въпрос сякаш отговорих. Страх от грешки не бива да има, щото самият страх от грешки е голяма грешка. Всичко не може да се предвиди. Ето, у нас, в първите години на влизането ни в ЕС управляваше едно странно правителство, съставено от партията на комунистите, тази на поддръжниците на монарха (царя) Симеон (имаше и такава странна партия у нас) и още една партия на турското малцинство; тази коалиция се оказа доста крадлива; почнаха да злоупотребяват с европейски средства, особено за строеж на пътища, на магистрали. Службата за борба с измамите в ЕС разбра какво се прави и в резултат… България загуби много средства, много европейски пари, защото финансирането беше спряно. Тъй че в Украйна много внимавайте какви управляващи си избирате на власт, пазете се от крадливи управляващи, не правете нашата българска грешка.
Тази ни е най-сериозната грешка. Все не можем да си изберем сериозни и що-годе честни политици за управници. Все попадаме на мошеници. Не ценим добрите си политици, а предпочитаме ония, които най-хубаво лъжат. А тия, дето лъжат, те умеят също така и да мамят, да крадат. Сиреч, ето нещо важно в процеса на интеграция: трябва да се прави така, че гражданското общество да не изпуска от своя контрол политиците, управляващите. Трябва много да се протестира срещу злоупотребите. Политиците трябва да треперят от страх пред гнева на гражданите, на народа. Това е най-важното нещо за да заработи успешно процеса на интеграция. И съответната държава да се възползва по-пълно от предимствата, които членуването в ЕС й дава.
По втория въпрос. Общо взето нищо не стана по-евтино, а сякаш повечето неща (стоки) поскъпнаха. Но трябва да се вземе предвид това, че у нас специално от 2009-та година дойде нова криза, свързана със световната конюнктура, ето тази криза породи ниския растеж и по-голямата инфлация. Пък и случихме на крайно некадърни управляващи, тези от ГЕРБ. Падащи си мафиоти, а като капак на всичко неумеещи да разпределят вярно приоритетите. В резултат кризата грози да стане крайно дълга, изход от нея не се вижда. При това цялата работа не е да се мисли за това стоките да станат с по-ниски цени, цялата работа е в това как да се осигури такъв икономически растеж, че да почнат да растат по-интензивно доходите. Ето за да се случи това, се иска да имаме кадърни управници, които при това да се ръководят от вярна политическа философия.
За мен такава философия е дясната консервативна философия. Десните политици, ама истинските, казват смело истината в очите и не залъгват хората. А мнозинството от хората обичат да бъдат лъгани, да бъдат залъгвани със сладки приказки. Затова у нас добрите политици са изтикани настрана, а пък Парламента се напълни с мошеници, със слуги на олигархията, с лъжци, демагози, популисти, с какви ли не „шменти-капели” (този израз едва ли ще го разберете, значи общо взето пак мошеници). Тъй че ако искате в Украйна да избегнете българските грешки, които доведоха дотам България да е най-бедната страна в ЕС, правете това: избирайте си автентични десни политици за управници, напъдете левите лъжци по-далеч от властта. Ако си нямате такива истински десни политици, по-добре си ги внесете от чужбина (от Америка или от Англия) или сами се захванете с политика, но преди това си изработете добри, верни идеи. Загадката с високите и ниските цени, повтарям, е тази: икономическият растеж повишава доходите и тогава хората вече не се страхуват от цените. И почват да живеят по-богато и доволно.
По третия въпрос. Трудно ми е да отговоря, не съм икономически експерт. Но като философ мога да Ви кажа следното: нека да оставим избора (за това с какъв бизнес да се занимават) на предприемчивите и активни, на инициативните хора. Те най-добре ще се ориентират и ще проявят нужния нюх. Налага се да се експериментира. Да се опитва. Да успееш да родиш в съзнанието си идея за нещо, за което никой преди теб не се е сетил. Иска се да сме творци. Тия хоризонти на свободата, които ни се разширяват така много с влизането в ЕС, променят оптиката на хората, те почват да виждат нещата съвсем иначе, даже самият смисъл на живота започват да го възприемат по друг начин. Само не допускайте нашата българска склонност: всичко да критикуваш, от нищо да не си доволен, само да мърмориш, но същевременно да стоиш със скръстени ръце и нищо да не правиш, а при това да имаш големи претенции че някой, видите ли, трябвало да се грижи за теб, да ти дава това или онова. У нас е пълно с такива мърморковци. Ето затова сме най-бедни в ЕС. Дано вас в Украйна не ви сполети тази проклета и така коварна масова българска психология.
На последния въпрос ще отговоря най-кратко – понеже аз вече всъщност отговорих на него. Обикновените хора, млади и стари, каквито и да са те, ще спечелят от сближаването на страната ви с ЕС ако са по природа ентусиасти, ако обичат предизвикателствата и трудностите на свободния живот, ако не са склонни да чакат всичко наготово. Сиреч, ако са силни личности с едно по-развито съзнание за свобода. Такива хора са нужни на една нация във времето на такава една историческа трансформация, каквато е приобщаването на страните от постсъветското и поскомунистическото пространство към европейския жизнен свят на свободата. Защото точно тези хора дърпат обществата напред. Те са нещо като „локомотив” на обществения прогрес и на просперитета. Те заслужено най-много ще спечелят от сближаването с ЕС. А мърморковците, а вечно недоволните дървени „философи” нека да чакат нещо да им падне от небесата. Като почакат по-дълго и видят, че нищо не пада ей-така, в един момент и те ще се принудят да станат и да се поразмърдат. Когато и тези хора от логиката на самия живот бъдат принудени да станат активни, едва тогава изостанали общества като нашите, като българското и украинското, ще почнат истински да се наслаждават на просперитета.
Това успях да Ви отговоря този път. Може още много да се говори, но засега – толкова. Желая Ви успехи по пътя на европейската интеграция! Всичко си зависи от вас самите, от творческата и съзидателната енергия на индивидите и нациите. Ако успеете да я пробудите у себе си, много ще постигнете! Не бъдете мърморковци, вярвайте в себе си – и непременно ще станете народ от щастливци! Желая ви го!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 