Логика

Няколко верни заключения, на които попаднах съвсем случайно днес:

99% от адвокатите дават и на останалия един процент лошото име. Дали същото не може да се каже и за журналистите? Ами за… политиците?

Който се смее последен изглежда най-бавно мисли.

Депресията се явява гняв без ентусиазъм.

Ранната птичка може да си хване червей, но втората мишка изяжда цялото парче кашкавал в капана.

Чистата съвест се явява точен признак за лоша памет.

Когато всички вървят по вашия път, то този път не е правия…

Тежката работа се изплаща изцяло в бъдещето. Мързелът се изплаща напълно ето сега.

Всички имат фотогенична (фотографска) памет. На някои просто им е свършила лентата.

Аз не мога да ви поправя спирачките, затова пък ви направих по-силен клаксона…

Защо психотерапевтът трябва да пита вас за вашето име?!

Във всеки по-стар човек се крие един млад, който се удивлява на това, което се случва.

Скоростта на светлината е по-голяма от тази на звука. Ето защо впечатленията ви от много хора са прекрасни до момента, в който не са започнали да говорят.

Няколко сентенции, които отдавна харесвам – понеже провокират мисълта:

“Пошлото мислене констатира: тук е липа, а тук – върба и т.н.; отдолу иде крава. То не доказва, но приема своето напрежение за доказателство, скуката си – за дълбочина, а умората – за резултат.” (Хегел)

“Мълчанието – това е блясъкът на силните и убежището на слабите, целомъдрието на горделивите и гордостта на унижените, благоразумието на мъдреците и разумът на глупците.” (Шарл дьо Гол)

“Душата е осъществяването на естественото тяло, притежаващо органи. Ако окото би било живо същество, то зрението щеше да бъде неговата душа.” (Аристотел)