Мъжът и жената, мъжкото и женското

Еротичността на отделния човек е целостта на неговата телесност и душевност, хармонията на двете сили, одухотворяването им като че ли от съвършените пластични умения на някакъв гениален “скулптор”, който е успял да постигне съвършен израз на човешката виталност и жизненост. Човекът така или иначе е творение – на себе си и на Бога – и еротичността показва степента на съвършенство на това творение, на “сполучливото” пресътворяване на идеята за човек или пък – на идеята за мъж или за жена. Затова ние виждаме как при някои индивиди “природата” като че ли е положила специални усилия за оформянето на неговото тяло и душа и е успяла да постигне това, което е искала – и затова се е получил “шедьовър”, съвършен израз на нейното изкуство и майсторство. Това са редки изключения и тук творецът е “изсипал” разточително и щедро извънредно скъпи дарове – и затова всички казват за такъв човек, че той е надарен богато. Тези жизнено значими дарове, които всички така ценим, са основата на еротичността на отделни “екземпляри”, отличаващи се от другите с качества, “достойни за завист”. Същевременно в масовия случай природата като че ли “произвежда” и дори “фабрикува” небрежно безброй с нищо неотличаващи се същества, без да полага никакво старание – един вид все едно е искала да се отърве от неприятно задължение. Получили са се “жестоко ощетените” индивиди, като обаче всеки все пак е получил нещичко в тялото или пък в душата си. Съответно на това мярката за виталност и надареност, мярката за порода (каквато и да е тя) или “породистост”, а именно еротичността тук е в друга, не особено висока степен.

Мъжът и мъжкото символизират активната и съзидателната същност на човешката природа. Мъжът въплъщава силата и енергията, насочени навън, към света и към другия пол. Съответно на това мъжествено е онова тяло, което е преизпълнено с подобен род енергия и сила, неговата конституция и сложение изразяват именно такава тенденция на реализиране на идеята за мъж, която тук е постигнала своето пластично и пълноценно изражение и израз, своята развита телесна форма. В дълбоко съответствие с мъжкото тяло се намира душата на мъжа, която чрез личността изразява мъжествеността чрез своята форма, това е т.нар. “мъжки характер” или пък “мъжествената душа”. В този смисъл общата конституивна представа за мъжественост – изразителна и в телесно, и в личностно, душевно измерение – има следните черти или качества: активност, желание за надмощие, самодостатъчност, самостоятелност, сила, воля, целеустременост, способност да подчинява и да налага себе си, своята същност, последователност, настъпателност, “стегнатост” или концентрираност, неразпиляност, “здравина”, потенция, изпълненост с енергия и пр. Тези качества, правещи мъжа мъж – а и други от този род могат да се намерят – “просветват” и кристализират във всяка фибра на тялото, във всяка проява на душата и на личността. Знаем, че между двете, между душата и тялото, има строго съответствие и симетрия, те са две форми, изразяващи една и единна същност. Затова наименованието им, съобразено с езика на тялото, е едно, а наименованието им, според езика на душата е съвсем друго; но между двете има дълбока и същностна аналогия. Следователно именно изброените качества на мъжествеността са симпатични на жената, дълбоко я привличат, тя им е податлива и не може да им устои, тя тях търси у мъжа и от тях така силно се впечатлява всеки ден.

Жената и женското символизират пасивната и “отдаващата” се същност на човешката природа. Жената въплъщава в себе си човешката потребност от получаване на сила и енергия отвън, от страна на света и от другия пол, мъжете. Съответно на това женствено е онова тяло, което е изразително именно в тази насока, материализирайки в себе си “пасивността” и отдадеността, свързаността и зависимостта от мъжа. Неговата конституция и сложение изразяват точно тази тенденция на реализиране на идеята за жена, която в женското тяло достига своето пластично и пълноценно проявление, своята същинска телесна форма. В пряко съответствие с женската телесност се намира душата на жената, която чрез личността изразява женствеността чрез своята форма, това е т.нар. “женски характер”, женската душа. По този начин общата конституивна представа за женственост има следните черти или качества: пасивност, желание за отдаване, зависимост, несамостоятелност, слабост, подчиняваща се воля, стремеж за служене на дадени отвън цели, способност да приема върху себе си същността на мъжа, да я “поема” и дори “разтапя” в своята женственост, преобразувайки я и вграждайки я в своята природа, съзерцателност, “отпуснатост”, разпиляност, липса на действеност и концентрация навън, наличие на особена “овътрешностеност”, потребност от получаване, а не даване на енергия и пр. Ясно е и тук, че тези и подобни качества личат, просветват и кристализират във всеки нюанс на женското тяло, а също се проявяват пряко чрез душата и личността на жената, те са качествата, правещи жената именно жена. Между душевните и личностните, от една страна, и телесните прояви на жената има строго съответствие и симетрия – защото те са формите, изразяващи и даващи простор за проявление на нейната единна същност. И тук няма засега да се разпростирам върху превода на тези качества поотделно на двата особени езика – този на тялото и този на душата – това е задача, която предстои. Трябва да отбележа само, че точно изброените качества са симпатични на мъжа, дълбоко го привличат, той им е податлив и не може да им устои, тях той търси у жената и от тях се впечатлява силно и неотразимо, бидейки готов дори – съобразно своята мисия – на саможертва или поне жертвоготовност за нея.

Казаното тук поотделно за мъжа и за жената трябва да се разбира като принцип, водещо начало на психологията, която се стреми да разбере мъжката и съответно женската природа. Казано в този общ план може да добавя това, че мъжът и жената като че ли изцяло един за друг са създадени, тяхната природа ги е подготвила и предопределила да прилепят своите същности една о друга, и то така, че да се получи неразкъсваема цялост, в която мъжкото и женското се взаимно допълват – и затова не могат да съществуват поотделно, а ако го правят, чувстват непрекъснато своята недостатъчност, от която така страдат…