Получих едно писмо, което за мен има огромен смисъл: показва ми, че ненапразно съм работил, писал, мислил, търсил, че ненапразно съм се борил; дори че ненапразно е минал и живота ми, който, както и да го погледна, отдадох на философията, сиреч, на истината и на свободата, понеже това е философията: царство и шествие на истината и на свободата. И на битката срещу комунизма отдадох живота си, защото това е то комунизмът: най-люта неприязън и патологична злоба срещу истината, свободата и особено много пък срещу личностите, които се вдъхновяват от преданост към истината и към свободата. Та ето какво писмо получих, а пък по-долу можете да прочетете и отговора, който счетох за нужно да напиша на този млад човек:
Здравейте, г-н Грънчаров, как сте? Казвам се М. Д. и Ви поздравявам за блога. И по специално за клиповете, които сте заснел в разсъждения за тоталитарния антихуманен и алчно червен комунистически режим, установен и проведен в България, а и не само. На 27 години съм, роден съм през 1985 г., може би малко съм закъснял, но от няколко месеца се вълнувам изключително много от темата и миналото ни, което несъмнено определя и нашето бъдеще.
Пиша Ви в знак на благодарност за поднесената по изключително интелигентен начин информация!
Тая дълбока надежда особено към младите и подрастващи да искат да знаят за това зло. За да може да спасим това, което е останало от прекрасната ни родина.
Семейството ми е увредено от комунизма и не само то, а и семействата на мои познати и приятели, не физически, а психически, душевно. За съжаление в семейството ми не се е говорило по темата и се наложи сам да диря истината и да разговарям с хора, които са запазили доброто в себе си и държат на истината. Мисля, че един такъв човек сте и Вие!
Бог да Ви пази! Вас и семейството Ви!
Весело посрещане на предстоящите Коледни и Новогодишни празници!
Това ми е написал г-н М.Д. (не му давам цялото име, а само инициалите, понеже не съм го питал дали е съгласен да публикувам кореспонденцията ни). А ето сега какво аз счетох за нужно да му отговоря:
Здравейте, уважаеми г-н М.Д., благодаря Ви много за писмото, за добрите думи и за насърчението! За мен всичко това, което ми пишете, е изключително важно и ценно, понеже ми показва, че ненапразно съм работил, щом като има хора, които възприемат направеното от мен по този начин. Обикновено за това, което правя, срещам в отплата злобни ругатни, оплюване, обиди и какво ли не, ето, оказва се, че има хора като Вас, които съвсем иначе възприемат и оценяват направеното от мен, което ми дава увереността, че въпреки всичко съм успял да си изпълня дълга – като философ и като човек, като гражданин.
Радващо за мен е особено това, че благодарение на Вашето писмо разбирам, че има млади хора като Вас, които, вървейки по собствен път, са успели да прозрат ужасната истина за комунизма – нищо че не са го живели, нищо че не са го изстрадали на дело и на практика, непосредствено, с живота си. Както се случи с нас, моята генерация, която има възможността да се наслади на всичките му отровни „сладости“. Дай Боже с времето младите хора като Вас да стават все повече, защото, от друга страна, сам виждате на каква масирана, безогледна пропагандна кампания и манипулация в полза на комунизма от страна на продажните медии са подложени младите хора у нас напоследък, след като, за жалост, в последните години у нас се установи един рекомунизационен по характера си милиционеро-мутро-комунистически режим, успял да поеме в себе всичко най-долно и отвратително от автентичния, от „първосортния“, както аз го наричам, комунизъм. Много е тежко положението, много трънлив и мъчителен е пътя, който младият човек трябва да извърви, за да стигне до истината за преживяното от нацията ни минало, пък и за настоящето, което е толкова силно обременено от дефектите, от уродствата на комунистическата извратеност.
Много от хората, които могат да помогнат на младежта в това съдбовно вървене към истините на живота ни, за жалост, предпочетоха да се продадат на рекомунизаторите, на пръсти се броят ония, които, подобно на донкихотовци, още се борим за тяхното тържество, понеже останахме до гроб верни на хуманните идеали на човечеството, сред които верността към истината е на първо място; понеже, както е учил нашият велик Учител Христос, само тя, истината, е тази, която прави свободни нас, човеците. Много съм щастлив обаче, държа да повторя това, че се убедих, че има млади хора като Вас, които с цялото си същество са усетили всичко това и са тръгнали сами по спасителния за човечността ни път!
Иска ми се да Ви се отблагодаря някак за приятното чувство, което ми доставихте с Вашето писмо затова Ви изпращам като подарък файловете на три мои книги, които, вярвам, ще са Ви полезни: първата е книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България, втората и третата са по-скоро автобиографични, но също така психологически и философски по характера си книги, едната е със заглавие ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, а другата пък се нарича ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ и в нея съм описал преживяното, трепетите и копнежите, вълнували ме когато съм бил войник. Първата книга е издадена и в книжен вариант, втората и третата също (тия дни реших да ги преиздам като ги обединя в една обща книга, понеже общото в тях е, че съм описал свои преживелици и размисли от моята младост) но пък така, в електронен вид, книгите можете да ги получите веднага, затова и Ви ги пращам.
Благодаря Ви за пожеланията, свързани с наближаващия велик празник Рождество Христово и с идването на Нова година; аз също Ви желая вдъхновено и одухотворено посрещане на празниците! Бог да Ви пази – Вас и най-близките Ви и обичани хора!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
П.П. Счетох за добре да публикувам нашата кореспонденция в блога си именно с оглед на това евентуално заедно да помогнем, да се надяваме, на други лутащи се към истината млади хора, които, като прочетат написаното, може и да се обнадеждят, че вървят във вярната посока. Затова сторих тая волност. Сложих Вашите инициали, понеже не съм Ви питал дали сте съгласен да фигурира там пълното Ви име. Моля, кажете какво мислите по този въпрос, дали да остане публикацията така или, ако трябва, да внеса някакви корекции.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 