Националната непълноценност или, другояче казано, българското малодушие, е функция на личностната непълноценност

Журналистът Явор Дачков, дето има претенции да е нещо като фейсбуков „народен трибун“, подобно на Бареков, който е обаче е телевизионен такъв, а скоро ще ни го натрапят и за политически „народен трибун“ и дори „оправяч на нацията“, е крайно недоволен, кой знае защо, от това, че студентите се надигнаха и почнаха да окупират университета. Той, разбира се, от нищо не е доволен и към всичко има претенции; ето по-долу какво е написал; аз още като видях опита му за дървено „философстване“, реагирах ето как:

Да ги набият, това ли предлагате правителството да направи с тия студенти, а, г-н Дачков?

а когато се появи цяла свита от мрънкала, подмазващи се на Дачков и хвалещи „мъдростта“ му, се наложи на напиша и това:

Тука, на тази страница, предимно умствени и нравствени инвалиди ли идват?.

Пък накрая написах ето този коментар, касаещ моята диагноза за причините на прословутата неизбродима „българска криза“, катастрофа и трагедия:

Дървени „философи“ у нас колкото щеш. Тоест – пълно е с мърморковци и мрънкала. На които никой с нищо не може да угоди. Претенции имат към другите, а сами нищичко, разбира се, не правят. Мързи ги да си мръднат и малки пръст, ала виж, да плямпат, да отричат, да обезнадеждяват другите, които все нещо правят, могат. Затова у нас нищо свястно не се случва, затова сме затънали до гуша в тресавището на своята национална непълноценност. А тази последната, националната непълноценност или, другояче казано, българското малодушие, е функция на личностната ни непълноценност.

Личностно непълноценен е несвободният и бездуховен човек. Тази е моята диагноза за неизлечимата българска болест. Ще оздравеем като национален организъм когато всеки от нас се погрижи за своето личностно и духовно здраве, за своята личностна и духовна пълнота. Този е верният път. Християнството – една религия на свободата, съдържаща пътя към личностната свобода и пълноценност – и съвременната жива философия много могат да помогнат на всеки загрижил се за своя личностен просперитет човек и българин.

Производна на личностния просперитет вече е националният и държавен просперитет. Този е пътят. Това е разгадаването на загадката на живота за човека. Българинът първом трябва да осъзнае, че е човек – и да се погрижи за човечността си. Когато се появи критично мнозинство от мислещи, свободни, духовни, активни и предприемчиви хора, едва тогава ще почнем да живеем истински и пълноценно. Когато престанем да мърморим, а почнем да работим за бъдещето си, едва тогава и ще се оправим.

А ето сега какво написа Дачков най-напред:

Нова тв предава на живо „окупацията“ на аудиторията в СУ. След малко ще потече и по БТВ. Интересно ми е дали през целия ден ще правят включвания от празната зала, както правиха през юни и юли. Бутафорията на протестите стигна нови висоти. След гладната стачка на Едвин, който се канеше да мре, ако Орешарски не подаде оставка сега ни пробутват двама недоспали докторанти, които се канят да живеят в 272 аудитория до оставката на правителството. Десет души правят каквото си искат в университета, а вместо да ги изгонят от тям ги предават „на живо“. Това може да си случи само в страната на художествената, а бих добавил и на академичната самодейност.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Да имахме повече млади хора като Октай Енимехмедов, щях да съм спокоен за бъдещето на България

Гледахте ли интервюто с Октай Енимехмедов? Разбрахте ли докъде сме я докарали вече? Този турчин почита Левски повече от нас, българите, споделя неговата идеология, дори обича и България повече от нас, оказва се, е патриот повече от нас, при това успя да ни даде пример за това, че с въплътеното зло не трябва да се борим само на думи, а и на дело, като капак на всичко разбирам, че в затвора чете Платон и Аристотел (!), ако ми дадете пример за българин, дето прави това в затвора, ще замлъкна, ала много се съмнявам, че има такъв!

Турците могат да се гордеят че имат този млад човек, а ний сме паднали дотам, че имаме… Вольный Сидерович, мекере от класа, дето се преструва на патриот и на националист, ала се вълнува най-вече от пари, от пачки рубли, е, може и евра, но само не долари, е, и добари може, що не?! Е, казвам това, защото се възхитих от този млад човек, няма никакво значение това от какъв етнос е, да имахме повече млади хора като него, щях да съм спокоен за бъдещето на България. Това е мисълта ми, това исках само да кажа, бравос на този младеж!

Дали обаче е участвал в постановка (покушението срещу Доган), това вече не мога да кажа, но ми се чини, че е идеалист, а млад човек, на тия негови години, ако се овладее от идеализъм и романтизъм, може да направи всичко. Вярно е и това, че е рискувал да бъде застрелян на място от бодигардовете на Доган, ала пак направи това, което направи, ето този момент ме вълнува, той според мен е голямата загадка: дали е направил всичко сам, по някакви свои романтични и идеалистични подбуди, или го е сторил по поръчка и дори срещу заплащане?

Пък ето сега разиграва умело нещо като театро, имам, не крия, и такива съмнения, ако някой ми помогне да ги разсея, ще му бъда благодарен…

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето тук можете да гледате цялото интервю с Октай, има също и текстови запис на най-важното от казаното от него пред Сашо Диков.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Темата на следващата сбирка на семинара за образованието и възпитанието на младите

ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разбира, че 31 януари е в четвъртък, не във вторник, допусната е грешка в обявата…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Откривам постоянно действащ семинар „на живо“ под надслов ●Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите●

Реших да обявя постоянно действащ семинар под надслов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ, който в рамките и под егидата на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ ще заработи в съвсем скоро време. Семинарът ще се събира два пъти в месеца в удобно за участниците в него време, като първата сбирка обявявам да е във вторник, 15 януари 2013 г., от 13.40 часа, МЯСТО: кабинет 1403 на ПГЕЕ-Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ – 26.

Заповядайте всички, които се интересувате от тия наистина горещи, направо парещи проблеми: ученици, учители, родители, граждани! На разнищването на тия толкова важни и съдбовни проблеми залага семинарът, който вече фактически открих с тази обява.

Каня неслучайно всички интересуващи се от най-горещите проблеми на образованието, възпитанието и на училищния живот учители и ученици и особено родителите: обезпокоените от случващото се с децата им родители трябва да са на първо място; ето, каня най-вече тях! Зная, че много родители четат блога ми, ето, каня ви, заповядайте на семинара ми, за да се запознаем лично! И да дискутираме ония най-сериозни проблеми, от които зависи бъдещето на децата ви! Моля ви, елате, не си позволявайте да проявявате и капчица безразличие и равнодушие, понеже наистина става дума за направо съдбовни въпроси!

Каня също така настойчиво и самите ученици, младите хора, не само от ПГЕЕ-Пловдив, а и, защо не, от други пловдивски училища: няма нищо лошо да дойдат и такива ученици, напротив, прекрасно ще е! Същото мога да кажа и за учителите. Тях, ще ми се да вярвам, изобщо не се налага да ги убеждавам в навременността и полезността на инициативата, която предлагам.

Прочее, няма значение чия е тази инициатива, нещо повече, нека да направим така, че този семинар да стане място, където всички ние, отговорните учители, родители, ученици, граждани и т.н. да споделяме болката си, проблемите си, творческите си търсения и пр. Аз лично смятам, че имаме нужда от такова едно място, нещо повече, нуждата ни от подобен тип неформално, сиреч, наистина свободно общуване и споделяне на опит, е наистина съдбовна. Представям си колко полезни ще бъдат тия семинари пък за младите колеги, не ми се говори изобщо за това, понеже то е очевидно, саморазбиращо се!

Интересно ми е да видя обаче колко хора ще дойдат в крайна сметка. Да, много ми е интересно това. Хората у нас се страхуват. Дали няма да излезе, че ние, българите, сме все още нация, съставена предимно от страхливци? И от малодушници, от подлеци, от нахалници, от самонадеяни простаци, от мерзавци, а, какво ще кажете?

На първата сбирка на семинара ще обсъдим идеята за самия семинар, ще си набележим теми и проблеми, по които да дискутираме най-напред, аз бих желал да изнеса една кратка уводна беседа, в която да очертая най-главното от всичко, което ме вълнува напоследък. Ето, горната така провокативна тема, която подхвърлих по-горе, например, е чудесна за обсъждане, защо не? Има и други, направо страхотни теми, по които загрижените родители, учители и ученици следва да говорят, ала не само на четири очи, както досега ставаше; да, за жалост, мнозинството у нас много, прекалено много се страхува, а иначе всички, обаче тихичко и споглеждайки се уплашено, така или иначе роптаем и недоволстваме; ала не бива да е така, недостойно е да е така, унизително е да е така!

Трябва да се говори съвсем открито и публично, та белким демокрацията в българското училище един ден проработи. Белким нещата се отпушат в един момент. Тази е моята идея.

За това се боря, за това работя. Струва си да се работи за това, а без борба, разбира се, новото никога няма да си пробие път. Да се надяваме, че има и други такива като мен в Пловдив, които мислят по родствен, по близък начин, ще ми се да е така, склонен съм да вярвам, че е точно така! Нека да проверим как именно е. Ето, този семинар, който обявявам днес, е прекрасен начин да се разбере как стоят нещата по този въпрос – пък и по много други. Да го сторим тогава, какво още чакаме?!

Все пак е крайно време да се разбере, че в съвременна, демократична, европейска България не бива да допускаме повече образователната ни система да продължава да е все така и все още в жестоките клещи на тоталитаризма, на антидемократизма, на самодоволния и арогантен бюрократизъм, на упадъчната ретроградност, на убийствено скучните стереотипи, на анахронистичния манталитет на миналото, на посткомунистическата абсурдност и т.н., а също и на породената в резултат от всичко това и толкова коварна анархия, на безвластието, на безотговорността и на безнаказаността.

И така, заповядайте във вторник на указаното място! Ще се радвам да се срещнем там, да си стиснем ръце и заедно да заработим за доброто, за съкровено желаното бъдеще на българското образование и училище!

Защото това всъщност е работа и битка за достойното бъдеще на нашите деца – бъдещето на нашата единствена България!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Радващо е, че има млади хора, които са се отдали на порива към истината – и сами са тръгнали по спасителния за човечността ни път!

Получих едно писмо, което за мен има огромен смисъл: показва ми, че ненапразно съм работил, писал, мислил, търсил, че ненапразно съм се борил; дори че ненапразно е минал и живота ми, който, както и да го погледна, отдадох на философията, сиреч, на истината и на свободата, понеже това е философията: царство и шествие на истината и на свободата. И на битката срещу комунизма отдадох живота си, защото това е то комунизмът: най-люта неприязън и патологична злоба срещу истината, свободата и особено много пък срещу личностите, които се вдъхновяват от преданост към истината и към свободата. Та ето какво писмо получих, а пък по-долу можете да прочетете и отговора, който счетох за нужно да напиша на този млад човек:

Здравейте, г-н Грънчаров, как сте? Казвам се М. Д. и Ви поздравявам за блога. И по специално за клиповете, които сте заснел в разсъждения за тоталитарния антихуманен и алчно червен комунистически режим, установен и проведен в България, а и не само. На 27 години съм, роден съм през 1985 г., може би малко съм закъснял, но от няколко месеца се вълнувам изключително много от темата и миналото ни, което несъмнено определя и нашето бъдеще.

Пиша Ви в знак на благодарност за поднесената по изключително интелигентен начин информация!

Тая дълбока надежда особено към младите и подрастващи да искат да знаят за това зло. За да може да спасим това, което е останало от прекрасната ни родина.

Семейството ми е увредено от комунизма и не само то, а и семействата на мои познати и приятели, не физически, а психически, душевно. За съжаление в семейството ми не се е говорило по темата и се наложи сам да диря истината и да разговарям с хора, които са запазили доброто в себе си и държат на истината. Мисля, че един такъв човек сте и Вие!

Бог да Ви пази! Вас и семейството Ви!

Весело посрещане на предстоящите Коледни и Новогодишни празници!

Това ми е написал г-н М.Д. (не му давам цялото име, а само инициалите, понеже не съм го питал дали е съгласен да публикувам кореспонденцията ни). А ето сега какво аз счетох за нужно да му отговоря:

Здравейте, уважаеми г-н М.Д., благодаря Ви много за писмото, за добрите думи и за насърчението! За мен всичко това, което ми пишете, е изключително важно и ценно, понеже ми показва, че ненапразно съм работил, щом като има хора, които възприемат направеното от мен по този начин. Обикновено за това, което правя, срещам в отплата злобни ругатни, оплюване, обиди и какво ли не, ето, оказва се, че има хора като Вас, които съвсем иначе възприемат и оценяват направеното от мен, което ми дава увереността, че въпреки всичко съм успял да си изпълня дълга – като философ и като човек, като гражданин.

Радващо за мен е особено това, че благодарение на Вашето писмо разбирам, че има млади хора като Вас, които, вървейки по собствен път, са успели да прозрат ужасната истина за комунизма – нищо че не са го живели, нищо че не са го изстрадали на дело и на практика, непосредствено, с живота си. Както се случи с нас, моята генерация, която има възможността да се наслади на всичките му отровни „сладости“. Дай Боже с времето младите хора като Вас да стават все повече, защото, от друга страна, сам виждате на каква масирана, безогледна пропагандна кампания и манипулация в полза на комунизма от страна на продажните медии са подложени младите хора у нас напоследък, след като, за жалост, в последните години у нас се установи един рекомунизационен по характера си милиционеро-мутро-комунистически режим, успял да поеме в себе всичко най-долно и отвратително от автентичния, от „първосортния“, както аз го наричам, комунизъм. Много е тежко положението, много трънлив и мъчителен е пътя, който младият човек трябва да извърви, за да стигне до истината за преживяното от нацията ни минало, пък и за настоящето, което е толкова силно обременено от дефектите, от уродствата на комунистическата извратеност.

Много от хората, които могат да помогнат на младежта в това съдбовно вървене към истините на живота ни, за жалост, предпочетоха да се продадат на рекомунизаторите, на пръсти се броят ония, които, подобно на донкихотовци, още се борим за тяхното тържество, понеже останахме до гроб верни на хуманните идеали на човечеството, сред които верността към истината е на първо място; понеже, както е учил нашият велик Учител Христос, само тя, истината, е тази, която прави свободни нас, човеците. Много съм щастлив обаче, държа да повторя това, че се убедих, че има млади хора като Вас, които с цялото си същество са усетили всичко това и са тръгнали сами по спасителния за човечността ни път!

Иска ми се да Ви се отблагодаря някак за приятното чувство, което ми доставихте с Вашето писмо затова Ви изпращам като подарък файловете на три мои книги, които, вярвам, ще са Ви полезни: първата е книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България, втората и третата са по-скоро автобиографични, но също така психологически и философски по характера си книги, едната е със заглавие ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, а другата пък се нарича ТАМ ГОРЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ и в нея съм описал преживяното, трепетите и копнежите, вълнували ме когато съм бил войник. Първата книга е издадена и в книжен вариант, втората и третата също (тия дни реших да ги преиздам като ги обединя в една обща книга, понеже общото в тях е, че съм описал свои преживелици и размисли от моята младост) но пък така, в електронен вид, книгите можете да ги получите веднага, затова и Ви ги пращам.

Благодаря Ви за пожеланията, свързани с наближаващия велик празник Рождество Христово и с идването на Нова година; аз също Ви желая вдъхновено и одухотворено посрещане на празниците! Бог да Ви пази – Вас и най-близките Ви и обичани хора!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

П.П. Счетох за добре да публикувам нашата кореспонденция в блога си именно с оглед на това евентуално заедно да помогнем, да се надяваме, на други лутащи се към истината млади хора, които, като прочетат написаното, може и да се обнадеждят, че вървят във вярната посока. Затова сторих тая волност. Сложих Вашите инициали, понеже не съм Ви питал дали сте съгласен да фигурира там пълното Ви име. Моля, кажете какво мислите по този въпрос, дали да остане публикацията така или, ако трябва, да внеса някакви корекции.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Идеята именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране

Получих току-що интересно писмо по повод инициативата за именуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс; позволявам си да публикувам в блога и писмото, и моя отговор до подателя:

Уважаеми г-н Грънчаров,

Прочетох за предложението Ви едно от пловдивските училища да бъде именувано „Стив Джобс“. Идеята е отлична и като всички отлични идеи ще срещне съпротива и неразбиране.

Но ето как може да се преодолее това: в средата на декември ще излезе превод на книгата „Стив Джобс“ (Биография). Тя убеждава всеки, който има поне малко интелект, какъв изключителен иноватор, естет и мениджър е бил Джобс. (На английски я има навсякъде из Интернет като PDF файл.) Купете един преводен екземпляр, оставете го в училището да бъде прочетен от стотина ученика и направете семинар по темата „Синтетичната личност на Стив Джобс – визия, технологично иноваторство и дзен-естетика“. Ще се получи положителен ажиотаж сред учениците и може да се стигне и до приемане на Стив като патрон.

Защо Ви пиша всичко това? На възраст съм динозавър, по професия съм компютърен инженер. По шега на съдбата през последните години станах преводач и съм превел няколко глави от въпросната биография на Стив Джобс.

Той е от хората, които заслужават изключително уважение, независимо от трудния им характер. Погледнете този сайт и ще разберете защо комбинацията от технологично и естетично новаторство, така подчертани при Джобс, са ми допаднали.

Поздрави,
инж. Васил Сирманов, петък, 11.11.11 11.11 AM

Здравейте, уважаеми г-н Сирманов,

Много Ви благодаря за писмото, за участието в проблема около преименуването на гимназията по електроника в Пловдив и за идеята, която подхвърляте в тази връзка! Разбира се, ще се възползвам от предложението Ви, защото то подкрепя нашата инициатива едно българско училище да получи името на Стив Джобс.

Оказа се, че противниците на инициативата ни правят всичко, че да атакуват Стив Джобс тъкмо по тази линия: не бил направил „кой знае какво“, не бил изобретател или учен, а бил „само бизнесмен“, и прочие, и так далее. Ето на това основание Вашето предложение да се възползваме от преведената книга за Стив Джобс е съвсем полезно, поради което и ще се възползваме от него.

Сега обаче ми хрумва следното. Тъй като изчитането на една книга от толкова много хора за кратко време е невъзможно, не е ли възможно, по тази причина, да Ви помоля, като преводач, да направите една извадка от най-ценното и показателното от информацията, съдържаща се в книгата? Такъв един по-синтезиран текст, ако бъде публикуван в интернет, хем ще бъде хубава реклама на преведената от Вас книга, хем нашите ученици по него ще могат да научат най-важното за Стив Джобс, та да могат да се подкрепят на семинара.

Прочее, идеята за предложения от Вас семинар я приемам изцяло, ние в училището имаме ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и той съвсем скоро ще се събере и ще обсъди проблема, а пък семинарът, който предлагате, ще мине под неговата егида. Прочее, ако желаете, за нас ще бъде чест и Вие, като преводач на книга за Стив Джобс, да участвате в семинара, който сам предложихте; моля, приемете поканата ми за такова участие.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Снимки от днешната среща в Дискусионния клуб с г-жа Малина Петрова, кинорежисьор

(ЗАБЕЛЕЖКА: Утре очаквайте пълен видеозапис на разговора на г-жа Петрова с младите хора, участници в срещата, състояла се днес в Дискусионния клуб.)